Р E Ш Е Н И Е

№ 253

гр.Плевен, 23 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 342 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 245 от 24.03.2014г., постановено по НАХД № 212 по описа за 2014г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000016/08.01.2014 г. на И.Д. Директор на регионална дирекция ”Автомобилна администрация” - Плевен, с което на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на И.Ш.И. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 (двеста) лева, за извършено нарушение по чл.32 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Ш.И., чрез адвокат А.К. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен при неизяснена фактическа обстановка, поради непълнота в доказателствата и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че районният съд е приел, че не са събрани доказателства за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, а в същото време е отказал да приеме основно писмено доказателство, явяващо се източник на оспорването, като е единствено само е разпитал актосъставителя и свидетелите по съставяне на акта. Твърди се, че тълкувайки закона в нарушение на разпоредбите за осъществяване на обществен превоз на пътници, съдът е основал решението си на предположения, които създават друга, различна от действителната фактическа обстановка. В заключение се моли за отмяна на решението на Районен съд – Плевен.

От ответника в настоящето производство – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, отдел „Контролна дейност” ДАИ - Плевен, не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.К., който поддържа депозираната касационна жалба. Счита, че не е осъществен превоз на пътници, поради обстоятелството, че МПС-то не е в движение, а е било на сектор. Моли за отмяна на решението на районния съд и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.12.2013г. около 10.50часа в гр.Плевен-Автогара Плевен И. като водач на автобус „Ивеко” с рег.№ЕН 7544 ВТ, извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.Плевен-Долни Луковит с час на тръгване 10.45часа, като извършва превоз на 4 броя правостоящи пътници по редовна линия с еднопосочна дължина над 40км, видно от маршрутно разписание-дължина на маршрута 49км. За констатираното е съставен АУАН за нарушение на чл.32 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения и са посочени всички реквизити съобразно ЗАНН. Посочил е, че от събраните доказателства и с оглед нормата на чл.32 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. се установява, че И. е извършил вмененото му нарушение. За неоснователно е прието възражението, че не е налице обществен превоз на пътници, поради факта, че автобусът не е бил в движение по време на проверката. Последното е обосновано с действието на договора за превоз, като е прието, че забраната за превоз на правостоящи пътници има действие от момента на сключване на договора за превоз до момента не неговото прекратяване. Воден от горните мотови районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция счита, че решението на Плевенски районен съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.32 от Наредба № 2 от 15 март 2002г., не се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30 км. По смисъла на т.12 от §1 от ДР на същата наредба, "Обществен превоз на пътници" са услуги за превоз на пътници от общ икономически интерес, предоставяни на обществеността регулярно и на недискриминационна основа, а превоз на пътници по смисъла на т.3 от §1 на ДР на Закона за автомобилния превоз е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.

По делото безспорно е установено, че в момента на проверката на процесния автобус, последният се е намирал на сектор на Автогара-Плевен и не е бил в движение. Последното се доказва и от представената пред касационната инстанция тахографска шайба. Установено е още, че в автобуса е имало правостоящи, но по мнения на настоящия състав не е доказано дали тези лица са имали качеството на пътници. Последното е във връзка с възражението, направено от И. по АУАН, в което се твърди, че е невъзможно при слизащи изпращачи и подреждане на багаж на пътниците, автобусът да се движи. Т.е. за да имат качеството на правостоящи пътници, тези лица следва да имат закупен билет по съответния маршрут, по арг. от чл.36 ал.1 т.1 от ЗАвП. Именно това не е установено от контролните органи, което от своя страна води до недоказаност на нарушението по чл.32 от Наредба № 2 от 15 март 2002г Наредба № 2 от 15 март 2002г. Фактът, че лицата са били в автобуса непосредствено преди неговото тръгване по разписание не ги прави пътници по смисъла на закона, именно поради липсата на сключен договор за превоз на пътници, каквато сила има билета за заплатена превозна цена. Като е достигнал до различен правен извод, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и като последица от това е отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 245 от 24.03.2014г., постановено по НАХД № 212 по описа за 2014г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000016/08.01.2014 г. на И.Д. Директор на регионална дирекция ”Автомобилна администрация” - Плевен, с което на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на И.Ш.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 (двеста) лева, за извършено нарушение по чл.32 от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.