Р E Ш Е Н И Е
№ 372
гр.Плевен, 7 Юли 2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело № 354 по описа за 2014
год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 14 ал.3 от Закона за
семейните помощи за деца (ЗСПД).
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнително уточнение с молба вх.№1339/23.04.2014г. от Т.И.С. *** срещу
Заповед №РД-05-0120/25.02.2014г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен, с която е наредено да се възстановят недобросъвестно
получените месечни помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД за детето Г. Г. С. в размер на
245.00лв. главница и лихва в размер на 18.15лв., потвърдена с Решение №94ТТ-0001-0010/01.04.2014г.
на ИД Директора на РД „Социално подпомагане”-Плевен.
В жалбата и допълнителното уточнение се изразява
несъгласие с възприетото от административния орган, че е налице
недобросъвестност при получаване на
месечните помощи за детето Г. Г. С.. Твърди се, че тези пари са предоставяне на
детето и са изпълнили предназначението, за което са давани. Сочи се, че за това
обстоятелство е представена декларация от бившия съпруг, на когото са дадени
родителските права върху детето. В заключение се моли за отмяна на заповедта.
От ответника по делото-Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и
поддържа депозираната жалба. Отново заявява, че не е налице недобросъвестност,
тъй като месечните помощи са отпуснати за детето Г. С. и са предоставяни на
нея. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът се представлява от юрисконсулт М. В. с надлежно пълномощно,
която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процедурата и в
съответствие с материалния закон. Счита, че е налице недобросъвестно поведение
от страна на оспорваща, която съзнателно не е декларирала промяна в
обстоятелствата, настъпили след развода й с Г. М. С.. В заключение моли жалбата
да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената Заповед №РД-05-0120/25.02.2014г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е изпратена с писмо с обратна разписка на Т.С. и е
получена лично от нея на 04.03.2014г. (л.31-34). Съгласно чл.14а от ЗСПД,
заповедта по чл.14 ал.3 подлежи на
обжалване по реда на АПК в 7-дневен срок от деня на получаването й. Жалбата
срещу заповедта е подадена на 11.03.2014г. и е заведена с рег.№94ТТ-0001 от
същата дата, като с Решение №94ТТ-0001-0010/01.04.2014г. на ИД Директора на РД
„Социално подпомагане”-Плевен е отхвърлена като неоснователна. Решението е получено
от Т.С. на 03.04.2014г. По арг. от чл.98 ал.2 от АПК на обжалване пред съда
подлежи първоначалният акт, в срока по чл.149 ал.1 от АПК-14 дневен, като
жалбата до Административен съд-Плевен е депозирана чрез административния орган
на 11.04.2014г. и е заведена с рег.№94ТТ-0002 от същата дата. Ето защо жалбата
е подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт
в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в
настоящето съдебно производство е Заповед №РД-05-0120/25.02.2014г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, предвид направеното уточнение от
страна на оспорващата и по аргумент от чл.98 ал.2 изр.посл. във връзка с чл.145
ал.2 т.1 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена на основание чл.14 ал.3 от ЗСПД и във вр. с извършена проверка за
установяване на недобросъвестно получени семейни помощи за отглеждане на дете
по чл.7 от ЗСПД, издаден Констативен протокол от 10.02.2014г. и възражение от Т.С.
от 13.02.2014г. С нея е разпоредено възстановяване от С. на получената месечна
семейна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД за отглеждане на детето Г. Г. С. в размер на
245.00лв. главница и лихва в размер на 18.15лв, за периода от м.юни 2013г. до
м.декември 2013г. Административният орган е приел наличие на недобросъвестно
поведение от страна на Т. С., която не е
декларирала писмено в 7-мо дневен срок пред ДСП-Плевен промяна в
обстоятелствата, при които е отпусната този вид помощ, а именно настъпилото
прекратяване на брака й с Г. М. С. с решение №801/07.05.2013г. по
гр.д.№1389/2013г. на РС-Плевен, влязло в сила на 07.05.2013г., и предоставяне
упражняването на родителските права за детето Г. Г. С. на бащата Г. С..
Подаденото от С. възражението, по изготвеният констативен протокол за
резултатите от проверката, е прието за неоснователно от органа. В заключение Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане”-Плевен е счел, че след м.май 2013г. С. не отговаря на
условията по чл.22 ал.1 от ППЗСПД и недобросъвестно е получавала месечна
семейна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД за периода м.юни 2013г. –м.декември 2013г.
за детето Г. С., които следва да възстанови, ведно с лихвите.
От доказателствата по делото се установява, че
административната процедура е започнала по подадена от Т.И.С. молба-декларация
вх.№СП-02-Д-1395 от 30.04.2013г. за получаване на месечни помощи за дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, в която е
посочено, че лицето е омъжено, съпруг Г. М. С. и деца И. Г. С. и Г. Г. С.;
посочен е доходът за предходните дванадесет месеца. В декларацията е
отбелязано, че на лицето е известно, че при промяна на обстоятелствата, при които
е отпусната помощта, има задължение да уведоми в 7-дневен срок Дирекция
„Социално подпомагане”, която е изплатила помощта. Към декларацията са
приложени необходимите документи (л.9, л.11-21).
Длъжностно лице при Д”СП”-Плевен е дало заключение върху
декларацията с дата 14.05.2013г., че Т.С. има право на месечна помощ за
отглеждане на две деца в размер на 70лв. на основание чл.7 от ЗСПД от м.04.2013г.
до м. 03.2014г.
Със Заповед №СП-02-Д-1395/14.05.2013г. на Директора на
Д”Социално подпомагане”-Плевен (л.22) на
основание чл.7 ал.1 от ЗСПД на Т.И.С. е отпусната месечна помощ за две деца,
съответно за Г. Г. С.-35лв. и за И. Г. С.-35лв., общо в размер на 70лв.,
считано от 01.04.2013г. до 31.03.2014г.
Със Заповед №СП-02-Д-1395/10.02.2014г. на Директора на
Д”Социално подпомагане”-Плевен (л.23) на основание чл.7 от ЗСПД на Т.И.С. е
прекратена месечната помощ за едно дете-Г. Г. С., считано от 01.01.2014г. с
мотиви-съгласно решение на Плевенски районен съд от 25.05.2013г. По делото няма
данни тази заповед да е обжалвана, но и не се твърди такова обстоятелство.
Със Заповед №СП-02-Д-1396/10.02.2014г. на Директора на
Д „Социално подпомагане”-Плевен (л.24) е изменена отпуснатата на Т.С. месечна
помощ за едно дете, а именно за И. Г. С. в размер на 50лв., считано от
01.01.2014г. до 31.03.2014г. По делото не са налице данни заповедта да е обжалвана.
Със Заповед №РД-05-0094/10.02.2014г. на Директора на
Д”Социално подпомагане”-Плевен (л.26), на основание чл.26 ал.2 от Устройствения
правилник на АСП и чл.14 ал.1 от ЗСПД, е наредено социален работник в ДСП-Плевен да извърши
проверка във връзка с получена служебна информация от НБД (л.25) относно
настъпила промяна в семейното положение на Т.И.С. след подадена
молба-декларация вх.№СП-02-Д-1395 от 30.04.2013г. за получаване на месечни
помощи за по чл.7 от ЗСПД. Посочено е проверката да се извърши в срок до
12.02.2014г. и за резултатите да се състави констативен протокол.
С Констативен протокол от 10.02.2014г. (л.27-28) е
установено, че в молбата-декларация С. е декларирала семейно положение-омъжена,
като в последствие с решение на РС-Плевен от 07.05.2013г. лицето се развежда и
първото дете Г. С. се присъжда на бащата Г. М. С., а второто дете И. С. остава при майката. Посочено е още,
че Т.С. *** в установеният 7-мо дневен срок за промяната на семейното си
положение и предоставяне на родителските права върху първото дете на бившия й
съпруг. Счетено е, че получените от м.юни 2013г. до м.декември 2013г. от С.
помощи за детето Г. С. са неправомерно получени и подлежат на възстановяване в
размер на 245лв. Констативният протокол е връчен на Т.С. на 11.02.2014г. с указание,
че може да подаде възражение в 3-дневен срок.
На 13.02.2014г. е подадено възражение от Т.С. (л.29),
в което се изразява несъгласие с приетото за неправомерно получаване на
помощта. Сочи се, че детето Г. С. не е ощетена, тъй като всеки месец е
получавала парите. Твърди се, че пропускът да уведоми за промяната е неволен и
допуснат поради ангажиментите, с които е заета. Към възражението е приложена
собственоръчно написана декларация от Г. М. С. (л.30), в която е декларирано,
че след развода Т.С. е изплащала редовно детските добавки до м.декември 2013г.
на първото им дете Г. С..
На 25.02.2014г. Директорът на Д”Социално
подпомагане”-Плевен е издал оспорената в настоящето производство Заповед №РД-05-0120,
с която е разпоредено възстановяване от С. на получената месечна семейна помощ
по чл.7 ал.1 от ЗСПД за отглеждане на детето Г. Г. С. в размер на 245.00лв.
главница и лихва в размер на 18.15лв, за периода от м.юни 2013г. до м.декември
2013г., поради наличие на недобросъвестно поведение- не е декларирана писмено
пред ДСП-Плевен промяната в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, а
именно промяна на семейното положение и предоставяне на едното дете на бившият
й съпруг, каквото задължение има по чл.5а от ППЗСПД и съобразно т.11 от
подадената декларация.
По подадена жалба (л.37) от С. срещу заповедта е
издадено Решение №94ТТ-0001-0010/01.04.2014г. на ИД Директора на РД „Социално
подпомагане”-Плевен (л.6-8), с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено още, а и
не се спори между страните, че с Решение №801/07.05.2014г. по гр.д.№1389/2013г.
на Районен съд-Плевен е прекратен по взаимно съгласие бракът между Т.И.С. и Г.
М. С., като упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Г. С.
е предоставено на бащата Г. С. (л.28).
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е индивидуален административен акт,
с който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл.21
ал.1 от АПК, издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.14 ал.3
от ЗСПД, а именно Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.59 ал.2 от АПК,
включително посочено фактическо и правно основание, и при спазване на
административно-производствените правила. Издадена е заповед за извършване на
проверка от длъжностно лице при дирекцията, която да установи налице ли е
недобросъвестно получена от С. семейна помощ за отглеждане на дете по чл.7 от
ЗСПД. Съставен е констативен протокол, в който е направено заключение, че
получените от Т.С. помощи за детето Г. С. са неправомерно получените и подлежат
на възстановяване за периода от м.юни 2013г. до м.декември 2013г. в размер на
245лв. Констативният протокол е връчен на лицето, което е подало възражение с
представяне на доказателства в указания срок. Въз основа на резултатите от
проверката, обективирани в констативния протокол, от Директора на Дирекция „
Социално подпомагане”-Плевен е издадена оспорената заповед.
При проверка съответствието на заповедта с материалния
закон, съдът съобрази следното:
Не се спори по делото, че със Заповед на Директора на
Д”СП”-Плевен на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД на С. е отпусната месечна помощ за
две деца-Г. С. и И. С., в размер на 70лв., считано от
01.04.2013г. до 31.03.2014г.
Не се спори по делото, че с решение от 07.05.2014г. на
Районен съд-Плевен е прекратен бракът между Т.И.С. и Г. М. С., като
упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Г. С. е
предоставено на бащата Г. С..
Оспорената заповед е издадена на основание чл.14 ал.3
от ЗСПД, съобразно който в случай на установена недобросъвестност директорът на
дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за
възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. В
конкретния случай е прието от административния орган, че С. не е изпълнила
задължението си да декларира настъпилата промяна в обстоятелствата, в 7-мо
дневен срок от настъпването, и за детето Г. С. е получила месечна помощ по чл.7
ал.1 от ЗСПД за времето от м.юни 2013г. до м.декември 2013г. без да има право
на това.
В чл. 5а от ППЗСПД
е регламентирано, че всяка промяна в обстоятелствата, при които е отпусната
месечна помощ по чл. 7 и 8 от ЗСПД,
с изключение на измененията в доходите на семейството се декларира писмено от
лицата в 7-дневен срок от настъпването й пред съответната ДСП, а според чл. 6, ал. 1
от същия правилник, в случаите по чл. 5а
директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
спиране, възобновяване, изменяне или прекратяване на отпуснатите месечни помощи
по чл. 7 и 8 от ЗСПД.
Не се спори между страните, че задължението по чл.5а
от ППЗСПД не е изпълнено от С., а промяната в обстоятелствата е констатирано
служебно от Д”СП”-Плевен. Спорно по делото е дали е налице недобросъвестност в
поведението на С., както е приел административният орган.
Недобросъвестността следва да се докаже от
административния орган. Последният се позовава на неизпълнение на задължението
по чл.5а от ППЗСПД, както и на поетото от Т.С. задължение при попълване,
подписване и подаване на молбата-декларация от 30.04.2013г. за отпускане на
семейна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД, а именно т.11 от същата. Съдът счита, че
ответникът не се е справил с доказателствената тежест, доколкото
обстоятелството, че помощта по чл.7 ал.1 от ЗСПД за детето Г. С. е получавана
без правно основание от нейната майка Т.С. след развода с бащата Г. С. и
предоставяне на родителските права за това дете на него, не е основание те да
бъдат възстановени като недължимо получени, тъй като са използвани по
предназначение, каквато е целта на ЗСПД. В подкрепа на този извод е както
приложената по делото декларация от Г. С.-бивш съпруг на Т.С., така и
свидетелските му показания в открито съдебно заседание, от които може да се
направи категоричен извод, че получените от С. помощи по чл.7 от ЗСПД след
развода до м.декември 2013г. са предоставяни от майката на детето Г. С., т.е.
са използвани за това, за което са отпуснати-да подпомагат отглеждането на дете
до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. С оглед на това не са налице недължимо изплатени
семейни помощи по ЗСПД, които подлежат на връщане на основание чл. 14 ал.3 от ЗСПД. В подкрепа на последното е и
обстоятелството, че за периода м.юни 2013г. до м.декември 2013г. на бащата Г.
С. не е отпускана месечна помощ по чл.7 от ЗСПД за детето Г. С. (л.53).
Ето защо оспорената заповед е издадена в противоречие
с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-05-0120/25.02.2014г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, с която е наредено Т.И.С. да възстанови
недобросъвестно получените месечни помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД за детето Г. Г. С.
в размер на 245.00лв. главница и лихва в размер на 18.15лв., потвърдена с
Решение №94ТТ-0001-0010/01.04.2014г. на ИД Директора на РД „Социално
подпомагане”-Плевен.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: