Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 394 / 16 Юли 2014 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
Секретар: Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева
административно дело № 416 по описа за 2014 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118, във вр.
с чл.
98,ал. 7 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.Л.Д. ***,
чрез пълномощник Р.Д.Д.-съпруга против Решение №18/11.04.2014
г. на и.д.
Директор на ТП –Плевен на НОИ , с
което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № 72/27.11.2013г. на Ръководител
“ПО” при ТП Плевен на НОИ. С последното на осн. чл. 98,ал. 7 от КСО и чл. 30,ал. 3 от
НПСО е определена пенсия в минимален
размер от 110 лв.
Жалбоподателят твърди,
че при произнасянето по разпореждане № 72/13 г. са допуснати нарушения. Има вписани три протокола, посочени са три дати и
пощенски клон. Счита, че с посоченото правно основание чл. 98,ал. 7
е налично противоречие с чл. 98,ал. 8 от
КСО относно разпореждане № 64/2012
г. Счита, че разпорежданията се отнасят
за други лица, а с определения размер от 110 лв. пенсията не е преизчислена ,
нито индексирана съгл. чл. 100 от КСО.
Счита разпореждането за неправилно, тъй като в него не фигурира ЕР за 86% инвалидност. Твърди, че е налице противоречие по решение 18 от 11.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ
Плевен. Обсъжда това решение , както и
други решения и разпореждания на органи на
ТП на НОИ. Плевен. Счита, че с намаления размер на пенсията са допуснати
груби грешки, като е спряна пенсията без уведомление. Моли да
бъде отменено решението като незаконосъобразно. По същество, чрез
процесуалния си представител пълномощник Р.Д. , и в писмени бележки поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът- Директор ТП на
НОИ- Плевен, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Е.В.Р. оспорва жалбата и моли да бъде оставена
без уважение. Счита, че решението на
Директора на РУСО-Плевен и потвърденото с него
разпореждане № 72/27.11.2013г. са правилни и законосъобразни. Навежда довод, че ЕР
на ТЕЛК, с което е определена инвалидност
е обжалвано и няма влязло в сила решение, което да реши окончателно
спора за процента
неработоспособност. Моли да бъде потвърдено решението и присъдено минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната
заповед, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
От доказателствата по
делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С Разпореждане № 547/02.04.2013 г. на Ръководител ПО при ТП на
НОИ-Плевен/л. 43/, на С.Л.Д. на осн. чл. 98,ал. 7 от КСО е била определена
лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 110 лв. Така постановеното
разпореждане е било обжалвано по административен и впоследствие- по съдебен ред и е потвърдено с окончателно решение № 2818/26.02.2014г. на
ВАС по адм.д. № 16347/2013 г. /л. 49/.
Междувременно с ЕР на
ТЕЛК за общи заболявания –ІІ състав №
3302 от зас. №193/05.11.2013г./л.54/, е било извършено преосвидетелстване на Д. и определена
намалена работоспособност 66 %.за срок от две години. Така постановеното решение на ТЕЛК е било обжалвано от Д. по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред
НЕЛК, видно от приложено на л. 55 Уведомление
изх. № 9661/25.11.2013г., изпратено до
Д.,*** , Агенция за хора с увреждания и РДСП-Плевен.
На основание
полученото уведомление и чл. 98, ал. 7 от КСО, Ръководител „ПО” при ТП
на НОИ-Плевен е издал Разпореждане №
72/27.11.2013г./л. 59/, с което е определена за получаване за период от
02.09.2013 г. до 01.11.2015 г. лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 110 лв. В разпореждането е отбелязано, че след влизане в
сила на експертното решение, правата ще бъдат преценявани с оглед това обстоятелство.
Така постановеното
разпореждане е обжалвано от Д. по реда
на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ-Плевен, който се е произнесъл с
обжалваното в настоящето производство Решение №18/11.04.2014 г./л. 61/ .
С последното и.д. Директор ТП
на НОИ гр. Плевен е отхвърлил жалбата срещу горепосоченото разпореждане
на ръководителя на ПО и го е потвърдил.
В мотивите към обжалваното решение сочи, че ЕР на ТЕЛК №
3302/05.11.2013г.за определяне на степен
на намалена трудоспособност на жалбоподателя е обжалвано, поради което и не е
влязло в сила, и на осн. чл. 98, ал. 7 от КСО , до влизането му в сила
се отпуска/ възобновява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за
старост. Позовава се на чл. 89А,ал. 2 от
КСО относно размера на последната, както
и на ПМС № 332/20.12.2012г., според което, считано от 01.04.2013г. размерът на социалната пенсия за старост е
110 лв. Счел е, че така изложените обстоятелства са били преценени от органа, издал Разпореждане №
72/27.11.2013 г., поради което е потвърдил последното, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен
състав намира, че решението е правилно.
От събраните доказателства се установява по безспорен начин, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че ЕР на ТЕЛК № 3302
от зас.
№ 193/05.11.2013 г. към момента на издаване на Разпореждане №
72/27.11.2013г. не е влязло в сила поради обжалването му пред НЕЛК.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО
регламентира, че ако решението на
ТЕЛК и НЕЛК е
обжалвано, до влизане в сила на
решението на НЕЛК, съответно на съда ,
се отпуска , възобновява или възстановява
пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Съгласно
ал. 8, след влизане в сила на решението
по ал. 7 , пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата,
от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
От така установената
законова регламентация и от събраните по
делото доказателства следва извод, че
разглежданият случай е изцяло
в хипотезата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Решението на ТЕЛК е
обжалвано от освидетелстваното лице по реда на чл. 112 от ЗЗ, което
обстоятелство е пречка да му бъде
определен действителен размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
и правилно административният орган е потвърдил
разпореждането на ръководител
„ПО” за определяне на пенсия по реда на
чл. 98, ал. 7 от КСО в размер на
социалната пенсия за старост.
Конкретният размер от 110 лв. е в съответствие с определения
от Министерския съвет с ПМС
332/20.12.2012г. размер на социалната пенсия за старост 110 лв., считано от 01.04.2013 г. Правото
на освидетелстваното лице да получи
действителният размер на пенсията,
съответстващ на степента на
установената намалена работоспособност е
гарантирано с разпоредбата на чл. 98,
ал. 8 от КСО , според която този размер
ще бъде определен след влизане в сила на
решението за определяне процент
неработоспособност, считано от
датата на придобиване на това право.
Като е приел, че жалбоподателят е в хипотезата на чл. 98,ал.7 от КСО и е
потвърдил разпореждането, с което е определена пенсия в минимален размер на социалната
пенсия, ръководителят на ТП на
НОИ-Плевен е постановил правилно и
законосъобразно решение. Същото е издадено от компетентен орган- и.д. Директор
на ТП на НОИ-Плевен, оправомощен,
със Заповед № 84/28.02.2014г. на
Управителя на НОИ / л. 63/ да
изпълнява задълженията на длъжността „директор” на ТП на НОИ-Плевен,
считано от 04.03.2014 г. до провеждане на конкурс, но не повече от 6
месеца. Решението е издадено на
11.04.2014 г., в рамките на определения срок, при спазване на материалноправните норми, в отсъствие на съществени процесуални нарушение и в
съответствие с целта на закона, поради
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че жалбоподателят
следва да му заплати 150 лв.- минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на С.Л.Д.
*** против Решение
№18/11.04.2014 г. на
и.д. Директор на ТП –Плевен
на НОИ , с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № 72/27.11.2013г. на
Ръководител “ПО” при ТП
Плевен на НОИ.
ОСЪЖДА С.Л.Д. *** да заплати на НОИ - ТП Плевен 150 лв. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: