Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

394 / 16 Юли 2014 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

    

       ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

       

         Секретар: Г.К.

         Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  административно дело № 416 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118, във вр. с чл. 98,ал. 7 от   Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

         Образувано е по жалба   на С.Л.Д. ***, чрез пълномощник Р.Д.Д.-съпруга    против Решение №18/11.04.2014 г. на  и.д. Директор на  ТП –Плевен на НОИ , с което  е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 72/27.11.2013г. на  Ръководител  “ПО”  при ТП  Плевен на НОИ. С последното  на осн. чл. 98,ал. 7 от КСО и чл. 30,ал. 3 от НПСО е определена пенсия в  минимален размер от 110 лв.

         Жалбоподателят твърди, че  при произнасянето  по разпореждане № 72/13 г. са  допуснати нарушения.  Има вписани три протокола, посочени  са три дати и  пощенски клон.  Счита, че  с посоченото правно основание чл. 98,ал. 7 е  налично противоречие с чл. 98,ал. 8 от КСО  относно разпореждане № 64/2012 г.  Счита, че разпорежданията се отнасят за други лица, а с определения размер от 110 лв. пенсията не е преизчислена , нито индексирана  съгл. чл. 100 от КСО. Счита разпореждането за неправилно, тъй като в него не  фигурира ЕР за 86% инвалидност.  Твърди, че е налице противоречие  по решение 18 от  11.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен.  Обсъжда това решение , както и други решения и разпореждания на органи на  ТП на НОИ. Плевен. Счита, че с намаления размер на пенсията са допуснати груби грешки, като е спряна пенсията без уведомление.  Моли да  бъде отменено решението като незаконосъобразно. По същество, чрез процесуалния си представител пълномощник Р.Д. , и в писмени бележки поддържа жалбата на изложените в нея основания. 

       Ответникът- Директор ТП на НОИ- Плевен, чрез  процесуалния си представител главен юрисконсулт Е.В.Р. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че  решението на Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него  разпореждане № 72/27.11.2013г. са  правилни и законосъобразни. Навежда довод, че ЕР на ТЕЛК, с което е определена инвалидност  е обжалвано и няма влязло в сила решение, което да реши окончателно спора за  процента неработоспособност.  Моли да бъде  потвърдено решението и присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

       Преценена по същество  е неоснователна.

       От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

        С Разпореждане №  547/02.04.2013 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен/л. 43/, на С.Л.Д.  на осн. чл. 98,ал. 7 от КСО е била   определена  лична пенсия за инвалидност  поради общо заболяване в размер на 110 лв. Така постановеното разпореждане е било обжалвано по административен и  впоследствие- по съдебен ред и е потвърдено с  окончателно решение № 2818/26.02.2014г. на ВАС по адм.д. № 16347/2013 г. /л. 49/.

        Междувременно с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания –ІІ състав  № 3302 от зас. №193/05.11.2013г./л.54/, е било извършено преосвидетелстване на Д.  и определена  намалена работоспособност 66 %.за срок от две години.  Така постановеното решение на ТЕЛК е  било обжалвано от Д.  по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред НЕЛК, видно от приложено на л. 55 Уведомление  изх. № 9661/25.11.2013г., изпратено до  Д.,*** , Агенция за хора с увреждания и РДСП-Плевен.

         На основание полученото  уведомление и  чл. 98, ал. 7 от КСО, Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е издал  Разпореждане № 72/27.11.2013г./л. 59/, с което е определена за получаване за период от 02.09.2013 г. до  01.11.2015 г.  лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 110 лв. В разпореждането е отбелязано, че след влизане в сила на експертното решение, правата ще бъдат преценявани  с оглед това обстоятелство.

       Така постановеното разпореждане е обжалвано от Д.  по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ-Плевен, който се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство Решение №18/11.04.2014 г./л. 61/ .

        С последното и.д.  Директор ТП  на НОИ гр. Плевен е отхвърлил жалбата срещу горепосоченото разпореждане на ръководителя на ПО и го е потвърдил.  В мотивите към обжалваното решение сочи, че ЕР на ТЕЛК № 3302/05.11.2013г.за определяне на  степен на намалена трудоспособност на жалбоподателя е обжалвано, поради което и не е влязло в сила, и на осн. чл. 98, ал. 7 от КСО , до влизането му  в сила   се отпуска/ възобновява пенсия за инвалидност  в размер на социалната пенсия за старост.  Позовава се на чл. 89А,ал. 2 от КСО относно размера  на последната, както и на ПМС № 332/20.12.2012г., според което, считано от 01.04.2013г.  размерът на социалната пенсия за старост е 110 лв. Счел е, че така изложените обстоятелства са били  преценени от органа, издал Разпореждане № 72/27.11.2013 г., поради което е потвърдил последното, като правилно и законосъобразно. 

         Настоящият съдебен състав намира, че  решението е правилно.

          От събраните  доказателства се установява по  безспорен начин, а и не се оспорва от жалбоподателя, че ЕР на ТЕЛК  № 3302 от  зас.  № 193/05.11.2013 г. към момента на издаване на Разпореждане № 72/27.11.2013г. не е влязло в сила поради обжалването му пред НЕЛК.

         Разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО регламентира, че ако решението  на ТЕЛК  и НЕЛК е обжалвано, до влизане в сила  на решението на НЕЛК, съответно  на съда , се отпуска , възобновява или възстановява  пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Съгласно ал. 8, след влизане в сила на решението  по ал. 7 , пенсията се определя в действителен  размер от датата на  придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

        От така установената законова регламентация и от  събраните по делото доказателства следва извод, че  разглежданият случай е  изцяло в  хипотезата на чл.  98, ал. 7 от КСО. Решението на ТЕЛК е обжалвано от освидетелстваното лице по реда на чл. 112 от ЗЗ, което обстоятелство е пречка  да му бъде определен действителен размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване  и правилно  административният орган  е потвърдил  разпореждането на  ръководител „ПО” за определяне  на пенсия по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО в размер на  социалната пенсия за старост.  Конкретният размер от 110 лв. е в съответствие с   определения   от Министерския съвет   с ПМС 332/20.12.2012г. размер на социалната пенсия за старост  110 лв., считано от 01.04.2013 г. Правото на  освидетелстваното лице да получи действителният размер на   пенсията, съответстващ на  степента на установената  намалена работоспособност е гарантирано с разпоредбата на  чл. 98, ал. 8 от КСО  , според която този размер ще бъде определен след влизане  в сила на решението за определяне процент  неработоспособност, считано  от датата на  придобиване  на това право.        

         Като е приел, че жалбоподателят  е в хипотезата на чл. 98,ал.7 от КСО и е потвърдил  разпореждането, с което  е определена пенсия в минимален размер на социалната пенсия,  ръководителят на ТП на НОИ-Плевен е постановил правилно  и законосъобразно решение. Същото е издадено от компетентен орган- и.д. Директор на ТП  на НОИ-Плевен, оправомощен, със  Заповед № 84/28.02.2014г. на Управителя на НОИ / л. 63/ да  изпълнява  задълженията на  длъжността „директор” на ТП на НОИ-Плевен, считано от 04.03.2014 г.  до  провеждане на конкурс, но не повече от 6 месеца. Решението е  издадено на 11.04.2014 г., в рамките на определения срок, при спазване на  материалноправните норми, в отсъствие на  съществени процесуални нарушение и в съответствие с целта на закона,  поради което  следва да бъде потвърдено.

         При този изход на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че жалбоподателят  следва да му заплати 150 лв.- минимално юрисконсултско възнаграждение.

          Водим от горното съдът

                                                      Р  Е  Ш  И  :

          ОТХВЪРЛЯ  ЖАЛБАТА на С.Л.Д. ***    против Решение №18/11.04.2014 г. на  и.д. Директор на  ТП –Плевен на НОИ , с което  е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 72/27.11.2013г. на  Ръководител  “ПО”  при ТП  Плевен на НОИ.

        ОСЪЖДА    С.Л.Д. *** да заплати на  НОИ - ТП Плевен 150  лв.  разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                               

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: