Р E Ш Е Н И Е
№ 317
гр.Плевен, 17 Юни 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни, две хиляди и
четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря А.Х. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Пецова касационно административно-наказателно дело № 417 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 244 от 24.03.2014 г., постановено по НАХД № 3031 по описа за 2013
г. на Районен съд гр. Плевен е отменено НП № 689 от 9.09.2013 г. на Началника
на РУП – Долна Митрополия към ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на С.Н.Б. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Областна дирекция на МВР гр. Плевен, представлявана от внд Директор Й. Г. К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата сочи, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Счита,
че атакуваното НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, при
спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че представената с преписката Заповед №
Із-1687/2.08.2010 г. относно определянето на длъжностни лица от МВР да съставят
АУАН, да издават наказателни постановления и осъществяват контролна дейност по
ЗДвП е отменена с горепосочената заповед.
Касаторът оспорва изцяло твърдението на
първоинстанционния съд, че от страна на административнонаказващия орган е
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно видимо несъответствие в
обстоятелствената част на АУАН и тази на наказателното постановление досежно
автомобила, с който е извършено нарушението. Твърди, че в АУАН е посочен
правилно л.а. „Фиат Мареа” с рег. № СА XXXXКС, докато в НП е отбелязано л.а. „Фиат Мареа” с рег. № СА YYYYКС. Счита, че това допуснато от
административнонаказващия орган нарушение е техническа грешка от категорията на
несъществените, тъй като видно от събраните по делото доказателства регистрация
на л.а. „Фиат Мареа” с рег. № СА YYYYКС не съществува и е допусната грешка в една цифра при
изписване на регистрационния номер. Твърди, че всички останали данни на МПС,
посочени в АУАН и в НП съвпадат, поради което счита, че не би могло да се
постави под съмнение, че в конкретния случай става въпрос за едно и също
моторно превозно средство, а за нарушителя не е останал неясен фактът
управлявайки кое МПС е допуснала вмененото й във вина от
административнонаказващия орган нарушение.
Касаторът оспорва изцяло твърдението на
първоинстанционния съд, че както съдържанието на АУАН, така и това на
наказателното постановление не е съобразено с изискването да бъдат посочени
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, които са
задължителни реквизити по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН за
това, че на 21.08.2013 г. около 11.00 часа в с. Горна Митрополия, ул. „Г.
Димитров, пред дом № 34 С.Б. управлява л.а. „Фиат Мареа” с рег. № СА XXXX КС с несъобразена скорост и
блъска велосипедист, като му причинява лека телесна повреда. Посочено е, че с
деянието си същата е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 й е наложено административно наказание
глоба.
Касаторът сочи, че съгласно чл. 20, ал. 2
от ЗДвП при избиране на скоростта на движение водачите на пътни превозни
средства са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Счита, че обстоятелството, което
твърди нарушителят, а именно, че при реализиране на ПТП се е движел с
Касаторът счита, че колкото повече и
по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде
скоростта на движението и в конкретния казус, избирайки скоростта си на
движение С.Б. е следвало да се съобрази с движещият се велосипедист.
Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и да бъде постановено друго, с което издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирано е възражение по касационната жалба, както и след приключване на
съдебното дирене, са постъпили писмени бележки, в които по същество се моли
решението на РС Плевен да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При постановяване на решението си,
РС Плевен е извършил подробна и задълбочена проверка както на релевантните за
спора факти, така и на всички изложени от двете страни възражения. Приел е, че
НП следва да бъде отменено, при съобразяване на следното:
НП било издадено в рамките на
опорочена процедура, вкл. от орган, чиято компетентност не била доказана по
делото. Този си извод съдът подкрепя с факта, че в оспореното НП е цитирана
Заповед №Із1745/28.08.2012г. , издадена от Министъра на вътрешните работи за
оправомощаване на началника на РУП Долна Митрополия да издава НП по реда на
ЗДВП, която заповед не била приложена по делото, въпреки нарочното изискване на
съда.
Настоящият състав на АС Плевен
приема така изложения мотив за основателен, въпреки приложената към
касационната жалба съответна заповед. Това е така, тъй като касационното
производство е такова по правото и няма за цел да изяснява нови факти и
обстоятелства, останали недоказани в хода на първостепенното производство,
поради бездействие на страните за попълване на делото със съответните
доказателства.
Извън това, съдът е приел, че има
формално нарушение на процедурата, поради несъответствие между АУАН и НП,
изразяващо се в изписването в НП на нов и различен регистрационен номер на
автомобила, който е управлявала нарушителката. Съдът приема, че така
установения порок не представлява такова съществено нарушение на процедурата,
което да води като самостоятелен резултат до отмяна на НП. Споделя се
изложеното в касационната жалба, че се касае за техническа грешка, която не е
препятствала правото на защита на лицето както да разбере какво нарушение му е
вменено, така и да упражни правото си на възражение и жалба, което е
реализирано.
Настоящият състав обаче напълно
споделя мотивите на Районен съд Плевен относно бланкетността на описанието на
нарушението, респ. неговото недоказване.
Не е спорно по делото, че при
движение на автомобила на ответницата по касация на 21.08.2013г. в село Горна
Митрополия при посочено конкретно място е произведено ПТП между управлявания от
нея автомобил и велосипедиста П. П. - жител на селото. АУАН обаче е
съставен на Б. затова, че е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДВП в
хипотезата на управление с несъобразена скорост. Няма спор по делото, че към
преписката не е съставен протокол за ПТП, мотивите на Районния съд относно
което, се споделят от настоящия. Последното обаче би внесло яснота за механизма
на реализиране на ПТП-то. Движението с несъобразена скорост на движение, което
е възприето за причина от органа е само една от възможностите, довели до
наличния резултат- сблъсък при движение. Доколкото не се спори, че едва
последният е установен от контролните органи, т.е. че същите не са негови
очевидци, да приемат за единствена възможна причина движението с несъобразена
скорост от страна на един от водачите, без да съставят протокол за ПТП -то и
без да разгледат каквито и да е други възможности за инцидента, за които да
съберат доказателства, прави установеното нарушение напълно недоказано.
Като е достигнал до същите изводи
по подробно изложени мотиви, Районен съд Плевен е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 244 от 24.03.2014
год., постановено по НАХД № 3031 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.