РЕШЕНИЕ

№ 361

град Плевен, 1 Юли 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на десети юни  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.Х.   и с участието на прокурор И. Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 413/2014 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Д.-внд. началник на РУП гр. Кнежа, срещу решение № 33  от 18.03.2014 г. на Районен съд – гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 258/2013 г. с доводи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд със своето решение приема фактическата обстановка, а именно, че е налице виновно поведение от страна на въззивника за извършено виновно нарушение на ЗДвП и този акт е обвързан с точно определено лице, на което е наложено съществуващото по закона административно наказание. Изразява се несъгласие с това, че Районен съд гр. Кнежа не е приел сведенията дадени от свидетеля Б. Д. Б. от гр. Кнежа, където заявава, че заедно с И.Л. К. са употребявали алкохол на обществено място. Посочва се, че административно-наказващият орган в лицето на началника на РУП гр. Кнежа след като си е изяснил обстоятелствата от значение за случая и е разгледал обясненията и възраженията на заинтересованите страни е издал и визираното наказателно постановление № 866/2013 г. по описа на РУП гр. Кнежа. Счита за неправилно становището на първоинстанционния съд, за съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакуваното наказателно постановление, съгласно чл. 42, т.4, и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Навежда доводи, че при вземане на решението за отмяна на наказателното постановление не са разпитани всички заинтересовани от изхода на производството лица, както и че с деянието си И.Л. К. е нарушил демонстративно установеният ред на държавните правила. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да потвърди издаденото от РУП гр. Кнежа наказателно постановление № 866/2013 г.

В съдебно заседание касаторът – М. А. Д.-внд. началник на РУП гр. Кнежа, не изпраща представител.

Ответникът – И.Л. ***, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че  с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 866/2013 г. на началника на РУП гр. Кнежа, с което на   И.Л. *** за това, че на 01.08.2013 г. около 22.40 часа в гр. Кнежа като водач на МПС-лек, с рег. № ЕН XXXXВР не спира на посоченото място, при подаден сигнал за спиране на контролните органи, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория-нарушение на чл 103, предложение второ от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.3 б.“в“, предложение първо от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 предложение първо от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1т.4 от ЗДвП, чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП и чл. 183, ал.1 т.1 предложение първо от ЗДвП, чл. 183, ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 220(двеста и двадесет) лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да постанови съдебния акт РС Кнежа е приел, че е налице съществена разлика между описаната фактическа обстановка в АУАН № 866/13 от 16.08.2013г. и тази в НП № 866/13 от 13.09.2013г. Според районният съдия в АУАН не се е споменавало, че нарушителя “не спира на звуков и светлинен сигнал от униформен автомобил и стоп палка по образец”, което обстоятелство водило до неяснота относно установените и санкционирани административни нарушения и затруднявало правото на защита на въззивника.

Изводите на РС Кнежа се споделят единствено в частта, в която са коментирани нарушенията по чл. 100, ал. 1, т, 1 от ЗДвП, а именно, задължението на К. да носи и представи СУМПС и контролен талон към момента на установяване на нарушението и съставяне на АУАН № 866/13 от 16.08.2013г. Това е така, защото вменените на К. нарушения са били извършени на 01.08.2013г. около 22, 40 часа, но тогава не е бил съставен акт за установяването им. АУАН № 866/13 е съставен едва на 16.08.2013г., когато К. не е имал качеството “Водач на МПС”, поради и което не е имал задължение да носи и представи СУМПС и контролен талон. В случай, че актосъставителят и административно наказващият орган са имали основание да изземат същите, то това е следвало да стане по друг процесуален ред.

Не се споделят изводите на РС Кнежа по отношение на допуснатото съществено процесуално нарушение, представляващо въвеждане в наказателното постановление на нови обстоятелства. С АУАН № 866/13 от 16.08.2013г. е повдигнато административно обвинение срещу К. за това, че на 01.08.2013г. около 22, 40 часа управлява МПС с рег. № ЕН XXXX ВР в гр. Кнежа по ул. “Кирил и Методий” към кръстовището с ул. “Ст. Цанов” и не спира при подаден звуков и светлинен сигнал. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Към така отразената фактическа обстановка в наказателното постановление е добавено “от униформен автомобили стоп палка по образец”. Последното обаче касационният състав намира за техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на наказателното постановление. Това е така, защото ползвания израз “униформен автомобил” е достатъчно странен и не може да се приеме, че отразява реална фактическа обстановка.

Както в акта, така и в НП, изрично и правилно е посочена нарушената правна норма – чл. 103 от ЗДвП. Така посочената цифрово нарушена правна норма изцяло съответства с текстовото описание на извършеното нарушение, съдържащо се в обстоятелствената част на АУАН и НП. В настоящия случай е посочена една и съща разпоредба и няма нови обстоятелства или нова правна квалификация извън тази посочена в АУАН, както неправилно е приел в мотивите на съдебния акт първоинстанционния съд. Правилно е приложена от наказващия орган и относимата за извършеното административно нарушение санкционна правна норма - тази по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. И.К. е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението да спре при подаден светлинен и звуков сигнал. Такова поведение представлява нарушение, което следва да бъде санкционирано по реда на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, както правилно и законосъобразно е направил наказващият орган. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По отношение на вмененото на К. нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП и наложеното на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказание, касационният състав съобрази следното: Видно от установената с АУАН № 866/13 от 16.08.2013г. и преповторена в НП фактическа обстановка водачът е реализирал ПТП на кръстовище между ул. “Г. Бенковски” и ул. “И. Бонов”, като се е блъснал в оградата на дом № 51 и напуска мястото на ПТП. Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания т. е. задължението да не напуска местопроизшествието е единствено когато няма съгласие между участниците в ПТП-то. В случая обаче участникът е само един – водачът на л.а. с рег. № ЕН XXXX ВР, поради което не може да бъде нарушена цитираната разпоредба на чол. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП, от което следва, че деянието е несъставомерно по този текст и в тази част НП № 866/13 от 13.09.2013г. правилно е отменено, макар и да не са изложени мотиви от РС Кнежа в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. предл второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 33 от 18.03.2014 г., постановено по н.а.х.д.  № 258/2013 г. на Районен съд – гр. Кнежа, в частта в която е отменено НП № 866/13 от 13.09.2013г., в частта, в която на И.Л.К. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като вместо него постановява:

Потвърждава НП № 866/13 от 13.09.2013г., в частта, в която на И.Л.К. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Оставя в сила решение № 33 от 18.03.2014 г., постановено по н.а.х.д.  № 258/2013 г. на Районен съд – гр. Кнежа в останалата част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.                          2.