Решение по Административно дело 355/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371 / 04.07.2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на десети юни, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 355 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 1, б. „д” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Л.Н.Д. *** ЗАПОВЕД за прилагане на принудителни административни мерки № 47/2014 от 23.01.2014г. на Началник група ОП в РУП Никопол към ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“д”от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието.

В първоначалната си жалба/ подадена до РС-Никопол/ жалбоподателят твърди, че свидетелството му за правоуправление е било отнето без да има издадена за това заповед. Искането му е документът да му бъде върнат. С допълнително Заявление, подадено след като жалбата е била оставена без движение с указание да бъде посочен обжалвания акт, Д. уточнява, че обжалва заповед за прилагане на ПАМ№ 47/2014 от 23.01.2014г. с искане същата да бъде отменена. По същество поддържа жалбата си, като твърди, че на 23 януари не е управлявал трактора си, управлявал го е на 19 януари, при което не е носил в себе си СУМПС, нито талон. Твърди, че е имал преди това друго наказателно постановление от 2012г., по което не си е платил глобата. Отнели са му книжката за управление на лек автомобил. Няма документ за управление на колесно МПС, не е имал такъв и към момента на проверката на 19. 01.2014 г.

Ответникът не ангажира становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото e установено и не се спори от страна на жалбоподателя, че на 19.01.2014 г. в с. Драгаш войвода, на ул. „Петър Велчев” до дом № 8, в посока гр. Никопол е управлявал колесен трактор ТК-80 с рег. № Пл XX-XX ЕТ,собственост на Земеделска кооперация ”Дунавски клас” при следните обстоятелства: Не притежава свидетелство за управление ,валидно за категорията ,към която спада управляваното от него превозно средство, не е изпълнил задължението си да заплати НП № 1100 на РУП Никопол във вр. с чл. 171,ал. 1, б. „д” от 03.01.2012 г. , не носи СУМПС и контролен талон към него. Съставен е АУАН № 47/23.01.2014г. , в който са отразени горните обстоятелства, като е посочено , че с извършеното е нарушил чл. 150А, чл. 157,ал. 8 и чл. 100,ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя с възражение, че не носи СУМПС и контролен талон, защото не е с автомобил. Талонът към СУМПС е в КАТ. Наказателното постановление не е в него и не знае за какво е.

Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорваната в настоящето производство ЗАПОВЕД за прилагане на принудителни административни мерки № 47/2014 от 23.01.2014г. на Началник група ОП в РУП Никопол към ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“д”от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието. В заповедта са описани нарушенията, констатирани при съставяне на АУАН , нарушените правни норми и е посочено, че същите са осъществени от Л.Н.Д. на 23.01.1914 около 15,45 ч. в с. Драгаш войвода, при управление на колесен трактор рег. № Пл XXXXЕТ.

Към делото е приложена Справка рег. № 2299/17.04.2014 г. на ВНД Началник РУП Никопол, в която е отразено, че на 23.01.2014 г. в с. Драгаш войвода е спрян за проверка водач на колесен трактор, управляван от Н., като е било установено, че водачът не притежава СУМПС, валидно за съответната категория, като при последващата проверка се е установило, че същото е с изтекъл на 01.03.2012 г. срок. В справката е отразено, че Н. не е изпълнил задължението си да заплати наложена глоба по НП от 2012г. и не е носил невалидното си СУМПС и контролния талон към него. Въз основа на акта е издадена оспорената заповед № 47/2014 г. с което му е отнето СУМПС/невалидно/ . Оспорва твърдението на жалбоподателя, че СУМПС му е отнето на 20.01.2014 г., като твърди, че това е станало на 23.01.2014г.

В о.с.з. на 10.06.2014 г. жалбоподателят дава обяснения, според които на 19.01.2014 г., е управлявал колесен трактор без да притежава свидетелство за управление на МПС от тази категория, имал е и издадено НП от 2012 г., по което не е заплатил глобата , не е носил в себе си СУМПС.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна, че на 19.01.2014 г. в с. Драгаш войвода, на ул. „Петър Велчев” до дом № 8, в посока гр. Никопол е управлявал колесен трактор ТК -80 с рег. № ПлXX-XXЕТ, собственост на Земеделска кооперация ”Дунавски клас” без да притежава свидетелство за управление ,валидно за категорията ,към която спада управляваното от него превозно средство, не е изпълнил задължението си да заплати НП № 1100 на РУП Никопол във вр. с чл. 171,ал. 1, б. „д” от 03.01.2012 г. , не е носил СУМПС и контролен талон към него.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. “д” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 , се прилага принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство” до заплащане на глобата. От своя страна чл. 157 от ЗДвП регламентира условията, при които, при издаване на свидетелство за управление на МПС, на притежателя му се предоставя контролен талон за потвърждаване на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки, а в ал. 6, 7 и 8 са разписани правилата, свързани с отнемането на талона при съставяне на АУАН. В тези случаи контролният талон се отнема, като според ал. 6 се връща след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, според който наказанието „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на НП или решението на съда. Според ал. 8 на чл. 157, посочена като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. „д”, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението и определението на съда при обжалването му. Видно от хипотезата на правната норма, за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 171,ал. 1, б. „д” от ЗДвП, е необходимо да е налице нарушение по чл. 157,ал. 8 от ЗДвП. В разглеждания случай такова нарушение не е установено по несъмнен начин, тъй като, независимо от дадените му указания административният орган не е приложил към административната преписка НП № 1100/03.01.2012 г., за което , в представената на съда справка твърди, че съдържа наказание „ глоба”, платима от жалбоподателя Н.. Вярно е,че този факт не се оспорва от жалбоподателя- в дадените обяснения той действително твърди, че има НП от 2012 г., по което не е заплатил глобата. Неизплащането на глобата в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП само по себе си е нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и следователно годно основание за отнемане на свидетелството за управление на основание чл. 171,т. 1, б. „д” от ЗДвП. В настоящия случай обаче, не са налице доказателства, от които да бъде установено по безспорен начин, че въпросното НП е влязло в сила и към датата на констатиране на нарушението- 19.01.2014 г. е изтекъл регламентирания в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП едномесечен срок за заплащане на глобата, в който срок и съгласно чл. 157, ал. 8 ЗДвП наказателното постановление заменя отнетия контролен талон. След изтичане на този едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон. Фикцията, която нормата на чл. 157,ал. 8 ЗДВП създава, придавайки удостоверителна сила на контролен талон по смисъла на чл. 157,ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление е обвързана със срок от един месец. С неговото изтичане лицето, управляващо превозното средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за управление. Както е казано по-горе, независимо от указаната му доказателствена тежест административният орган не е доказал, че този месец е изтекъл. Отделно от това, в издадената заповед, като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП е описано : „Не носи връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП или решение , определение на съда вместо контролен талон”. Т.е., самият административен орган, при описание на обстоятелствата, мотивирали го към издаване на оспорената заповед не е посочил правнорелевантно за издаването й основание. Същественият елемент от фактическия състав на чл. 171,ал. 1, б.”д”, респ. чл. 157, ал. 8 , респ. чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е незаплащането на наложената глоба в едномесечния срок от влизане в сила на НП, а не носене на наказателното постановление. Дали то физически е във водача при управлението на МПС е без правно значение за налагане на мярката. Ако водачът е в регламентирания по чл. 190, ал. 3 едномесечен срок и не носи НП, това не е основание за налагане на ПАМ. Материалноправното основание за налагане на мярката по чл. 171,ал. 1, б.”д” е незаплатена в едномесечен срок глоба. Поради това, и прекратителното условие за нейното действие е „заплащане на глобата”. Административният орган не е посочил в издадената заповед за ПАМ фактическите основание, поради което я налага, и в този смисъл заповедта е немотивирана, респ., издадена при съществено процесуално нарушение. По никакъв начин от нейното съдържание за водача не може да стане ясно защо се отнема свидетелството му за правоуправление, и кое е „ основанието”, с чието отпадане ще бъде прекратено действието й. Нито едно от описаните в заповедта нарушения не е основание за прилагане на ПАМ, поради което съдът преценява, че същата, като немотивирана е незаконосъобразна и на това основание следва да бъде отменена.

Отделно от това, предпоставка за издаване на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съответния акт/АУАН/, съставен от компетентни длъжностни лица. Следва да бъде отбелязано, че в съставения АУАН № 47/23.01.2014 г. е посочено правнорелевантно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. „б”- а именно, че водачът не е изпълнил задължението си да заплати глобата по НП № 1100 на РУП-Никопол. С АУАН е констатирано, че административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ е извършено на 19.01.2014 г. Съдържащите се в АУАН констатации обвързват административния орган при издаване на заповедта. В обстоятелствената част на заповедта нарушенията са описани като извършени на 23. 01.2014 г. , без да е бил съставен АУАН за извършени на тази дата нарушения. Несъответствието по отношение на точната дата, на която са извършени нарушенията е самостоятелно основание за отмяната на административния акт, тъй като се преценява като съществено процесуално нарушение при постановяването му.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта, с която е наложена тази принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по чл. 172,ал. 1 от с.з.- Началник група „Охранителна полиция” в РУП Никопол при ОД на МВР, осъществяващ ръководството на службата по организация и контрол по ЗДвП и съгл. Заповед № 854/11.03.2013 г. на Директора на ОДМВР-Плевен, в предвидената от закона писмена форма, но в несъответствие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменена.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 47/2014 от 23.01.2014г. на Началник група ОП в РУП Никопол към ОД на МВР-Плевен, с която на Л. Н. Д. *** наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“д”от ЗДвП: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: