РЕШЕНИЕ

№ 359

град Плевен, 1 Юли 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на десети юни  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.Х. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 376/2014 г.

 

          Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с §4к, ал.7 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

          Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Плевен, против решение №428/18.03.2014 г., постановено по дело №26/2014 г. на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е отменена Заповед № РД- 12-1117/19.12.2013 год. на кмета на Община Плевен, с която е признато правото на В.Н. Б. /неправилно посочен като Б. в заповедта, административната преписка и в документи по делото/ от гр.Плевен за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот № 542, представляващ ПИ № 732.779 по Помощния план на местността “Мъртвата долина” по реда на §4а от ПЗР (на ЗСПЗЗ), отказано е на В.Н. Б. ЕГН ********** правото, като ползвател да придобие собственост върху върху предоставения за ползване земеделски имот № 542, представляващ ПИ № 732.779 по Помощния план на местността “Мъртвата долина” по реда на §4а от ПЗР (на ЗСПЗЗ), а Община-Плевен е осъдена да заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 10.00 лева. За да уважи жалбата на В. Х.Д. ***, наследник на В. К. Д. срещу заповедта, РС е приел, че жалбата срещу последната е допустима като подадена в срок от надлежна страна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на административно производствените правила. След това РС подробно е описал различните правни възможности за придобиване на право на собственост от ползвателите по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както съществуват от влизането в сила на тази разпоредба, като е направил извод, че към 30.09.1994 г. същите права на Б. са били преклудирани, поради което същият не може да се възползва от новирания срок с разпоредбата на §61, ал.1 ПМС 456/1997 г. Позовал се е в този смисъл на решение №13600 от 10.12.2008 г. по адм.д. №9527/2008 г. на ВАС. На това основание е постановил своето решение.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като се твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави подробно разглеждане на съществувалите различни редакции на §4а, от ПЗР на ЗСПЗЗ, като сочи, че В.Н. *** е построил сграда на дадения му за ползване имот, като по тази причина за него е налице право да придобие собствеността на имота. Моли за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответниците по жалбата – наследници на В. Х.Д., жалбоподател пред РС /починал след образуване на касационното дело/ - Ю.В.Д., В.В.Д., Й.Х.Д. редовно призовани, не се явяват. Ответникът В.В.Д., нередовно призован, не се явява. За всички се явява адв. И. от Великотърновска адвокатска колегия с пълномощно. Същият заявява, че ответникът В.Д. знае за заседанието, не прави възражения за нередовното му призоваване. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди изцяло решението на Районен съд – Плевен. В мотивите в касационната жалба на Община – Плевен, няма основания защо постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. Счита, че мотивите в касационната жалба противоречат на самите основания, послужили за издаване на процесната заповед на Кмета на Община – Плевен. Поради това моли да се постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение на ПлРС, като на доверителите му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът В.Н. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. У. с пълномощно на л. 54 от първоинстанционното дело. Моли да се уважи жалбата, да се отмени решението на Районния съд и се присъдят разноски. Реда, по който е заведено делото не е предвиден в ЗСПЗЗ. Касае се за иск за собственост, който се завежда по общия ред по § 4 от същия. В. Б. е собственик на тази земя и това е доказано с всички доказателства. Тъй като ответната страна претендира за собственост и то не заради това, че са били ползватели, те не са били никога такива, претендира за собственост на първично основание – наследяване, счита, че само на това основание следва да се отмени решението на Районния съд, докато не се изясни въпроса чия е била собствеността преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този смисъл, че приоритетно е разглеждането на тези въпроси и едва след това административните въпроси, дали е имало постройка, която дава основание на ползвателя да му се върнат земите, дали е ползвател или преди да бъде такъв е бил собственик, кой е направил тази постройка, имало ли е връзка с претенденти за земя точно на този имот и т.н. Моли да се отмени решението.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен прокурор ИВАН ШАРКОВ, дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С оглед на представените доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение № 67/23.01.1992 г. на Община-Плевен /л.39 от делото пред РС/, на В.Н. Б., в изпълнение на Постановление № 12/1991 на Министерски съвет и Решение № 31/1974 на Общински народен съвет, е предоставено право на ползване на 700 кв.м., находящи се в местността “Мъртвата долина 1”, парцел 542, което може да се използва за отглеждане на селскостопански култури. На Б. е издадено Строително разрешение № 534/13.08.1978 г. /л.38 от делото пред РС/ за построяване на сезонна постройка по одобрен типов проект върху 20 кв.м. по 12 ПМС в парцел 542 в местността “Мъртвата долина”. Б. е подал Молба вх.№ ТСУиС-94В-3360-1/10.02.2012 г. /л.40 от делото пред РС/, в която е заявил, че е ползвател на земеделска земя в м.“Мъртвата долина”, парцел 542 от 1971 г., който парцел по помощния план е с №779. Изложил е твърдение, че е подал молба за закупуване на земята, тъй като върху нея е построил сграда по одобрен типов проект, но до подаване на тази молба /от 10.02.2012 г./ не е уведомен за резултата от подадената молба. Отправил е искане да бъде издадена заповед за придобиване правото на ползване на посочената в молбата земя.

Видно от протокол № 47/26.09.2013 г. /л.л.36,37 от делото пред РС/ комисия, назначена със заповед на Кмета на Община-Плевен, е разгледана молбата на В.Б., за признаване на правото на собственост върху предоставената му за ползване земя и същата е приета за основателна, като е посочено, че въз основа на заявление №7184, вх.№ ТСУ и С-94В-3360-1/10.02.2012 г., на В.Н.Б., без посочен ЕГН, в м.“Мъртвата долина”, поземлен имот № 542, се уважава молбата и е посочено основание §4а.

С оспорената заповед № РД- 12- 1117/19.12.2013 год. /л.8 от делото пред РС/ на кмета на Община Плевен е признато правото на В.Н.Б. ***, за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот № 542, представляващ ПИ № 732.779 по Помощния план на местността “Мъртвата долина 1” по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв.м., заповядано е да се извърши оценка на имота по реда на §62, ал.4 ПЗР на Постановление № 456 на МС от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Посочено е, че собственик на имот № 428.11 са н-ци на В. К. Д..

От удостоверение за наследници № 6137/30.12.2013 г. /л.11,12 от делото пред РС/, издадено от Община Плевен, е видно, че жалбоподателят пред РС В. Х.Д. е наследник на В. К. Д., починала на 12.07.1968 год. Последната е била собственик на земя в землището на гр. Плевен, като видно от Решение № 1 по заявление № 1069/24.09.1991, съгласно препис-извлечение от Протокол № 18-60/26.08.1993 на Общинска ПК-Плевен /л.3 от делото пред РС/, с който е признато за  възстановяване правото на собственост – 4,0 дка за обезщетяване земи по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3,8 дка за обезщетяване по чл.10б от ЗСПЗЗ. Видно от Заповед № РД-12-3172/06.12.2011 г. на Кмета на Община-Плевен /л.67 от делото пред РС/, е възстановено правото на собственост на наследници на В. К. Д. върху новообразуван имот извън строителните граници, одобрен с подробен устройствен план с идентификатор 56722.732.1109, местността “Мъртвата долина”, в землището на гр.Плевен, с площ 3879 кв.м. при посочени граници. Със същата заповед за обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ са определени 0,327 дка. Няма данни тази заповед за възстановяване правото на собственост и обезщетение да е обжалвана, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила.

На настоящия съд е служебно известно, че със Заповед № РД-18-11/20.10.2010 г. на Областен управител – Плевен е одобрен Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ в м.Мъртвата долина, като същата е обнародвана в ДВ бр.87 от 05.11.2010 г. На настоящия съд обаче не е известно дали същата заповед на областния управител е влязла в сила по отношение на имот с идентификатор 56722.732.1109 от ПНИ. На съда не е известно дали в същата фигурира отделен имот, съответстващ напълно на ПИ №732.779 от Помощния план, който имот е посочен в процесната заповед. Не е известно и дали е налице съвпадение /пълно или частично/ между имот с идентификатор 56722.732.1109 от ПНИ и имот №732.779 от Помощния план. Освен това от приложената скица на имот №732.779 от Помощния план /л.34 от делото пред РС/ е видно, че същият имот е 986 кв.м., докато в процесната заповед е дадено право за придобиване на 600 кв.м., а по удостоверение на Б. са предоставени за ползване 700 кв.м.

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване, влизането в сила на който е основание за провеждането на следващия етап.

Производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на производството следователно е съответствието на издадената заповед с влезлия в сила ПНИ.

Въпреки че е събрал много доказателства, РС не е събрал доказателства за основното – дали процесната заповед съответства на влязъл в сила ПНИ. Не са събрани нито ПНИ, нито доказателства за влизането му в сила. Следва да се посочи, че съгласно чл.220 от АПК, приложим съответно в касационното производство пред настоящия съд, е забранено да се правят фактически установявания от касационната инстанция. По тази причина решението на РС следва да се отмени, като делото се върне на друг състав, който да събере доказателства за влизането в сила на ПНИ.

Съответствието на административния такт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му /чл.142, ал.1 АПК/. Заповедта на кмета на общината за придобиване на правото на собственост от ползвател следва да се преценява по разпоредбата на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и то в редакцията и към момента на постановяване на заповедта.

В производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ контролът за законосъобразност на заповедта се свежда до проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба предвижда като условие за включване на бившите ползватели в плана на новообразуваните имоти, същите да бъдат признати за такива по надлежния ред с решение на ПК /сега ОСЗ/, като при условие, че няма заявени права от ползватели по § 4, имотът следва да се запише на име бившия собственик в имотния регистър. Регистърът удостоверява признати права на собственост, както на ползвателите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, така и на възстановените собственици. След влизането в сила на ПНИ и заплащане на сумата по влязла в сила оценка /на земята – от бившия ползвател, или на сградата – от възстановения собственик/, процедурата завършва с издаването на заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица на имота - индивидуализира се окончателно придобития имот със съществените му белези. Независимо от посочването, че с нея се придобива/възстановява собственост, тази заповед по съществото си отразява правата на собствениците според плана на новообразуваните имоти - съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и именно това съответствие е предмет по съществото на спора при контрола й за законосъобразност. Със заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ не могат да бъдат изменяни границите на имотите, отразени в ПНИ, нито собствениците, отразени в регистъра към същия план, поради което е недопустимо обсъждане на претенции в посочения смисъл.

 В този смисъл е съдебната практика – решение № 46 от 04.01.2008 г. на ВАС по адм.д. №9333/2007 г., решение №3090 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм.д. №7585/2011 г., решение № 17039 от 22.12.2012 г. ВАС по адм.д. №11334/2010 г. и много други.

Следва да се посочи, че цитираното в решението на РС решение №13600 от 10.12.2008 г. по адм.д. №9527/2008 г. на ВАС е постановено при друга фактическа обстановка. Видно от същото, е била налице влязла в сила оценка на земята /по предходни, различни редакции на закона/, която сума по оценката е следвало да се заплати в определен срок, за да се придобие право на собственост. Сумата по оценката не е била заплатена, поради което правото на бившия ползвател да придобие правото на собственост се е преклудирало. В настоящия случай няма издаден акт по отношение на Б., с който да му е определена оценка, която той да не е заплатил, поради което това съдебно решение е неотносимо.

След като събере доказателства по отношение влизането в сила на ПНИ, РС следва да съобрази следното:

Ако ПНИ не е влязъл в сила по отношение на имота, съответстващ на имот №732.779 от Помощния план, заповедта е незаконосъобразна поради факта, че е основана на невлязъл в сила административен акт.

В случай че ПНИ е влязъл в сила по отношение на имот №732.779 от Помощния план /т.е. същият имот има свое съответствие в ПНИ/, РС следва да установи:

Налице ли е съвпадение между имот с идентификатор 56722.732.1109 от ПНИ и имот №732.779 от Помощния план. В случай, че имот №732.779 от Помощния план съответства на друг имот, и не попада изцяло или частично в имот с идентификатор 56722.732.1109 от ПНИ, заповедта следва да се отмени, като се върне на органа за прилагане на актуална скица /от ПНИ/, по отношение на имот с №732.779 от Помощния план. Съдът отбелязва, че е незаконосъобразно в заповедта да се сочи имот №732.779 от Помощния план, а да се прилага скица на имот с идентификатор 56722.732.1109 от ПНИ. Следва да има пълно съответствие между номера на имота и неговия размер и приложената скица – тя да е за същия имот, който имот е със същия размер. Посочва се действащия към момента на издаване на заповедта кадастрален план /в случая ПНИ/, а не предишен план. Ако има затруднения в установяването на съответствието на имотите, РС следва да назначи експертиза по този въпрос.

В случай, че в ПНИ  няма отделен имот, съответстващ на имот с №732.779 от Помощния план /например същият имот от Помощния план попада в по-големия имот с идентификатор 56722.732.1109 от ПНИ/, заповедта на кмета на общината следва да се прогласи за нищожна поради липса на материално основание за издаването и – липса на имот в ПНИ, съответстващ на имот с №732.779 от Помощния план.

Следва да се посочи, че в диспозитива на своето решение РС неправилно е отказал на В.Н. Б. ЕГН ********** правото като ползвател да придобие собственост върху върху предоставения за ползване земеделски имот № 542, представляващ ПИ № 732.779 по Помощния план на местността “Мъртвата долина” по реда на §4а от ПЗР (на ЗСПЗЗ), а Община-Плевен е осъдена да заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 10.00 лева. Отказ по отношение придобиване на право на собственост се постановява с изричен административен акт, а не със съдебно решение поради отмяна на административния акт, с който се признава право на придобиване право на собственост. Отмяната на административния акт за признаване правото да се придобие собственост е достатъчна и не се налага съдът да разпорежда отказ по отношение придобиването на това право. Освен това, съгласно §16, ал.1 от ЗСПЗЗ, производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. В случая не е налице хипотезата на чл.14, ал.4 от закона, поради което никоя от страните не дължи държавна такса. По тези причини, на основание чл.218, ал.2 АПК, диспозитива на решението на РС следва да се отмени изцяло.

При новото разглеждане на делото РС, независимо от изхода на същото, следва да е налице произнасяне и по направените искания на страните за разноски, включително и тези разноски, които са поискани пред настоящата инстанция, при съответно приложение на чл.226, ал.3 АПК.

По отношение на твърденията на процесуалният представител на Б. – адв.У. пред настоящия съд, че е налице спор за собственост, съдът съобразява, че доколкото със Заповед № РД-12-3172/06.12.2011 г. на Кмета на Община-Плевен /л.67 от делото пред РС/, е възстановено правото на собственост на наследници на В. К. Д. върху новообразуван имот извън строителните граници, одобрен с подробен устройствен план с идентификатор 56722.732.1109, местността “Мъртвата долина”, в землището на гр.Плевен, с площ 3879 кв.м., същата заповед представлява надлежен документ за признаване правото на собственост на ответниците по касация, които са наследници на В. К. Д.. С нея по един окончателен начин е признато правото на собственост върху земеделска земя – посочения ПИ, на тези наследници.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.220 и чл. 221, ал. 2, АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №428/18.03.2014 г., постановено по дело №26/2014 г. на Районен съд - Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд гр. Плевен, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.