Р E Ш Е Н И Е

№ 319

гр.Плевен, 17 Юни 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 397 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 343 от 10.04.2013 г., постановено по НАХД № 959 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 0710750 от 30.03.2013 г. на Началника на ОД на МВР – Плевен, с което е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на П.Д.П. *** административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от П.Д.П. ***, който счита същото за неправилно. Оспорва изцяло наложеното му административно наказание, за което твърди, че е уведомен след повече от една година. Сочи, че няма никакви извършени нарушения по ЗДвП повече от 10 години. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Моли наказанието да бъде отменено или намалено.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

От обжалвания електронен фиш за налагане на глоба било видно, че на 30.03.2013г в 23,29часа на Е83 км.89.2 околовръстен път Плевен с МПС “Ауди 80” с рег.№ЕН 5691 АХ било извършено нарушение за скорост №S0000085F231, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32F66С – разрешена скорост 90км/ч, установена скорост 113км/ч, превишаване на разрешената скорост с 23км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС бил настоящия касатор П.П..

Горните обстоятелства съдът установил от приложените по делото доказателства. Извън това, установил още, че използваното техническо средство за измерване на скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил към датата на извършване на засичането на скоростта 30.03.2013г е било технически изправно.

Въз основа на горното, съдът приел, че съгласно чл.189 ал.4 от ЗДВП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното извършено нарушение, т.е. “процесното деяние” е установено от стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение Multa Radar.

Видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Multa Radar SD 580 била техническа система, използвана при контрола за безопасност на движението и отговаряла изцяло на изискванията на раздели “Общи изисквания”, “Одобряване на типа средства за измерване” и “Първоначална и последваща проверка на средствата за измерване”, на глава “Контрол на средствата за измерване” от Закон за измерванията, което се установявало от приложеното по делото Удостоверение . Съдът приел, че са спазени и всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство било напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. Данните от последната се използвали за издаване на електронни фишове съгласно §6, точка 63 от допълнителните разпоредби към същия този закон.

Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки били веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Изведен е извод, че идентификатор на снимка №00209D32F66С_0000086_032 от 30.03.2013г представлявал годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът приел, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П. е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. От представените към административно- наказателната преписка писмени доказателства се установявало, че се касае за превишение на разрешената от 90км/ч скорост с 23км/ч.

Законосъобразно и обосновано административно наказващият орган бил наложил на П. с електронен фиш серия К №0710750 административно наказание глоба. Приел, че електронният фиш представлява единство от акта, обективиращ наложеното наказание, и доказателството за извършеното нарушение, представляващо приложение към преписката – видеоклип. По същество електронният фиш заменял наказателното постановление в хода на особеното производство по чл.189 от ЗДвП.

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсвали допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържал всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити: Нарушението било безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки били веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

По тези съображения, съдът потвърдил оспорения пред него ЕФ.

Настоящият състав на АС Плевен споделя всички изложени от РС Плевен доводи, поради което счита, че не следва да ги преповтаря.

Относно изложеното от касатора твърдение, че няма спомен да се е намирал на мястото, където е заснето, респ. установено нарушението, съдът намира, че същото е неподкрепено с доказателства и не може да опровергае доказателствата сила на представените по делото веществени доказателства, които носят информация и относно мястото на установяване на нарушението чрез географските му координати.

Претенцията за намаляване на размера на наложената глоба от 100 лева също се явява несъстоятелна, тъй като размерът на същата, съобразно с установеното превишение на скоростта, представляващо вмененото на лицето нарушение, е определен в абсолютна стойност - 100 лева, в какъвто размер е определено наказанието глоба, по арг. от чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДВП и не подлежи на корекция нито от органа, нито от съда.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 343 от 10.04.2013 год., постановено по НАХД № 959  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.