Р E Ш Е Н И Е

№ 264

гр.Плевен, 27 Май 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 316 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 139 от 25.02.2014 г., постановено по НАХД № 63 по описа за 2014г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № КД-01-04-125 от 21.12.2013г. на Директора на РЗИ – Плевен, с което на ЕТ „Гери - П. Ц.”, ЕИК 200157837, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, на основание чл.218, ал.1 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Гери - П. Ц.”, представлявано от П. Т. Ц., чрез адвокат И.А. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че от приложените към касационната жалба доказателства се установява, че лятната градина, в която е констатирано нарушението, не представлява помещение по смисъла на закона , е навесна конструкция, изпълнена от дървени колони. Твърди се още, че отразените в НП „полиетиленови стени” имат единствено ветробранна функция и се ползват през зимния период. Счита се, че последните не могат да променят предназначението на навесната конструкция до степен да го превърнат в помещение по смисъла на ЗУТ. Счита се още, че ЕТ с оглед неговата фигура не може да бъде извършител на активното действие-тютюнопушене, а законът не предвижда санкция за допустителство. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника в настоящето производство – Регионална здравна инспекция - Плевен е депозиран отговор по касационната жалба, в който се развиват доводи за нейната неоснователност. Счита се, че по безспорен начин е доказано, че обектът представлява „ обществено място” и следва да се квалифицира като закрито такова по смисъла на чл.56 от ЗЗ, тъй като става въпрос за заградена и закрита с плътни полиетиленови стени площадка към търговски обект, с плътни дървени колони и масивен дървен покрив, с иззидани стени на височина над 1 метър и плътни полиетиленови прегради над тях. Сочи се още, че в обекта по време на проверката се е извършвало тютюнопушене и е имало поставени еднообразни стъклени пепелници по масите. Счита се за доказано извършването на нарушение по чл.56 от ЗЗ и се моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание касаторът – ЕТ „Гери - П. Ц.”, представлявано от П. Т. Ц., редовно призован, се представлява от адвокат И.А. ***, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, моли за отмяна на решението и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Регионална здравна инспекция - Плевен, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.12.2013г. в 10.20часа служители от РЗИ-Плевен извършили проверка в кафе-аператив стопанисван от ЕТ „Гери-П. Ц.”, находящ се в с.Биволаре, при която е установено, че в заведение без тютюнев дим се извършва тютюнопушене, като помещението е тип лятна градина, заградено изцяло плътно с полиетиленови стени и иззидани стени на 1м. с плътен дървен покрив, и представлява закрито обществено място по смисъла на §1а б.”г” от ДР на ЗЗ; на масите има поставени пепелници и на три от тях клиентите пушат. За констатираното е съставен АУАН за нарушение на чл.56 от ЗЗ, по който е подадено възражение, че в обекта не се е пушило и не е имало пепелници по масите. Възражението е прието за неоснователно и въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът е посочил кои свидетелски показания кредитира с доверие и кои не поради тяхната заинтересованост и несъответствие с писмените доказателства. От правна страна съдът е счел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Приел е за безспорно доказано извършването на нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЗ, като е посочил, че обектът представлява закрито обществено място. Счел е още, че санкцията е съобразена с чл.27 от ЗАНН като е в минималния по закон размер. Воден от горните мотиви съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на ЕТ. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения настоящия състав съобрази следното:

Неоснователно е възражението, че помещението, в което е установено да се извършва тютюнопушене, представляващо тип лятна градина, не е помещение по смисъла на закона, а е навесна конструкция, който е изпълнена на дървени колони. На първо място, от доказателствата по делото-писмени и гласни, се установява, че помещението към момента на проварката-13.12.2013г. е било заградено изцяло и плътно с полиетиленови стени, спуснати над иззидани стени на 1м., с плътен дървен покрив, и е неразделна част от обект кафе-аператив, стопанисван от ЕТ, поради което представлява закрито обществено място по смисъла на §1а б.”г” от ДР на ЗЗ. Последното по арг. от §5 т.68 от ДР на ЗУТ относно откритите обекти.

Съгласно чл.56 ал.1 от ЗЗ се забранява тютюнопушене в закрити обществени места. Както е посочено и по-горе, АУАН е съставен на ЕТ за това, че в обекта стопанисван от него, който е закрито обществено място, е установено да се извършва тютюнопушене в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.2 от ЗЗ, съобразно която се санкционира ЕТ при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона, като АУАН и НП са връчени на представляващия ЕТ в това му качество. В тази връзка следва да се посочи, че нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се коментира хипотезата на допустителство и нормата на чл.10 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139 от 25.02.2014 г., постановено по НАХД № 63/2014г. по описа на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.