Р E Ш Е Н И Е

№ 280

гр.Плевен, 3 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 357 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 193 от 11.03.2014 г., постановено по нахд № 304/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 31 от 22.01.2014 г., издадено от Началника на РУП – Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, с което на М.П.Д. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.3 т.4 предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, за това, че на 22.01.2014 г. около 15,10 часа на път 3 клас № 3004, срещу фуражен завод „Слънчев дар”, посока гр.Долна Митрополия, управлява лек автомобил Пежо 106, собственост на В. Б. Я., без да има валиден винетен стикер за 2014 г. и без заплатена винетна такса за 2014 г. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М.Д. срещу посоченото наказателно постановление в частта, с която на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от внд Директор Й. Г. К., който намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Според него при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, а атакуваното НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.57 от ЗАНН. Оспорва изцяло съображенията на районния съд, че предвид обстоятелството, че мястото на установяване на нарушението не попада в републиканския път и Д. ***, същата не следва да се санкционира като нарушител на законоустановеното изискване за движение по републикански пътни мрежи с платен винетен стикер и такса. Счита, че правните констатации, направени в АУАН и НП, съответстват на изяснената фактическа обстановка както относно разпоредбата, визираща извършеното нарушение, така и тази, определяща наложеното наказание. Сочи, че задължението за заплащане на винетна такса е установено в чл.139 ал.5 от ЗДвП, а неизпълнението на това задължение е обявено за наказуемо от нормата на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Намира, че правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приложил материалния закон и е ангажирал административно наказателна отговорност на М.П.Д. за извършеното от нея нарушение. В заключение моли съда да отмени оспореното решение в частта, в която е отменено НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – М.П.Д., в съдебно заседание се явява лично. Оспорва жалбата и твърди, че в посоката, в която е пътувала, няма поставен знак за винетка. Моли да се потвърди решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 22.01.2014г. около 15:10ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил “Пежо 106“, с рег. № ЕН XXXX АР,  в посока от гр. Плевен към Д. Митрополия. При осъществяване на служебните си функции свидетелите Ч. и И. спрели процесния автомобил за извършване на рутинна проверка. На мястото на извършената проверка - път ІІІ-3004 срещу „Слънчев дар“ ЕООД, посока гр. Долна Митрополия констатирали липса на винетен стикер за 2014г. и заплатена винетна такса за същата година и липса на свидетелство за регистрация на МПС. За посочените нарушения съставили АУАН. Нарушителят не е написал възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП. ПРС счел процесното наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Позовал се на Приложение № 2, към т. 2 (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2012 г.) от  Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, според което е посочен като републикански третокласен  път „Гулянци - Подем - Долна Митрополия - (Плевен-Луковит)“. Съдът приел, че от показанията на свидетеля по АУАН И., както и от приложените писмени доказателства - АУАН и НП, мястото на констатираното нарушение е  срещу фуражен завод „Слънчев дар“ посока гр. Д. Митрополия. Жалбоподателката се е движила от гр. Плевен до гр. Д. Митрополия през с. Опанец, като на влизане в гр. Долна Митрополия срещу горепосоченият завод не попада в републиканския път Гулянци – Подем - Долна Митрополия. Жалбоподателката не е била излязла от гр. Д. Митрополия, за да бъде нарушител на законоустановеното изискване за движение по републикански пътни мрежи с платен винетен стикер и такса. От изложеното съдът направил извод, че мястото на установеното нарушение в АУАН и НП, не попада в посочения в Приложение № 2, към т. 2 (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2012 г.) от  Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, е посочен като републикански третокласен  път „Гулянци - Подем - Долна Митрополия - (Плевен - Луковит)“. На това основание отменил НП в частта, с която на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. 1 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Жалбата против НП в останалата част оставил без разглеждане като недопустима, на основание чл.59, ал.3 от ЗАНН и предвид размера на наложената глоба от 10 лева.

Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка по делото не е била изяснена в пълнота от РС, което е довело и до противоречиви изводи у решаващия състав. От една страна ПРС е приел, че жалбоподателката се е движила в посока от гр.Плевен до гр.Долна Митрополия през с.Опанец, като „на влизане в гр.Долна Митрополия срещу горепосочения завод не попада в републиканския път Гулянци-Подем-Долна Митрополия. От друга страна и в пълно противоречие с горното изложено, съдът приел, че жалбоподателката не е била излязла от гр.Долна Митрополия, за да бъде нарушител на законоустановеното изискване за движение по републикански пътни мрежи. Не е ясно на какво основание съдът е приел, че участъкът от пътя, на който е била спряна Д. не е част от републикански път Гулянци-Подем-Долна Митрополия и дали не попада в друг участък, изискващ заплащане на съответна такса. Останало е неизяснено в проведеното съдебно производство дали така описаното конкретно място е част от републиканската пътна мрежа, за която съгласно нормативната уредба се събира такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса.

В административнонаказателната преписка (АУАН и НП) мястото на извършване на нарушението е описано единствено като зона, територия, разположение, по следния начин-на път III-3004 срещу фуражен завод „Слънчев дар” ЕООД посока гр.Долна Митрополия . Събраните по делото доказателства посредством разпита на св.И. сочат, а видно е и от самите обяснения на Д. на 7 от делото, че тя е пътувала от гр.Плевен към гр.Долна Митрополия и е била спряна „до входа на гр.Долна Митрополия до бившия фуражен завод”, преди да е навлязла още в самия гр.Долна Митрополия. По делото обаче е останало неизяснено дали това конкретно място е част от републикански третокласен път Гулянци-Подем-Долна Митрополия, (Плевен –Луковит) или е част от друга републиканската пътна мрежа, за която се събира винетна такса, или не е част от такава. Последното би могло да се установи посредством експертиза или справка от Областно пътно управление, каквито доказателства не са събирани в хода на проведеното съдебно производство. Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изясни посредством допустимите от процесуалния закон доказателства дали мястото, на което е спряна Д. съставлява част от републиканската пътна мрежа, за която се събира винетна такса. За по-голяма яснота относно релевантните факти, при новото разглеждане на делото следва да се разпита освен свидетелят по установяване на нарушението, още и актосъставителят, който не е бил разпитан от ПРС. След изясняване на обстоятелствата във връзка с мястото на нарушението, следва да се даде обоснован отговор на въпроса има ли виновно извършено нарушение от лицето, сочено за нарушител.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 193 от 11.03.2014 г., постановено по нахд № 304/2014 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените указания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.