Р E Ш Е Н И Е

№ 295

гр.Плевен, 11 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Калина Пецова

При секретаря М.Н. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 382 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №250 от 24.03.2014г., постановено по НАХД №222 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №КД-01-04-003/16.01.2014г. на Директора на РЗИ-Плевен, с което на ЕТ „КРИСТИН-Л.А.”, с представляващ Л.К.А., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ЕИК:114585159, на основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., за извършено нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ “Кристин – Л.А.”, с представляващ Л.К.А., чрез адвокат Л. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита за неправилна преценката на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се сочи, че е нарушена императивната разпоредба на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като процесния АУАН не съдържа точния адрес на свидетеля и неговия единен граждански номер. Сочи се още, че е нарушена императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено какво е изпълнителното деяние, както и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Счита се, че решението на Районен съд – Плевен е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, тъй като анализа на материално-правната и наказващата норма и формулираното нарушение налагат извода, че в конкретният случай, с оглед липсата на каквито и да било доказателства, а и контролните органи не твърдят този факт- че жалбоподателят лично и фактически е извършвал тютюнопушене, то се налага извода, че на същия е вменено, че е допуснал други лица да извършват тютюнопушене на закрито обществено място, т.е. деянието е описано, като извършено в хипотеза на допустителство. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния материален закон, а Законът за здравето не предвижда отговорност за допустителство във връзка с установена забрана за тютюнопушене на закрити обществени места и административно-наказващият орган е санкционирал несъставомерно деяние. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Плевен.

От ответника в настоящето производство – Регионална здравна инспекция - Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание за касатора – ЕТ “Кристин – Л.А.” не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Регионална здравна инспекция - Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 26.12.2013г. от длъжностни лица на РЗИ-Плевен в обект Кафе „Лаваца”-клуб на ЕТ „Кристин- Л.А.”***, представляващо закрито обществено място по смисъла на §1а б.”г” от ДР на Закона за здравето, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене. Прието е, че обектът е на два етажа, като на първия етаж има девет маси, на осем от които се извършва тютюнопушене от клиенти, които тръскат пепелта от цигарите си в стъклени пепелници и гасят цигарите в пълни пепелници, а на втория етаж има три маси, на две от които се извършва тютюнопушене. Констатираното е подведено като нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр., за което е съставен АУАН на ЕТ, стопанисващ обекта. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. От правна страна съдът е приел, че в хода на проверката не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП. Счел е, че по делото безспорно е установено, че стопанисваният от ЕТ обект е обществено място по смисъла на закона, което е закрито по вид на изграждане. Приел е още, че нарушението е правилно квалифицирано и е доказано с всичките му съставомерни признаци, като правилно ЕТ е привлечен към отговорност. Приел е също, че определената санкция е съобразно пределите на закона и съответна на целите-да предупреди и превъзпита нарушителя. Воден от горните мотиви, съдът е потвърдил обжалваното НП.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

На първо място е необходимо да се посочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на ЕТ. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения настоящия състав съобрази следното:

Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Констатираното деяние е описано ясно и точно както в АУАН, така и в НП, а именно, че в проверяваният обект, стопанисван от ЕТ, представляващ закрито обществено място по смисъла закона, е установено, че се извършва тютюнопушене, като е посочено, че заведението разполага с два етажа за консумация и е конкретизирано, че на първия етаж има девет маси и на осем от тях се извършва тютюнопушене от клиенти, като тръскат пепелта от цигарите в стъклени пепелници и гасят цигарите в пълни пепелници, а на втория етаж има три маси, на две от които се извършва тютюнопушене. От изложеното следва извода, че в двата акта са посочени всички елементи от състава на нарушената норма.

Неоснователно е и възражението, че с АУАН е вменено нарушение за допустителство, тъй като не се твърди, а и няма доказателствата в преписката в насока, че лично е извършвано тютюнопушене. Както е посочено и по-горе, АУАН е съставен на ЕТ за това, че в обекта стопанисван от него, който е закрито обществено място, е установено да се извършва тютюнопушене в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.2 от ЗЗдр., съобразно която се санкционира ЕТ при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона, като АУАН и НП са връчени на представляващия ЕТ „Кристин-Л.А.”. В тази връзка следва да се посочи, че актът не е съставен на физическото лице Л.А. за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр., а последният е действал като управител и представляващ ЕТ. Следва да се посочи още, че нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №250 от 24.03.2014г., постановено по НАХД №222 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.