Р Е Ш Е Н И Е

№ 448

гр.Плевен, 29 Септември 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело № 415 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.), във вр. с § 15, т. 2 от ДР на ЗМВР (ДВ, бр. 53/2014г.).

Делото е образувано по жалба от Р.Г.П. *** срещу Заповед № 572 от 30.04.2014г. на ВНД Началник на Затвор гр. Белене, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 6 месеца и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, че му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е извършил деянието, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Твърди още, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ не е изпълнил процедурата при издаване на процесната заповед, а доказателствата на които се е позовал, били с характер на донос. Сочи, че били допуснати съществени нарушения в хода на дисциплинарното производство, т.к. същото било образувано със Заповед № 416/02.04.2014г. , която не му била връчена. Счита последната за целенасочено дискриминационно отношение на дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/ и началник сектор “ФРО”. Твърди, че комисията не му е дала възможност да се запознае с писмо рег. № 2809/12.03.2014г. на ГД “ИН”, с което му било нарушено субективното право да се защити и да бъде информиран. Счита още, че ДНО не е изпълнил т. 2.3 от Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. на Министъра на правосъдието, което противоречало на мотивите на Заповед № 572/30.04.2014г. прави искане за събиране на доказателства и моли за отмяна на оспорената заповед.

С писмо от 13.06.2014г., получено по електронната поща в Административен съд Плевен е депозирано искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 572/30.04.2014г. и е направено доказателствено искане за представяне на данни, свързани със системите за видеонаблюдение в административната сграда на Затвор Белене, нормативно основание за това, данни за администратор на лични данни и други, подробно описани в седем точки от заявление на л. 49 от делото. Със същото електронно писмо в съда са получени като доказателства преписка по провеждане на дисциплинарно производство срещу Р.Г.П., образувано със Заповед № ЧР-03-15/16.04.2014г. на Министъра на правосъдието. С писмо, получено на 17.06.2014г. по електронната поща на Административен съд Плевен от жалбоподателя П. са получени като доказателства данни за предходни дисциплинарни производства, включително и съдебни произнасяния по законосъобразността им.

В съдебно заседание, оспорващият редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – ВНД началник Затвор гр. Белене, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и аргументира становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената Заповед № 572/30.04.2014г. на ВНД началник Затвор гр. Белене е връчена лично на оспорващия П. срещу подпис на 30.04.2014г., видно от отбелязването върху разписката на самата заповед (лист 17 по делото). Жалбата на Р.П. е подадена чрез административния орган по реда на чл.152 ал.1 от АПК и е заведена с вх.№ 1904/08.05.2014г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу Р.Г.П. е Докладна записка вх. № 1359/01.04.2014г. от гл. инспектор М. С. – Началник сектор “ФРО”, в което са изнесени данни за закъснения за работа на служители от сектор “ФРО” и конкретно - на Р.П.. Със Заповед № 416/02.04.2014г. ВНД Началник Затвор Белене, на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е разпоредено изясняването на постъпилите данни за допуснати дисциплинарни нарушения от Р.П. инспектор IV-та степен /труд и работна заплата/, а именно - закъсняване за работа, което представлява нарушаване на служебната дисциплина по см. на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.). Назначена е нарочна поименна комисия и е определен срок за изготвяне на писмена справка – 17.04.2014г. Заповед № 416/02.04.2014г. е сведена до знанието на Р.П. на 03.04.2014г., видно от положения подпис и дата на същата. Постъпила е докладна записка с вх. № 1461/04.04.2014г. от инспектор “НОТ” при Затвор гр. Белене за извършена проверка на камерите на КПП –щаб на затвора, от която се установяват датите и закъсненията на Р.П.. По повод Заповед № 416/02.04.2014г. П. е депозирал възражение, в което е изложено становище, че счита горепосочените докладни записки и образуваните проверки за тенденциозни и целенасочени срещи него. Към преписката е приложена докладна записка № 1633/15.04.2014г. от инспектор „Човешки ресурси”, съдържаща справка за ползвания от П. отпуск за 2014г. до 15.04.2014г. Дисциплинарната комисия е изслушала Р.П. на 15.04.2014г., като последният е отказал по същество да даде обяснения за закъсненията си, видно от Протокол № 1636/15.04.2014г. Комисията разгледала периода 01.03 – 31.03. 2014г. и установила, че инспектор Р.П. е закъснявал за работа в подробно описани в справката дни. Според дисциплинарната комисия с тези действия жалбоподателят е нарушил изискванията в раздел I, т. 2.1 от Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. на Министъра на правосъдието – “Работното време на служителите на ГД”ИН” и териториалните и служби е от 8,30 часа до 17,00 часа, с половин час обедна почивка, като обедната почивка не се отчита за „работно време”. Изготвена е писмена справка рег. № 1687/17.04.2014г. от дисциплинарната комисия, в която са обобщени резултатите от проверката и е направено предложение Р.Г.П. да бъде наказан с дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”, на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. П. се е запознал със справката на 17.04.2014г., видно от положения подпис и дата под същата. На 25.04.2014г. ДНО в лицето на ВНД Началник Затвор Белене, на осн. чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, е изслушал Р.П., като същият е отрекъл да е извършвал вменените му нарушения, видно от Протокол № 1763/25.04.2014г. Със Заповед № 572/30.04.2014г. на инспектор Р.П. е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от шест месеца, като мотивите на заповедта са установените закъснения от нарочната дисциплинарна комисия, проведеното дисциплинарно разследващо производство и изискванията на т. 2, 1 от Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г., които е прието, че са били нарушени. Посочено е още, че независимо от липсата на детайлизираща заповед за точните часове, в които да се ползва обедна почивка, то същата е фиксирана на 30 минути, които били системно нарушавани по арг. на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР (отм.). Посочено е още, че извършеното деяние представлява нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР.

По делото са представени Заповед № ЧР-05-662/03.12.2013г. на Министъра на правосъдието, с която е назначен главен инспектор П. К. да изпълнява временно длъжността “Началник на Затвор II категория” в затвора Белене до завръщане на титуляра и Заповед № Л-1055/2/06.02.2014г. на Главен Директор на ГД “ИН”, с която К. на осн. чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 3 вр. с ал. 2 от ЗИНЗС е оправомощен с редица правомощия, сред които и да налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР (отм.).

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно § 15, т. 2 от ДР на Закона за министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 53/2014г.) образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред. Новият ЗМВР е обнародван в ДВ бр. 53 от 27.06.2014г., а производството по оспорване на Заповед № 572/30.04.2014г. е инициирано на 08.05.2014г. с жалба пред ДНО с вх. № 1904/08.05.2014г., поради което съдът намира, че производството следва да се довърши по реда на ЗМВР ред. ДВ, бр. 10 /04.02.2014г.(отм.).

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същата е издадена от ВНД Началник Затвор гр. Белене, който е териториално и материално компетентен да налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” на подчинените му служители, което произтича от чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 3 във вр. с чл. 2 от ЗИНЗС и Заповед № Л-1055/2/06.02.2014г. на Главния директор на ГД “ИН”.

Преди налагането на наказанието е извършена проверка, при която са изяснени всички необходими факти и обстоятелства, както от състава на нарушението, така и от значение за определяне размера на наказанието. Видът на наказанието при неизпълнение на служебно задължение е законово определен в чл. 226 ал.1 т.6 от ППЗМВР и не подлежи на преценка от дисциплинарно-наказващият орган. Дадена е възможност за депозиране на писмени обяснения от служителя преди налагане на наказанието, които макар и лаконични, са взети предвид и обсъдени при налагане на наказанието.

Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 225. ал.1 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за дата на откриване на нарушението се счита датата, на която справката с материалите от извършената по сигнала проверка е постъпила при компетентния дисциплинарно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 223 ал.1 и ал.2 от ППЗМВР – т.е. след 17.04.2014г. В случая се касае за еднакви по вид нарушения на служебната дисциплина, извършени в периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г., поради което съдът приема, че не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 225 от ЗМВР.

Не е засегнато правото на защита на жалбоподателя. Противно на твърденията в жалбата, същият е бил уведомен за образуваното със Заповед № 416/02.04.2014г. дисциплинарно производство, видно от положените дата и подпис на Р.П. под заповедта. Неотносимо към предмета на настоящият спор е възражението за “тенденциозно и дискриминационно отношение” на ДНО и Началник сектор “ФРО”, а претенцията за уведомяване и връчване на писмо рег. № 2809/12.03.2014г., което не е част от дисциплинарната преписка, настоящият състав намира за неоснователна. Не може да бъде споделено и становището за нарушаване на етични правила вследствие депозиране на докладна записка рег. № 1359/01.04.2014г. пред ВНД Началник Затвор Белене. Вярно е, че повод за образуване на дисциплинарното производство е именно докладна записка рег. № 1359/01.04.2014г., но това обстоятелство по никакъв начин не ограничава процесуалните права за защита на жалбоподателя в хода на развилото се дисциплинарно производство.

При издаването на оспорената заповед са спазени и административно-производствените правила. В изпълнение на чл.230 ал.1 т.2 от ЗМВР и чл.239 ал.1 от ППЗМВР ВНД Началник Затвор Белене, в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган, е издал Заповед № 416/02.04.2014г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Р.Г.П. инспектор V степен ”ТРЗ”. Със същата заповед, съобразно ал.2 от чл.230 на ЗМВР е определен и дисциплинарно-разследващия орган. Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.239 ал.1 от ППЗМВР. Оспорващият П. е запознат със съдържанието на заповедта и с правото си да дава обяснения и представя доказателства. Възползвал се е от възможността на предостави писмени обяснения под формата на възражение рег. № 1608/14.04.2014г. (л. 29 от делото). В хода на дисциплинарното разследване, дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, извършено от П., като по делото не са налице данни, които да поставят под съмнение независимостта на комисията и нейното подчинение само на закона при осъществяване на своите функции. За резултатите от разследването ДРО е изготвил обобщена справка, с която Р.П. е запознат срещу подпис и дата (чл.243 ал.3 от ППЗМВР), видно от л. 32-36 от делото, противно на твърдението, изнесено в жалбата. Лицето е отказало да даде допълнителни обяснения по обобщената справка, за което е оформен протокол. Съгласно чл.244 от ППЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е изготвил становище до ВНД Началник Затвор Белене, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на П.. Видно от доказателствата по делото, в изпълнение на чл.245 от ППЗМВР, материалите от проведеното дисциплинарно производство срещу П. са докладвани на ВНД Началник Затвор Белене и последният се е запознал с тях, включително и е изслушал обясненията на П., дадени в изпълнение на чл.229 ал.1 от ЗМВР, като е удостоверил това обстоятелство с подписи на двама присъствали свидетели. На 30.04.2014г., въз основа на резултатите от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно-наказващият орган- ВНД Началник Затвор Белене е издал оспорената заповед, която е връчена лично на лицето срещу подпис, в съответствие на чл.232 от ЗМВР.

При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.246 ал.1 от ППЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание.

В заповедта са описани конкретни обстоятелства, както и потвърждаващите ги доказателства. Сочи се, че нарушението на служебната дисциплина е установено при проведено дисциплинарно производство и изготвени в резултат на него писмена справка рег.№1687/17.04.2014г., поради което съдът счита, че административният орган се позовава на всички събрани в хода на проведеното срещу инспектор Р.П.. В Заповед № 572/30.04.2014г. е посочено точно правното основание за налагане на конкретното наказание – „писмено предупреждение” за извършеното нарушение – системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното – чл. 226 ал.1 т. 6 от ППЗМВР. В посочения чл. 224 от ЗМВР се съдържат общи принципи, указващи, че държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина се наказват с предвидените в този закон наказания (принцип за законоустановеност на нарушението и наказанието), изброяват се най-общо видовете нарушения и е възпроизведен принципа за разграничение на дисциплинарната отговорност от другите видове отговорности. Затова непосочването на конкретна разпоредба от чл. 224 от ЗМВР не се отразява на правото на защита на жалбоподателя, в тази разпоредба не се съдържа конкретно нарушение. Изчерпателната и точна правна квалификация на деянието и предвиденото наказание се съдържа в чл. 226 ал.1 т. 6 от ППЗМВР, който е посочен. Посочено е и нарушеното задължение, произтичащо от Заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г. на Министъра на правосъдието, както и установения период на нарушението. Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, като е изчерпателно и добре мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за налагане на наказанието.

Следователно, Заповед № 572/30.04.2014г. е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата форма, при спазване на процесуалните норми, при пълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, І-ви състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.П. *** срещу Заповед № 572/30.04.2014г. на ВНД Началник на Затвор гр. Белене, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 6 месеца

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: