Р E Ш Е Н И Е
№ 306
гр.Плевен, 13 Юни 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и
четиринадесета година, в
състав:
Председател: Юлия Данева
Членове: Цветелина Кънева
Калина Пецова
При секретаря М.Н. и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 400 по описа за 2014г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 202 от 12.03.2014г. (неправилно
посочено 2013г), постановено по НАХД № 3047 по описа за 2013г. на Районен съд-Плевен е отменено Наказателно постановление №2013-0028936/15.07.2013г.
на Директора на Регионална дирекция-Русе към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на “Германос Телеком
България” ЕАД, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение на
чл. 113 ал. 2 от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационната жалба от РД-Русе
към КЗП, чрез юрисконсулт Д. Д., в която са изложени съображения, че съдебният акт е
постановен в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е прието, че “Германос
Телеком България” ЕАД не е задължено лице по чл. 113 от ЗЗП. Твърди, че
търговецът е издал представената по делото гаранционна карта за стоката, в
която е записано, че удовлетворяването на рекламациите е при условията на ЗЗП.
Твърди още, че според чл. 117, ал. 1 от ЗЗП търговската гаранция е всяко
задължение, поето от продавача или производителя към потребителя, поради което
правилно потребителят е предявил рекламация пред този търговец. Сочи също, че
независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на
съответствие на продукта с договора за продажба съгласно ЗЗП. В заключение моли
за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на
районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, при удостоверена представителна
власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел от фактическа страна следното: На
06.04.2011год. е сключен договор за лизинг между “Космо България Мобайл” ЕАД и
В. И. И., по силата на който дружеството-лизингодател предоставило
на лизингополучателя И. мобилно устройство, марка “APPLE”, модел “iPHONE 4 16 GB Black”,
за временно възмездно ползване срещу обща лизингова цена в размер на 832,83
лв., платима на 23 месечни вноски в размер на по 30,18 лв. всяка. Съгласно чл.
1, ал. 2 от договора, страните са се договорили, че лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху вещта в края на срока на договора и при
условие, че заяви писмено желание за това. В срока на действие на договора – на
04.12.2012год., потребителят-лизингополучател направил рекламация с оплакване за
дефект на вещта-предмет на договора за лизинг, състоящ се в неработещ бутон
“home”. Телефонът е приет от оторизиран сервиз с протокол за ремонт от
04.12.2012 година. На 08.01.2013 год. И. подал жалба в КЗП с вх. № Р-03-44/08.01.2013г., по повод
на която на 08.01.2013 година е извършена проверка от служители към КЗП при
РД-Плевен в магазин “Германос” в гр. Плевен, на пл. “Свобода” № 1, стопанисван
от “Германос Телеком България” ЕАД, гр. София. При проверката служителите
установили, че на 04.12.2012 г. телефонът бил приет за ремонт в оторизиран
сервиз, като стоката не е приведена в съответствие с договора в рамките на 1
месец, считано от 04.12.2012 година. Дружеството, респ. негов пълномощник е поканен да се яви на 16.01.2013 година в
КЗП-Плевен за представяне на акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна
на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. На 16.01.2013 година
пълномощникът на дружеството представил Акт за удовлетворяване на рекламация от
16.01.2013 год. за замяна на стоката с нова. На „Германос Телеком България” ЕАД
е съставен АУАН № К-0028936 от 16.01.2013 год. за нарушение по чл. 113, ал. 2
от ЗЗП, въз основа на който на 15.07.2013 год. е издадено обжалваното
наказателно постановление.
За да отмени НП районният съд е приел, че от
приобщените по делото доказателства не се установява
качеството “продавач” на санкционирания субект по смисъла на чл.
113 от ЗЗП, вр. чл. 104 от ЗЗП. Приел е
още, че между потребителя и “Космо България Мобайл”
ЕАД има сключен договор за лизинг, който представлява финансов лизинг по
смисъла на § 13, т. 12 б. “в” от ДР на ЗЗП. Счел е, че след като
страна по договора е дружеството КБМ, то е и титуляр по правоотношението, от
което се налага извод, че облигационна връзка е възникнала между потребителя В. И. и “Космо България Мобайл”
ЕАД , а ”Германос Телеком България” ЕАД е действал като негов пълномощник
във връзка с фактическото предаване владението върху вещта. В подкрепа на този
извод, според съда, е и приложената по делото фактура с нулева стойност,
издадена от “Германос Телеком България” ЕАД в полза на потребителя. Съдът
е посочил също, че от представената
гаранционна карта, съгласно която гаранцията на апарата се поддържа от “Германос
Телеком България” ЕАД, следва, че по нея дружеството изпълнява единствено
функции по поддръжка на апаратите, поради което с нея не може да се обоснове
наличие на пряка облигационна връзка на “Германос Телеком
България” ЕАД с потребителя И..
Касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и в противоречие с доказателствата по делото. Съображенията за това са
следните:
Неправилна е тезата, че “Германос Телеком
България” ЕАД не е имало задължение по повод предявената рекламация, доколкото
не се явявало продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1от ЗЗП във вр. с чл. 113,
ал. 1 от ЗЗП. Това е така защото именно посоченото дружество фигурира като
продавач на потребителската стока както в приложената на л.9 по делото на РС-Плевен фактура, така и в гаранционната
карта на мобилния телефон на л.23, което изключва тезата, че стоката е била
предмет на облигационно правоотношение с друго търговско дружество. Нещо
повече, независимо, че в титулната част на сключения на 06.04.2011г. договор за
лизинг (л.7), като лизингодател е посочено “Космо България Мобайл” ЕАД,
договорът е подписан именно от представител на “Германос Телеком България” ЕАД,
видно от положения печат на последното дружество, което изключва тезата за
липса на задължение от негова страна за извършване на гаранционно обслужване относно
закупената потребителска стока. Противното разбиране, в смисъл, че “Германос
Телеком България” ЕАД не е задължено лице по рекламационното производство би
лишило потребителя от механизма на ефективна защита. В този смисъл, при
създаването на закона нормотворецът е съобразил спецификите на обществените
отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява
икономически по-слабия субект в договорните отношения, поради което е създал
цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които
заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща
на договореното. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в
основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Именно в
контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата
инстанция спор по отношение на претенцията по привеждането на стоката в
съответствие с договореното.
Правилно районният съд е установил, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички законови реквизити и е
съставен, респ. издадено от компетентен орган. Спорът
пред районният съд е бил дали “Германос Телеком България” ЕАД е
“продавач” по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП, респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл. 113 от ЗЗП, отговорът на който по
мнение на настоящия състав е положителен. Ето защо, при правилна правна
квалификация на констатираното нарушение и неговата безспорна установеност,
правилно е ангажираната отговорността на „Германос Телеком България” ЕАД.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 предл. второ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 202 от 12.03.2014г., постановено по НАХД № 3047 по описа за 2013г.
на Районен съд гр. Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2013-0028936/15.07.2013г.
на Директора на Регионална дирекция-Русе към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на “Германос Телеком
България” ЕАД, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено
нарушение на чл. 113 ал. 2 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.