Р Е Ш Е Н И Е

№ 302 / 11 Юни 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на тридесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2.КАЛИНА ПЕЦОВА

Секретар: М.Н.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия ДАНЕВА касационно административно дело № 345 описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 197/11.03.2014г., постановено по НАХД № 3050 по описа за 2013 г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 2013 – 0028958/09.08.2013г. на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на “Българска телекомуникационна компания” АД София, на осн. чл. 27,чл. 28 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 233,ал. 2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция 2000 лв. за нарушение на чл.230 от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от “Българска телекомуникационна компания” АД София, представлявано от Б.И. с доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. На първо място счита, че НП е неправилно от фактическа страна. Твърди, че стоката, предмет на рекламация и на твърдяното задължително предписание е била върната на 17.01.2013 г. и не е установено рекламираният дефект да не е бил отстранен. Налични са данни единствено от потребителя, които се опровергават от представеното писмено заключение на специалисти от оторизирания от производителя сервиз за извършване на ремонти. Счита, че дори и да е налице твърдяното „задължително предписание”, същото е било изпълнено. Това, че потребителят е отказал да получи стоката не е доказателство , че рекламацията не е удовлетворена. На следващо място навежда довод, че твърдението за дадено задължително предписание, съдържащо се в протокол № 70323/28.01.2013 г. не е доказано, тъй като такова, по смисъла на ЗЗП липсва. Посочена е единствено санкционната норма на чл. 230 от ЗЗД, но липсва посочване на нарушена от страна на БТК материалноправна норма. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление. Алтернативно моли да бъд3е намалена санкцията до предвидения минимален размер. Счита за напълно бланкетно заявеното, че нарушението е повторно.

Ответникът - КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ – гр. РУСЕ, в подадено писмено становище чрез юрк. Димитрова оспорва касационната жалба , счита я неоснователна. Описва фактическата обстановка, като сочи, че задължителното предписание да се удовлетвори рекламацията на потребителя е със срок до 05.02.2013 г. и то не е било изпълнено. Излага подробни съображения във връзка с дадените задължителни предписания, правната квалификация на деянието, размера на наказанието и съответствието на АУАН и НП С разпоредбите на ЗАНН и ЗЗП. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд обосновано е приел, че фактическите констатации , изложени в АУАН са подкрепени изцяло от събраните по делото доказателства. Кредитирал е показанията на свидетелите Н. М. и И. , от които е установил времето и мястото на извършеното нарушение, както и личността на нарушителя. Изложил е в подробности всички факти , приети от него за установени от съвкупната преценка на доказателствата по делото, като е описал и влезлите в сила наказателни постановления за наложени на касатора административни наказания , обосноваващи повторност на извършеното нарушение. Мотивирал е становище за правилно посочена нарушена норма чл. 230 от ЗЗП , регламентираща отговорност при неизпълнение на предписанието на длъжностното лице във вр. с чл. 112 и чл.114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП,както и за ангажиране на отговорност в условията на повторност. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на индивидуализиращите наказанието обстоятелства и определянето на неговия размер като съответстващ на тежестта на извършеното нарушение.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване, че с протокол за проверка на документи № 70323/28.01.2013 г. не са дадени задължителни предписания по смисъла на ЗЗП. Вменените на касатора задължения са ясно и конкретно описани в протокола като „задължителни предписания”, с посочени действия, които следва да бъдат извършени от задълженото лице , както и краен срок за представяне на доказателства за удовлетворяване на рекламацията, и тяхното оформяне като част от протокола не се приема за нарушение във формата им, респ. несъответствие с изискванията на АПК. Впрочем, задължителните предписанията, като индивидуален административен акт подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност , който е извън предмета на производството по оспорване на НП , издадено поради тяхното неизпълнение. След влизането им в сила пораждат предвидените последици и инцидентното им оспорване при оспорване на НП е недопустимо.

Не се споделят от съда и наведените алтернативно доводи за намаление на наказанието . Както е посочено по-горе, по отношение на неговия размер решаващият съд е изложил основателни мотиви, които не е нужно да се повтарят.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/11.03.2014г., постановено по НАХД № 3050 по описа за 2013 г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.