Решение по Административно дело 392/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 534

град Плевен, 12.11.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 392 по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от „Огнеупорни глини” АД, гр. Плевен, „Западна индустриална зона”, ЕИК 114003406, чрез представляващите В.Д.Г. и А.М.В. срещу решение № ПН 24 П/2014 от 02.04.2014 година на директора на РИОСВ-Плевен, с което се прекратява процедурата по оценка въздействието върху околната среда по НУРИОВОС и съвместната процедура по оценка на съвместимостта по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение “Изземване на наносни отложения от динамичните запаси на р. Искър – участък, намираш се на 7900м по течението от моста при с. Ореховица, Община Д. Митрополия, област Плевен” поради недопустимост спрямо действащия План за управление на речните басейни (ПУБР) 2010-2015г. на Дунавски район, утвърден със заповед № РД-293/22.03.2010г. на министъра на околната среда и водите, както и спрямо Закона за водите.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон. По същество твърденията са, че неправилно и в нарушение на План за управление на речните басейни /ПУРБ/ е прието, че ИП е определено, като недопустимо при което е прекратена процедурата. Твърди се още, че съгласно ПУРБ, цитираните в решението ограничителни и забранителни мерки не се отнасят за конкретни участък на р. Искър в който ще се извършва изземването на наносни отложения. Твърди се още, че ограниченията по мярка BG1MB169 и BG1MB170, касаят частта от защитена зона “Река Искър”, попадаща във водно тяло с код BG1IS100R025, докато заявения участък по ИП от Река Искър попадал в друго тяло с код BG1IS135R026. Направен е извод, че доколкото за конкретното водно тяло няма мерки, ограничения и забрани, предвидени в ПУРБ, то правилното становище на БДУВДР – Плевен е това с № 5443/15.11.2013г. съгласно което ИП е допустимо от гледна точка на постигане целите на околната среда и мерките на добро състояние на водите и зоните за тяхна защита, заложени в ПУРБ 2010-2015г. на Дунавски район, при условие, че не се допускат негови негативни промени в хидрологичния режим на р. Искър, както и не се нарушава и/или влошава техния БПС, съгласно мерки по Програма 7.1.9 и Приложение 7.1.3. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за произнасяне по същество.

В съдебно заседание, оспорващият редовно призован, представлява се от адв. Д. от ВАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира разноските по делото. В определен от съда срок е представила писмена защита, в която посочва, че не е спорно, че инвестиционното предложение попада в защитена зона „Река Искър” с код BG000613 по приложение № 2, т. 2 на решение № 12282007 на МС, като първоначално БДУВДР –Плевен дава становище, че е допустимо осъществяването на ИП при спазване на определени условия, а след повторно запитване от административния орган, посочва, че не е допустимо. Излагат се доводи, че ограниченията и забранителните мерки, посочени в становището от Басейнова дирекция и възприети в оспорения акт, се отнасят за защитената зона „река Искър”, попадаща във водно тяло с код BG1IS100R025, а според административния акт ИП попада във водно тяло с друг код BG1IS135R026, като с оглед заключението на съдебната експертиза с оглед географските координати инвестиционното предложение попада във водно тяло с код BG1IS135R027, което е също част от река Искър. Оспорващият намира, че е налице произнасяне на органа без да е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за предмета на акта и следва да бъде отменено решението и административната преписка да бъде върната за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на РИОСВ-Плевен, не се явява, представлява се от юрк. Ш., която моли за отхвърляне на жалбата. Представя писмена защита, в която намира жалбата за неоснователна, тъй като административният органа е действал в условията на оперативна самостоятелност и като е взел предвид становището на БДУВДР –Плевен за недопустимост на инвестиционното предложение е постановил правилен и законосъобразен акт, при изяснена фактическа обстановка. Считат, че смекчаващите мерки за намаляване на въздействието върху природни местообитания, предмет на опазване на защитената зона и мерките за намаляване на негативното въздействие върху видовете се отнасят и за трите повърхностни водни тела съгласно ПУРБ Дунавски район - BG1IS100R025, BG1IS135R026 и BG1IS135R027 – под номер 73 и код BG 0000613. Моли за отхвърляне на жалбата.

За Окръжна прокуратура Плевен прокурор Антонова аргументира становище за неоснователност на жалбата, тъй като е налице правилна преценка на административния орган и са налице ограничения за реализиране на това инвестиционно предложение.

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С уведомление вх. № 5448/04.09.2013г. л. (59 по делото) при РИОСВ –Плевен “Огнеупорни глини” АД Плевен са заявили инвестиционно предложение /ИП/ “Изземване на наносни отложения по речното корито на р. Искър в участък от реката, намиращ се на 7900м по течението от моста при с. Ореховица, Община Долна Митрополия, поземлен имот № 000380 м. “Долна лъка” в землището на с. Славовица ЕКАТТЕ 67012. Приложени са както следва геодезическа снимка на обекта и уведомления за ИП за Община Д. Митрополия и с. Славовица. По преписката е приложено и становище от ст. експерт “ГМО и ОС” дирекция “ПД” на РИОСВ – Плевен вх. № 5448/04.09.2013г., съгласно което наносно поле в м. “Долна лъка”, с. Славовица, общ. Долна Митрополия не попада в границите на защитена зона по см. на ЗБР и в границите на защитена територия по см. на ЗЗТ. Същото отстои на 130м от ЗЗ “Река Искър” BG000613 за опазване на дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР.

С оглед постъпилото искане РИОСВ Плевен с писмо изх. № 5448/09.09.2013г. (л. 58) е изискано становище от БДУВДР Плевен, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение.

С писмо вх. 5448/25.09.2013г. от БДУВДР – Плевен ( л.55) е дадено становище по допустимостта на ИП, като е посочено, че искането касае повърхностно водно тяло категория река от поречието на Искър, с име Искър RWB26 и код BG1IS135R026, съгласно чл. 119а, ал. 1 от ЗВ “Река Искър” с код BG0000613 с цел “Осигуряване на устойчиво развитие на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми в зоните до 2015г.” Инвестиционното предложение е определено като “допустимо при спазване на горецитираните мерки” - BG1MB137-разрешителен режим на водното тяло съобразно ОВОС; BG1MB162 – реализацията на инвестиционните намерения да бъдат съобразени с режимите на конкретните защитени територии, регламентирани със ЗЗТ, заповедите им за обявяване и планове за управление; BG1MB153 – при допустим добив на строителни материали, инвеститорите да провеждат предварителен мониторинг върху количеството и качеството на водите, върху хидробионитите и природните местообитания във водните тела; BG1MB163 – забрана за изсичане при почистване на крайречната естествена растителност, която се явява природно местообитание по Приложение № 1 от ЗБР.

С писмо изх. № 5448/30.09.2013г. (л. 53) “Огнеупорни глини” АД са уведомени, че е приета представената документация, като информиране на компетентния орган по чл. 95, ал. 1 от ЗООС и са дадени указания за изпълнение, вкл. за заплащане на такса по сметката на РИОСВ – Плевен.

От “Огнеупорни глини“АД с вх. № 5448/21.10.2013г. (л.39) е депозирано и искане за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС по повод инвестиционното предложение, ведно с информация съгл. ПМС 59/07.03.2003г. ДВ, бр. 25/2003г. По преписката е прието и становище от управителя на “Напоителни системи” ЕАД в което е изразено съгласие с ИП, касаещо вътрешна река, попадаща в имот 000380 по КВС на с. Славовица, общ. Долна Митрополия.

С писмо № 5448/22.10.2013г. (л.37) от РИОСВ – Плевен е искано становище от РЗИ-Плевен по отношение на извършването на ОВОС за инвестиционното предложение. Същото е дадено с писмо изх. № КД-01-01-071/01.11.2013г. (л.35), като е посочено, че реализацията на ИП няма да доведе до отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Такова е и вътрешното становище на Дирекция “Контрол на околната среда” и “Превантивна дейност” при РИОСВ-Плевен от 28.10.2013г. (л.33 и 34).

В становище на ст. експерт “ГМО и ОС” от 04.11.2013г. (л.19)е посочено, че е налице разминаване между становищата на “Напоителни системи” ЕАД и “БДУВДР – Плевен, поради което е дадено заключение за връщане на преписката в БДУВДР за ново произнасяне по отношение на бермата на корекцията на реката.

С писмо вх. № 5448/18.11.2014г. (л.29) от БДУВДР – Плевен повторно е дадено заключение за допустимост на ИП от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите и зоните за тяхната защита, заложени в ПУРБ 2010-2015г. Посочено е още, че е необходимо да се спазват предвидените в ЗВ забрани и ограничения, като е отчетено, че ИП не предвижда водовземане от подземни води. В заключение е посочено, че в ЗВ има въведени забрани за реализиране на ИП, съгласно чл. 118з, т. 3 и т. 4. в ПУБР 2010-2015г. има въведени ограничения и забрани за конкретни местообитания и видове, предмет на опазване в ЗЗ с име река Искър BG 0000613, а ИП попадало в зона на защита на водите съгл. ч. 119а, ал. 1т. 5 от ЗВ(защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000). Посочено е още, че в случай, че ИП не засяга конкретните местообитания и видове, предмет на защита ЗЗ за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна с име р. Искър и код BG 0000613, реализацията на дейността следва да се осъществи след издаване на разрешително по реда на Глава IV от Закона за водите, при спазване на мерки с кодове BG1MB137 и BG1MB153, посочени в т. 1 на становището.

По повод становището на БДУВДР-Плевен от РИОСВ Плевен отново е изпратено писмо с изх. № 5448/27.11.2013г. (л.28) до БДУВДР -Плевен с искане за уточняване позицията на дирекцията по отношение допустимостта на ИП по чл. 118,з, от ЗВ. Последвало е уточнение, обективирано е писмо изх. № 5434/10.12.2013г. (л.27) , където в т. 1 е посочено, че в защитена зона р. Искър и код BG 0000613, с площ 94 580 кв.км попадат две повърхностни водни тела с кодове BG1IS100R027 и BG1IS135R026. Посочено е още, че в участъка на реката, където ще се реализира ИП зоната е силно ограничена. Посочено е, че БДУВДР няма информация и компетенции, относно разположението на местообитанията и видовете, предмет на защита в зоната на р. Искър, поради което не може да се произнесат еднозначно за приложимостта на мерки 7.1.3 и програма 7.1.9 за района на ИП. Дадено е заключение за допустимост от гледна точка на постигането на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите, заложени в ПУРБ 2010-29015г., при условие, че природните местообитания и видове от защитените видове не са в района на ИП и няма да бъдат засегнати от реализирането му.

По преписката е приобщено писмо изх. № 05-08-7376/11.12.2013г. (л.26) от Дирекция “Национална служба за защита на природата” при МОСВ, по повод запитване с писмо изх. № 6765/15.11.2013г. за несъответствия на границата на защитена зона с код BG0000613, за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна спрямо КВС и цифровата ортофотокарта. Посочено е, че коментираният ИП попада в границите на защитена зона код BG0000613. Въз основа на писмо изх. № 05-08-7376/11.12.2013г. (л.25) е изготвено ново становище от ст. експерт “ГМО и ОС”, в което е посочено, че инвестиционното предложение “Изземване на наносни отложения от динамичните запаси на р. Искър” е недопустимо спрямо ПУРБ в Дунавски регион спрямо режимите по Закона за водите. Дадено е мнение да се прекрати процедурата по ОС с решение на РИОСВ-Плевен. Постъпило е становище от Директор на Дирекция “Управление на водите”, където е посочено, че тази част на реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, поради което е недопустима дейността по изземване на наносните отложения за ИП. От РИОСВ-Плевен отново е изпратено запитване до БДУВДР Плевен, като е приложено становището на Директор на Дирекция “Управление на водите” при МОСВ. Последвал е отговор с вх. № 5448/28.03.2014г. (л.16), в който по същество се дава заключение за недопустимост на инвестиционното предложение на “Огнеупорни глини” АД гр. Плевен. Посочено е, че са налице забрани по мерки с кодове BG1MB169 и BG1MB170 за конкретното място, съобразно ПУРБ 2010-2015г. заключението е предоставено, като е прието, че ИП попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло от поречие на р. Искър с име Искър RWB27 и код BG1IS100R027. На основание последното е издадено оспореното решение, с което е прекратена процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по гл. VI от ЗООС пред РИОСВ-Плевен и съвместната процедура по оценка на съвместимостта по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие .

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и съответстваща на доказателствата по делото и съдът приема за установено, че с оглед географските координати на конкретното ИП на “Огнеупорни глини” АД, то то попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло с код BG1IS100R027 в защитената зона р. Искър BG0000613, в чиито обхват са включени части от три повърхностни водни тела BG1IS100R025, BG1IS135R026 и BG1IS100R027.

По делото са представени още разрешително № 12150125/15.05.2013г. издадено от директора на БДУВДР за ползване на повърхностен воден обект с код BG1IS100R027, решение № 122/02.03.2007г. на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони, Раздел 7 – кратък преглед на програми и мерки за постигане на целите за опазване на околната среда. Към делото е приобщена и справка от БДУВДР за издадените разрешителни за ползване на повърхностен воден обект с код BG1IS100R027 за периода от 2010г. до 02.10.2014г.

Представен и е раздел 7 към план за управление на речните басейни в дунавски район л. 170 поделото, в който под № 73 с код BG0000613 река Искър са включени водни тела с код BG1IS100R025, BG1IS135R026 и BG1IS100R027, като за водно тяло с код BG1IS100R027 са предвидени мерки за намаляване на негативното въздействие върху видовете, включени в приложение №2 на директива 94/43/ЕЕС за хабитатите и забрана за изземване на инертни материали в ЗЗ, каквото именно е ИП на оспорващия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 93, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗООСВ се преценява необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение 2 към закона, а ИП на оспорващия е такова по см. на Приложение № 2, т. 2, буква „в”. В ал. 3 на горецитираната правна норма компетентността за произнасяне е определена на директора на РИОСВ, който се е произнесъл с мотивирано решение. Съгласно чл.31, ал. 4 от ЗБР за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, каквото е ИП, оценката по ал. 1 – оценка за съвместимост, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, като съгласно ал. 8 от с.з компетентният орган по ОВОС издава мотивирано решение, а в случая това е директорът на РИОСВ-Плевен.

Съдът намира, че оспореното решение и издадено в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл.2а,ал.2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда (НУРИОВОС) , преценяването на необходимостта от ОВОС е част от процедурата по оценката на въздействието върху околната среда и компетентният органа по процедурата по ОВОС в случая директорът на РИОСВ –Плевен прекратява процедурата на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган напр. Басейнова дирекция недопустимост на ИП спрямо действащи нормативни актове, като съгласно ал.1 на чл.2а от НУРИОВОС се прекратява и съвместната процедура по чл.31 от ЗБР, каквато в случая е налице.

Съдът намира, като не се оспорва и от страните, че в случая ИП подлежи на преценка за необходимост от извършване на ОВОС – чл. 93, ал. 3 от ЗООС, тъй като то е такова по т. 2, б. “в” от Приложение № 2 към ЗООС. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, когато инвестиционното предложение предвижда или е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната Басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. В случая е изискано такова становище, като първоначално е предоставен отговор за допустимост на ИП, но след уточняване на точното местоположение на ИП - BG1IS100R027 с писмо от 27.03.2014 година на л. 16 по делото е дадено заключение за недопустимост от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите, съгласно ПУРБ 201-2015 г на Дунавски район поради влизане в сила на мерки BG1MB169 и BG1MB170. Планът съгласно писмо на л.108 е влязъл в сила по отношение на процесното водно тяло, тъй като не са подадени жалби в законоустановения срок.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че са налице противоречиви становища на БДУВДР –Плевен от септември 2013 г ноември 2013 г. и март 2014 година и не е следвало да се изисква ново становище предвид първоначалното положително такова. Съдът намира, че в оспорения акт са обсъдени и трите предоставени становище, като с оглед последното такова от 27.03.2014 година, предоставено след като с оглед географските координати е уточнено, че ИП попада във водно тяло с код BG1IS100R027 е налице основание за прекратяване на процедурата по преценка за ОВОС и съвместната процедура по чл.31 от ЗБР.

Съдът намира за неоснователен доводът на оспорващия, че административният орган се е произнесъл за ИП в нарушение на чл.35 от АПК и като е приел, че ИП попада във водно тяло с код BG1IS135R026, ас оглед заключението на съдебната експертиза ИП попада във водно тяло с код BG1IS100R027, за което не са предвидени ограничителни мерки и органът въобще не е обсъдил такива. В оспорения акт, както съдът констатира, са обсъдени и трите становища на БДУВДР-Плевен, като именно последното от 27.03. 2014 година, в което се посочва от Басейнова дирекция, че ИП попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло от поречие на р. Искър с име Искър RWB27 и код BG1IS100R027, е недопустимо поради наличие на ограничителни мерки. Налице е постановяване на акт именно при отчитане на точното местоположение на ИП, което и оспорващият твърди, че е с код BG1IS100R027 и именно по отношение на това водно тяло са изложени мотиви от Басейнова дирекция, възприети от директора на РИОСВ –Плевен. Прекратяване на процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС и съвместната процедура по чл.31 от ЗБР се явява законосъобразно и постановено при събиране на всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, като в потвърждение на изпълнение на това задължение директорът на РИОСВ –Плевен многократно е изискал становище от Басейнова дирекция до изясняване на точното местоположение на ИП. Съдът намира, че правилно административният орган е мотивирал решението си със становището на Басейнова дирекция, като специализиран компетентен орган т.к. в този случай той действа при обвързана компетентност.

Съдът намира, че е налице правилно прилагане на материално-правните разпоредби. От събраните по делото доказателства се установява недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни актове, установена от специализиран компетентен орган-Басейнова дирекция. От изслушаната и приета съдебна експертиза се установява, че инвестиционното предложение на “Огнеупорни глини” АД попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло с код BG1IS100R027, в защитената зона р. Искър BG0000613, в чиито обхват са и части от три повърхностни водни тела BG1IS100R025, BG1IS135R026 и BG1IS100R027.

От приложението към Решение № 122/02.03.2007г. на МС (л. 169) се установява, че водно тяло с код BG 0000613 – Река Искър представлява защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. От Приложение 7.1.3 т. 73 (л. 205-206) се установява, че за повърхностни водни тела с № BG1IS100R025, № BG1IS135R026 и № BG1IS100R027 са предвидени смекчаващи мерки за намаляване на въздействието върху природни местообитания. Конкретните мерки са недопускане на нови негативни промени в хидрологичните особености на водните тела (ВЕЦ, баластриери, хидромелеорации, свързани с нови водовземания и др.) и мерки по подържане на местообитанията в БПС. Според ПУРБ 2010-2015г. на Дунавски район, утвърден със заповед № РД-293/22.03.2010г. на министъра на околната среда и водите за същите водни тела са предвидени мерки BG1MB169 и BG1MB170 за намаляване на негативното въздействие върху видовете включени на Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС л. 91 по делото). Налице е забрана за изграждане на нови баластриери по отношение на коментираните по-горе водни тела, какво по същество е искането по инвестиционното предложение. Последното правилно е преценено като недопустимо с оглед въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни по см. на чл. 118з, т. 3 от ЗВ и наложените мерки с ПУРБ 2010-2015г.

Неоснователно е възражение на оспорващия, че инвестиционното предложение е за воден обект, който не обхванат от мерки BG1MB169 и BG1MB170 и не е засегнат от ПУРБ 2010-2015г. От приетата по делото съдебна експертиза се установява, че инвестиционно предложение “Изземване на наносни отложения от динамичните запаси в защитена зона р. Искър BG 000613, в участъка, намиращ се на 7900м по течението на реката от моста при с. Оряховица, общ. Д. Митрополия” попада във водосборната площ на повърхностно водно тяло с код BG1IS100R027. същото е част от защитена зона р. Искър BG 000613 и изрично е посочено в т. 73 на Приложение 7.1.3 към ПУРБ, за което се прилагат смекчаващи мерки (недопускане на нови баластриери) и мерки за ограничаване по Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС.

Предвид горепосоченото и на основание чл.172, ал.1 и ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата от „Огнеупорни глини” АД, гр. Плевен, „Западна индустриална зона”, ЕИК 114003406, чрез представляващите В.Д.Г. и А.М.В. срещу решение № ПН 24 П/2014 от 02.04.2014 година на директора на РИОСВ-Плевен, с което се прекратява процедурата по оценка въздействието върху околната среда по НУРИОВОС и съвместната процедура по оценка на съвместимостта по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение “Изземване на наносни отложения от динамичните запаси на р. Искър – участък, намираш се на 7900м по течението от моста при с. Ореховица, Община Д. Митрополия, област Плевен” поради недопустимост спрямо действащия План за управление на речните басейни (ПУБР) 2010-2015г. на Дунавски район, утвърден със заповед № РД-293/22.03.2010г. на министъра на околната среда и водите, както и спрямо Закона за водите.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: