РЕШЕНИЕ № 592

гр. Плевен, 17.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен , шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Ц.Д., като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 323 по описа на съда за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 225 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.Ц.Й. ***, срещу Заповед №ДК-02-СЗР-32/28.02.2012 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Хамбар”, находящ се в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница, общ. Кнежа, с възложител К. Ц.Й., определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за премахването да се изработят проекти по части “Конструктивна” и “План за безопасност и здраве”.

В жалбата се сочи, че претенцията на съседа му за земя от неговото дворно място е неоснователна, и въпреки че във възраженията си срещу констативните актове /КА/ е записал, че е подал искова молба /ИМ/ в Районен съд /РС/-Кнежа за имуществен спор, органът е издал заповедите. Сочи многобройните съдебни и административни производства, които са се развивали. Твърди, че по съдебните производства са правени единични и тройни съдебни експертизи, според които постройките не са пред основния строеж. Хамбарът е на страничната регулационна линия и на запад е свързан с къщата, като е допълващо застрояване със стопанска цел, построен е през 1984 г., когато не е имало устройствен план на селото, и отговаря на чл.41, ал.1 ЗУТ. С оглед годината на изграждане за същия е приложим чл.225, ал.3 от ППЗТСУ /Правилник за прилагане на Закова за териториално и селищно устройство/, касаещ селскостопанските постройки – да не се изисква разрешение за строеж, и важат чл.44, ал.1 и чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Счита строежа за търпим, като се позовава на заключението на вещите лица /ВЛ/ по всички водени дела, като конкретно сочи адм.д. №1/2008 г. на настоящия съд. Твърди, че постройките на съседа му са без никакви строителни книжа, а освен това са изградени на общинска земя. Моли да се отмени заповедта.

В съдебно заседание по съществото на спора, оспорващият К.Ц.Й. се представлява от съпругата си Д.Й. с пълномощно по делото. Твърди, че не е искано разрешение от общината да се строи, тъй като са се строили масово селскостопански строежи по чл.225 от ППЗТСУ - имало списък в общинския съвет кои строежи може без разрешение да се строят. Твърди, че стопанските постройки отговарят на чл.44, ал.1 от ЗУТ, както и че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Счита, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Твърди, че не само те са сгрешили, но и кметство с.Бреница. Има грешна кадастрална основа според жалбоподателя, не са поискани нотариалните актове, нито скиците и е направен грешен кадастрален план. Сочи, че са подали са молба до община Кнежа и е установено, че има грешна кадастрална основа. Постройките са масивни сгради със стоманобетонни плочи, а не са в застроителния план на селото. Това противоречие РДНСК не са оспорили. През 1987 г. е имало самолетно заснемане, но същото липсва. Иска да се издаде удостоверение за търпимост. Моли да се отмени заповедта на РДНСК, да се върне преписката на главния архитект на община Кнежа. Представя писмени бележки, в които навежда отново доводите по жалбата и тези от о.с.з., като допълнително твърди, че хамбарът е построен на страничната имотна линия, тъй като съседът е имал обор на границата към онзи момент, и капчукът още пада в имота им. В писмените бележки сочи, че в проекта на Ц. Й. – баща на К.Й., е записано - ”с декларация”, като това е отразено и на скица №60/1957 г. Тази декларация се отнася и за стопанските постройки, тъй като съседът е разрешил да се строи на границата, доколкото самият съсед е имал обор на границата. Моли преписката да се върне на гл.архитект на община Кнежа за издаване свидетелство за търпимост. Във възражение срещу писмените бележки на ответника допълнително сочи, че община Кнежа и РДНСК укриват скицата на паус относно гаража в съседния имот, както и декларацията, приложена към проекта за строеж в техния имот.

Ответникът по жалбата - Началникът на РДНСК, Северозападен район се представлява от юрисконсулт Г.Л. с надлежно пълномощно /л.287/. Моли да се потвърди заповедта като законосъобразна и да се присъдят направените разноски за експертиза - общо 85 лв. Твърди, че търпимостта на строежа е преценена към издаване на заповедта. Нито един подробен устройствен план не указва къде да са постройките и трябва да се съобразяват законовите изисквания. Сочи, че това не е компетентност на главния архитект, който също трябва да съобразява нормите. Според ответника проблемът с кадастралната граница не е съществувал към момента на направата на хамбара. Споделя схващането, че строежът е на имотната граница. И съседът, и Й. са строили по тази граница. Счита, че проблемът с кадастралната граница не влияе в случая. Моли за срок за писмена защита, като представя такава. В същата допълнително твърди, че имотът не е търпим, което е видно от влязъл в сила мотивиран отказ на главния архитект на община Кнежа. Сочи, че Началникът на РДНСК следва да съобрази този акт. Не споделя правните изводи и тълкуването на нормите от страна на ВЛ С., и споделя заключението на ВЛ Г.. Сочи, че регулационната граница между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г. съвпада с тази от 1904 г. и е приложена, видно от решение №593/30.10.2009 г. по адм.д. №813/2007 г. на Административен съд – Плевен. Счита, че при преценката за търпимост следва да се съобразява именно регулационната линия, явяваща се и имотна граница. Хамбарът е пред основното застрояване, като пред основното застрояване означава разполагане в пространството между улично-регулационната линия и основния строеж в имота, а зад основното - между основното застрояване и дъното на парцела. Хамбарът е разположен освен пред основното застрояване, и на регулационната линия, което води до допълнителни изисквания, за да е търпим. Сочи, че както към настоящия момент, така и към 1984 г., когато е построен, строежът е следвало да отговаря на изискванията на чл.41 ЗУТ, респ. на чл.125, ал.1 от Наредба №5/1977 г. – да съответства на ЗРП, или да е предвиден в кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка, аналогично понастоящем – с виза за проектиране. Плановете от 1904 и 1987 г. не съдържат указания за разполагане на второстепенни постройки за допълващо застрояване. Поради липсата им строежът е в несъответствие с ПУП и към онзи момент, и към днешна дата. Съответствието с ПУП се преценява към момента на издаване на заповедта за премахване. Сочи, че строежът не отговаря на чл.42, ал.2 ЗУТ, видно от заключенията на ВЛ. По делото не е представена нотариално декларация от страна на собственик на съседния имот, че е съгласен с изграждането на хамбара. Освен това строежът е недопустим на основание чл.121 и чл.125, ал.2 от Наредба №5/1977 г. Сочи съдебна практика по приложение на същите разпоредби.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2012 г. е извършена проверка на място от двама служители на РО”НСК”-Плевен към РДНСК – СЗР в с. Бреница, община Кнежа, на строеж “Хамбар”, на адрес ул.”Христо Ботев” №17, кв.27, УПИ VІІІ-234. Освен тях в проверката е участвал и главен специалист “УГ” при община Кнежа.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт (КА) №КН-112-02 от 10.01.2012 г. /л.л.14-16/ и КА №КН-112-07 от 10.01.2012 г. /л.л.17-19/. Видно от последните, контролните органи са установили незаконен строеж “Хамбар”, както следва: едноетажна сграда с размери 3,74/1,70 м и височина 1,92 м. Стените са тухлена зидария с дебелина 25 см, измазани отвън и отвътре с изключение на стената към съседния УПИ ІХ - 233. Основите са бетонови. Покривната конструкция е ст.бетонова плоча с дебелина 10 см, покрита с етернит. Дограмата е метална. Помещението се използва за съхраняване на зърнен фураж. Строежът е изпълнен 1984 г. Приложена е окомерна скица. Посочено е, че УПИ VІІІ-234 е собственост на К.Ц.Й., съгласно нотариален акт /НА/ №78, том І, дело №122/1964 г. на Кнежански народен съд и удостоверение за наследници от 14.04.2006 г., строежът също е негова собственост, като Й. се явява и възложител на същия. Проверката е извършена в негово отсъствие. Не са представени строителни книжа и документи. Като нарушения са посочени изпълнение на строежа без строителни книжа. Същият строеж е от допълващото застрояване. Изпълнен е пред основното застрояване в имота върху страничната регулационна линия между УПИ VІІІ – 234 и УПИ ІХ – 233, кв.27 по плана на с.Бреница. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.37 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 от ППЗТСУ /отм./ и чл.42, ал.2, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ. Посочено е, че е налице мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г., влязъл в сила, видно от съставен акт за непостъпили възражения в ОЦУИГ на Община Кнежа от 17.05.2011 г. Действащият ПУП е одобрен със заповед №1080 от 04.08.1987 г. на ОНС – Враца, предвижданията му не са посочени в КА, но е посочено, че строежът не съответства на предвижданията на ПУП на с.Бреница, община Кнежа. КА са съобщени на 03.02.2012 г. на възложителя, видно от отбелязването на самите тях.

Срещу КА е подадено възражение от Й. /л.6/. В същото се твърди, че посоченото в КА допълващото застрояване не е предвидено в плана от 1987 г., но хамбарът е строен през 1984 г., като до онзи момент е имало само улична и дворищна регулация. Сочи, че хамбарът отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е търпим строеж. Твърди, че съгласно чл.225, ал.3 от ППЗТСУ не се изисква разрешение за строеж на селскостопанските постройки. Сочи, че строежът е масивен и е свързан с останалите строежи със стоманенобетонна плоча. Сочи, че е подадена ИМ до РС – Кнежа срещу Т. Я. за имуществен спор.

По делото са приобщени още: НА №78, том І, дело №122/1964 г. на Кнежански народен съд на л.21 от делото, и удостоверение за наследници на л.22 от делото.

Със Заповед № ДК-02-СЗР-32/28.02.2012 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район /л.5/ е разпоредено премахването на незаконен строеж “Хамбар”, находящ се в УПИ VІІІ-234, кв.27 с. Бреница, община Кнежа, обл. Плевен, ул.”Христо Ботев” №17, с възложител К.Ц.Й., определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за премахването да се изработят проекти по части “Конструктивна” и “План за безопасност и здраве”.

Тази заповед е предмет на оспорване в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна е установено още, че със заповед №1080/04.08.1987 г. на ОНС-Враца /приложена на л.24/ се одобряват кадастралния, застроителния и регулационния планове на с.Бреница. Началникът на РДНСК-СЗР е упълномощен от Началника на ДНСК да издава заповеди за премахване на незаконни строежи със Заповед №РД-13-297/14.12.2011 г. По делото е приложен констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г. /л.л.146,147/, съставен от длъжностни лица на РДНСК и община Кнежа, съгласно който строежите в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница съответстват на кадастралния план от 1904 г. и регулационния план, одобрен със заповед №1080/04.08.1987 г.на ОНС-Враца. Срещу този КП е подадено възражение от Й. /л.148,149/, като се твърди, че неправилно в същия не са отразени навесът и хамбарът в имота. С решение №726/25.11.2010 г. по адм. д. №1/2008 г. /л.л.61-64/, Административен съд – Плевен е отменил отказ на гл.архитект на община Кнежа за издаване удостоверение за търпимост на постройки, между които и процесната. Преписката е върната за ново произнасяне. При новото произнасяне с постановен мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г. /приложен на л.л.27,28 от делото/, подписан от кмета на община Кнежа /главният архитект е посочен само като изготвил отказа/. Приложени по делото са три нотариално заверени декларации на лица, според които постройките хамбар, килер и навес са построени през 1983 и 1984 г. /л.л.89-91/. С решение №593/30.10.2009 г. по адм.д. №813/2007 г. /л.л.126-132/ Административен съд – Плевен е отхвърлена жалбата на Й. срещу мълчалив отказ на Кмета на община Кнежа за изменение на влезлия в сила кадастрален план по отношение границата между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г. Видно от мотивите на съда, съществува спор между собствениците на двата имота, който следва да бъде разрешен по съдебен ред, за да се измени плана. С определение №597/14.01.2010 г. на ВАС /л.304/ касационната жалба на Й. срещу това решение е оставена без разглеждане. Й. е подал ИМ срещу Т. П. Я. /собственик на УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г./ по чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/. Поискано е връщане на старите кадастрални и регулационни граници, като съседът освободи неговата земя. Образувано е дело №47/2012 на РС-Кнежа /приложено към настоящето/, като след отвод на всички съдии от този съд делото е изпратено за разглеждане на РС-Плевен, като е образувано дело №1300/2013 г. по описа на този съд. По това дело е постановено решение №498/28.03.2014 г. /л.л.275-278 от настоящето дело/, с което искът е отхвърлен. РС е приел, че постройките на калкан – гараж и стопанска постройка са по регулационната линия от 1904 г., а другите допълващи постройки – стопанска сграда и постройката откъм жилищната сграда са изградени по регулационната линия от плана от 1987 г. Според постановеното от съда има разлика между двете регулационни граници, но най-голямото отклонение е в размер на 33 см, което е в границите на допустимата грешка при измерването. Поради това РС е приел, че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решенето на РС не е било оспорено и е влязло в сила.

За изясняване на обстоятелствата по делото са назначени първоначална и повторна съдебно-технически експертизи /СТЕ/ с вещи лица-строителни инженери. Съгласно първоначалната СТЕ с ВЛ Г. /заключение на л.л.231-236/, първият ПУП за с.Бреница е от 1904 г., като се отнася само до уличната и дворищната регулация, и в него няма уточнен режим на застрояване. По този план имотната граница, вътрешната регулационна линия и границата на терена между УПИ І-600 и УПИ VІ-302 са се припокривали напълно, като по тази линия постройката “хамбар” в южния си край навлиза с 20 см, а с северния си край с 30 см в съседния УПИ І-600. При изработване на новия, сега действащ регулационен план, вследствие некоректно ползване на нови аерофотоснимки, са настъпили изменения в линията между имотите. При новите граници постройката “хамбар” е изградена приблизително по вътрешната регулационна линия, изцяло в УПИ VІІІ-234. Сградата на основното застрояване е изградена на 11 м от уличната регулационна линия. Постройката “хамбар” е застроена в южния си край на 6,50 м, а в северния си край на 10 м от тази линия, поради което е в нарушение на чл.42, ал.2, изр. първо от ЗУТ. Същата е изградена през 1983 г., видно от клетвените декларации, но при ответника по делото са налице и 5 други клетвени декларации, според които е построена през 1998-2003 г. При оглед на място е невъзможно да се установи кога е построен хамбарът. Както по ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5/1977 г., така и по ЗУТ е било забранено построяване на постройки пред основното застрояване, така и на по-малко от 3 м от двете вътрешни регулационни линии. Гаражът в УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница е изграден по вътрешната регулационна линия в участъка от 0,00 м до 6,50 м спрямо уличната регулационна линия, а постройката хамбар започва от 6,50 м от същата линия, не са свързани на калкан и не са функционално или конструктивно свързани. За гаража има одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. От огледа на място е установено, че не е съществувала постройка в съседния УПИ ІХ-233 по вътрешната регулационна линия, която да припокрива на калкан постройката “хамбар”. Същият няма входна врата, в него се влиза от съседните навес и килер. Не са открити доказателства, че собствениците на УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница са давали нотариално съгласие за изграждане на хамбара на граница с техния имот или тяхна декларация за изграждане на второстепенни сгради на калкан в двата имота.

По втората СТЕ с ВЛ С. /заключение на л.л.374-378/, хамбарът е постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.2 и чл.42, ал.1 ЗУТ. Разположен е на север спрямо уличната регулационна линия и на запад спрямо сградата на основното застрояване. Калканните стени на хамбара не покриват калканни стени на заварени постройки в съседния УПИ. Не се предвиждат постройки или плътни огради в съседния УПИ, тъй като застроителният план третира само основното застрояване. Строежът хамбар е шеста категория съгласно чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Разположен е в УПИ VІІІ-234, спрямо вътрешната западна регулационна граница, а част от него попада в УПИ ІХ-233 спрямо кадастралната граница. Предпоставките на чл.42, ал.2 и чл.21, ал.4 от ЗУТ следва да се съобразят от главния архитект на общината, тъй като застроителният план не съдържа допълващо застрояване. Хамбарът е построен през 1984 г. съгласно декларациите по делото. Същият представлява допълващо застрояване и отговаря на действалите към момента на изграждането му ЗТСУ /чл.159/, както и на сега действащия ЗУТ - чл.147, ал.1, т.1. За него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Изграденото строителство не противоречи на влезлия в сила устройствен план предвид факта, че регулацията не е приложена и в имота е отразено само основното застрояване. Жилищната сграда, построена в УПИ VІІІ-234 се състои от две стаи и кухня и няма складово помещение, необходимо съгласно чл.110, ал.1 от Наредба №7 и чл.131 от Наредба №5. Хамбарът е с основи от бубобетон, тухлени стени 25 см и покривна конструкция от стоманобетон с наклон за отвеждане на повърхностните води, закотвена във външния ограден зид на пристройката към жилищната сграда. Една от колоните на таванската плоча на пристройката е насадена в стоманенобетонната плоча на хамбара, последният е с обща покривна конструкция с килера и е функционално свързан с него и с навеса. Хамбарът отстои на 0,50 см в северна посока от изградения в УПИ ІХ-233 по регулационната линия с УПИ VІІІ-234 гараж. Стоежът “хамбар” е извършен, когато е бил в сила старият регулационен план на с.Бреница от 1904 г. и тогава не е имало застроителен план. По предназначение е за съхранение на селскостопанска продукция. Собственост е на К.Ц.Й.. Има площ 6,38 кв.м, височина 1,95 м. Изграден е със съвременни материали и не противоречи на санитарно-хигиенните и противопожарните норми. Строежът е бил допустим към момента на построяването му, съгласно чл.159 ЗТСУ, чл.121, ал.1 от ППЗТСУ, чл.15 и чл.44, ал.3, т.5 от Наредба №5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство и чл.125 от Наредба №5/1977 г. По новия регулационен план от 1987 г. за мястото, на което е изграден, не е предвидено застрояване. По поставена допълнителна задача ВЛ С. отговаря, че процесният хамбар попада в обхвата на чл.125 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /ДВ, бр. 69/02.09.1977 г./ (отм.), и като второстепенна постройка се изгражда въз основа на застроителен и регулационен план, кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка в обща група и поради липсата на същите изцяло в правомощията на главния архитект е да определи мястото на евентуално допълващо застрояване. Законодателят не е описал в Наредба №5/1977 г. на какви условия трябва да отговаря подобна постройка, когато е разположена на страничната регулационна линия.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Настоящето производството е образувано по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж. Надлежни страни в производство по реда на чл. 215 във вр. с чл. 225 от ЗУТ, за оспорване заповед за премахване на незаконен строеж са адресатът на заповедта и административният орган, който я е издал. Адресат на процесната Заповед за премахване на незаконен строеж е К.Ц.Й., който изрично е определен в същата като възложител на строежа. Със заповедта за него се създават конкретни задължения, респ. се дава активна процесуална легитимация да я оспорва пред съда. Жалбата е подадена на 22.03.2012 г., видно от вх.№ на органа /л.3/, като заповедта е съобщена на 10.03.2012 г. /известие за доставяне л.20/, с оглед на което същата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Процесната заповед е издадена от Началника на РДНСК-Северозападен район, компетентен съгласно Заповед № РД-13-297/14.12.2012 г. на Началника на ДНСК, поради което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Към момента на издаване на заповедта редакцията на чл.225, ал.1 ЗУТ е давала правомощие на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях независимо от категорията на строежите.

Заповедта е писмена, но изискуемата форма не е спазена поради липсата на мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Съдът намира, че в хода на производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което важни въпроси са останали неизяснени. Видно от КА /л.18/, не са посочени нито предвижданията на ПУП, нито дали строежът съответства на същия. КА са надлежно връчени на 03.02.2012 г., видно от отбелязването на самите тях, и е подадено възражение срещу същите от Й.. В последното изрично се сочи, че е приложим §16, ал.1 от ЗУТ. В процесната заповед това възражение въобще не е обсъдено от гледна точка на възможността за приложение на §16, ал.1 ЗУТ. Въпреки че е прието в заповедта, че строежът е от 1984 г., органът въобще не е направил преценка за приложимостта на разпоредбата, в тази насока въобще няма мотиви. Направена е преценка само по отношение липсата на строителни книжа /за които не е и спорно между страните, че липсват/ и несъответствие със сега действащите нормативни разпоредби. Не е налице дори преценка на съответствието със сега действащия ПУП.

Органът, а при оспорване на заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на §16 / в една от трите й хипотези по ал.1, ал.2 и 3/ от ПР на ЗУТ, доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тази разпоредба, същият не подлежи на премахване. Поради това преценката за наличие на търпим строеж е част от преценката за материална законосъобразност на заповедта, като при липсата на данни и мотиви в заповедта за търпимост на разпоредените за премахване незаконни строежи, съдът също не би могъл да излага такива мотиви, а още по-малко да извърши проверка за законосъобразност на заповедта на това основание. В този смисъл е Решение № 6758 от 20.05.2014 г. по адм. д. № 14180/2013 на Върховния административен съд.

Неправилно органът се е позовал на влезлия в сила отказ за търпимост на строежа. Същият не обвързва органа – обратно на приетото от него. Документът по § 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ е предназначен да удостоверява търпимостта на строежа единствено в нотариалното производство по прехвърлянето му. Извън това производство той няма удостоверителна сила, още по-малко относно обстоятелството, че строежът не е търпим, което по разпоредбата не е предвидено като предмет на удостоверяването. В този смисъл документът не се ползва с доказателствена сила и въз основа на него не могат да се правят изводи в тази насока. В този смисъл е константната съдебна практика – например Решение № 4720 от 14.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2007 г. Органът е следвало самостоятелно да изследва въпроса за търпимостта на строежа, като не е обвързан от липсата или от наличието на удостоверение за търпимост на същия. Това е още по-необходимо с оглед на факта, че в титула на отказа за търпимост се сочи, че изхожда от главния архитект на общината, а е подписан от кмета на общината, а главният архитект се е подписал само като изготвил същия отказ.

Поради липсата на мотиви в заповедта съдът не може да се произнесе по спазването на материалния закон. Безспорно по делото е само, че строежът е изграден, без за това за са издадени строителни книжа. Доколкото обаче самият орган е посочил като дата на изграждане 1984 г., липсата на книжа не е достатъчно основание за премахване на строежа. Следвало е да се установи съответствието му с действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или действащите съгласно ЗУТ, което не е направено.

Недопустимо е едва при съдебното оспорване на заповедта да се сочат пред съда - в о.с.з. и в писмената защита нарушени разпоредби на законодателството по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежа и към настоящия момент. Това е следвало да стане в самата заповед. Правните основания за премахване следва да се прикрепят към фактическите и така заедно да образуват мотивите - като едно неразривно цяло. В случая това не е направено в процесната заповед.

По делото е приложен констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г. /л.л.146,147/, съставен от длъжностни лица на РДНСК и община Кнежа, съгласно който строежите в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница съответстват на кадастралния план от 1904 г. и регулационния план, одобрен със заповед №1080/04.08.1987 г.на ОНС-Враца. Този протокол е известен и на двете страни, но не е коментиран в заповедта. Заповед за премахване на строеж, построен преди 1987 г. /както в случая - строежът е изграден през 1984 г./ не може да бъде издадена, ако е констатирано, че строежът отговаря на предвижданията на плана към момента на изграждането му, а и на последващия след изграждането му план. Органът не е обвързан с този протокол, но е следвало да изложи мотиви защо не приема изложените в него констатации.

По отношение на многобройните съдебни и административни производства, развили се между собствениците на УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница, съдът съобразява следното: установено е, че имотната и регулационната граница между двата имота съвпадат, като кадастралната граница не съвпада с тези граници. Налице е грешка в кадастъра по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, като няма пречка грешката в кадастъра да се отстрани след влязло в сила съдебно решение. Доколкото са спорни границите между двата имота, правното основание на такъв иск е следвало да е чл.109а от ЗС. Такъв иск не е бил предявяван, отхвърлен е иск на основание чл.108 от ЗС. Продължава да бъде нерешен спорът относно кадастралната граница между имотите. Различието между имотна и регулационна граница от една страна, и тази по кадастъра от друга е достатъчно да обоснове правен интерес от установяването на границите между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

С оглед липсата на мотиви, съответствието на строежа с действащото законодателство към момента на построяването му и към настоящия момент може да бъде съобразявано от съда само при наличие на последваща заповед от страна на компетентен орган. По тази причина съдът не следва да се произнася по наведените твърдения относно съблюдаването на материалния закон, включително е безпредметно обсъждането на експертизите, доколкото е недопустимо съдът да се произнася по въпроси, по които органът не се е произнесъл.

Твърдението, че е имало списък в общинския съвет кои строежи може без разрешение да се строят, е недоказано. Евентуалното наличие на самолетно заснемане, извършено през 1987 г., е относимо само по отношение доказване годината на строителството, като не е спорно между страните по делото, че това е 1984 г. Съдът не може да издава удостоверение за търпимост – последното е в компетентност на главния архитект на общината. Издаването на удостоверение за търпимост се постановява в отделно производство, по искане за заинтересовано лице, и съдът не може да върне делото на главния архитект на община Кнежа, доколкото настоящето дело има съвсем различен предмет. При издаване на заповед за премахване на незаконно строителство органът действа служебно, затова при отмяна на такава заповед не се постановява връщане на органа за ново произнасяне.

Въпроси относно наличието на обор на страничната имотна линия на съседа към момента на строителството, и капчук, който още пада в УПИ VІІІ-234 могат да се обсъждат в производството относно издаване на удостоверение за търпимост на строеж. В това производство следва да бъдат обсъдени и отбелязването в проекта на Ц. Й. – баща на К.Й. - ”с декларация”, като това обстоятелство е отразено и на скица №60/1957 г., и се мотивира каква е скицата, в кого е следвало да се съхранява декларацията, липсата и води ли до неблагоприятни последици и за кого. По отношение строежа “гараж” на регулационната линия в съседния имот на обсъждане подлежи и скицата на паус /и нейната евентуална липса според твърденията на жалбоподателя/ относно този строеж.

Доколкото планът от 1904 г. се е отнасял само до дворищната и уличната регулация, но не и до застрояването, не може да се твърди, че застрояването не отговаря на неговите предвиждания. Същият план въобще не е имал цел да посочи такива предвиждания и не е посочил. Тълкуването на изискването за съответствие на строежа с влязъл в сила план от страна на процесуалния представител на ответника води до абсурд – ако същото се приеме, следва, че всички сгради, включително построените преди действието на благоустройствените закони, са незаконни, доколкото не са съобразени с ПУП, какъвто не е имало и не е бил влязъл в сила към момента на изграждането им, или какъвто не е третирал въпросите относно застрояването.

Предвид изложеното, оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на изискуемата форма като немотивирана, поради което следва да бъде отменена. Поради липсата на мотиви не може да се направи преценка на съответствието с материалния закон.

Въпреки този изход на делото, разноски на жалбоподателя не могат да се присъдят, тъй като такива не са поискани.

С оглед на факта, че строежът е шеста категория /което не и спорно между страните/ съгласно чл.215, ал.7 ЗУТ решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на К.Ц.Й. *** Заповед №ДК-02-СЗР-32/28.02.2012 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.215, ал.7 ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: