Решение по Административно дело 321/2014г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 309

гр.Плевен, 13 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 321 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 176 от 06.03.2014 г., постановено по нахд № 62/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № КД-01-04-123 от 21.12.2013 г., издадено от Директор на РЗИ – Плевен, с което на ЕТ „Кристин – Л.А.”, ЕИК 114585159, представлявано от Л.К.А. – управител, на основание чл.212 /2/ от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.44 от ЗЗ, а на основание чл.218 /2/ от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.56 /1/ от ЗЗ, за това, че при извършената на 18.11.2013 г. в 9,55 часа проверка в обект кафе „Лаваца-клуб” на ЕТ „Кристин – Л.А.”***, представляващо закрито обществено място по смисъла на § 1а, буква „г” от ДР на ЗЗ, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална здравна инспекция – гр.Плевен, представлявана от зам.директора д-р И. Г. М., който намира същото по отношение на първата наложена санкция за изцяло необосновано, тъй като в тази част липсват решаващи мотиви на съдебния състав, а отмяната на второто наложено наказание – неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че мотивите за отмяна на санкцията по чл.218 ал.2 от ЗЗ не съдържат дори обсъждане на конкретните данни за установено тютюнопушене в обекта, а и в АУАН, и в НП са изложени данни, подкрепени от свидетелските показания на държавните здравни инспектори в съдебно заседание, че на масите в обекта са поставени еднообразни стъклени пепелници, които данни водят до извод, че самият едноличен търговец е извършил действия, чрез които умишлено и пряко се създават условия за нарушаване на законовата забрана в обекта, което от правна страна представлява нарушение на задълженията, установени със закон, при осъществяване дейността на търговеца по смисъла на чл.83 ал.1 от ЗАНН. Според касатора в случая не се касае за извършено на свой риск самоволно, единично действие на отделен клиент, което би довело до санкциониране само на него като физическо лице – извършител и би изключило отговорността на търговеца. Посочва, че без да бъде извършена съвкупна преценка на юридическите факти, мотивите на решението съдържа подробни доводи, че с НП е наложено наказание за допустителство на нарушението. Сочи, че терминът „допуска тютюнопушене” не е използван при квалификацията на деянието нито в АУАН, нито в НП, като с това РЗИ е съобразила вече установената практика от АС – Плевен и съдебните тълкувания по приложението на чл.56 от ЗЗ. Счита, че е налице неизпълнение на законово въведените задължения за търговците да не се извършва тютюнопушене в закрити обществени места, което нарушение е безспорно извършено при осъществяване дейността на едноличния търговец в неговия обект за обществено хранене и развлечения. Навежда доводи, че наложената от РЗИ санкция е в минималния размер на предвиденото в закона и съответства на така преценената от законодателя обществена опасност на деянието. Намира за изцяло необоснована и отмяната на другата имуществена санкция – тази по чл.212 ал.2 от ЗЗ, за неизпълнение на дадено предписание от органите на държавния здравен контрол, тъй като няма нито разбор на доказателствата, нито конкретизиран мотив за постановената отмяна на НП. В заключение моли съда да отмени решението на районния съд и да потвърди издаденото НП. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

За ответника по касационната жалба – ЕТ „Кристин – Л.А.”*** в съдебно заседание се явява представляващият едноличния търговец и се представлява от адвокат Л. Н. от Адвокатска колегия гр.Плевен, който оспорва жалбата. Намира решението на Районен съд – Плевен за правилно и законосъобразно. Счита, че доверителят му е санкциониран за несъставомерно деяние, което не е извършил лично, тъй като тютюнопушене се е извършвало от клиенти на заведението, а не от него. Сочи, че описаното в АУАН и НП нарушение е вменено на доверителя му при условията на допустителство, а в закона е предвидено да се наказват само лицата, които фактически извършват тютюнопушене. В заключение моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено решението.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 06.12.2013г. в 11:03 часа е извършена проверка в обект Кафе „Лаваца клуб“, собственост на ЕТ „ КРИСТИН- Л.А.“ с ЕИК: 114585159, представляващо закрито обществено място по смисъла на §1а буква „г“ от ДР на ЗЗ. Било установено, че в същият обект се извършва тютюнопушене. Заведението било на 2 етажа, като на всяка маса имало поставени пепелници. На долният етаж било констатирано наличието и на угарки от тютюневи цигари, както и наличие на клиенти, които в момента на проверката тръскали пепелта от цигарите си в поставените пред тях пепелници. Установено било, че не било изпълнено предписание №КД- 01-05-224/22.11.2013г., със срок за изпълнение веднага след връчването му /25.11.2013г./- не бил премахнат стикерът на вратата на заведението, разрешаващ тютюнопушенето в закрито обществено място. За констатираните нарушения бил съставен на жалбоподателят АУАН, а в последствие било издадено процесното наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка съдът приел за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели М. и Д., които приел за обективни, непротиворечиви и правдиво звучащи, взаимно допълващи се, кореспондиращи с писмените доказателства.

ПРС счел за безспорно установено, че на 06.12.2013г. в 11:03 часа при извършената проверка в Кафе „Лаваца клуб“, собственост на ЕТ „ КРИСТИН- Л.А.“ е имало поставени пепелници и клиенти на заведението там са пушили цигари от тютюн. Съдът изложил подробни мотиви, че в случая се касае за закрито обществено място, където тютюнопушенето е забранено съгласно цитираната норма на чл.56, ал.1 от ЗЗ. Съдът приел, че описаното деяние по начина, по който е отразено в акта и в наказателното постановление, се явява несъставомерно на посочените текстове от закона, поради следното: Нормата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето предвижда, че се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Безспорно субекти на отговорност за нарушаването й могат да бъдат физически и юридически лица, съобразно с предвиденото в чл.218, ал.1 и ал.3 от Закона за здравето. Деянието в процесните актове обаче е описано като допустителство. Въпреки, че юридическите лица носят безвиновна отговорност по силата на специални закони, която изключва необходимостта от проследяване и доказване наличието на вина, в някои специални закони съществуват състави, които предвиждат осъществяване на нарушение чрез допустителство от страна на юридически лица по силата на предвиденото в самия закон. Такива нарушения има предвидени в ЗАП, ЗДДС, ЗП и др. В конкретния закон обаче /Закон за здравето/ не е предвидено допустителство като форма на извършване на нарушението. Предвидено е, че който наруши нормата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето подлежи на съответна отговорност, като такива могат да бъдат физическите лица (чл.218, ал.1 от ЗЗ), едноличните търговци / чл.218, ал.2 от ЗЗ/ и юридически лица (чл.218, ал.3 от ЗЗ). С оглед това ПРС приел, че АНО, като е описал деянието при условията на допустителство на извършване на нарушението, а го е квалифицирал по чл.218, ал.2, във връзка с чл.56, ал.1 от Закона за здравето, органът е санкционирал несъставомерно деяние, тъй като с НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за допускане на тютюнопушене, т.е. не за лично нарушение на въведената в чл.56, ал.1 от Закона за здравето забрана, а за едно бездействие спрямо други лица касателно неизвършването и. По отношение на второто вменено на търговеца нарушение с НП съдът приел, че адресат на задължителни предписания на държавните здравни инспектори могат да бъдат само физическите и юридическите лица, а субект на административно-наказателна отговорност може да бъде само лице, което е адресат на съответното предписание, което не е изпълнено. На тези основания ПРС отменил изцяло атакуваното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно, постановено в несъответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Неправилен и несъответен на вписаните в АУАН и в НП констатации е изводът на съда, че с АУАН е вменено нарушение за допустителство, тъй като не се твърди, а и няма доказателствата в преписката в насока, че лично е извършвано тютюнопушене. АУАН е съставен на ЕТ за това, че в обекта стопанисван от него, който е закрито обществено място, е установено да се извършва тютюнопушене в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.2 от ЗЗдр., съобразно която се санкционира ЕТ при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона, като АУАН и НП са връчени на представляващия ЕТ „Кристин-Л.А.”. В тази връзка следва да се посочи, че актът не е съставен на физическото лице Л.А. за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр., а последният е действал като управител и представляващ ЕТ. Следва да се посочи още, че нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство. Търговецът е наказан затова, че в стопанисвания от него обект се извършва тютюнопушене, с което се нарушава законово въведената забрана на чл.56, ал.1 от ЗЗ в закрити обществени места. Отговорност при нарушаване на тази забрана се носи и от ЕТ, в който смисъл е разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗЗ.

Неправилни и необосновани са и изводите на решаващия състав по отношение на вмененото по т.1 от НП нарушение. Търговецът е наказан затова, че не е изпълнил предписание №КД-01-05-224/22.11.2013 год. със срок на изпълнение веднага след връчването му, да се премахне стикер на вратата на заведението, разрешаващ тютюнопушенето в стопанисваното от търговеца закрито обществено място. От съдържанието на даденото от здравните инспектори предписание, за чието неизпълнение е съставен акт и издадено обжалваното НП се установява, че със същото са вменени задължения на адресата му-ЕТ „Кристин-Л.А.”, при евентуално неизпълнение на които е предвидена санкция. Последното обуславя извод, че това предписание притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, с който се създават задължения за търговеца. Като административен акт предписанието подлежи на оспорване по реда и условията в АПК и това изрично е посочено в същото. В случая, Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки не се твърди и не са представени доказателства да е оспорено, влязло е в сила и е породило правните последици, като е възложило задължение на адресата си да премахне стикерите, разрешаващи тютюнопушене в стопанисвания търговски обект, до 25.11.2013 год.-датата на връчване на предписанието на адресата му. На ЕТ е ангажирана отговорността за неизпълнение на задължителни предписания, дадени по реда на чл. 38, ал.1 от ЗЗ. Доколкото предписанията не са изпълнени, правилно е ангажирана отговорността на ЕТ на основание чл.212, ал.2 от ЗЗ.

Като не е достигнал до аналогични правни изводи, ПРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 176 от 06.03.2014 г., постановено по нахд № 62/2014 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КД-01-04-123 от 21.12.2013 г., издадено от Директор на РЗИ – Плевен, с което на ЕТ „Кристин – Л.А.”, ЕИК 114585159, представлявано от Л.К.А. – управител, на основание чл.212 /2/ от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.44 от ЗЗ, а на основание чл.218 /2/ от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.56 /1/ от ЗЗ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.