РЕШЕНИЕ

260

град Плевен, 26 Май 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети май  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М.  и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 359/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.П.Х. ***, срещу решение № 231  от 18.03.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 2877/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че решението в частта, потвърждаваща административното наказание „глоба в размер на 150 лв. и отнемане на 4 контролни точки“ е неправилно. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за хода на административно-наказателното производство не съответстват на закона, поради което съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Излага доводи, че в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, административно-наказващият орган не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд потвърждава едно незаконосъобразно и необосновано наказателно постановление, защото липстват предвидените от закона данни и доказателствени материали, доказващи неспазване на дистанция, какво се е случило, как точно актосъставителят е установил като причина за евентуално ПТП неспазване на дистанция от страна на жалбоподателя, при евентуално застигане, как би изглеждало едно ПТП, както и какви биха били материалните щети за застигания и за застигащия. Моли съдът да отмени решение № 231/18.03.2014 г. на Районен съд гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2877/2013 г. в частта, потвърждаваща административно наказание „глоба в размер на 150 лв.и отнемане на 4 контролни точки“ като неправилно, така и обжалваната част от наказателно постановление № 2029/2012 г. от 15.06.2012 г., издадено от началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Плевен като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът – Р.П.Х. ***, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2029 от 15.06.2012 г.  на началник сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен, с което на Р.П.Х. *** за това, че на 27.05.2012 г. около 18.00 часа на ПП-І 83км. 114 посока гр. София е управлявал автобус „Мерцедес“ с рег. № СА 4091КХ и е извършил неспазване на необходимото разстояние от движещо се пред него ППС за избягване на удряне в него и не носил контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория-нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2, предложение второ от ЗДвП, чл. 183, ал.1, т.1 предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 160 лв./ сто и шестдесет/ и са отнети общо 4 контролни точки.

Решението е обжалвано в частта относно потвърждаване на НП № 2029/15.05.2012 година на началник сектор „ПП” към ОД на МВР Плевен в частта за нарушение на чл.23, ал. 1 от ЗДвП и наложеното наказание глоба в размер на 150 лева, като в останалата част НП е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.

Настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, като съдът  е извършил преценка на събраните доказателства и е изложил мотиви относно кредитирането им.

Разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗДвП поставя задължение към водача на пътното превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.Безспорно е установено, че е реализирано ПТП, като при правилно установената фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото доказателства, районният съд е направил обосновани извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от същия закон. Актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на противното. В тежест на жалбоподателя е да установи, че отразеното в акта за установяване на административно нарушение от фактическа страна не съответства на действително случилото се. Въз основа на професионалния си опит и при осъществяване на служебните си правомощия, по деформациите по двата автомобила, контролните органи са съставили АУАН и са посочили конкретния състав на административно нарушение, извършено от касатора. Контролните органи нямат задължение да ангажират всякакви доказателства относно всички възможни версии за настъпилото ПТП освен очевидната и да събират доказателства, които биха изключили други хипотеза, като в тежест на касатора/жалбоподателя е да установи, дали причината за настъпване на ПТП е друга, която да изключва административно- наказателната отговорност.Контролният орган е събрал достатъчно доказателства, въз основа, на които да може да бъде направен обоснован извод, че с действията си касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл. 23,ал.1 от ЗДвП, , като авторството се установява и от приложеният по преписката протокол за ПТП, в който е направена схема на произшествието и са описани установените и по двата автомобила деформации. Именно от тези обстоятелства може да се направи извод, че ПТП-то е възникнало именно по описания в акта и постановлението механизъм .Приетото по делото копие от протокола за ПТП не е оспорено Х., който само е изискал представяне на снимков материал от административно-наказващия орган на ПТП, който обаче не е доказателство и не може да бъзе взет предвид от съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 231 от 18.03.2014 г., постановено по НАХД № 2877/2013 г. на Районен съд – гр. Плевен в частта, в която е потвърдено  наказателно постановление № 2029 от 15.06.2012 г.  на началник сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен, с което на Р.П.Х. *** за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.