РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Плевен,
3 Юни 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети май
две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар В.М.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 323 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 163/04.03.2014 г. на
Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 46/2014 г., с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 1563У/21.11.2013 г. на Началник на Първо
районно управление „Полиция” /РУП/ - гр. Плевен при ОД на МВР – Плевен, с което
на К.Н.Н. ***, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 80, т. 5 от Закон за
българските лични документи /ЗБЛД/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно.
Касаторът счита за неправилно становището на първоинстанционния съд, че
описаното в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП не
съставлява нарушение, тъй като липсва част от хипотезата на правната норма, а
именно „при поискване от компетентните длъжностни лица”. Касаторът счита, че
този пропуска допуснат от административно наказващия орган /АНО/ е техническа
грешка, която не спада към категорията на съществените, не опорочава
административно наказателното производство и не следва да води до отмяна на НП.
Същата не нарушава правото на защита на нарушителя, вмененото във вина на К.Н.Н.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че К.Н.Н. е извършил нарушение по чл. 6 от ЗБЛД
като при полицейска проверка не е представил документ, с който да удостовери
самоличността си и по този начин, както от обективна, така и от субективна
страна е извършил административно нарушение по посочения текст от закона и е
осъществил административнонаказателния състав на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Счита,
че е неоснователна преценката на първоинстанционния съд за наличието на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като ниската степен на
обществена опасност на деянието и социалното положение на дееца към момента на
извършване на деянието /същият е ученик/ не отменя основанието на АНО да ангажира
административно наказателна отговорност за извършеното от дееца нарушение. Твърди,
че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Сочи, че атакуваното
НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазени форма и ред и
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Моли обжалваното решение
да бъде отменено.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – К.Н.Н., редовно призован за откритото
съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е keоснователна.
От фактическа страна РС
Плевен е установил, че при полицейска проверка на 01.11.2013г. около 11,30 часа
в землището на с. Опанец, м. “Смръдня” К.Н. не е представил български документ
за самоличност. Съставен е бил АУАН, в който обаче според решаващият съд не е описано изпълнителното деяние на
сочената като нарушена разпоредба на чл. 6 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/. Последното е дало основание на РС Плевен да отмени издаденото
в последствие НП. Съдът допълнително е изложил аргументи за прилагане на чл. 28
от ЗАНН в конкретния случай, а именно ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, социалното положение на извършителя и обстоятелството, че е
бил с други хора, който могли да потвърдят самоличността му.
Решението е
правилно като краен резултат.
Настоящият състав намира, че възражението по касационната
жалба относно описанието на нарушението в НП е основателно. Деянието, чрез
което се осъществява
съставът на посоченото в НП нарушение, е под формата на бездействие, т. е.
неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. В
случая, задължението, регламентирано в чл. 6 от ЗБЛД, е за удостоверяване на
самоличността на лицето си при поискване пред компетентните органи. В АУАН №
1563у/01.11.2013г. и НП № 1563у/21.11.2013г. е посочено, че деянието е
извършено при полицейска проверка. Според чл. 61, ал. 1 от ЗМВР - Полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, като
ал. 2 на същият член указва начина на установяване на самоличността - чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с
установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събиране на достоверни данни. Логично е, че след като е била извършена
“полицейска проверка” то “компетентните длъжностни лица да са поискали
документи за самоличност”. Следователно, доколкото по делото е установено, а и
не се спори, че е била извършена полицейска проверка на 01.11.2013г. около
11,30 часа в землището на с. Опанец, м. “Смръдня”, то
становището на РС Плевен, че не е бил описан състава на административното
нарушение е неправилно.
Въпреки основателността на това нарушение, решението на
решаващият съд е правилно, тъй като административно наказващия орган не е
представил доказателства относно компетентността си да издава НП по този закон,
като и относно компетентността на актосъставителя, нито пред РС, нито пред
касационната инстанция. Съгласно чл. 84, ал.1 и ал. 2 от ЗБЛД „Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон. Въз
основа на съставените актове ръководителите на ведомствата по ал.
1 или упълномощените
от тях длъжностни
лица издават наказателни постановления.” Ръководителя на ведомството по чл.1, ал.2 от ЗБЛД в
случая е министъра на вътрешните работи, не са представени доказателства той да
е упълномощил началник 01 РУП-Плевен за издава НП, а младшите полицейски
инспектори да съставят актове за установяване на нарушения по ЗБЛД.
Административно наказващия орган е нарушил чл. 60, ал.2 от ЗАНН, като не е
изпратил цялата преписка и в съпроводително
си писмо не е посочил всички доказателства в подкрепа на обжалваното НП. Негова
е доказателствена тежест за установяване на извършеното нарушение и спазване на
всички законови изисквания при установяване на нарушението и налагане на
административното наказание, безспорна част от последните е компетентността на
съответните органи да установяват административни нарушения и налагат наказания
по ЗБЛД.
С оглед изложеното оспореното
съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултата и следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/04.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 46 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2014г
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.