Р Е Ш Е Н И Е №320
гр.Плевен, 18 Юни 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, І-ви
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
Председател:
Калина Пецова
При секретаря А.Х., като разгледа
докладваното от съдия Пецова административно дело №396 по описа за 2014 година
на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 145 и сл. от АПК.
Производството е образувано по жалба на Н.Ф.Р.
*** против Отказ на Кмета на Община Кнежа с изх. № АО-08-94А-898-1/12.08.2013
г., с което е отказано издаване на удостоверение за наследниците на А. Ц. В..
В жалбата се твърди, че отказът е
незаконосъобразен. Счита, че е необосновано твърдението в писмото, че
информацията следва да бъде установена по съдебен ред - чл. 542 и сл. от ГПК.
Сочи, че издаването на удостоверение за наследници е административна процедура,
която започва по писмено искане на заинтересовано лице до общинската
администрация по последния постоянен адрес на лицето, за което се иска
удостоверяването. Счита за приложима разпоредбата на чл. 10 от Наредба №
РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистрите
на населението, съгласно която удостоверение за наследници се издава за лица,
които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистрите на
населението и за които има съставен акт за смърт. Удостоверението се издава от
длъжностното лице след проверка на регистрите на населението, а когато е
необходимо - и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Ал. 2 от
цитираната норма на Наредбата намира за неприложима в процесния случай, тъй
като се отнася до лица, които не са български граждани. Счита процедурата на
ГПК - чл. 542 и сл. за неприложима относно установяване на наследствени
правоотношения. Моли отказа на Кмета на Община Кнежа да бъде отменен и същия да
бъде задължен да издаде исканото удостоверение.
съдебно заседание оспорващата се явява лично и моли
жалбата да бъде уважена.
Ответникът
по жалба - Кмета на Община Кнежа се представлява от юрк Б. с редовно
пълномощно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заявление № АД-08-270/27.03.2014г. Н.Р.
- настояща жалбоподателка е сезирала Кмета на Община Кнежа с искане за издаване
на удостоверение за наследници по образец относно лицето А. Ц. В.. Цитиран е и приложен е акт за смърт №0024/13.02.2014г. Лицето е попълнило
графите относно известните й наследници с данни за трите им имена, постоянни
адреси и ЕГН. В. е обявен за починал със съдебно решение
на Районен съд Кнежа, влязло в сила на 05.02.2014г., на основание чл. 551 вр. с
чл. 548 вр. с чл. 542 от ГПК във връзка с чл. 38 от ЗГР. В диспозитива на
решението е разпоредено - след влизането му в сила - Кмета на Община Кнежа да
състави акт за смърт на лицето.
При така установеното ,Кмета на Община
Кнежа е изготвил оспореното в настоящето производство писмо - отказ, в което е
изложил следните мотиви: При подаване на заявлението за издаването на исканото
удостоверение, лицето било посочило „неженен” в графата относно семейното
положение. При извършена проверка в
регистрите на населението, било установено, че за А. В. имало издаден само акт за раждане. Посочено
е,че смъртта е обявена по силата на съдебното решение на РС Кнежа, цитирано
по-горе. Посочено е още, че липсва произнасяне в съдебното решение по отношение
семейното положение и кръга на наследниците на лицето. За издаване на исканото
удостоверение следвало да има точни данни за момента на смъртта му, за
семейното му положение към този момент и за кръга на наследниците. Такава
информация липсвала в регистрите на населението, поради което не можело да бъде
издадено исканото удостоверение, като същата следвало да бъде установена по
съдебен ред. Посочените данни в заявлението не били задължителни за
административния орган, като същият не можел да ги ползва, без да има официална
информация.
В
допълнително депозирано писмено становище от Община Кнежа до съда се сочи още: В
регистрите за гражданското състояние при Община Кнежа нямало данни за смъртта
на лицето, нито са семейното му положение, липсата на които се явявала пречка
за издаване на исканото удостоверение. Сочи, че сродница на В. е инициирала производство по обявяване на смъртта и издаване на акт за
смърт от Община Кнежа. В постановеното съдебно решение обаче като дата на
раждане на лицето било посочено 19.02.1918г., което не кореспондирало с акта за
раждане, където е посочена дата 20.11.1918г. Поради тази причина, длъжностно
лице по гражданското състояние не можело да състави акт за смърт. Последното се
явявало пречка за издаване на исканото удостоверение за наследници. В тази
връзка междувременно било образувано ново дело в РС Кнежа за поправяне на ЯФГ ,
допусната н решението на съда, с което е обявена смъртта, по което няма влязло
в сила решение. На второ място се сочи, че в регистрите на населението при
Община Кнежа липсват данни за семейното положение на лицето, като последното -
следвало да бъде установено по съдебен ред. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При тези фактически установявания, от
правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от лице, имащо правен интерес от подаването й, с оглед което е
процесуално допустима.
Същата е и основателна, при съобразяване
на следното:
Регистрите за гражданско състояние се
съставят, поддържат, приключват и съхраняват в съответната община, като
съответно преписи от актове за гражданско състояние и удостоверения въз основа
на регистрите се издават от общинската администрация. Именно в този смисъл са
разпоредбите на ЗГР и действалите преди него, уреждащи материята нормативни
актове - Закон за
лицата и семейството /обн. 1949 г., отм. ДВ, бр.76/1999 г./, Правилник за
водене на регистрите за гражданско състояние /обн. 1950 г., отм. ДВ бр.
75/30.09.1975 г./ и отмененият Закон
за лицата / обн. ДВ, бр.273/17.12.1907 г./ Въз основа на съставените и
заведени в тези регистри актове за гражданско състояние, съответните длъжностни
лица от администрацията са длъжни, при поискване да предоставят както преписи,
така и удостоверения, съдържащи исканите данни. Съгласно чл. 68 от Правилника
за водене регистрите на гражданското състояние от 1950 г., всеки народен съвет
води отделен регистър с акт за статистически лист - изрезка за вписване на
всеки вид актове: за раждане, за женитба и за смърт със съответно заглавие -
регистър за ражданията, регистър за женитбите и регистър за умиранията. След
като във всяка административна единица се съдържат регистри за гражданско
състояние, в това число и информация за раждане, брак и смърт, то именно
съответната администрация е компетентна и задължена да издаде исканата
удостоверителна информация, извършвайки необходимите за целта справки.
В настоящия случай молителката и настояща
жалбоподателка Н.Р. , подавайки искането си съгласно Приложение
№ 2 към чл.
6, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението, е посочила данни - известните й
наследници по закон, които не обвързват администрацията, но могат да бъдат
ползвани за извършване на следващата се справка в наличните регистри. Те няма
как да бъдат игнорирани и ведно с допълнително установените следва да послужат
за обосновани изводи и едва тогава да се издаде обоснован административен акт,
независимо дали е удостоверение или отказ. Едва след като в административното
производство са изчерпани всички възможни процесуално допустими способи за
установяване на фактите от значение за случая, чак тогава оспорващият може да
поиска установяване на факти с правно значение по реда на чл. 542
от ГПК.
Противно
на изложеното е подходил Кмета на Община Кнежа в оспорения отказ.
Тук
е мястото, където съдът счита, че следва да направи уточнение за мотивите на
акта. Мотивите на оспореното писмо за отказ за издаване на исканото
удостоверение са различни от тези, изложени до съда. Константна е съдебната
практика относно правния характер на мотивите на административните актове. В
процесния случай, молителката е уведомена, че не може да й бъде извършена
административната услуга чрез издаване на исканото удостоверение, тъй като за
обстоятелствата за наследници на лицето следва да бъде водено дело, тъй като в
регистрите съществувал само акт за раждане, а молителката е посочила в графа
семейно положение „неженен.” Това са и мотивите, които съдът намира, че следва
да разгледа при съобразяване на законосъобразността на акта.
Същите
водят до извод за неизпълнение на законово вменени задължения на органа и до
неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна база.
Искането за издаване на удостоверителния административен акт - удостоверение
за наследници на А. В. е
подадено до компетентния административен орган - Кмета на община Кнежа. Видно
от представеното по делото съдебно решение от 20.01.2014г. на РС Кнежа,
постановено по гр. дело № 474/201г. по описа на съда, лицето А. Ц. В. е обявен за починал на дата 27.10.1944г. в района на град Банска Бистрица,
Словакия, като на Общината е разпоредено да бъде съставен акт за смърт от
Общинска администрация Кнежа на основание чл. 551 от ГПК. Следователно,
компетентен да се произнесе по искането за издаване на удостоверение за
наследници на лице е кмета на община Кнежа - чл. 35, ал.3 от Закона за
гражданската регистрация, чл. 44, ал.1, т.14 от ЗМСМА.
Фактите, които се посочват в удостоверенията за наследници, са раждането,
брака и смъртта и породените от раждането и брака родствени връзки. Вписването
на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско
състояние и вписването на лицата в регистрите на населението се нарича
гражданска регистрация, съгласно легалното определение на чл. 1, ал. 2 от ЗГР. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които
го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на
носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство,
постоянен адрес и др. На гражданска регистрация подлежат всички български
граждани, поради което съгласно чл. 22 от ЗГР за тях се съставя електронен личен регистрационен картон (ЕЛРК) и запис в
Национална база данни (НБД) "Население". Електронните лични
регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 ЗГР формират регистъра на населението. Локална база данни
"Население" е част от регистъра на населението и се състои от
електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или
настоящ адрес в общината. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗГР въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения от общинската
администрация. Редът за издаването им и образците за тях са определени с Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012
г. издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа
на регистъра на населението, удостоверения въз основа на регистъра на
населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Следователно
изхождайки от разпоредбите на ЗГР, ЗМСМА, и цитираната наредба без съмнение
определят задължението на Кмета на Община Кнежа да издава удостоверение за
наследници въз основа на регистрите за гражданска регистрация.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от същата наредба за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението за определяне на наследниците по закон
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е
необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Изрично е
регламентирано в ал. 3 на чл. 11, че когато някой от починалите наследници е
имал последен постоянен адрес в друга община и длъжностното лице, което трябва
да издаде удостоверението, не разполага с данни за неговите наследници, изисква
служебно същите от съответната общинска администрация. Удостоверенията за
починалите наследници, издадени от други общински администрации, могат да се
представят и от заявителя. При необходимост на последния се издава
удостоверение по чл. 42 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 24, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация, въз основа на регистъра на населението
се издават удостоверения от общинската администрация. В Закона за гражданската регистрация (ЗГР), ДВ бр. 67 от 27.01.1999 г., са регламентирани два вида гражданска
регистрация и съответно два вида регистри:
1. относно гражданската регистрация на събитията раждане, брак и смърт се
съставят регистри на актовете за гражданско състояние ( чл. 3, ал.1 от ЗГР) и
2. за данни на физическите лица, включително родствени връзки между лица по
права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, се съставят
регистри на населението ( чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 2 и чл. 8 и чл. 22 - чл. 28 от ЗГР), състоящи се от личните регистрационни картони на лицата, които имат или
са имали постоянен адрес в тази община. Данните се съхраняват в база данни към
ЕСГРАОН. Единната система за гражданска
регистрация и административно обслужване на населението е въведена с ПМС № 15/ 11.03.1977 г., с което е изменена и Наредбата за гражданско състояние, приета с ПМС №
117/ 30.08.1975 г.(отм. бр.41 от 18.05.2004 г.). Дотогава са действали
Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние (обн. ДВ бр. 35 от
11.02.1950 г., отм. бр.75 от 30.09.1975 г.) и Наредба за гражданското състояние ДВ бр. 75 от 30.09.1975 г.(редакция до изменението й с ПМС№ 15/1977 г.), с които е установен ред и начин на регистрация на данни свързани с
гражданското състояние и съответно са създавани и съхранявани регистри за
актове за гражданско състояние.
В случая е обявено със съдебно решение, че смъртта на лицето е настъпила
през 1944 г., към който момент са водени книги регистри за всяко населено
място, подредени по улици и номера на сгради, като са съставяни след всяко
преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946
г., 1956 г., 1965 г., 1975 г., като те са водени до 1979 г. Известни са като
"семейните регистри", с образец определен с Правилника за водене на
регистрите на населението в общините обн. ДВ бр. 194/ 30.08.1935 г. и са
съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в
дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му,
които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две
преброявания.
Общината следва да съхранява семейни регистри (регистри на населението). Но
дори липсата на такива не може да обуслови законосъобразността на постановения
отказ, тъй като това обстоятелство не е еднозначно с липсата изобщо на регистър
на населението, по смисъла на чл. 24, ал.1 от ЗГР, по които да може да бъде извършена проверка относно наследниците по закон
на починалото лице, за което се иска издаване на удостоверение за наследници.
При така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние
на физическите лица и съществуването на регистри за гражданско състояние в
общината, за административния орган е било налице задължение да събере служебно
доказателства по чл. 35, ал.1 от АПК относно преките наследници на наследодателя, обявен за починал на
територията на общината, като при необходимост поиска от заинтересованото лице
да му окаже съдействие при събирането на доказателствата. Следва да се
отбележи, че въз основа на данните, съдържащи се в представените със
заявлението писмени доказателства и регистрите за актовете за гражданско
състояние, за общината съществува възможност да удостовери исканата от
заявителя информация.
Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е
използвал всички процесуални възможности както да обсъди сведенията, съдържащи
се в декларацията на заявителя, така и да събере по служебен път относими
писмени доказателства.
От анализа на императивната разпоредба на чл. 4, ал.3 от Закон за гражданската
регистрация /ЗГР/, която вменява отговорност на кметовете
на общините за гражданската регистрация на територията на общината и на чл.
102, ал.1, т.3 от закона, задължаващ общинската администрация да поддържа
единната система за гражданска регистрация се налага извода, че задължението за
попълване и поддържане на регистъра на населението, от който да се черпи
информация относно родството с оглед издаване на удостоверение за наследници, е
вменено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината.
В същия смисъл е била и действащата в предишни години позитивно-правна уредба.
Видно от събраните по делото
доказателства, касаещи административното производство пред кмета на община Кнежа,
от страна на последния в качеството му на компетентен административен орган не
са събрани никакви доказателства по случая, не са установени фактите и
обстоятелствата от значение за същия, които да мотивират невъзможност за
издаване на искания административен акт. Административният орган не е положил
усилия да изпълни вменените му с нормативен акт задължения, като с това си
бездействие е нарушил императивни законови разпоредби. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 2 от АПК, срокът за издаване на административен акт по чл. 21, ал. ал. 2 и 3 от АПК е 7 /седем/ дни, т.е. законодателят е предвидил напълно достатъчен период
от време за провеждане на производство по издаване на административен акт.
Законът е дал възможност на административния орган и при необходимост от
събиране на доказателства за съществени обстоятелства по случая, срокът да бъде
удължен до един месец. В настоящия случай административният орган не се е
възползвал от нормативно предоставения му срок за събиране на доказателства, с
оглед удовлетворяване молбата на заинтересованото лице, а се е позовал само становището
си, че тази обстоятелства следва да бъдат установени по съдебен ред, което не
кореспондира с цитираната нормативна уредба.
Административният орган не може да се позовава на неизпълнение на
задължението си, произтичащо от нормативните актове за попълване и поддържане
на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация, за да постанови
отказ да се предоставят данни и да се извърши въз основа на това
административна услуга на физическо лице.
Без да са предмет на постановения отказ,
тъй като не са изложени в същия и за пълнота съдът ще вземе отношение и по
изложеното в становището на Община Кнежа, което за първи път е въведено като
мотив за отказ пред съда, а не и в оспорения акт.
На първо място, Община Кнежа е била страна
във воденото гр. дело № 474/2013г. по описа на РС Кнежа, с оглед което
постановеното решение по него, влязло в законна сила я обвързва. В случай, че
Общината е счела, че същото е неправилно или негодно за изпълнение, по каквито
и да е съображения ( в процесния случай - производство за поправяне на ЯФГ),
същата е могла да оспори същото или да инициира производство за поправка. Като
не е сторила това, Общината се явява задължена на изпълни решението на съда.
Относно висящността на производство, инициирано от родственица на лицето, за
което е поискано удостоверението, по поправка на ЯФГ, на първо място - както се
посочи - такъв мотив липсва в оспорения акт. На второ място, административният
орган има правомощието да спре производството пред себе си, при наличие на
преюдициално производство относно молбата, с която е сезиран, както твърди, че
е процесния случай. На трето място, от приобщеното служебно от съда гражданско
дело № 474/2013г. на РС Кнежа е видно, че към датата на приключване на
настоящето дело, вече е налице решение за поправка на очевидна фактическа
грешка относно датата на раждане на В., с което са отстранени пречките за издаване на акт за смърт на лицето,
каквото е твърдението на Общината.
Не това са мотивите на акта, а напротив -
твърди се, че т.к. лицето е със семейно положение „неженен”, то няма как
Общината да има данни за същото, извън акта за раждане. Съдът отбелязва, че
семейното положение е посочено от заявителя, както впрочем и родствениците.
Очевидно органът е приел семейното положение за вярно посочено, от където е извел
извод за липса на други данни в регистрите, което противоречи на горните
нормативни задължения, а и е неиздържано по смисъла на Закона за наследството,
който определя кръга наследници на лицата, предпоставка за което не е наличието
на брак. На следващо място, както вече бе посочено, Общината следва да извърши
проверка в наличните регистри, да направи справка с други общини при
необходимост, като съобрази и посочените родственици от заявителя.
Изложеното, че тези обстоятелства следва
да бъдат установени по съдебен ред не кореспондира на нормативните изисквания и
е в пряко противоречие със задълженията на общинските администрации по Закона
за гражданската регистрация, като този ред е алтернативен и се прилага при обоснован
отказ на общинската администрация, какъвто настоящият не е.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореният отказ, постановен от Кмета на община Кнежа следва да се отмени, като
преписката се върне за процедиране по
молбата на оспорващата, съгласно дадените указания.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
ОТМЕНЯ писмо, обективиращо Отказа на Кмета на Община Кнежа с изх. № АО-08-94А-898-1/12.08.2013
г., с което е отказано издаване на удостоверение за наследниците на А. Ц. В..
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Кнежа за процедиране
по молбата съобразно с настоящите указания.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния
Административен съд.