РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Плевен,
1 Юли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на десети юни
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
А.Х. и с участието на Йорданка
Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 358 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.Д.Р. ***, срещу решение № 253/24.03.2014
г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2391/2013 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0000540 от 04.09.2013 г. на Директора
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Контролна
дейност – ДАИ” – Плевен, с което на П.Д.Р.
е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 53
от ЗАНН във вр. с чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение
на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, както неправилно.
Касаторът счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено,
респективно и процесното наказателно постановление, тъй като разпоредбата на
чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, по който е наказан, съдържа за него като водач на
моторно превозно средство, задължение да представи в момента на проверката
документите, които по силата на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС трябва да се намират в превозното средство, един от които
документи е и процесното удостоверение за психологическа годност като касаторът
притежава такова удостоверение и е представил на проверяващите копие от същото.
Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно
за съответствие между словесното описание на нарушението и законовите
разпоредби, които са нарушени, което води до нарушаване до правото на защита на
касатора, а именно да е ясно и недвусмислено описано какво точно е нарушил и
защо е наказан. Сочи, че в случая е констатирано, че е извършвал международен
превоз „без удостоверение за психологическа годност”, което не отговаря на
истината и не е доказано, наложено му е наказание, което се предвижда за
водачи, които не представят удостоверението си по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, а от
друга страна е обвинен, че е нарушил задължението си по чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС каквото задължение няма. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Плевен, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено. Счита, че е задължен водачът на МПС да представи
удостоверение за преминал психологически тест, а не собственика на товара, а в
случая е видно от представеното ксерокопие и последващия документ, че той е с
изтекъл срок.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 19, ал. 1,
т.7 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари на Министъра на транспорта и съобщенията /Наредбата/. Правната
норма сочи, че при извършване на международен превоз на товари
в превозното средство трябва да се
намират следните документи: т. 7 удостоверението за
психологическа годност на водача. Установените факти според НП и решаващият съд са че на 22.08.2013г.
около 19.10 часа на главен път І-ІІІ Бяла-Ботевград км.98+000 касаторът като
водач на товарен амтомоби /индивидуализиран/ извършва международен превоз на
товар от Р.България до Р.Румъния – без удостоверение за психологическа годност
– при проверката представя ксерокопие на удостоверение № 0011037/04.01.2011г.
Административното наказание е наложено на основание чл.
93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, който гласи: „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници
и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон или
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
с глоба 500 лв.”
Решаващият съд е приел ,че нарушението е доказано от
обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства, не са
налице условия за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради което е потвърдил НП.
Решението е неправилно и постановено при непълнота на
доказателствата. В административно наказателната преписка и по делото липсват
доказателства, че касаторът е извършвал международен превоз на товари за
собствена сметка. Съгласно чл. 93, ал.2 от ЗАвП само водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници
и товари е субект на нарушението
описано в тази правна норма и само за него тежи задължението да представи при
проверка изискуемите от нормативните актове в материята документи.
Легално
определение на превоз за собствена сметка натовари дава § 1, т.4, б. „а” от
Допълнителните разпоредби на ЗАвП - Превоз за
собствена сметка" е: а) превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него. Не са налице данни в акта за установяване на нарушението , нито
в НП относно установяване на елементите на превоз на товари за собствена
сметка, поради което не може да се направи обоснован на закона извод, че
касаторът е субект на нарушението по чл. 93, ал.2 от ЗАвП, а това води до
неправомерно ангажиране на административната отговорност на лицето и незаконосъобразност
на НП.
Основателно е и възражението на касатора, че задължението
да осигури в моторното превозно средство всички документи изискващи се по закон
е за превозвача. Изводът следва от чл. 57, ал.3 от Наредбата - Лицето по чл. 2, ал. 1 / Международен превоз на
пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско
дружество, което притежава лиценз …/ осигурява необходимите документи,
определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба.
С поглед посоченото оспореното съдебно решение е валидно,
допустимо, но несъобразено с материалния закон и постановено при непълното на доказателствата, поради което следва да
бъде отменено , както и НП.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 253/25.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2391 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000540 от 04.09.2013 г. на Директора на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Контролна
дейност – ДАИ” – Плевен, с което на П.Д.Р.
е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 53
от ЗАНН във вр. с чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози за нарушение
на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.