Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 378 / 11 Юли 2014 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав,  в публично заседание на двадесет и седми юни,  две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 

                                                                           КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                

        Секретар:Г.К.

        Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 391 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 18 от 04.03.2014г., постановено по НАХД № 224/ 2013г. Кнежанският районен съд е отменил Наказателно постановление № 244/25.04.2013г. на  Началник  РУП –Долни Дъбник, с което на М.Т.В. ***, за нарушение  по чл. 103, пр. 2 от ЗДвП, на осн.  чл. 175,ал. 1, т. 3,пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 1 месец за това, че на 07.04.2013 г. около 14,05 ч. на път ІІ клас № 134, км. 91+504, комплекс ”Чекръците”  посока гр. Искър ,като водач на л.автомобил с рег. № СА XXXX НС  не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител.

         Решението  е обжалвано с касационна жалба  от РУП Долни Дъбник,  чрез Началник РУП Д.Дъбник, подадена от процесуален представител юрисконсулт Г.К. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че В. е извършил от обективна и от субективна страна вмененото му нарушение.  Оспорва извода на съда, че сигналът не е подаден  по надлежен ред, тъй като  пътят на автомобила не е минавал покрай патрулния автомобил.  Навежда довод, че такова изискване чл. 103 от ЗДвП не  поставя.  Оспорва изцяло твърдението на решаващия съд за  наличие на основание за прилагане на чл. 28 от ЗДвП, като твърди, че случаят не е маловажен. Нарушителят е наказан с минималното предвидено в закона наказание, като  обстоятелствата , мотивирали съда към извод за  приложимост на чл. 28 са отчетени от административнонаказващия орган като   такива, смекчаващи вината, но неизключващи отговорността. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

       Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Н.И. *** оспорва жалбата.  Счита, че решението на Районния съд е правилно. Навежда довод, че  липсват обективни данни  водачът да е възприел подадения му сигнал. Споделя и изводите за маловажност на деянието. Моли да бъде оставено в сила решението.

      Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на Кнежанския    районен съд.

      Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните и изискванията на закона  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

      Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

       Разгледана по същество е неоснователна.

       Районният съд е отменил наказателното постановление на две алтернативно обсъдени основания, всяко от които е приел за  обосноваващо неговата  незаконосъобразност.  На първо място е счел, че от доказателствата по делото не може да се приеме за извършено от ответника по касация и безспорно установено от обективна и субективна страна административно нарушение по  чл. 103 пр. 2 от ЗДвП.  Мотивирал е извод, че е липсват убедителни  доказателства , които да установят, че В. е възприел подадения му сигнал, тъй като пътят на управлявания от него автомобил не е минавал  покрай патрулния автомобил.

        Касационният съд споделя този извод. Основателно е възражението на касатора, че  чл. 103 от ЗДвП не въвежда ограничение  контролните органи да  подават сигнал за спиране  със стоп-палка само на преминаващи покрай тях автомобили. Същественото в случая обаче  е  дали подаденият сигнал е бил възприет  от водача , от което да бъде направен извод за субективното отношение на последния към  действието, което е предприел- завой наляво и спиране в един по-късен момент. С оглед  изяснената от актосъставителя, разпитан като свидетел  фактическа обстановка,  настоящият съд намира, че  действително, в конкретно разглеждания случай не може да се приеме  за безспорно установено своевременното възприемане от водача  на подадения сигнал.  Униформеният служител е  подал такъв  на  разстояние от около 20 м. преди  автомобилът да е  достигнал  до него, като се е намирал вляво от същия. От данните по делото  следва, че  преди мястото, на което е бил позициониран  патрулният автомобил, респ. се е намирал  контролният орган, на пътя съществува кръстовище, даващо възможност  за завой  навляво / по отношение движението на автомобила на водача/ към  комплекс „Чакръците”. Предприетият от водача завой към този комплекс  основателно  не е бил преценен от решаващия съд като  действие, чиято цел е осуетяване на проверката. Възражение за невъзприет сигнал за спиране  е направено още при съставяне на АУАН , и надлежно вписано в него. Доказателство за това е и фактът, че водачът, след извършения от него ляв завой и навлизане в паркинга на комплекса е спрял автомобила, след което е била извършена и проверката. На още по-голямо основание следва извод за незаконосъобразност на НП поради  приложената административнонаказателна норма- чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП, според която подлежи на санкциониране лице, което по какъвто и да е начин осуети  извършване на проверка от контролен орган. Такова нарушение не е установено, не е и описано с тези елементи от фактическия му състав в обстоятелствената част на АУАН и обжалваното НП. Хипотетично, в случай, че действително  от субективна и обективна страна е извършено нарушение, състоящо се в неспиране на подаден от контролен орган със стоп-палка сигнал за спиране, по-скоро става дума за нарушение по т. 4 – отказ  да бъде изпълнено нареждане на контролен орган,от което следва извод и за неправилно приложена в конкретния  случай  административнонаказателна норма.

          По  алтернативно изложените  доводи за маловажност на деянието съдът намира следното: Обстоятелствата,  при  съществуването на които  се обсъжда и евентуално приема извод за малозначителност на  административното нарушение предполагат установено такова от обективна и субективна страна. При извод за липса на извършено нарушение, обсъждането на въпроса за маловажност е безпредметно, тъй като административно нарушение няма.

         Предвид изложеното, настоящият съд намира, че  при издаване на оспореното пред Районния съд НП са допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон. Като го е отменил, включително и  на това основание, съдът е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

        Водим от горното съдът

                          Р Е Ш И:

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 04.03.2014г., постановено по НАХД № 224/ 2013г.на  Кнежанския районен съд.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.