Р E Ш Е Н И Е

№ 308

гр.Плевен, 13 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 361 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 209 от 13.03.2014 г., постановено по нахд № 29/2014 г., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 15-1502734 от 02.12.2013 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на „Корект-75-Плевен” ООД, със седалище и адрес на управление с.Брестовец, обл.Плевен, ул. „Г.Кочев” № 32, ЕИК 200304628, представлявано от С.К.И., на основание чл.416 ал.5 и във връзка с чл.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.128 т.2 от КТ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева. Административното наказание е наложено на „Корект-75-Плевен” ООД за това, че при извършена проверка на място на 11.11.2013 г. в 16,50 часа в обект – агенция за недвижими имоти, намираща се в гр.Плевен, ул. „Васил Левски” № 174, ет.1, офис 1, експлоатирана от „Корект-75-Плевен” ООД, с ЕИК: 200304628, представлявано от С.К.И., и при извършена документална проверка в офиса на Дирекция „ИТ” Плевен на 20.11.2013 г. в 10,00 часа, е констатирано нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения – в качеството си на работодател не е гарантирал изплащането на уговореното трудово възнаграждение на И. М. П. на длъжност „технически секретар”, с ЕГН **********.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Корект-75-Плевен” ООД, чрез адвокат Д.С. ***, която намира същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не е доказано визираното в акта нарушение. Сочи, че от свидетелските показания на И. М. П. се установява, че същата е получила договореното с допълнително споразумение към трудовия договор възнаграждение, макар да твърди, че не се е подписвала на ведомостите за заплати. Посочва също, че са налице признания от страна на свидетелката Т. – счетоводител във фирмата, която признава пред съда за допусната от нейна страна техническа грешка при съставянето на ведомостите за месеците ноември и декември 2012 г., което е неточност при оформянето на документите, а не е налице неизплатено трудово възнаграждение. Счита, че за работника или служителя не са настъпили вредни последици и ако формално е извършено нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наказващият орган е могъл да не налага наказание, а да предупреди писмено или устно, че при повторно извършено нарушение ще се наложи административно наказание. Твърди, че съдът е длъжен да направи внимателна проверка на всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Счита, че по настоящото дело съдът е усвоил подход, който е довел до превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и не е извършил анализ, а само с бланкетни изречения е отбелязал какво са казали разпитаните свидетели, чиито показания не е кредитирал и липсват мотиви какво е намерил за установено. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Плевен и да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Д.С. и адвокат М. К. с редовни пълномощни по делото, които поддържат жалбата. В хода по същество и в представената писмена защита твърдят, че не е доказано твърдяното нарушение от доверителя им и молят съда, ако приеме, че е налице формално нарушение, да приеме същото за маловажен случай и да измени решението, като намали размера на наложеното наказание. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. И., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 11.11.2013 год. в 16,50 часа е извършена проверка от длъжностното лице , инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен в обект “Агенция за недвижими имоти” намираща се в гр. Плевен, ул. “Васил Левски” № 174, ет.1, офис 1, експлоатирано Корект-75-Плевен” ООД – с. Брестовец, обл. Плевен с управител С.К.И., а на 20.11.2013 г. в 10,00 ч. в Д"ИТ" Плевен, от същото дл.лице в Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен  - и  такава по документи на  Корект-75-Плевен” ООД – с. Брестовец, обл. Плевен, като в хода  на проверката е установено, че дружеството в качеството си на работодател е нарушило трудовото законодателство, а именно: не е гарантирало изплащането на уговореното трудово възнаграждение на И. М. П. на длъжност “технически секретар” в размер не по-малък от уговорения с допълнително споразумение № 10/30.09.2012 г. – 200 лв. Установено било и че във ведомостите за заплати за месец ноември и декември 2012 г. са начислени 100 лева за продължителност на работния ден два часа за същото лице.  Като е обсъдил събраните доказателства съдът е достигнал до извод на извършване на установеното нарушение, но е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената санкция.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, като счита доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и подробно събраните писмени доказателства, показанията на разпитаните като свидетели лица и е изложил мотиви относно кредитирането им. Изложени са мотиви и относно невъзприемането на свидетелските показания на Т. и П., които изцяло се споделят.

От ведомост за заплати за месец ноември и от тази за м.декември 2012г се установява, че към датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение - 20.11.2013г., “Корект-75-Плевен” ООД – с. Брестовец, обл. Плевен в качеството си на работодател не е  гарантирал изплащането на уговореното трудово възнаграждение на П. на длъжност “технически секретар” от 200 лева, а са начислени само 100 лева. Ведомостите за заплати са официални счетоводни документи, и вписванията в тях се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти с правно значение. Не са представени писмени доказателства относно изплащане на другата част от сумата в размер на 100 лева, уговорена с допълнителното споразумение №10/30.09.2012 год. Обстоятелството, че дължимото от ответника трудово възнаграждение за процесните периоди е било изцяло изплатено, е недоказано твърдение в хода на разглеждане на делото пред районния съд. Съгласно чл. 128 КТ работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през периода на действие на трудовоправната връзка. Начинът на плащането е уреден в чл. 270, ал. 3 КТ - по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В тежест на работодателя е да установи действителното изпълнение на това си задължение по някой от указаните в чл.270, ал.3 от КТ начини. Предвидените в закона способи за изплащане му дават възможност, при редовно водене на ведомостите да докаже своята изправност, тъй като в тях следва да се съдържа подпис на работника или служителя, който да удостовери реалното получаване на възнаграждението. След като в случая няма положен подпис на работника, не се доказва фактът на плащане на дължимите месечни трудови възнаграждение. Обстоятелството, че П., разпитана в качеството на свидетел по реда на чл.163 и сл. от ГПК, на зададени въпроси признава, че е получавала парични суми в размер на 400 лева не променя този извод, тъй като същите не могат да се кредитират предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т.2 и т.4 ГПК.

Нарушението, предмет на НП, не попада в хипотезата на маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като не са ангажирани допустими от процесуалния закон доказателства, дори пред касационната инстанция, за изплащане на уговорения остатък от сумата-100 лева, определена с допълнителното споразумение. Затова не може да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и че от него не са произтекли вредни последици за работника. Показанията на П., която твърди, че е получила възнаграждение от 400 лева съдът не кредитира като доказателство за изплащане не само поради забраната на чл.164 от ГПК, но и предвид, че свидетелката Т. посочва, че на лицето се изплаща възнаграждение от 100 лева и посоченото в допълнителното споразумение е техническа грешка т.е. липсват доказателства за изплащане на остатъка от договореното с доп. споразумение възнаграждение - остатъка от 100лева, като от събраните писмени доказателства, които не са оспорени, се потвърждава извършване на установеното нарушение.

Предвид горепосоченото съдът намира, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция намира искането на касатора за присъждане на разноски за неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 год. на ОСК на ВАС по тълк.дело №7/2008 год., в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.1 от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.

На основание чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 209 от 13.03.2014 г., постановено по нахд № 29/2014 г. на Районен съд – Плевен.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски на процесуалните представители на „Корект-75-Плевен” ООД – с. Брестовец, обл. Плевен с управител С.К.И., като неоснователно.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.