Р Е Ш Е Н И Е

№ 299 / 11 Юни 2014 г..

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на тридесети май, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

Секретар: М.Н.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 399 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 274/27.03.2014 г., постановено по НАХД №527/2014г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 10840-0061197/18.01.2011г. на и.д. Директор офис Плевен на ТД на НАП-Велико Търново , с което на Ц.Н. ***, на осн. чл. 355,ал.1 във вр. с чл. 5,ал. 4 и ал. 6 на КСО, във вр. с §3 от ПЗР на Наредба № Н-8/2005г. на Министерството на финансите/МФ/ е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 3,ал. 3,т. 2 от Наредба № Н-8/2005г. на МФ за това, че като самоосигуряващо се лице-едноличен търговец не е подало декларация обр. 6 по чл. 3, ал. 3 от Нар № Н-8 за дължими осигурителни вноски за 2009г. в законоустановения срок до 30.04.2010г.Към датата на съставяне на АУАН декларацията не е подадена в офис Плевен при ТД на НАП В.Търново.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от офис Плевен при ТД на НАП В.Търново, чрез юрисконсулт Ж.. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Твърди, че с приложената към касационната жалба Заповед № 14/04.01.2011г. се установява компетентността на административнонаказващия орган. На следващо място оспорва извода на съда за неправилно привлечено наказателноотговорно лице под санкционната норма на чл. 255, ал. 1 от КСО. Счита, че това е санкционната норма, тъй като задължението за подаване на декларацията е на самоосигуряващото се лице Н.. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С постановеното решение Районният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка , отразена в АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление.

За да отмени последното е счел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Като такова е приел липсата на материална компетентност на издателя на НП- и.д. Директор офис Плевен на ТД на НАП В.Търново К. Н.. Изложил е мотиви, че от представените писмени доказателства не може да бъде установено, че горепосоченото длъжностно лице към момента на издаване на наказателното постановление е имало правомощията на Директор офис Плевен при ТД на НАП-В.Търново, респ. правото да налага административни наказания с издаване на наказателни постановления. Основателно е счел, че от приложената към делото Заповед № 219/30.06.2010 г. е установена материална компетентност на лицето за определен срок, изтекъл на 05.01.2011 г., и при издадено на 18.01.2011г. НП , последното е незаконосъобразно, като издадено от некомпетентен орган.

Настоящият състав споделя този извод на решаващия съд дотолкова, доколкото пред последния действително не са били представени доказателства за компетентността на издателя на НП. Към касационната жалба обаче е приложена Заповед № 14/04.01.2011г. на Изпълнителния директор на НАП, с която държавният служител К. Н. Н. е оправомощена да изпълнява длъжността Директор офис Плевен при ТД на НАП В.Търново, считано от 05.01.2011 г. за срока до назначаване на титуляр, но за не повече от 6 месеца. Издаденото на 18.01.2011 г. наказателно постановление е в този срок, от което следва извод, че е издадено от компетентен орган, в границите на правомощията му, произтичащи и от Заповед № ЗЦУ 28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Независимо, че е счел наказателното постановление за незаконосъобразно поради процесуални нарушения при издаването му, Районният съд е изложил мотиви по материалната му законосъобразност, поради което не следва делото да се връща за ново разглеждане. Наведените от решаващия съд доводи за неправилност поради посочване на неотносима административнонаказателна разпоредба не се споделят от настоящата инстанция.

Субект на нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Нар. № Н-8/05г. е самоосигуряващо се лице. Кръгът на самоосигуряващите се лица е широк- това са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от Кодекс за социално осигуряване, както и по чл. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Както в АУАН, така и в НП е отразено в какво свое качество жалбоподателят е определен като „ самоосигуряващо се лице” - а именно- едноличен търговец , и като такова лице е дефиниран в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Административното наказание е наложено за това, че лицето не е подало декларация в качеството си на самоосигуряващ се / като лице упражняващо трудова дейност като едноличен търговец/, т.е., в лично качество, а не в качество на осигурител, какъвто едноличният търговец се явява по отношение на други физически лица, наети от него. По отношение на себе си той не може да бъде преценяван като „осигурител” по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО , тъй като основна характеристика на това понятие е задължение да внася осигурителни вноски за други физически лица. В светлината на изложеното, правилно спрямо Н. е била приложена административнонаказателната разпоредба на чл. 355, ал. 1, във вр. с чл. 5,ал. 4 и ал. 6 от КСО. При безспорно установено бездействие на Н., съставляващо нарушение по чл.3,ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/2005г. във в. с чл. 5, ал. 4 от КСО, при проведено в отсъствие на процесуални нарушения административно-наказателно производство, и при правилно приложен материален закон, наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Като го е отменил/ макар и едно основание от основанията към момента на постановяване на неговото решение да е било релевантно/, Районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 274/27.03.2014 г., постановено по НАХД №527/2014г. на Плевенския районен съд решение, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10840-0061197/18.01.2011г. на и.д. Директор офис Плевен на ТД на НАП-Велико Търново .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.