РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Плевен, 1 Юли 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети юни две
хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 383 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.Х.С. срещу решение № 283/31.03.2014
г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 90/2014 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 927/13.12.2013 г. на Началник на Районно
управление „Полиция” /РУП/ - гр. Долна Митрополия при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Плевен, с което е наложено на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ на В.Х.С. *** административно наказание - глоба в размер на 300
/триста/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния
съд не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди, че е имал и е
представил по делото квитанция за закупена годишна винетка за
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат С. Г. с пълномощно на л. 12 от делото. Моли съда да постанови решение, с което
да бъде отменено изцяло първоинстанционното съдебно решение като
незаконосъобразно, както и НП. Счита, че същото е постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Твърди, че съдът не е изследвал важни
обстоятелства по делото и не е стигнал до вярна констатация, което е довело до
тотално необосновано съдебно решение, като безспорно е установено от показанията
на полицаите, разпитани в съдебното производство и свидетелите, които е сочил
касатора, че той се е движел от с. Опанец до „Слънчев дар” - Фуражния комбинат
преди Д. Митрополия, там съществува отбивка на пътя и излизайки от с. Опанец в
посока Д. Митрополия и Фуражния комбинат С. няма как да види, че има поставен
пътен знак, тъй като такъв не е поставен. Сочи за безспорно установено, че няма
поставен пътен знак Д 25 за задължително водачите да използват чл. 5 от Закона
за пътищата. Твърди, че не съществува пътен знак, който да указва, че това е
път от републиканската пътна мрежа. Счита, че изследването на въпроса имал ли е
или не касаторът поставен винетен стикер на автомобила е ирелевантно, тъй като
съществуват два пътни знака – Д 25 – пътен знак, който указва, че се изисква
винетка за това движение и табела Т 17, от която да е видно, че пътят е от
републиканската пътна мрежа, не счита, че касаторът е бил длъжен и е следвало
да спазва пътен знак, който съществувал след ЖП прелеза на Д. Митрополия и
кръстовището, което се намира на
Ответникът – Районно управление „Полиция” - гр. Долна
Митрополия при ОД на МВР – Плевен, редовно призован за откритото съдебно
заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната
жалба на В.С. следва да бъде уважена, тъй като това не е единственият случай,
при който се обжалват наказателни постановления във връзка с ползването на винетен
стикер в този участък. Сочи, че е установено, че при положение, че автомобилът
се движи от Долна Митрополия към Опанец тогава има задължение да ползва
винетка, а в обратна посока няма поставен знак и такова задължение не се
поражда, което е пропуск на тези служби, които следва да укажат точно и
правилно в кои участъци от пътната мрежа ще трябва да се ползва винетка, това е
допуснат пропуск. Счита, че в конкретния случай има движение на лек автомобил
във Фуражния завод, който се намира на повече от километър от кръстовището за
пътя към гр. Гулянци, където има поставен такъв знак, но е поставен в дясно и
може да бъде видян само от автомобилите в посока от Долна Митрополия към с.
Опанец. Счита, че при това положение касационният жалбоподател не е допуснал
нарушението, което му се вменява и за това следва да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и наказателното постановление.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови оспореният съдебен акт РС Плевен е приел, че в хода на
съдебното производство безспорно е било установено, че В.Х.С. на 26.11.2013г.
около 10,30 часа на път III-3004, срещу “Слънчев дар” ЕООД, посока с. Опанец, управлява лек автомобил
“Фолксваген Джета” с рег. № ЕН XXXX ВК без да е заплатил и
залепил винетен стикер за 2013г. За да достигне до този извод РС Плевен
подробно обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като тези,
дадени от свидетелите на защитата мотивирано отхвърлил. Районният съд е приел,
че с поведението си жалбоподателя, настоящ касатор е осъществил нарушение на
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП поради което правилно е била ангажирана отговорността му
по чл. 179, ал. 3, т. 4, предл.1 от ЗДвП.
Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и постановено при липса на
процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила. Изводите на РС Плевен изцяло се споделят от настоящия
състав. При анализа на събраните доказателства районният съдия е установил
вярно фактическата обстановка и законосъобразното протичане на
административнонаказателното производство. Решаващият състав е изложил
убедителни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз
основа на което е формулирал краен правен извод за законосъобразност и
правилност на обжалваното пред него наказателно постановление. Така направеният
извод съответства на приетите по делото доказателства, поради което решението е
обосновано и в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са направените в
касационната жалба възражения. Същите са сведени до два основни момента –
движение по път, където не се изисква заплатена винетна такса и наличие на
такава към датата на нарушението – 26.11.2013г.
На първо място е посочено, че проверката е извършена и е съставен акт за
установяване на административно нарушение на място и в посока, в която не се е
изисквало наличието на винетен стикер, залепен на предното обзорно стъкло.
Аргументите за това са, че движението е в посока от с. Опанец към гр. Долна
Митрополия, като на изхода на с. Опанец липсвало означение, че пътя е част от
републиканската пътна мрежа, съответно липсвал поставен знак Д-25. Касационният
състав споделя становището, че на изхода на с. Опанец липсва поставен знак
Д-25, което се установява и от приетата по делото Схема на РП III-3004 от Агенция “Пътна инфраструктура” (л. 70-71). Последното обаче не е
достатъчно за оневиняване на нарушителя, т.к. посоката на движение е била от
гр. Д. Митропиолия към с. Опанец, видно от АУАН № 927/26.11.2013г.
Следователно, касаторът С. се е движил по обозначен път с знак Д-25, видно от
Схема на РП III-3004 и схема на л. 68 от ОСЗ Д. Митрополия, поради което не е налице
твърдяното извинително обстоятелство.
На следващо място е изложено, че касторът е имал залепен в дясната част на
обзорното стъкло винетен стикер. Това твърдение обаче е недоказано. От приетите по делото АУАН № 927/26.11.2013г., ползващ
се с доказателствена сила по чл.
189, ал. 2
от ЗДвП и подкрепящите го показания на актосъставителя
и свидетеля по акта се установява,
че не е имало
залепен винетен стикер на обзорното
стъкло. По арг. от чл. 10а
от закона за пътищата при
заплащане на винетната такса се издава ценна
книга, наречена "винетка", която удостоверява правото на ползване на
републиканските пътища. Винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно
залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на
пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци.
Тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните
органи. Обратното, липсата на залепен винетен стикер, за съответния период и
категория на пътното превозно средство означава незаплащане на съответната
винетна такса. Съгласно чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП Водач, който управлява
пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба, съобразно вида
и категорията превозно средство, като в случая по т. 4, където попада л.а.
“Фолксваген Джета” с рег. № ЕН XXXX ВК – глоба в размер на 300 лева. По делото е бил
представен втората част, във вид на талон от винетен стикер за 2013г., който
обаче не е свързан по никакъв начин с конкретния автомобил, още по-малко с
времето на извършване на проверката 26.11.2013г. Следва да бъде посочено още,
че свидетелите на защитата не са били очевидци на извършената проверка на
26.11.2013г., а сведенията им се отнасят за други периоди. Св. Д. сочи 07.10.2013г., а св. Н. говори общо за м. Октомври, поради
което правилно показанията им не са били кредитирани от районния съд.
В този смисъл
и не се констатира и релевираното от жалбоподателя касационно основание -
неправилно приложение на материалния закон, от страна на първоинстаниционния
съд. Напротив, при напълно и всестранно изяснена фактическа обстановка,
районният съд е достигнал и до правилен извод относно факта на извършване на
нарушението, неговия автор и вината на същия.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283/31.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 90 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.