РЕШЕНИЕ № 351

гр. Плевен, 1 Юли 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА ПЕЦОВА

     СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.Х. и с участието на Йорданка Антонова –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело379 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ – гр. Плевен, срещу решение № 262/26.03.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 459/2014 г., е отменено наказателно постановление /НП/ № 6/10.02.2014 г. на Ръководител на ТП на НОИ гр. Плевен, с което на А.К.М. ***, на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 48б от КСО.  

С касационната жалба се иска оспорваното решение  да бъде отменено като неправилно. Касаторът счита, че всички събрани в хода на производството писмени доказателства, както и гласните такива, безспорно доказват, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са спазени всички материални и процесуални разпоредби. Същият не споделя изводите на първоинстанционния съд, че наказателното постановление е в противоречие с разпоредбите на ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не  е отбелязано откъде актосъставителят е възприел, че А.М. е пълномощник на фирма „Ивсис 08” ЕООД, понеже съгласно приложеното пълномощно упълномощено лице е дружеството „Счетоводство и консулт М” ЕООД и в тази връзка административна отговорност е следвало да се търси от самото дружество. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено изцяло НП.

Касаторът - ТП на НОИ – гр. Плевен е редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Е. Р. с пълномощно на л. 14 от делото. Поддържа касационната жалба и изложените в нея мотиви. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – гр. Плевен и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът – А.К.М. е била редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***. Счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд детайлно и задълбочено е обследвал всички възражения, направени в съдебно заседание и в решението си много правилно е установил, че в наказаното лице липсва вина, тъй като пълномощник на дружеството не е А.М., а е „Счетоводство и консулт М” ЕООД. Счита, че втората особено драстична грешка, допусната в административното производство е, че след като е бил известен нарушителят, не следва на пълномощника да бъде налагана санкция без изрично упълномощаване за това. Моли решението на първоинстанционния съд да остане в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Ответникът по касация е санкционирана, за това че на 16.11.2013г. като упълномощено лице на Ивсис-08” ЕООД не е представила в ТП на НОИ-Плевен заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал.1 и чл. 51 от КСО, с което е извършила нарушение на чл. 48б от КСО. НП е отменено от решаващия съд, който е приел че не е доказано качеството упълномощено лице на ответника по касация, както и че в този случай нарушен принципа, че административно наказателната отговорност е лична.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административно наказателната отговорност на лицето е ангажирана по чл. 349, ал.1 от КСО - За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай. Субекти на това нарушение са на първо място виновните лица – физически лица, които се санкционират с глоба, на второ място осигурителите – юридически лица и еднолични търговци. Санкциониращият орган е ангажирал отговорността на физическото лице А. К. М., като упълномощено лице Ивсис-08” ЕООД. Доказателства, че М. е упълномощена от Ивсис-08” ЕООД да подава заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал.1 и чл. 51 от КСО не са представени, както и такива не са посочени, нито в АУАН, нито в НП. В тази връзка правилни са изводите на решаващия съд относно липсата на доказателства за такова упълномощаване.

Наличното по делото пълномощно /л. 13 от н.а.х. делото/ е между Ивсис-08” ЕООД  и „Счетоводство и консулт М” ЕООД, представлявано от А. К. М.. Неоснователно е възражението, че това доказателство установява упълномощаването на А. К. М. от страна на Ивсис-08” ЕООД и обосновава ангажиране на отговорността й съгласно правилото на чл. 24, ал.2 от ЗАНН. Нормата сочи, че „За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени” . Безспорно А. К. М. може да бъде определена като ръководител на „Счетоводство и консулт М” ЕООД, но за да бъде ангажирана отговорността й следва да бъде доказано, че в това нейно качество, тя е наредила или допуснала извършването на нарушението и че то е част от осъществяваната от предприятието, което ръководи дейност, такива доказателства също не са ангажирани.

Решаващият съд е достигнал до същите правни изводи, които съответстват на установените факти и материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262/26.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 459 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2014 г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.