Р E Ш Е Н И Е
№ 275
гр.Плевен, 31 Май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и
четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря В.М. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 346 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение без номер от 18.03.2014 г., постановено по НАХД № 115 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е
потвърдено НП № 1820/20.06.2013 г. на Началника на сектор ПП-КАТ към ОД на МВР
– Плевен, с което на Т.И.М. ***, ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв., за нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от
КЗ.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от адв. К.Д. ***, в качеството му на процесуален представител на Т.И.М., който
счита същото за неправилно. В жалбата се сочи, че представянето на обратна
разписка по делото не е основание да бъде възприета като доказателство, защото
на нея не е отразено какво е било изпращано, не е посочено лицето, което я е
подписало.
Изводът на първоинстанционния съд относно
възражението, което е направено пред първата инстанция, а именно, че е нарушена
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН касаторът счита за неправилен, тъй като
според справка от 20.02.2013 г. нарушителят е станал известен. Този мотив
счита, че не следва да се приема, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 36 от
ЗАНН производството започва със съставяне на АУАН, а констативният протокол от
20.02.2013 г. не е елемент на административнонаказателното производство, дори
нещо повече, тази справка изхожда от административнонаказващия орган, чието
датиране не следва да бъде приемано. Касаторът счита и че сочената централна
база КАТ е на разположение на административнонаказващия орган още към дата
14.09.2012 г., когато е заснето нарушението.
Касаторът счита за съществено нарушение на
процесуалните правила посоченото в АУАН, че е нарушена разпоредбата на чл. 259,
ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и допълването в НП на ал. 1 с т. 1
от КЗ. Сочи, че в практиката си съдилищата са приели, че съгласно разпоредбата
на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както в акта, така и в
наказателното постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби,
които са нарушени и е необходимо да е налице правно единство между цифровата
квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, посочена в наказателното
постановление.
Касаторът счита, че посочването на
различни разпоредби, които са били нарушени виновно в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление създава неяснота
относно факта какво нарушение в крайна сметка е приел наказващият орган, че е
извършено от страна на жалбоподателя. Твърди, че по този начин се нарушава
правото на защита на нарушителя, което нарушение счита за съществено, тъй като
ограничава възможността на наказаното лице да прецени какво нарушение е
извършил и пълноценно да организира своята защита.
В жалбата се сочи, че в правната доктрина
е застъпено, че промяната на цифровото обозначаване и словесното описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съставляват практически
„повдигане на ново обвинение”, т.е. ангажира се административнонаказателната
отговорност на лицето за нарушение, по което до този момент то не се е защитавало,
като по този начин накърняването правото му на защита е съществено.
Касаторът сочи и че записа от техническото
средство не е представен на нарушителя да се запознае със съдържанието му, за
да направи възражения, а извън това, той се явява и единственото доказателство
за установеното нарушение, въз основа на което е издаден АУАН, с който в този
случай са установени нови и различни факти при съобразяване на това, че
последният не се обвързва с доказателствената си сила. Освен това сочи, че не
са представени доказателства дали е имало други свидетели при установяване на
нарушението така, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 3, както и че АУАН
е следвало да бъде подписан от двама души свидетели, а не от един.
Изводът на първоинстанционния съд относно
отказа да бъде уважено искането за прилагане алтернативно разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН счита също за неправилен, в подкрепа на което се позовава на
практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция,
когато решава правният спор.
Касаторът счита, че налагането на санкция,
която не е маломерна по размер, не е в съответствие с поведението на нарушителя
като проверявано лице и не е налице случай, който по безспорен начин следва да
се отчита като нарушение, за което да се налага имуществена санкция, тъй като
видно от доказателствата по делото, той е сключил полица за застраховка „Гражданска
отговорност” много преди да бъде съставен АУАН и да бъде издадено наказателното
постановление. Моли да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата на заявените в същата основания.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Акт за
установяване на административно нарушение № 1820 бил съставен на 18.04.2013 г. от
И. Д. на
длъжност младши автоконтрольор при ПП –КАТ - Плевен срещу настоящия касатор,
затова че последният на 14.09.2012 г. около 13:12 часа в гр. Плевен, ул. “Д.
Константинов”, като собственик на лек автомобил “Фолксваген Голф” , с рег.№ ЕН
9224 ВР, не бил сключил задължителна застраховка гражданска отговорност за
автомобилистите. Нарушението било установено и заснето с техническо средство
Трафик видео система №5, снимка
№483/14.09.2012. Водачът-собственик бил редовно призован, но не се явил в КАТ
за съставяне на АУАН. Нямал сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, с което бил нарушил чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Жалбоподателят подписал акта без да изложи възражения. Извършването на нарушението по
същество не се оспорвало от жалбоподателя. Жалбоподателят изтъквал, че
застраховката за предходната година е заплатена от сина му, което станало
причина той да пропусне срока за сключване на договор за застраховка “ГО” за
2012 г. От показанията на свидетеля П. М. се установило, че на посочената в акта дата със система за видео контрол бил заснет автомобила на жалбоподателя. При извършена проверка в база
данни се установило, че собственикът не е сключил застраховка гражданска
отговорност за автомобилистите. Посочил, че
автомобилът не бил спрян от движение и не бил бракуван. Съдът кредитирал показанията на
свидетеля, като счел, че същите са обективни,
безпристрастни и съответни на
останалия доказателствен материал акта за установяване на административно
нарушение. На базата на събраните по делото доказателства съдът приел, че
категорично е установено така отразеното в АУАН и наказателното постановление
нарушение, от където следвало, че с действията си жалбоподателят бил осъществил от
субективна и обективна страна състава на административното нарушение на нарушението по чл. 259 ал.1 т.1
вр. чл.249 т.1 от КЗ. Посочил, че съобразно нормата на чл.259ал.1 т.1 от
КЗ договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. От
събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установявало,
че на посочената в АУАН дата и час жалбоподателят, като притежател на МПС, не бил
сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Изложил още съображения, че чл.315, ал.1 от КЗ, в своята първа хипотеза указвал,
че се наказва лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка по чл.249, т.1 или 2. В случая било налице неизпълнение на
задължението по чл.259, ал.1, т.1 вр. чл.249, т.1 от КЗ, тъй
като жалбоподателят, като собственик на автомобил, който не бил спрян от
движение, не бил сключил договор за
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.
Не
приел възражението за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в
неспазване на преклузивния тримесечен срок за съставяне на АУАН, тъй като видно
от приложената по делото справка в
централна база КАТ било, че същата е изготвена на 20.02.2013, от която дата и
нарушителят бил станал известен на контролните органи. Тримесечният срок започвал от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В случая АУАН бил съставен на 18.04.2013г., а
нарушителят бил открит на 20.02.2013г., поради което не бил изтекъл давностният
срок, който изключва съставянето на АУАН, предвид което не било налице твърдяното нарушение.
Настоящият
състав на АС Плевен намира, че решението на Районен съд Плевен е неправилно и
следва да бъде отменено.
На първо
място, от установените по делото факти съдът не можа да изведе извод за
извършване, респ. установяване на вмененото нарушение.
Направената
и приложена по делото снимка на лист 21 с № 487 от трафик видео система №5 не
носи изобщо информация относно вмененото нарушение. Като в по-късно съставения
акт е посочено, че въз основа на последната е установено нарушението, същото се
явява необосновано на цитираното доказателство и неясно по съдържание.
Последното по никакъв начин не внася яснота у обвиненото лице - на какво
основание и въз основа на какви доказателства е установено нарушението, което
му е вменено.
На
следващо място, съдът възприема тезата, че на приложената по делото обратна
разписка - известие за доставяне на покана за съставяне на акт - липсват
каквито и да е данни какъв документ и на кого е връчен. При тези обстоятелства,
съдът приема, че не е спазена надлежно процедурата по съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя. Последното представлява
самостоятелно нарушение на процедурата, обуславящо отмяна на крайния
акт. В контекста на по-горе посоченото то се явява особено съществено, тъй като
липсва яснота кое нарушение е вменено на лицето с акт, съставен в негово
отсъствие.
Не е
спазен и преклузивният срок по чл. 34 от ЗАНН.
Остава
напълно неясно защо - след като има заснемане на автомобила на жалбоподателя на
14.09.2012г. - по делото е приложена въпросната снимка с отбелязана дата
20.02.2013г., а едва на 18.04.2013г. на М. е съставен акт за установяване на
нарушение. В тази връзка възприетото от съда, че органът е узнал кой е
нарушителя на 20.02.2013г. не съответства на нито едно доказателство по делото.
На първо място, приложената снимка не е заверена надлежно като доказателство,
освен което изведената върху страницата дата 20.02.2013г. е цитирана като приложение към преписка. Няма
данни коя е преписката, нито защо именно това е датата на нейното образуване,
няма данни и как органът е достигнал въз основа на снимката до извода, че на
датата на съставянето й лицето не е имало сключена застраховка. От приложената
по делото справка в база данни на КАТ става ясно, че към 31.01.2013г. лицето е
имало застраховка, считано от 23.11.2012г., но липсва каквато и да е яснота
дали е имало такава на датата, на която е прието, че е установено нарушението -
14.09.2012г., като същото се потвърждава и от приложената по делото полица за
застраховка, сключена между лицето и ЗД „Виктория”.
В тази
връзка, на първо място съдът приема, че е изтекъл срокът за съставяне на акт за
установяване на нарушение, считано от 14.09.2012г. до датата на съставяне на
акта, тъй като междинната такава - 20.02.2013г. - съдът не възприема, че е
доказано, че има отношение по преписката, към която впрочем също е изтекъл
тримесечният срок за установяване на нарушението, считано от 14.09.2012г.
На второ
място, така приложената справка по никакъв начин не доказва, че на възприетата
от органа дата на нарушение лицето е осъществило такова, а че има застраховка
от следваща дата и за следващата година, без данни дали е имал за предходната
година от същата или друга дата.
Посочените
съображения са достатъчни да обосноват както съществени нарушения на
процедурата по съставяне на АУАН, така и пълна неяснота и недоказаност на
нарушението, което опорочава и крайния акт в производството, а именно - НП и
води до негота отмяна.
Като е достигнал
до различни изводи, Районен съд Плевен е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде отменено оспореното НП.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение без номер от 18.03.2014
год., постановено по НАХД № 115 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
1820/20.06.2013 г. на Началника на сектор ПП-КАТ към ОД на МВР – Плевен, с
което на Т.И.М. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лв., за нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.