РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Плевен, 28 Май
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар В.М.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 347 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.С.С. *** чрез адвокат В.М. ***, срещу
решение № 199/12.03.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д
№ 187/2014 г., с което е потвърдено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно
постановление /НП/ № 2830 от 10.09.2013 г. на Началник на сектор „Пътна
полиция” /ПП/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на
МВР/ - Плевен, с което на Н.С.С. е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба
в размер на 100 /сто/ лева, за това, че на 29.08.2013 г., около 09:25 часа в
гр. Плевен на кръстовище ул. „Д. Константинов” и ул. „Д. Попов”, управлявайки
МПС лек автомобил „Рено Клио” ЕН XXXX ВК при
извършване на десен завой за продължаване в посока жп. гара не съобразява
поведението си със светлинните сигнали и преминава на червен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение, както незаконосъобразно. Касаторът счита, че първоинстанционният
съд неправилно кредитира с доверие показанията на свидетелите – актосъставител
и колегата му и ги приема за безпротиворечиви и съответни на останалия
доказателствен материал. Касаторът сочи, че не е ясно как първоинстанционният
съд определя показанията като безпротиворечиви при очевидното противоречие по
отношение мястото на спиране на патрулния автомобил в различни дни. Твърди, че
Районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля на касатора. Твърди, че
вината на касатора не е доказана по несъмнен начин, по делото няма и не е
възможно да бъдат събрани други доказателства, които да потвърдят и съответно отхвърлят
двете взаимно изключващи се тези и при това положение следва съдът да намери,
че НП се явява необосновано, защото обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Счита, допуснатите нарушения на процесуалните правила за съществени,
довели до накърняване правото на защита на наказаното лице и в този смисъл, че
не следва да се обсъждат подробно доводите по същество и обжалваното решение и
НП следва да бъдат отменени.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. В.М.. Моли касационната жалба да бъде уважена и
решението на Районен съд – Плевен да бъде отменено като неправилно. Счита, че трябва
да се обърне внимание, че констатациите на органа не са задължителни за съда и вината
на касатора следва да се докаже, в случая същата не е доказана. Моли на това
основание да се отмени първоинстанционното решение и НП.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№2830 е съставен на 29.03.2013г. от мл.автоконтрольор в сектор 02 при СПП
към ОД на МВР-гр. Плевен срещу Н.С.С.
***, за това че на
29.08.2013г. около 09:25 в гр. Плевен на кръстовище
ул.”Д. Константинов” и ул.”Д.Попов”, управлява МПС лек
автомобил “Рено Клио” с рег. № ЕН XXXX ВК, като при извършване на десен завой за продължаване в
посока жп. гара преминава на червен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим и не е изпълнил
задълженията си да заплати глоба с фиш сер.”С”,
433731 от 15.07.2013г. с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 и чл.171, т.1 буква
“д” от ЗДвП. За да потвърди издаденото последствие наказателно
постановление РС Плевен е приел, че безспорно е доказано извършеното от
жалбоподателя, настоящ касатор административно нарушение, като събраните по
делото гласни доказателства от страна на защитата съдът мотивирано е отхвърлил.
Решението на решаващия съд е валидно,
допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради
което следва да бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в АУАН и
наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението на РС Плевен е постановено в
съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни,
ясни и логични и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не
следва да се преповтарят.
Неоснователно
е възражението на касатора, че показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта са противоречиви относно дата и мястото на установяване на нарушението.
Актосъставителят К.П. казава:” мога да потвърдя това което съм
записал на момента ….” т.е. в акта; св. А. – „ на
записана в акта дата …”, сходни и твърдения да място: „ стоянката след спирка
Д. Попов”- единият свидетел и другият: „ точно пред кафе „Айсберг …” на бул.
Д.Попов. И двамата свидетели са категорични, че не са били по-надолу по
булеварда пред бившия ресторант „Капител” тъй като това е прекалено далеч от
кръстовището. АУАН е редовно съставен и в административното производство се
ползва с доказателствена сила. В хода на съдебното производство установеното с
АУАН и НП е потвърдено и от тези гласно доказателства. Санкционираното лице не
е изложило възражение в АУАН, а в направеното такова в тридневния срок също не
се сочи че проверката е била на друго място, а само че лицето е навлязло на
зелен сигнал на светофарната уредба. Не са посочени доказателства и не е
поискано събирането на такива. Посоченото води до извод, че показанията на св.
Г. са в полза на защитна теза на санкционираното лице, изградена по-късно за
съдебното производство и не съответстваща на действителното положение и
поведение на жалбаподателя, поради което правилно решаващия съд не е кредитирал
с доверие показанията на този свидетел.
При
служебната проверка по чл. 218 от АПК касационният състав констатира нарушение
на материалния закон, което обаче не е засяга законосъобразността на
административно наказателната процедура и наказателно постановление №
2830/13/10.09.2013г. В т. 2 на съставения АУАН №2830/29.03.2013г. е посочено,
че С. не е изпълнил задължението си да заплати наложената с фиш сер. № 433731/15.07.2013г. глоба. В акта е
посочено още, че е нарушена чл. 171, т. 1 б. “Д” от ЗДвП, както и че е отнето
свидетелство за управление на МПС с № 281789807. Съдът
счита, че по този начин е наложена принудителна административна мярка по
смисъла на глава VI от
ЗДвП. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица и се налагат с един от способите, указани в чл. 172, ал. 2 от
ЗДвП. Единствената възможност според закона да се изземе СУМПС при съставянето
на АУАН е в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП. Смисъла на тази
законова регламентация е да не се допускат произволни действия от страна на
служителите на контролиращите служби. В случая, след като с АУАН №2830/29.03.2013г.
е иззето СУМПС с № 281789807, то е наложена принудителна мярка от
страна на актосъставителя, което е недопустимо. Срещу тези действия на лицето е
следвало да подаде жалба по реда на АПК пред административния съд.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/12.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 187 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2014 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.