Р E Ш Е Н И Е

№ 380

гр.Плевен, 11 Юли 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 330 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 107 ал.2 във вр. с чл.106а ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Н.Ф.Д., живуща в Федерална Република Германия, чрез адв.Ж.Н. ***, срещу Заповед №РД-14-651/31.03.2014г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от ИД Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Плевен, с която е разпоредено спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобил марка, модел „Мерцедес Спринтер 212” с рег.№НВ-XXXX, собственост на Н.Д., като за място на домуване е определено охраняем паркинг гр.Плевен, жк.”Сторгозия” до бл.28.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на закона. Сочи се, че автомобилът е собственост на Д. и въпреки, че този факт е бил известен на административния орган, последният е връчил акта на трето лице. Счита се, че заповедта не е мотивирана, тъй като не става ясно местоизвършването на нарушението, в какво се изразява обществения превоз, кои и колко лица се превозват, по какъв маршрут, какви суми са платени и пр. Сочи се, че неяснотата по отношение на горните обстоятелства прави невъзможно проверка на констатациите, както от адресата на акта, така и от съда. Твърди се, че автомобилът е пътувал до България с цел извършване на ремонт въз основа на дадени на Д. предписания при извършен в Германия технически преглед. Твърди се още, по повод превоза на лицето В.Г., че същият е извършен по хуманни съображения с оглед близките отношения между бащите на Г. и на управляващия автомобила Ю. К.. В тази връзка се счита, че не е налице „обществен превоз на пътници” по смисъла на §1 от ДР на ЗАвП. В заключение се моли за отмяна на заповедта и са претендира присъждане на направените по делото разноски.

От ответника по делото –ИД Директор на РД „Автомобилна администрация”-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващата не се явява, представлява се от адв.Н. ***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на закона и моли за нейната отмяна, като претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които навежда доводи аналогични на тези в жалбата, както и прави анализ на свидетелските показания на св.Г., като счита същите за вътрешно противоречиви и нелогични. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед не е връчвана лично на Н.Д., а при условията на отказ, удостоверен с подписите на две лица, е връчена на 31.03.2014г. на Ю. К.-лицето, управлявало процесният автомобил в момента на проверката. Съгласно чл.107 ал.2 от ЗАвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а се извършва по реда на АПК, а именно в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата на Д. е подадена чрез административния орган на 04.04.2014г. и е заведена с вх.№52-00-22-45-74, т.е. подадена е в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирана страна-собственикът на процесния автомобил, при наличието на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2014г. от длъжностно лице при РД”АА”-Плевен е съставен АУАН  сериен № 186323 срещу Ю. Е. К. за това, че на 31.03.2014г. около 11.30часа на път І-ІІІ „Бяла-Ботевград” км.100, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№НВ-XXXX извършва обществен превоз на 3 броя пътници по маршрута Германия-България, като при проверката в информационната система на ИА „АА” е установено, че автомобилът не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, нарушение на чл.24 ал.1 от ЗАвП (л.17). Актът е връчен на лицето при условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел.

Въз основа на констатациите в АУАН е издадена от Директора на РД „АА”-Плевен оспорената заповед, с която  на основание чл.107 ал.1 във вр. с чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и т.4 от ЗАвП е разпоредено спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобил марка, модел „Мерцедес Спринтер 212” с рег.№НВ-XXXX, собственост на Н.Д., като за място на домуване е определено охраняем паркинг гр.Плевен, жк.”Сторгозия” до бл.28.

Именно тази заповед е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

По делото са приложени заверени копия от стени обяснения от лицата Г. Т. С., В. А. Я. и В.Н.Г..  В своето обяснение Г. С. заявява, че познава шофьора и не му е давал никаква сума за пътуването от Германия. В. Я. сочи, че на 31.03.2014г. е пътувал от Германия; че познава Ю.-живеят в един град-Левски; че за превоза от Германия до България не е заплащал, тъй като Ю. му е познат. В.Г. твърди, че на 30.03.2014г. тръгнала от Германия с червен бус „Мерцедес” и е заплатила 130евро за превоза до Плевен, както и че на 11.03.2014г. е пътувала със същият бус до Германия и е заплатила сумата от 130евро, като парите е дала на Х..

От фактическа страна по делото е установено още, а и не се спори между страните, че процесният автомобил е собственост на оспорващата Н.Д. (л.47-49).

За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на пълномощника на оспорващата, са допуснати и разпитани като свидетели лицата Ю. К., В. Я. и Г. С..

От показанията на К. се установява, че последният се познава с Н.Д. от малки деца, като в момента родителите им живеят заедно в Германия и с процесният автомобил бащите им ходят на работа. Свидетелят твърди, че е бил помолен от неговият баща и бащата на Д. да докара автомобила в България, за да бъде подготвен за технически преглед. Сочи още, че след като е бил спрян за проверка от полицаи е разбрал, че трябва да бъдат заведени в ДАИ  и заявява „…..Питам единия: „Какъв е проблема?”. Вкараха ме в една стая и ми викат, че возя тая и съм взел от нея пари. Аз тази съм я взел по вина на баща ми, понеже са приятели с нейния баща. Взехме я в Хановер от гарата, нахранихме я, напоихме я и накрая стигнах до тука..” Свидетелят заявява още „….Тази госпожица В., госпожица ли е не я знам каква е, я дръпнаха и я накараха да почне да пише. Тя клекна, почна да повръща. Единият полицай й вика „Пиши, пиши!”….”

Свидетелят Я. заявява, че се познават с К., приятели са. Твърди, че от Германия са тръгнали заедно, „…на 30-ти беше, не знам кой месец беше. Тръгнахме си за България. По пътя минахме през Хановер и взехме това момиче…”. Свидетелят твърди, че Ю. не му е вземал пари, на приятелски начала го докарал. Сочи, че от В. не са вземани пари. Заявява също, че са я взели от гарата на Хановер, че е била зле, болна, повръщала, раздърпана, по домашни чехли се качила в „Бус”-а.

Свидетелят С. заявява, че не познава оспорващата Д., а познава Ю. и на 30-ти е пътувал от Германия за България с Ю. и В., като в Хановер са взели едно момиче, което не познава. Сочи, че момичето не е имало пари и той и Ю. са му взели храна. Според свидетеля, Ю. не е взел пари от В..

По делото като свидетел е допусната и разпитана и В.Н.Г.. Последната заявява, че „Миналата година не съм била. Сега бях март месец в Германия. Прибраха ме с „Бус”-а „червения”, същия дето ме закара. На отиване ме взеха от гара Плевен и също той-Х. ме върна.” На въпрос на съда: „Давахте ли пари за извършената услуга, за транспорта?” свидетеля твърди „…Давах пари на Х., на съпруга на собственичката на колата. Дадох му 130евро. На връщане, обещаха ми, че ще ме докарат без пари…..Дойде на гарата в Хановер да ме вземе. Почна на кара „Бус”-а…..четирима души бяхме. Кара колко кара и спря на бензиностанцията и вика „Дай пари!” Вика: „Не ме интересува имаш ли пари или нямаш, давай, или ще те върна”.Почнах да рева…..Баща ми и двамата ми братя дадоха 200лв. на жена му и той ме докара. Свидетелят заявява също, че не е писала обяснения, като при предявяване на доказателството на л.20 по делото, В. твърди „Не знам да съм го писала аз. Аз бях много шокирана, аз повръщах. Подписът е мой. Бях много шокирана, тогава не бях на себе си просто.” Свидетелят посочва, че при тръгването си от Германия е била облечена с черно яке, обута с обувки, а не с чехли и е носела един сак, както и твърди, че не е яла нищо.

Съдът дава вяра на показанията на св.Г., доколкото същата не е обвързана със страните по делото в приятелски или близки отношения, а е трето странично лице. Наведената неграмотност на лицето не изключва факта, че то говори истината по отношение на обстоятелството за заплащане на извършения превоз, като размера на сумата е ирелевантен, доколкото е възможно да е давана и сума за превоза до Германия и свидетелят да изпада в объркване. По отношение свидетелските показания на Ю. К., В. Я. и Г. С., съдът намира, че същите не са безпристрастни, последователни и логични. Св.К. е заинтересован от изхода на делото, тъй като именно той е лицето, установено да извършва нерегламентирания превоз на пътници. Видно от свидетелските показания и на тримата свидетели е още, че същите са насочени единствено да опровергаят твърдението на В.Г., че за превоза от Германия до България е дала пари.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е индивидуален административен акт, с който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл.21 ал.1 от АПК, издадена от компетентен орган-ИД Директора на РД”АА”-Плевен, предвид разпоредбата на чл.107 ал.1 от ЗАвП и приложената по делото на л.21 Заповед №РД-01-608/05.12.2013г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”  за упълномощаване на конкретни длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвП, между които е Директорът на РД „АА”.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. При издаване на заповедта, административният орган се е позовал и на констатациите, съдържащи се в съставеният АУАН. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, вкл. с данни за местоизвършване на нарушението, колко лица са превозвани, по какъв маршрут са превозвани, и конкретното нарушение-осъществен обществен превоз на пътници с автомобил, който не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Ето защо е неоснователно възражението за липса на мотиви в процесната заповед. Неоснователно е и възражението, че заповедта не е връчена лично на оспорващата. Действително, същата е връчена на лицето, което е управлявало процесният автомобил-Ю. К., но пък Д. е упражнила, и то в срок, законово регламентирано си право да обжалва заповедта за прилагане на ПАМ, поради което не е нарушено правото й на защита.

Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила. Съдът, в настоящият състав, не констатира да са допуснати съществени нарушения, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда.  В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на Д. по реда на чл.26 ал.1 от АПК за започването на производство по прилагане на ПАМ, но принципно спецификата на мерките по чл. 106а от ЗАвП изключват задължението на органа за предварително уведомяване на адресата за започване на административното производство. В подкрепа на последното е превантивният характер на принудителната мярка – да предотврати продължаването на констатираното нарушение, което означава необходимост от незабавното й налагане, и на второ място, самият законодател е посочил изрично, че мярката се изпълнява чрез сваляне на регистрационната табела и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

При проверка съответствието на заповедта с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници и товари-лиценз от Общността, или удостоверение за регистрация-за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагане на ограничителните мерки, визирани в Глава ІХ на ЗАвП. Според чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и т.4 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения една от ПАМ е спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автомобила, и определяне мястото за домуване на МПС, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари. Според нормата на §1 т.3 от ДР на ЗАвП, „превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани МПС, независимо дали са натоварени или не. При проверката на заповедта, на контрол за законосъобразност подлежи наличието на предпоставките, визирани в нея, но не и преценката по целесъобразност на органа да приложи предвидените административни мерки.

С оглед горното, предпоставките за налагане на процесната ПАМ са извършване на обществен превоз на пътници, липса на лиценз от Общността, липса на удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, както и невключване в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В конкретният случай не се спори между страните, че МПС, обект на заповедта за прилагане на ПАМ, не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Следователно е необходимо единствено да се установи дали е осъществен и извършван с процесният автомобил обществен превоз на пътници по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗАвП.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът счита, че категорично в процесния случай е извършван обществен превоз на пътници по дефиницията на §1 т.3 от ДР на ЗАвП. Дори да не се доказа по категоричен начин св.Я. и св.Г. да са заплащали извършения от Германия до България превоз, то съдът счита за доказано, че св.Г. е заплатила превоза от Германия до България, каквито обяснения е подписала пред контролните органи и в каквато насока са свидетелските й показания. При тези факти са налице всички условия и предпоставки за налагане на този вид принудителна административна мярка. Заповедта е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, като значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация. Извършването на която и да е от формите на дейността по чл.6 ал.1 от ЗАвП без надлежно разрешение, е въздигнато от законодателя в административно нарушение –чл.93 ал.1 от ЗАвП, за което се носи административно-наказателна отговорност от водача на превозното средство. С оглед преустановяването на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца на МПС”-чл.106а ал.1 т.1 от ЗАвП, което е и основната цел на този вид мярка и на закона-да гарантира живота и здравето на хората.

Ето защо жалбата на Н.Д. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

 

     Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ф.Д., живуща в Федерална Република Германия, чрез адв.Ж.Н. ***, срещу Заповед №РД-14-651/31.03.2014г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от ИД Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Плевен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните.

 Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                  СЪДИЯ: