ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447

гр. Плевен , 25.04.2014 г.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №338 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба (наречена иск) от К.А.П. ***, с посочено правно основание чл.128, ал.2 от АПК.

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2010 год. ищецът е сключил договор с община Плевен за пет календарни години с краен срок на действие 31.12.2014 год. за ползване на земеделски земи-пасища от Общинския поземлен фонд, подробно описани в договора при цена на дка -3 лева. Твърди, че на 04.04.2014 год. е получил уведомление, че дължи годишен наем в размер на 14551,96 лева за периода 2010-2012 год. Твърди, че тази сума не е дължима от него по подписания договор, а наемната цена е в размер на 1364,24 лева, която сума е внесъл изцяло авансово при подписване на договора още през 2010 год. Твърди, че е получил уведомление, в което е заплашен, че ако не заплати дължимата сума в размер на 14551,96 лева, следва да освободи доброволно имота, както и че ще последва издаването на заповед по реда на чл.65 от ЗОС за принудително изземване на земеделските земи със съдействието на полицията.

Твърди, че е изправна страна по договора за наем, който според него е с предмет и съдържание, различни от описаното в уведомлението досежно дължимата цена. Поради това предявява настоящия установителен иск, с който моли съда да приеме за установено по отношение на община Плевен, че действителния договор е този, който представя по делото и че е изправна страна по този договор, като е заплатил дължимите 1364,24 лева в полза на община Плевен, като ги е внесъл в касата на кметството авансово за целия период на договора. Моли съда да установи още съществуването на валидно правоотношение по договор за наем, както и правото на ищеца да ползва наетите площи до изтичането на срока по договора -31.12.2014 год.

Моли като обезпечение на правата му съдът да постанови спиране на изпълнението на производството по принудително извеждане на ищеца от имота, тъй като ще му бъдат нанесени непоправими вреди.

Съдът като се запозна с твърденията на жалбоподателя в исковата молба и с приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Между ищецът и община Плевен е възникнало правоотношение по договор за индивидуално ползване на земеделски земи от общинския поземлен фонд, сключен на 15.05.2011 год., по силата на който собственикът (община Плевен) предоставя на ползвателя (ищецът) за временно ползване собствената си земеделска земя с начин на трайно ползване-пасища и мери в землището на гр. Славяново, земеделски имоти с конкретно посочени номера и площ, за определен срок. Установява се,че представеният от ищеца договор на л.2-3 от делото е със съдържание, различно от това на представения от община Плевен договор на л.26-27 от делото преди всичко по отношение срока на договора и цената за предоставеното ползване.

С писмо изх.№РД 94К-1826-1/08.05.2013 год. ищецът е уведомен от община Плевен, че във връзка със сключения между тях договор от 15.05.2010 год., в 3 дневен срок от получаването на писмото следва да заплати дължимия от него годишен наем в размер на 14551,96 лева за 2010 год. , годишен наем в размер на 14551,96 лева за 2011 год., годишен наем в размер на 14551,96 лева за 2012 год., както и законната лихва. Писмото е получено на 13.05.2013 год. срещу подпис, видно от известие за доставяне на л.20 от делото.

С Предизвестие изх.№РД 94К-1826-1/12.07.2013 год. ищецът е уведомен, че не е постъпвало плащане на каса и не са представени платежни документи за плащане по банков път, по сключения между страните договор, поради което и на основание раздел ІІІ, т.3 от договор от 15.05.2010 год. ищецът е уведомен, че в едномесечен срок от получаване на предизвестието, договорът се счита за прекратен. Ищецът отново е приканен с предизвестието да заплати дължимите по договора суми. Предизвестието е получено срещу подпис на 17.07.2013 год. (обр.разп. на л.18).

На 02.04.2014 год. до ищеца е изпратено уведомление с изх.№РД 94К-1826-1, с което е приканен в 5 дневен срок от получаването му доброволно да освободи заеманите общински имоти по сключения договор и да изплати задълженията си ведно с дължимите лихви за периода на ползване на имота. Ищецът е предупреден, че в противен случай следва да счита уведомлението като такова по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК за откриване на производство по издаване на заповед по чл.65 от ЗОС за принудително изземване на общински имоти, конкретно посочени в уведомлението. Същото е връчено на 3.04.2014 год. срещу подпис (обр.разп. на л.16).

След получаване на горното уведомление ищецът е предявил и настоящия иск на основание чл.128, ал.2 от АПК, с който моли съда да приеме за установено по отношение на община Плевен, че действителния договор е този, който той представя по делото и че е изправна страна по този договор, като е заплатил дължимите 1364,24 лева в полза на община Плевен, като ги е внесъл в касата на кметството авансово за целия период на договора. Моли съда да установи още съществуването на валидно правоотношение по договор за наем, както и правото на ищеца да ползва наетите площи до изтичането на срока по договора -31.12.2014 год.

По делото е постъпило писмено становище от община Плевен, в което се възразява по съществото на предявените от ищеца искания.

При тези факти настоящият състав на съда намира предявеният иск за недопустим по следните съображения:

Искът е предявен на основание чл. 128, ал. 2 от АПК. Съгласно този текст, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен. Поради това и законодателят изрично е акцентирал на наличието на интерес за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. В случая обаче , не е налице втората законова предпоставка, обуславяща правото на установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК, а именно- има друг ред за защита. В случая, и както беше посочено вече, правоотношението между ищеца и община Плевен, по повод на което е заявена претенция за установяване на определени факти с правно значение, е възникнало в резултат на договор за ползване на земеделски земи от ОПФ от 15.05.2010 година. С писмо ищецът е приканен да заплати дължимите по договора суми за предоставеното ползване. С последващо писмо същият е предизвестен, че поради неплащане на цената за ползване на земеделските земи, в определен срок от получаване на предизвестието договорът ще се счита на прекратен. Най-сетне, на 02.04.2014 год. до ищеца е изпратено уведомление доброволно да освободи заеманите общински имоти по сключения договор и да изплати задълженията си ведно с дължимите лихви за периода на ползване на имота. Това уведомление, както изрично е посочено в същото, е такова по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК и обективира извършването на процесуални действия като част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт- заповед по чл.65 от Закона за общинската собственост за принудително изземване на общински имоти, конкретно посочени в уведомлението. От една страна всички тези данни показват една административна процедура, която е била предприета и която следва да завърши с определен административен акт, който по всички правила си подлежи на обжалване, поради което не може да се приеме, че единственият начин на защита на лицето е исковото производство по реда на чл. 128 ал. 2 от АПК След като няма изчерпана административна процедура, то лицето разполага с друг ред за защита. От друга страна, касае се за възникнало гражданско, а не административно правоотношение, въз основа на сключен договор за ползване на земеделски земи. Споровете относно съществуването и валидността на правоотношението и изпълнението, респ.неизпълнението на задълженията на страните по същото, следва да се разгледат от общия граждански съд по реда на гражданското съдопроизводство, което съставлява още един ред за защита.

Липсата на задължителна предпоставка, обуславяща правото на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК води до процесуална недопустимост на предявения такъв. Исковата молба следва да се остави без разглеждане и да се прекрати образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Поради недопустимост на предявената искова молба, недопустимо се явява и направеното особено искане за спиране на изпълнението на производството по принудително извеждане на ищеца от имота.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба (наречена иск) от К.А.П. ***, с посочено правно основание чл.128, ал.2 от АПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.А.П. *** за спиране на изпълнението на производството по принудително извеждане на ищеца от имота.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №338 по описа на АС-Плевен за 2014 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението пред ВАС на РБ.

Преписи от същото да се изпратят на ищеца и на община Плевен.

СЪДИЯ: