Р E Ш Е Н И Е

№ 349

гр.Плевен, 30 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 337 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по повод подадена жалба от “УСМА” АД със седалище и адрес на управление гр. Монтана ул. “Ал. Стамболийски” № 28, представлявано от изпълнителния директор М.Й.М., срещу Решение № ПВ3-00102 от 16.03.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в дунавски район гр. Плевен /БДУВДР/, с което е отказано да бъде прекратено действието на Разрешително № 11160023/07.02.2008г. за водовземане от повърхностен воден обект. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че административният орган се е произнесъл без да събере всички относими доказателства и преди да е изяснил фактическата обстановка. Твърди, че отказът от Разрешително № 11160023/07.02.2008г. за водовземане бил продиктуван от липса на достатъчни водни количества и невъзможност за захранване на изградените басейни. По повод искането за прекратяване била направена формална проверка на 29.07.2013г., обективирана в протокол от същата дата, където не било отразено действителното състояние на обекта. Счита, че според разрешителното и придружително писмо изх. № ПВ3-00094/12.02.2008г., водовземане би могло да бъде извършено само след монтиране на измервателно устройство, сертифицирано от ДАМТН, като при неизпълнение на това условие дружеството подлежало на санкция и отнемане на разрешителното. Твърди, че такова устройство не било монтирано. Сочи още, че при направен анализ се установило, че било икономически неизгодно да се осъществява дейността на дружеството при условията на Разрешително № 11160023/07.02.2008г. Твърди, че няма извършване на водовземане от река Лева и няма ползване на воден обект по см. на чл. 39 от Закона за водите /ЗВ/. В заключение моли за отмяна на административния акт.

По делото е постъпило възражение от директора на БДУВДР, в което са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че сроковете по аргумент от чл. 79 от ЗВ прекратяване действието на разрешителното при изричен отказ от титуляра е възможно след заплащане на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ. Твърди се, че съгласно чл. 79, ал. 7 от ЗВ директорът на БДУВДР действа в условията на обвързана компетентност, поради което, след установяване на незаплащането на съответните такси, постановява отказ да се прекрати разрешителното.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно уведомени не изпращат представител.

Ответникът Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район – гр. Плевен, се представлява от юрк Ц.Х., която моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество жалбата е неоснователна.

По делото от фактическа страна се установи следното:

“УСМА” АД с ЕИК 111012026 е титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11160023/07.02.2008г., код на водно тяло BG1OG600R007 – р. Лева, десен приток на р. Ботуня, десен приток на р. Огоста, което е със срок на действие от 07.02.2008г. до 07.02.2018г. По повод текущ контрол бил съставен Констативен протокол № З-ЗИ-88/16.07.2013г., с който е установено, че няма монтирано водоизмервателно устройство и в момента на проверката рибарника с обем 140 м3 не се захранвал с вода от водното тяло. В т. 4 на КП е посочено, че било осигурено подаване на минимално водно количество за нормално функциониране на екосиствемите в руслото на р. Лева. С последващ Констативен протокол №З-ЗИ-88/29.07.2013г. констатациите от 16.07.2013г. са преповторени и са дадени задължителни указания, сред които е да се представят платежни документи за плащане на такси водовземане за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., и 2013г. С писмо, вх. № ПВ3-00102/13.12.2013г. при БДУВДР е заявено искането на “УСМА” АД за отнемане на Разрешително № 11160023/07.02.2008г. По повод искането с писмо изх. № ПВ3-00102/27.12.2013г. дружеството е уведомено за условията, при които ще се отмени Разрешително № 11160023/07.02.2008г., а именно след плащане на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ. Последвало е Решение № ПВ3-00102 от 16.03.2014г. на Директора на БДУВДР, с което по същество е преповторено съдържанието на предходното писмо, като е формулирано решение за отказ за прекратяване на Разрешително № 11160023/07.02.2008г. Именно последното е предмет на настоящето дело.

На база така установеното, от правна страна съдът намира следното:

Оспореното решение е постановено от компетентния орган по чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗВ, действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ при подробно посочени предпоставки, като в ал. 7 е посочено, че прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляра на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ.

По фактите няма спор. Безспорно е, че “УСМА” АД е титуляр по Разрешително за водовземане от повърхностни води № 11160023/07.02.2008г. и като такъв дължи съответните такси по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗВ. Не се спори също, че считано от 2008г. не са били платени такси във връзка с издаденото разрешително. не се спори още, че в хода на административното производство не били представени каквито и да е платежни документи, в какъвто смисъл има указания в КП № З-ЗИ-88/16.07.2013г, КП №З-ЗИ-88/29.07.2013г и писмо изх. № ПВ3-00102/27.12.2013г. Следователно, правилно е прието от административния орган, че искането на дружеството за прекратяване на разрешителното за водовземане следва да бъде отклонено. Директорът на БДУВДР действа в условията на обвързана компетентност и издава съответния акт при наличие на някои от условията, посочени в закона. В случая, доколкото искането е от титуляр на издаденото разрешително, то приложимата законова уредба е тази на чл. 79, ал. 7 от ЗВ, която изисква предварително заплащане на дължимите такси. Без значение в случая е обстоятелството дали е имало необходимото количество вода за нормално осъществяване обемите на водоползване по разрешителното, респ. за нормалното функциониране на предприятието на жалбоподателя. Това е така, защото дължимите такси по чл. 194 от ЗВ са определяеми и в зависимост от конкретното разрешение. В случая съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ таксата се определя на база отнетия обем вода, като в разпоредбата на чл. 194а от ЗВ подробно е указан начина на установяване отнетите обеми. С други думи казано, дори и да се приеме, че не са били ползвани заявените по Разрешително № 11160023/07.02.2008г. водни количества (при лимит на ползване от 5л в секунда, 24 часа, до 157 680м3 годишни), то същото е следвало да бъде установено и документирано по надлежния ред, при което ще се дължи нулева такса.

Неоснователно е възражението, че не били монтирани съответните измервателни уреди, от което се прави извод, че органът е следвало служебно да прекрати Разрешително № 11160023/07.02.2008г. Действително чл. 79а от ЗВ предвижда такава възможност, но конкретното административно производство е започнало и се е развило в условията на заявен отказ на титуляра по см. на чл. 79, ал. 7 от ЗВ, където основанието за издаване на исканият административен акт е заплащане на таксите по чл. 194. Отделно от това, непоставянето на измервателни устройства не води автоматично до отнемане на издаденото разрешително. Начинът на формулиране на разпоредбата на чл. 79а от ЗВ и използването на думата “могат” налага извода, че е дадена свобода на преценка на административния орган, която оперативната самостоятелност не подлежи на съдебен контрол.

Следва да бъде посочено още, че освен такса за водовземане от повърхностни води, по мнение на настоящия състав, жалбоподателят “УСМА” АД дължи и такса по чл. 194, ал. 1, т. 3 от ЗВ, доколкото в Разрешителното за водовземане № 11160023/07.02.2008г. е посочено място и начин на заустване и отвеждане на отпадъчните води - старо корито на р. Лева с географски координати (WGS) N-43,13.182” и E-23,31,48”. Тази такса обаче не е свързана с наличието на достатъчни водни количества и възможността за пълноценно захранване на водните басейни, в какъвто смисъл е направено възражение. Тук е мястото където следва да се посочи, че Директорът на БДУВДР би могъл да прецизира оспореното решение и да посочи дължимите от “УСНА” АД такси, с цел избягване неясноти и спорове. Последното, макар и да не е направено, не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Съществено процесуално нарушение е това, което ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил друг. В случая няма спор, че “УСМА” АД не са платили таксите по чл. 194 от ЗВ по повод издадено Разрешително № 11160023/07.02.2008г., което е необходимо и достатъчно условие за постановяване на отказ за прекратяване на действието на разрешителното.

При този изход на делото, претенцията от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските се явява основателна и следва да бъде уважена в размер от 350 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Плевен, I ви състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от “УСМА” АД с ЕИК 111012026 срещу Решение № ПВ3-00102/06.03.2014г. на Директора на БДУВДР гр. Плевен, с което е отказано да бъде прекратено действието на Разрешително за водовземане № 11160023/07.02.2008г.

ОСЪЖДА “УСМА” АД с ЕИК 111012026 със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. “Александър Стамболийски” № 28, представлявано от изпълнителния директор М.Й.М., да заплати в полза на БДУВДР – Плевен разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването на акта, чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: