Решение по Административно дело 335/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№93/ 26.02.2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 335 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/.

Образувано е по жалба на Р.В.К. *** против решение от 05.02.2013 г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” /БТ/ – Плевен, с което се прекратява регистрацията и в Бюрото по труда на основание чл.20, ал.4, т.7 от ЗНЗ. Това решение е обжалвано и по административен ред, като жалбата срещу същото е отхвърлена с Решение от 13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч. Жалбата е насочена и срещу решението на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч.

В жалбата, подадена чрез адв. Н.Н. от ПлАК се твърди, че в решението на Директора на БТ липсват сериозни мотиви, от които да може да се установи промяна в обстоятелствата, с оглед възможността за защита. Твърди, че няма промяна в обстоятелствата, за което да се налага уведомяване по смисъла на чл.14, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗНЗ /ППЗНЗ/. На 08.01.2013 г. К. е подала декларация в БТ, като е обяснила, че освен вписаното възстановяване в служебната книжка, реално възстановяване в длъжност в Община Плевен не е извършено. Декларацията е приета и приложена към досието. На 15.01.2013 г. при проверка от страна на К. от служителката в БТ В.А. й е било заявено, че поради невъзможността да представи акт за встъпване в длъжността, на която е възстановена, подадената декларация е ненужна и служителката А. я е унищожила, след консултация с началник отдел П.К..

Твърди, че К. не е встъпвала в длъжността, на която е била възстановена с Решение №16175/18.12.2012 г. на по а.д. №9144/2012 г. на ВАС, с което е отменена Заповед № 58/03.01.2012 г. на Кмета на община Плевен за прекратяване на служебното и правоотношение за длъжността Директор на Дирекция “Образование и култура”. При липса на реално възстановяване, не е налице промяна в обстоятелствата, налагаща задължение за деклариране на обстоятелства по реда на чл.14, ал.3 от ППЗНЗ, поради което решението на Директора на БТ е незаконосъобразно. Прави се искане за отмяна на решението и доказателствени искания, включително разпит на свидетели. По същество, в подадена чрез адв. Н. писмена защита поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Доколкото в първоначалната жалба е оспорено потвърдителното Решение от 13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч, с Разпореждане №1221/03.04.2013 г. /л.27/ жалбата е била оставена без движение, като е указано да се посочи обжалва ли се решение от 05.02.2013 г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” – Плевен. С постъпила в указания срок молба /л.31/ се сочи, че подадената жалба е срещу двете решения.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция “Бюро по труда” – Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.С.Л. моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло и остави в сила решението на директора на Дирекция “Бюро по труда” - Плевен от 05.02.2013 г., потвърдено с решение на директора на дирекция “Регионална служба по заетостта” - Ловеч от 13.03.2013 г. като правилно и законосъобразно, с което решение на основание чл.20, ал.4, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта е прекратена регистрацията на Р.В.К.. Оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Твърди, че не са налице основанията за оспорване на решението на директора на Дирекция “Бюро по труда” - Плевен от 05.02.2013 г., съгласно чл.146 от АПК. Същото е мотивирано от правна и фактическа страна по смисъла на чл.146, т.2, вр. чл.59, ал.2 от АПК, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, съобразено е и с материалноправните норми при издаването му и с целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Моли да се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Счита, че предвид констатираните факти и обстоятелства със събраните по делото доказателства, по безспорен и несъмнен начин е доказано, че решението на директора на Дирекция “Бюро по труда” - Плевен е правилно, законосъобразно и мотивирано и е издадено в съответствие на процесуалните правила. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя на съда в съдебно заседание и в която навежда подробно същите твърдения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение №16175 от 18.12.2012 г. по дело №9144/2012 на Върховния административен съд е отменена заповед №58/03.01.2012 г. на Кмета на Община Плевен, с която, считано от 04.01.2012 г. е прекратено служебното правоотношение между Община Плевен и К., която е заемала длъжност Директор в Дирекция “Образование и култура” /л.л.52-57/. На 04.01.2012 г. К. се е регистрирала като безработна в Бюро по труда – Плевен към Агенция по заетостта (АЗ) /л.л.65,66/. На 02.01.2013 г. К. е възстановена, считано от същата дата, на длъжност Началник отдел “Образование и култура” в община Плевен, със заповед №58/02.01.2013 г. /л.60/. Същата е осигурявана за целия месец януари 2013 г. на основание чл.4, ал.1, т.2 КСО от община Плевен /л.104/. Община Плевен счита, че акт за встъпване в длъжност е заповед №58/02.01.2013 г. на Кмета на общината. Не е издавана електронна карта за достъп, отчитаща явяването на работа на К. /л.88/.

На 01.02.2013 г. К. е подала писмо до кмета на община Плевен /л.126/, с която се е съгласила на прекратяване на служебното правоотношение с Община Плевен на основание чл.107а от Закона за държавния служител /ЗДСл/ срещу обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Уговорената сума, заплатата за януари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /л.125/ са били отразени в разплащателни пера за януари 2013 г. /л.л.127,128/.

На 05.02.2013 г. К. е подала заявление – декларация в БТ /л.59/, с което декларира, че са настъпили изменения в декларираните от нея обстоятелства, като “работи по ТД”, и моли да се прекрати регистрацията и, считано от 02.01.2013 г.

С процесното решение от 05.02.2013 г. Директорът на БТ е прекратил регистрацията на К. поради неявяване да уведоми БТ в 7-дневен срок от промяна в декларираните обстоятелства /л.58/. Същото е постановено с оглед подаденото на 05.02.2013 г. заявление – декларация. Това решение е било получено на 13.02.2013 г., видно от отбелязването на самото него /л.58/ и срещу него на 27.02.2013 г., видно от копието на пощенския плик /л.63/, е подадена жалба /л.л.61,62/ по административен ред. В същата се твърди, че в решението има пестеливи мотиви, като от същите не може да се установи за коя промяна в обстоятелствата се касае в конкретния случай, поради което решението е немотивирано и следва да се отмени. С Решение от 13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе в този смисъл, Директорът на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч е изложил мотиви. Същият е приел, че на 04.01.2012 г. К. се е регистрирала в БТ. На същата е издадена регистрационна карта, в която са описани задълженията и като безработна, включително задължението за уведомяване в 7-дневен срок при промяна на декларирания статут. Постъпването на работа на 02.01.2013 г. е промяна на един от елементите, характеризиращи статуса и като безработна, което води до цялостна промяна в този статус. За тази промяна, на основание чл.14,ал.3 от ППЗНЗ е следвало да уведоми БТ в 7-дневен срок, който не е спазила, като е подала заявление –декларация едва на 05.02.2013 г., след законоустановения срок. На тези основания е приел, че решението на Директора на БТ е правилно и законосъобразно. Това решение /л.л.71,72/ е било изпратено на К., като е получено на 14.03.2013 г., видно от обратната разписка на л.75. На 28.03.2013 г. е подадена жалбата /л.л.3-5/, поставила началото на съдебното производство. С изх.№497/29.03.2013 г. същата е изпратена на съда от административния орган /л.1/.

По делото са представени заверени копия на книгата за посетители в Община Плевен /л.л.160-197/, от които е видно, че жалбоподателката е влизала в сградата на община Плевен на 02, 03, 09, 10, 14, 15, 30 и 31 януари 2013 г. /л.л.160,161,168,169,172,174,194,196/. Пред съда са разпитани свидетели – служители на БТ-Плевен. Съгласно показанията на св.А. /л.111/ в началото на януари 2013 г. К. е идвала в БТ, представила е служебна книжка, но на база на тази книжка не е имало как да се прекрати регистрацията и е решила след консултация с шефа на отдела да изчакат официален документ. К. не подавала тогава декларация за прекратяване на регистрацията. Такъв документ е представен в началото на месец февруари. Освен заявлението – декларация от 05.02.2013 г. друг документ от нея не е представян. Свидетелката К. сочи /л.111/, че в началото на януари 2013 г. К. е представила в БТ служебна книжка, в която е записана дата 02.01.2013 г., без оформен официален документ. Не е подавала заявление – декларация или молба. Посъветвана е да отиде в общината, да уточни от коя дата ще бъде възстановена и да дойде да декларира започване на работа. В началото на февруари е представила заповед за възстановяване от 02.01.2013 г., и е подала заявление за прекратяване на регистрацията, считано от 02.01.2013 г.

Това заявление е събрано /л.59/, като видно от него, на 05.02.2013 г. К. декларира, че работи по ТД, считано от 02.01.2013 г. Към преписката е приложена и заповед №58/02.01.2013 г. за възстановяването й на държавна служба /л.60/.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Същата е процесуално допустима в частта и срещу решението от 05.02.2013 г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” – Плевен, тъй като това е административния акт, с който се засягат правата на К.. Прекратяването на регистрацията в БТ на основание чл.20, ал.4, т.7 от ЗНЗ е неблагоприятно в сравнение с прекратяването по други причини – неблагоприятните последици са посочени в чл.20, ал.5 от ЗНЗ. Съгласно тази разпоредба, не може да се извърши нова регистрация в 6-месечен срок от прекратяването, поради което К. не може да се регистрира в БТ веднага след прекратяването на служебното и правоотношение на 01.02.2013 г. Жалбата обаче в частта и относно Решение от 13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч е недопустима. Съгласно чл.145, ал.2, т.2 АПК, актът на по-горестоящия административен орган подлежи на обжалване само ако с него е отменен или изменен първоначалният административен акт. Тази хипотеза не е налице, първоначалният административен акт е потвърден, не е налице и специален закон, съгласно който на обжалване да подлежи потвърдителният, а не първоначалният акт. По тази причина жалбата в тази и част е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, и на основание чл.159, т.1 АПК следва да се остави без разглеждане, а делото в тази му част следва да се прекрати.

Преценена по същество жалбата в допустимата и част е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗНЗ, “регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта.” Съгласно чл.18, ал.1, изр. първо от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по заетостта /Приет с ПМС № 125 от 11.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 22.06.2004 г., изм. и доп./, “Дирекциите "Бюро по труда" са териториални поделения на агенцията към Главна дирекция "Услуги по заетостта"“. Ръководител на териториално поделение на агенцията - БТ е неговият директор, като издадените от него административни актове могат да се обжалват по административен ред съгласно чл. 16, ал.3, т.1 от Устройствения правилник пред Директора на дирекция "Регионална служба по заетостта", както е било направено в настоящия случай.

Решението е в писмена форма в съответствие с чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК. Същото е мотивирано, като съдът съобразява, че мотивите към потвърдителното Решение от 13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч съгласно ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС също позволяват да се провери законосъобразността на първоначалното решение при настоящето обжалване.

При произнасянето са спазени административно производствените правила, като са събрани необходимите и относими доказателства. Обжалваното решение е постановено след подадена от самата жалбоподателка заявление - декларация /л.59/, като от приложената в преписката заповед на кмета на община Плевен се установява датата на възстановяване на държавна служба.

Основният спорен въпрос между страните е спазването на материалния закон, и специално – налице ли е било служебно правоотношение между К. *** в периода 02.01.2013 г. - 01.02.2013 г., което К. не е декларирала с законоустановения 7-дневен срок. По този въпрос съдът съобразява следното:

Не е спорно, че със заповед №58/02.01.2013 г. К. е възстановена на длъжност като държавен служител. Възстановяването след съдебно решение е уредено с чл.122, ал.1 от ЗДСл, която разпоредба гласи: “При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.” Видно от разпоредбата, в случаи като настоящия не се изпълнява сложната процедура при първоначално назначаване на лице за държавен служител. Необходимо е само да се спази определен срок, в който държавният служител да се яви в администрацията. Следователно не е необходимо обявяване и провеждане на конкурс, издаване на акт за назначаване, полагане на клетва, писмено удостоверяване на встъпването в длъжност и пр. Законодателят изхожда от схващането, че всички тези фактически и правния действия са били извършени преди това, като служебното правоотношение е било прекратено незаконосъобразно, поради което за неговото възстановяване е необходимо само явяване в определения срок в администрацията, като държавният служител се възстановява /което може да стане само с административен акт – в случая заповед за възстановяване/. По тази причина К. е реално възстановена като държавен служител, считано от 02.01.2013 г.

Недопускането на възстановен на работа държавен служител до фактическо изпълнение на държавната служба е съвсем различен юридически факт, който не може да се приравни на невъзстановяване на държавна служба, както се твърди от процесуалния представител на жалбоподателката /л.л.113-115/. Именно с оглед на факта, че има съществуващо служебно правоотношение, законодателят обвързва подобен факт на недопускане не с липса на възстановяване на служба, а с изплащане на обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл в размер на брутната заплата. Коректният държавен служител не следва да търпи имуществени последици от противоправното поведение на органа по назначаването, поради което следва да получи обезщетение в размер на заплатата, от която неправомерно би бил лишен, поради недопускането да изпълнява държавната служба.

В случая обаче такова недопускане също не е доказано, доколкото са събрани доказателства, че в периода 02.01-31.01.2013 г. К. ***.

Видно от събраните доказателства, К. е направила извънсъдебно признание в подаденото от нея писмо до кмета на общината /л.126/, съгласно което се съгласява да бъде прекратено служебното й правоотношение. Следователно същата има съзнание, че съществува реално служебно правоотношение между нея и община Плевен. Самата К. има съзнание, че е започнала трудова дейност от 02.01.2013 г., видно от заявлението декларация пред АЗ /л.59/. В същото моли да бъде прекратена регистрацията и в БТ, считано от 02.01.2013 г. като декларира, че работи. Въпреки че е отразено “работя по ТД”, съдът счита, че с оглед на датата на започване на работа всъщност се има предвид работата по служебно правоотношение, на което е възстановена със заповед №58/02.01.2013 г. Неоспорим факт е, че 7-дневният срок за деклариране на това обстоятелство е изтекъл на 09.01.2013 г. – сряда, присъствен ден. Подаденото заявление – декларация на 05.02.2013 г. за прекратяване на регистрацията е просрочено с близо месец. Същото, съгласно чл.14, ал.3 от ППЗНЗ е следвало да бъде подадено в срок 7 дни от настъпилата промяна в което и да е от декларираните обстоятелства – в случая, че е безработна/не работи, търси работа и има готовност да започне работа в двуседмичен срок от уведомяването и от БТ.

Признавайки неблагоприятни за нея факти, съдът счита, че по отношение на същите, доколкото се съдържат в частни документи, подписани от страната, следва да се приложи чл.180 ГПК във вр.чл.144 АПК. Следователно на К. е известно, че полага труд от 02.01.2013 г., и за същото полагане на труд и е известно, че е пречка за продължаване на регистрацията в БТ, а също и е известно, че следва да го декларира в 7-дневен срок от възстановяването на работа. Съществуването на служебно правоотношение се потвърждава от писмото от НОИ /л.104/, съгласно което К. е осигурявана през целия месец януари 2013 г. на основание чл.4, ал.1, т.2 от КСО – като държавен служител.

Твърдението в жалбата, че на 08.01.2013 г. К. е подала декларация в БТ – Плевен, като изрично е обяснила, че освен вписаното възстановяване в служебната книжка, реално възстановяване с встъпване в длъжност не е извършено от Община Плевен, и подадената декларация е била приета и приложена към досието, но на 15.01.2013 г. е била унищожена от служителката А., след консултиране с началник отдел К., е недоказано. Двете разпитани като свидетелки служителки на БТ - Плевен потвърждават, че в началото на януари 2013 г. К. е идвала при тях, но освен служебна книжка не е представила заповед за възстановяване, поради което са я посъветвали да отиде до общината, да уточни от коя дата ще бъде възстановена и да дойде да декларира започване на работа с официален документ. При това идване не е подала заявление, че работи. Документите за възстановяване на работа са представени едва през месец февруари пред БТ, и едва тогава е подадено заявлението - декларация за изменение в декларираните обстоятелства – а именно за започване на работа.

Изпълнението на изискването на чл.14, ал.3 от ППЗНЗ става само с писмено заявление. Не е достатъчно да се отиде в БТ и да се покаже служебна книжка. Съдът отбелязва, че подаването на писмено заявление за започване на трудова дейност може да не е придружено от каквито и да е документи, които да доказват започването на трудова дейност. Ако органът счита, че същото е нередовно, ще се развие производството по чл.30, ал.2 АПК, като при това производство има възможност да се съберат необходимите доказателства за започването на трудова дейност. При отказ заявлението да бъде прието отказът следва да се удостовери по съответния ред, а подаването на заявление се доказва от вх.номер на институцията, ако такъв бъде поискан от заявителя. В случая такова писмено заявление е подадено едва на 05.02.2013 г.

С оглед на изложеното, решението на Директора на БТ – Плевен следва да бъде оставено в сила, като жалбата срещу него бъде отхвърлена.

Пред вид изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 150 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.К. *** против решение от 05.02.2013 г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.В.К. *** против Решение от 13.03.2013 г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Ловеч, и прекратява делото в тази му част.

ОСЪЖДА Р.В.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Агенцията по заетостта сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, а в прекратителната му част, която има характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: