ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1120

гр. Плевен, 29 септември 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Каторазгледа докладваното от съдия Данева постъпило в съда искане вх.№2818/03.09.2014 г. за изменение в частта му относно разноските на решение №403/31.07.2014 г. по административно дело № 333 по описа на съда за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Постъпило е искане /наименовано частна жалба/ от Н.Й.Н., чрез процесуален представител адв.С. от САК, с което се иска да се измени постановеното решение в частта му, в която е оставено без уважение искането за присъждане на 300 лева разноски за процесуално представителство. Сочи, че същите разноски са посочени в представения списък с разноските, по тях ответникът не е възразил. Процесуалният представител на жалбоподателя е бил зает, но не са искали отлагане на делото по тази причина. В с.з. са представени материали от процесуалния представител. На основание ТР №6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС моли да се измени решението в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на 300 лева деловодни разноски.

По така направеното искане е постъпило становище от ответника по делото – Кмета на община Червен бряг, чрез юрк. И., която счита искането за неоснователно. Твърди, че правилно съдът е обсъдил и преценил приложените по делото доказателства, като обосновано е приел, че искането за присъждане на допълнителни разноски в размер на 300 лева за представителство на жалбоподателя от адв. С. не следва да бъде уважено, тъй като непосредствено пред съда и извън действията, за които му е платен посоченият в договора за правна помощ хонорар от 150 лева представителство няма. Сочи, че в случая няма и доказателства по делото, че договореното възнаграждение от 300 лева е реално платено. Моли да се отхвърли частната жалба и да се откаже допълване на решението в частта му относно разноските.

Молбата е подадена в срока по  чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

По административно дело № 333 по описа на съда за 2014 г. настоящият съд е постановил решение №403/31.07.2014 г. В частта му относно разноските съдът е приел, че е налице своевременно направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, и е присъдил такива в размер на 160 лв. - 10 лв. държавна такса и 150 лв. по адвокатско пълномощно /л.5 от делото/ за извършване на действия по подаване на жалбата, молбите и заявленията до Адм. съд-Плевен. Искането за присъждане на допълнителни 300 лв. за представителство пред Административен съд-Плевен не е уважено, тъй като адв. С. не е представлявал жалбоподателя непосредствено пред съда и извън действията, за които му е платен посоченият в първоначалното пълномощно хонорар от 150 лв. – за подаване на жалба, молби и заявления.

По делото е налице договор за правна защита и съдействие /л.5/, като видно от същия, адв. С. е упълномощен да съставя и подава жалби, заявления и молби до съда във връзка с подадено заявление вх.№44-Н-83/5.3.2014 г. до община Червен бряг, и е посочено възнаграждение 150 лева.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, т.1 “Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78

ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.”

Съдът счита, че искането за присъждане на 300 лева разноски за адвокат по пълномощното, находящо се на л.44 е неоснователно. Видно от същото, то не съдържа подпис на адвоката, с което същият да удостоверява, че е получил сумата от 300 лева, не е налице дори твърдение, че същото възнаграждение е заплатено. Такова твърдение - че сумата е заплатена, липсва и в приложения списък с разноските /л.45 от делото/.

По това пълномощно на л.44 процесуално представителство реално не е и осъществено. Адв.С. е уведомен за насроченото о.с.з. с разписка на л.25 от делото. Същият не се е явил в о.с.з. на 24.06.2014 г. /явил се е само жалбоподателят Н./. Делото е отложено, като на следващото /и последно/ о.с.з. на 15.07.2014 г. се е явил отново само жалбоподателят Н.. Адв. С. сочи /л.37/, че на 15.07.2014 г. не може да се яви в о.с.з., тъй като е на болнични процедури, но не е представил доказателства за такива и е поискал да се даде ход на делото. Процесуално представителство извън първоначално извършеното - подаване на жалба, молби и заявления не извършено, поради което съдът правилно не е присъдил разноски по новопредставеното пълномощно.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.248,ал. 3 във вр. с чл. 78, ал.1от ГПК във вр. с чл.144 АПК, Административен съд – Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането /наименовано частна жалба/ от Н.Й.Н., чрез процесуален представител адв.С. от САК, да се измени постановеното решение №403/31.07.2014 г. по административно дело № 333 по описа на съда за 2014 г. в частта му, в която е оставено без уважение искането за присъждане на 300 лева разноски за процесуално представителство.

Определението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: