О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 609

гр. Плевен, 04.06.2014г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- Плевен , ІІ състав, в закрито заседание на 04.06.2014г. в състав: председател : Юлия Данева

Сложи на разглеждане докладваното от съдия Данева административно дело №410/2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба / подадена като „ иск”/ на В.П.Я. от Окръжен затвор/ О.З./- Плевен против Началник О.З. Плевен и Медицински център към О.З. Плевен , предявен на основание чл. 128,ал. 1, т. 1,3 и 5 и ал. 2 от АПК за присъждане на обезщетение в общ размер на 190 000 лв. за причинените му вреди, следствие на бездействието на управата на затвора-Плевен изразяващи се в лоши условия и отношение към лишените от свобода / недостатъчна дневна светлина, неуплътнени прозорци, мухлясали влажни стени, капещи тавани, минимално отопление, липса на течаща вода в килиите през цялото денонощие, необзаведени тоалетни , полагаща се само по два пъти в седмицата баня, липса на места за съхранение на хранителни продукти, шкафове пълни с хлебарки в столовата на затвора/- обстоятелства, водещи до условия за различни заболявания. Твърди още, че се намира на един етаж с осъдени на доживотен затвор, което води до психически дискомфорт и стрес. Страда от заболяване, налагащо изтърпяване на наказанието в ТПО-закрит тип. Ползването на медицински услуги е допустимо два дни в седмицата, а стоматологични услуги липсват. В тази част искът му е за 70 000 лв. На следващо място твърди, че е получил заболяване „ туберкулоза” от условията в затвора и е бил на лечение в болнично заведение към затвора-Ловеч. Изтърпявал наказание „карцер” въпреки законовата забрана поради психическата му и емоционална нестабилност. Не напълно оздравял от туберкулоза е бил въдворен в наказателна килия за 7 денонощия. Твърди, че няма спално помещение за непушачи с хронични белодробни заболявания и е принуден да съжителства с пушачи. Не му се осигурявали полагащите му се хранителни добавки и храната е крайно недостатъчна. Всичко това, предвид заболяването , което има „ язва” му създава дискомфорт. В тази част оценява иска си на 120 000 лв. Искането му към съда е да бъде осъден Затворът Плевен и Медицински център към О.З. Плевен да му заплатят 190 000 лв.

Съдът, като се запозна с изложените в исковата молба факти и обстоятелства намира, че е сезиран с искова претенция от л.св. Я. за 190 000 лв. обезщетение за претърпени вреди от действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен и на медицинския център към същия затвор, която претенция е насочена срещу ненадлежни ответници- Началник на ОЗ-Плевен/ както е посочено в началото на исковата молба/, Затвора –Плевен и Медицински център към затвора Плевен/ според петитума/, което я прави недопустима за разглеждане по следните съображения:

Независимо от посоченото от ищеца основание на иска- чл. 128, ал. 1, т. т.3 и т. 5 и ал. 2 от АПК, от изложението следва извод за иск за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган и длъжностни лица/ чл. 128,ал. 1, т. 3/, който иск е с материалноправно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съгласно препращащата норма на чл. 205 ,ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ , исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Нормата на чл. 205 от АПК регламентира, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Във връзка с горното и предвид обстоятелството, че лишеният от свобода Я. е предявил своя иск срещу Затвора – Плевен (Началник Затвора – Плевен) и Медицинския център към Затвора – Плевен на първо място съдът намира, че посочените лица не са надлежни ответници съобразно чл. 205 от АПК, тъй като не са юридически лица, каквито са изискванията на закона. Затворът – Плевен е съставна единица на ГДИН, която е юридическо лице съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. Медицинският център към Затвора – Плевен също не е юридическо лице, същият е лечебно заведение с особен статут към Министерството на правосъдието,изпълнител на извънболнична медицинска помощ и не разполага със самостоятелна правосубектност. Началникът на Затвора – Плевен в това си качество е административен орган. Следва да се отбележи, че особеното за производството по чл. 203 – 207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи иска по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административният орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 от ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността на съда при попълване на делото с доказателства следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица установяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебното производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане исковата молба на В.П.Я. *** против Затвора – Плевен, Началник затвора – Плевен и Медицинския център към Затвора – Плевен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за вреди в размер на 190 000 лева вследствие на действия и бездействия на администрацията на Затвора – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 410/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд чрез Административния съд – Плевен в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: