Решение по Административно дело 310/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 497

гр. Плевен, 15 Октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 310 по описа на Административен съд Плевен за 2014 год., на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.4 и чл.9б от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Делото е образувано по жалба на „Обновление” АД гр.София, ЕИК 114032607, бул. „Ген. Тотлебен”, 85-87, колективно представлявано от В.В., Б.С., „Мел инвест холдинг” АД с представител И.Г. и „Конимо” АД с представител В. И. срещу Акт за установяване на задължение по декларации № АУ 001004 от 30.12.2013 г. /АУЗД/ в размер на 106956,07 лв. /посочено в жалбата като 106 056,07 лв./ на Община Левски, обл. Плевен. Жалбоподателят твърди, че актът е обжалван по административен ред и административният орган с решение от 17.03.2014 г. го е потвърдил изцяло. Намира акта за частично нищожен. Сочи, че предмет на данъците и таксите по обжалвания акт са били данъците и таксите по Акт за установяване на задължение по декларации № АУ 000052 от 22.01.2013 г. на Община Левски и с влязло в сила решение по административно дело № 481/2013 г. на Административен съд гр.Плевен актът е бил отменен по отношение ТБО с главница 66783,41 лв. и лихва 25201 лв. и потвърден само по отношение данъка за превозните средства. Твърди, че разликата между двата акта се състои само в прибавянето на още една година – 2013 г. и преизчисление на лихвите, както и индивидуализиране на претендираните вземания по вид и размери, съгласно част от мотивите на съда. Сочи, че за 2011 г., която е включена в обжалвания акт, но не и в таблицата към него, данъците и таксите са платени, но независимо от това обжалват дължимостта на ТБО и за нея. Уточнява, че предмет на настоящия спор е ТБО и по-конкретно услугите „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места” и „обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци” за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., като за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. издаденият акт е нищожен, тъй като представлява повторно издаден акт със същото съдържание като отменения. Намира за неоснователни твърденията на административния орган, че съдът е отменил предишния акт поради това, че не съдържа мотиви относно определянето на ТБО, което не преклудира правото на органа по приходите да издаде нов акт за същите задължения. Счита, че ако това беше така, съдът щеше да върне преписката на съставителя и да му даде възможност да поправи дефектите на административния акт с издаването на нов акт за същите задължения, което не е направено.

На следващо място жалбоподателят алтернативно възразява срещу целия акт като процесуално и материално незаконосъобразен, а ако се приеме, че обжалваният акт е частично нищожен за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г., възразява срещу акта като процесуално и материално незаконосъобразен по отношение на 2011 г. и 2013 г. за начислените му услуги „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места” и „обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци”. Счита, че не са спазени разпоредбите на чл.34 и чл.35 от АПК и административният орган отново не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, преди издаване на акта. Твърди, че в нарушение на чл.69, ал.2 от ЗМДТ и чл.107, ал.3 от ДОПК административният орган не им е съобщил за задълженията, за да могат да упражнят правата си. Сочи, че в решението за потвърждаване на акта голословно се твърди, че са им изпращани съобщения по пощата и по факса, без да се сочат каквито и да било доказателства за това. Посочва също, че няма мотиви затова, че процесните услуги се предоставят от общината, за да може да се прецени дължимостта на отделните такси. Навежда доводи за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, който изисква посочването на фактическите основания за издаването на акта, поради което неспазването му представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди, че липсва индивидуализиране на обекта – земя и сгради, по отношение на който се претендира дължимост на таксата, както и че са нарушени принципите на съразмерност, справедливост и предвидимост, залегнали в АПК.

По отношение на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места” счита, че същата се отнася само за населените места, а процесният имот се намира извън регулация, което обстоятелство се потвърждава от представените по делото доказателства.

По отношение услугата „обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци” счита, че също не дължат такса, тъй като нито са я ползвали, нито общината реално е предоставяла тази услуга. Намира за справедливо щом е освободен от такса сметосъбиране и сметоизвозване поради това, че предприятието не работи повече от 10 години и не генерира отпадъци, да бъде освободено и от такса „обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци”.

По отношение претендираните лихви твърди, че за всяка процесна година са подавали декларации за освобождаване въобще от всякакви ТБО, тъй като предприятието не работи повече от 10 години и не генерира никакви отпадъци, а и административният орган е трябвало да ги уведомява ежегодно за дължими такси на основание чл.69, ал.2 от ЗМДТ, което той не е правил за нито една от процесните години, поради което счита, че дори да се приеме, че дължат ТБО, не са в забава и не дължат лихви за забавено плащане.

По отношение данъка за превозните средства посочва, че има влязло в сила решение, което обосновава възражението им за частична нищожност на обжалвания акт. В заключение моли съда да обяви обжалвания акт за нищожен по отношение на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г., а за 2011 г. и 2013 г. да го отмени като незаконосъобразен. Алтернативно моли ако съдът не обяви обжалваният акт за нищожен, да го отмени изцяло като незаконосъобразен.

От ответника-зам.кмет на община Левски - ръководител на отдел “Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство”, Дирекция “Бюджет, финанси и счетоводство” на Община Левски, е депозиран писмен отговор /наименован становище/ по жалбата – л.л.95-104. Счита жалбата за допустима, но неоснователна и недоказана. Сочи, че АУЗД е издаден от компетентен орган. Счита за неоснователно възражението за нищожност, тъй като със съдебно решение №669/22.11.2013 г. по адм.д. №481/2013 на Адм. съд -Плевен предходният АУЗД №АУ000052/22.01.2013 г. е отменен поради липса на мотиви в частта му за ТБО за 2008, 2009, 2010 и 2012 г. С отмяната на този акт задълженията за ТБО на дружеството за тези години възстановяват статута си на неустановени такива, и не се преклудира правото на органа да ги установи с АУЗД. Същите не са платени изцяло в срок, като и по отношение на същите на дружеството не е извършвана ревизия. За същите не е изтекъл и срокът по чл.109, ал.1 ДОПК. Нищожност би имало само ако със съдебното решение задълженията са били установени по основание и размер и е решен въпросът за тяхната дължимост, което не е така в процесния случай.

Сочи още, че дружеството е било редовно уведомявано за дължимите ТБО. Това е ставало със съобщения от “Българки пощи”, както и по факс, като въз основа на съобщенията по факс дружеството е узнало и платило изцяло или частично задълженията си за 2010, 2011 и 2012 г. Същевременно ДНИ /данък върху недвижимите имоти/ е плащан изцяло всяка година, което няма как да стане с такава прецизност, без задълженото лице да бъде уведомено за размерите на дължимите суми. Твърди, че за имоти, разположени извън регулацията на населените места в Община Левски, за които не се предоставя услугата “сметосъбиране и сметоизвозване” се предоставят услугите “поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” и “обезвреждане на битови отпадъци в депо”. Подробно посочва дължимите суми по години и поотделно за “обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци” и за “поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”. Счита, че ТБО е установена правилно и законосъобразно. Сочи, че върху невнесените в срока, определен от ОС-Левски задължения, е начислена законосъобразно лихва, на основание чл.9б вр. чл.4, ал.2 от ЗМДТ. Моли да се остави жалбата без уважение.

В съдебно заседание жалбоподателят - „Обновление” АД гр.София, колективно представлявано от В.В., Б.С., „Мел инвест холдинг” АД с представляващ И.Г. и „Конимо” АД с представляващ В. И. се представлява от адвокат В.А. с пълномощно от всички представляващи АД “Обновление” /л.289/. Моли да се обяви процесния акт за частично нищожен, а целия акт за незаконосъобразен. Счита, че е частично нищожен, т.к. противоречи на постановено съдебно решение по дело № 481/2013 г. на същия съд, т.к. дефектите в този акт, които са били намерени от съда и актът е бил отменен, са повторени. В този смисъл актът противоречи на вече постановено решение. Счита, че в диспозитива на постановеното решение не е била дадена възможност на административния орган да издаде отново същия акт. Това е могло да бъде преодоляно, ако е бил обжалван акта и да бъде върната преписката, но акта не е обжалван, поради което счита, че не може да издаде същия акт. Сочи, че е налице произнасяне в съдебното решение за данъка върху превозните средства, което е влязло в сила, т.к. съдът е оставил акта в сила само в тази част. Ако се приеме, че това не е така, моли да се отмени акта за всички процесни години като незаконосъобразен. Сочи, че актът противоречи на чл. 146 от АПК, не е спазена законоустановената форма, което в случая се изразява в това, че не са били изпълнени указанията на предишния съд и отново се сочи само административен адрес, не става ясно какво представлява този имот, т.к. не е индивидуализиран. Твърди, че не се оспорва, че имотът е бивш птицекомбинат, който не работи от 1999 г., т.е. не генерира никакви отпадъци вече над 15 години. Сочи, че през 2013 год. Наредбата предвижда освобождаване и от таксите за депа. Месеци след това, със следващо решение на Общинския съвет, този текст се отменя. Но решението на Общинския съвет, което отменя решението за депата от 01.01.2014 г., не касае процесния период. Процесният период е 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Твърди още по отношение на таксите, че актосъставителят не е посочил метода, по който е изчислявал тези такси. Те се начисляват във връзка с количеството отпадъци, а то е нула. Твърди и много нарушения на производствените правила, в т.ч. нарушение на разпоредбата на чл.26 от АПК, според която органът е длъжен да уведоми дружеството за започнатата процедура. Сочи, че длъжностното лице, което е издало акта, предмет на това дело, е същото длъжностно лице, издало акта, предмет на предходното дело. Ако дружеството е било уведомено за започналото производство, е щяло да поиска отвод на това лице. Твърди ,че процесните услуги са почистване на обществени територии, за другите услуги не са се освобождавали, като за почистване на обществени територии не се дължи такса, защото тя е само за населени места. Сочи, че в ЗУТ е определено какво е населено място – строителните граници, но не и землището. Относно услугата почистване на обществени територии в Наредба № 11 на общината също е определено какво е обществена територия- улични платна, площадки, спирки на обществения транспорт, но не и имот от земеделския фонд. Поради това счита, че не дължат такава такса. По отношение таксата за услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци твърди, че не е доказано, че тази услуга е реално предоставяна, защото не са представени доказателства в тази връзка, а представените доказателства в по-голямата си част са неотносими към спора, защото касаят сметосъбиране и сметоизвозване. Документите касаят изграждането на депо в Левски, но от решенията на РИОСВ, които са представени, има само едно разрешение за депониране на отпадъци. В първото разрешение на РИОСВ има един запис, че за територии извън регулация ще се ползва депото в Ловеч. Сочи, че не са представени доказателства за ползване на депо. Твърди още, че не са представени доказателства за реално представяне на услугата, представен е само един трудов договор с лице – общ работник, за поддържане на общински имот. Не са представени нито договори с фирми, нито отчетни документи. Представят се технологични карти за сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи, че се предвиждат средства за почистване и то само на улични платна в гр.Левски. В самата Наредба № 11 кметът, респ. упълномощените от него лица, контролира изпълнението на договорните задължения от страна на фирмите, извършващи дейностите по третирането на отпадъците, в т.ч. водене на отчетност за вида и количеството /тон или куб.метър/ на депонираните отпадъци на общински депа. Счита, че предприятието е натоварено с най-високите от всички промили за обществени територии, за нещо, което не са ползвали, нито общината е предоставила. Твърди, че не е спазена целта на закона. Моли да се обяви частична нищожност на акта и да се отмени в останалата му част или да се отмени изцяло, като съдът се произнесе по съществото на спора. Представя в о.с.з. и писмена защита с подробни аргументи. В същата допълнително сочи, че на основание чл.229 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, спор, решен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. В Наредба №6 на Община Левски няма уредба за ТБО /такса за битови отпадъци/, а за 2013 г. по тази наредба са освободени от таксата за експлоатация на депа, което не е съобразено от органа. Органът не е представил декларациите по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ, същите са унищожени, като органът не е доказал отчетната стойност на имота. Сочи че имотът е извън регулация, граничи с ниви, пасища и горски насаждения. Съгласно определението на §5, т.6 от ДР на ЗУТ, птицекомбинатът се намира извън населеното място. За тези територии не се извършва поддържане на чистотата, видно от самата Наредба №11 на община Левски, §1, т.9 от същата дава определение на “обществени места”, и до техните имоти няма такива места – улични платна, площади, пешеходни алеи, паркове, квартални градини, спирки на градския транспорт, части от тротоари и др.под. , предназначени за обществено ползване. Освен това с приложените договори за общ работник и озеленител не е доказано реалното извършване на такава услуга. По отношение услугата “обезвреждане в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци” сочи, че не са ползвали услугата, нито общината я е предоставяла. Специално за 2013 г. не дължат услугата, съгласно чл.16, ал.1 от Наредба №6 на общината. Сочи, че няма доказателства за обезвреждане в депа, а само за сметосъбиране и сметоизвозване, от които услуги са освободени. Не е доказано, че депото в района на гр.Левски е функционира. Счита, че АУЗД е антидатиран, като за дата на издаването му следва да се счита не посочената в него 30.12.2013 г., а 06.01.2014 г., когато е получен. За 2011 г. ТБО следва да е в размера, определен за 2010 г., доколкото решението на ОС за размера е прието след 31.12.2010 г. Твърди, че е налице несъответствие с целта на закона, като определените размери на ТБО са несъразмерно големи. Алтернативно, за 2008, 2009 и 2010 г. не се дължат лихви, на основание чл.114 ЗЗД, тъй като давностният срок за същите е 3 години. Лихви биха дължали от влизането в сила на АУЗД до заплащането. Моли да се присъдят разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Ръководителят на „Местни данъци и такси” при Община Левски – редовно уведомен по реда на чл.137 ал.7 от АПК, не изпраща представител.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Обжалваният пред съда АУЗД е обжалван по административен ред и изцяло потвърден, като постановеното решение по обжалването /л.л.27-37/ е съобщено на дружеството на 18.03.2014 г., видно от обратната разписка на л.38. Подадената жалба пред съда е депозирана при органа с вх.№РД-6800-125/27.03.2014 г. на Община Левски /л.л.41-43/. Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК, приложим на основание чл.9б вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ, АУЗД могат да се обжалват пред административния съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че актът е потвърден. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Обновление” АД е подало данъчни декларации с вх. №№ 46/01.02.2001 г., 15050612/06.08.2002 г., и 0416000381/25.06.2010 г. С АУЗД № АУ000052/22.01.2013 г., издаден от главен инспектор – орган по приходите в отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство”, Дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство” на Община Левски, е установено задължение на “ОБНОВЛЕНИЕ” АД за ТБО и ДПС /данък върху превозните средства/ по подадени данъчни декларации вх. № 041000381/25.06.2010 г.; 15050612/06.08.2002 г. и 46/01.02.2001 г., в размер на 66 8888, 55 лева главница и лихва просрочие в размер на 24 929,19 лева към 22.01.2013 година за следните периоди:

-данък превозни средства за ВАЗ 2121 „Нива-221”, рег. № ЕН 0944 АА за 2009 година – лихва 1, 04 лева; за 2011 г. – главница 21,05 лева и лихва в размер на 3,03 лева и за 2012 година главница в размер на 21, 60 лева и 0, 88 лева лихва.

- данък превозни средства за УАЗ 469Б, рег. № ЕН 4255А УАЗ 469Б, рег. № ЕН 4255А за 2009 г - лихва в размер на 1,46 лева; за 2011 година главница в размер на 31,17 лева и лихва в размер на 4,50 лева и за 2012 година – главница -31,32 лева и лихва 1, 27 лева.

- ТБО за 2008 г . главница – 28 493,86 лева и лихва 14 083,92 лева;

- ТБО за 2009 г. – главница 28 493, 86 лева и лихва – 10 241, 28 лева;

-ТБО за 2010 г. – лихва за внасяне 197,10 лева;

-ТБО за 2012 г. – главница 9795, 69 лева и лихва 394,71 лева.

Този АУЗД е обжалван по административен ред, като е потвърден. Същият е обжалван пред Адм. съд – Плевен, като е образувано административно дело №481/2013 по описа на съда, което е приобщено към настоящето дело. В постановеното по това дело решение №669/22.11.2013 г. /л.л. 48-56/ е прието, че жалбата срещу АУЗД е частично основателна. АУЗД е издаден от компетентен орган – орган по приходите, съгласно заповед № 706/17.05.2010 г., в установената писмена форма, но не съдържа мотиви относно определяне на ТБО за 2008, 2009 г., 2010 г. и 2012 г. и това представлява нарушение на изискванията за форма и на процесуалните правила. Поради липсата на мотиви съдът е заключил, че не може да се извърши и цялостна преценка от страна на съда на съответствието на акта с материалния закон. Дружеството е подало декларации за освобождаване от ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2008, 2009 2010 и 2012 година и следва да се установи, дали следва да бъде заплащана такса за другите две услуги. Съдът е намерил, че в района на имота е извършвана услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване и се поддържа депо за битови отпадъци. Направил е извод, че в АУЗД не е било посочено за коя от трите услуги е начислената сума. Няма и мотиви, че същите три услуги се предоставят - липсва определяне на размер на дължимата ТБО по отделни услуги и периоди. Съдът е приел, че изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е залегнало императивно и в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което неспазването й представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, налагащо отмяна на акта в тази част като незаконосъобразен. Съдът е отменил АУЗД относно определяне на ТБО за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. и го е оставил в сила в частта, в която е определен данък превозни средства за 2009 г., 2011 г. и 2012 г. за ВАЗ 2121 „Нива-221”, рег. № ЕН 0944 АА и УАЗ 469Б, рег. № ЕН 4255А.

Решението не е било оспорено от никоя от страните и е влязло в сила.

След влизане в сила на решението, е издаден процесният АУЗД № АУ 001004 от 30.12.2013 г. /л.л. 7-18/. Със същия са определени дължимите ТБО по отношение обезвреждане в депа за битови отпадъци и чистота на територии за обществено ползване за 2008, 2009, 2010, 2011 /само в мотивите/, 2012 и 2013 г. /за 2013 г. по две партиди/, ДНИ за 2013 г. /по две партиди/, ДПС за 2013 г. – за три превозни средства, като следва:

ТБО за 2008 г.:

за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 3,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 3,7 промила х 3561732,90 лева =13178,41 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 4,3 промила х 3561732,90 лева = 15315,45 лева.

Обща сума 28493,86 лева, която не е внесена. Върху тази сума е начислена лихва в размер на 16726,15 лева.

- ТБО за 2009 г.

Чистота на територии за обществено ползване: 4,3 промила х 3561732,90 лева = 15315,45 лева.

Обща сума 28493,86 лева, която не е внесена. Върху тази сума е начислена лихва в размер на 12883,51 лева.

- ТБО за 2010 г.

за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 0,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 0,7 промила х 3561732,90 лева =2493,215 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 0,7 промила х 3561732,90 лева = 2493,215 лева.

Обща сума 4986,43 лева. Посочено е в мотивите, че тази сума не е внесена. В приложената таблица обаче е посочено, че същата главница е внесена, като е начислена лихва в размер на 481,09 лева, като от нея е внесена 283,99 лева и остават за внасяне 197,10 лева лихва.

- ТБО за 2011 г.

за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 1,6 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 1,6 промила х 4259462,50 лева =6815,14 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 0,8 промила х 4259462,50 лева = 3407,57 лева.

Обща сума 10222,71 лева, която не е внесена. Върху тази сума не е начислена лихва. Отделно е посочено, че за имот, деклариран с декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№0416000275/30.07.2012 г. /земя и кладенец/ е дължима ТБО 6,51 лева, която също не е внесена. Следва да се посочи, че тези две ТБО за 2011 г. не са посочени в разпоредителната част от АУЗД, и не е наредено да се внася сума по тях;

- ТБО за 2012 г.

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 2,2 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 2,2 промила х 4258995,60 лева =9369,79 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 0,1 промила х 4258995,60 лева = 425,90 лева.

Обща сума 9795,69 лева, която не е внесена към датата на издаване на АУЗД. В приложената таблица към АУЗД обаче е посочено, че тази сума, представляваща главница, е внесена, начислена е лихва върху нея в размер на 421,99 лева, от която е внесена 420,31 лева и е дължима само лихва в размер на 1,68 лева.

- ТБО за 2013 г.

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 2,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 2,7 промила х 4327082,10 лева =11683,12 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 0,1 промила х 4327082,10 лева = 432,71 лева.

Обща сума 12115,83 лева, която не е внесена към датата на издаване на АУЗД.

- За имоти по декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№0416000275/30.07.2012 г. /земя и кладенец/ е дължима ТБО за земята:

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 2,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 2,7 промила х 1131,23 лева =3,05 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 0,1 промила х 1131,23 лева = 0,12 лева.

За кладенеца:

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 2,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 2,7 промила х 1582,20 лева =4,27 лева.

Чистота на територии за обществено ползване: 0,1 промила х 1582,20 лева = 0,16 лева. Обща сума 7,60 лева, която не е внесена.

Определен е и ДПС, както следва:

Посочени са три превозни средства, декларирани с декларация вх.№15050612/06.08.2002 г., посочени са индивидуализиращите им данни, тяхната мощност, коефициентът по чл.55, ал.1 ЗМДТ в зависимост от годината на производство, както следва:

- данък превозни средства за ВАЗ 2121 „Нива-221”, рег. № ЕН 0944 АА за 2013 година – главница 21,60 лева и лихва в размер на 0,68 лева, невнесени.

- данък превозни средства за УАЗ 469Б, рег. № ЕН 4255А за 2013 г. - главница в размер на 31,32 лева, и лихва в размер на 0,98 лева, невнесени.

- данък превозни средства за ВАЗ 21053, рег. № ЕН 6942А за 2013 година – главница 21,60 лева, от които внесени 10,19 лева, дължима главница 11,01 лева, и лихва в размер на 0,17 лева, невнесена.

В таблицата към АУЗД са посочени и две партиди за ДНИ, както следва:

- за 2013 г. по декларация 0416000275/30.07.2012 г. с главница 4,61 лева, внесени 0,01 лева, остатък главница 4,60 лева, и начислена лихва 0,14 лева, която не е платена;

- за 2013 г. по декларация 0416000381/25.06.2010 г. с главница 7356,04 лева, която не е платена, начислена лихва 230,33 лева, която също не е платена;

В диспозитива на АУЗД са установени задължения по три точки:

1. ДНИ – главница 7360,64 лева и лихва 230,47 лева.

2. ТБО – главница 69111,15 лева и лихва 30188,05 лева.

3. ДПС – главница 63,93 лева и лихва 1,83 лева.

Така издаденият АУЗД е обжалван по административен ред, като е потвърден изцяло. Само по отношение на ТБО за 2011 г. се заявява, /л.л.33,34/, че неправилно в констативната част е посочено, че ТБО не е внесена /а тя е внесена/, но в установителната част този порок е изправен и не е посочена дължима сума като ТБО за 2011 г. По отношение на лихвите е посочено, че същите са начислени в съответствие със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

По делото са приобщени протокол за отреждане на депо /сметище/ за битови и промишлени отпадъци - л.105, АОС и скици на депото в землището на общината – л.л.106-111, решения на РИОСВ – Плевен по ЗУО по отношение на същото депо – л.л.112-119.

Приобщени са наредбите на Община Левски, които определят плащането на местните услуги, във всички редакции в процесните периоди, както и решенията на ОС за определяне на размера на ТБО за процесните периоди .

Приобщени за заповеди на кмета на община Левски, с които е определено лице да изпълнява правомощията на орган по приходите и публичен изпълнител – л.283, и заповед за определяне на изпълняващ функциите на ръководител на “Приходи от МДТ” /л.284/.

По делото не са представени поради преместване седалището на дружеството декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№46/01.02.2001 г. и декларация по чл.54 от ЗМДТ вх.№15050612/06.08.2002 г. /л.94/. Същите са били унищожени поради изтичане срока за съхранението им, видно от писмо на л.746. Поради изтекъл срок на съхранение са унищожени от общината и декларациите за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване за 2008, 2009, 2010 и 2011 г., видно от съпроводителното писмо на л.94. Същите обаче са представени като доказателства от жалбоподателя и са надлежно приети като такива /л.л.291-299/.

По делото е изслушана СИЕ относно изчисляването на ТБО в частта и относно обезвреждане в депа за битови отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване за 2011 г., като се приложи ставката за 2010 г. /заключение на л.л.332-336/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен орган – орган по приходите, съгласно заповед № 706/17.05.2010 г. /л.283/. АУЗД е писмен, но изискуемата писмена форма не е спазена изцяло, доколкото липсват мотиви по отношение на част от установените задължения, а в мотивираната му част по отношение на ТБО е налице частично несъответствие с материалния закон.

Възражението за нищожност на процесния АУЗД е неоснователно. Вярно е, че при предходното установяване на задълженията /предмет на дело №481/2013 по описа на съда/ с диспозитива на решението делото не е върнато като преписка на органа, за да се произнесе отново. Новото произнасяне обаче не е в нарушение на закона. След като предходният АУЗД е отменен частично поради липсата на мотиви, върху органа продължава да тежи задължението да се произнесе в отменената част, доколкото липсва решение по същество на делото. Освен това по отношение на ТБО, ДНИ и ДПС за 2013 г. не е било въобще налице произнасяне в предходния АУЗД.

По отношение дължимостта на ТБО в нейните два компонента – за обезвреждане в депа за битови отпадъци и за чистота на територии за обществено обслужване, АУЗД е мотивиран. Посочено е, че дружеството е подало декларации за притежавани недвижими имоти и декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. Посочено е, че в този случай дължи такса за останалите две услуги, като е посочен определеният промил за всяка от тях. Не е спорно между страните, че ТБО в частта и относно сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, доколкото в срок са подавани декларации, че имотът няма да се използва през процесните години. По отношение на останалите две услуги от ТБО, отразени в АУЗД, съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения /такса депо/ и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ - и то при определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - само когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството, дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. В този смисъл е Решение № 2462 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 6826/2011 на Върховния административен съд. Следва да се подчертае, че видно от събраните доказателства, община Левски притежава депо за битови отпадъци, което се ползва. Доказателства в тази насока са протокол за отреждане на депо /сметище/ за битови и промишлени отпадъци - л.105, АОС и скици на депото в землището на общината – л.л.106-111, решения на РИОСВ – Плевен по ЗУО по отношение на същото депо – л.л.112-119. Следва да се посочи, че са приобщени и план – сметки за необходимите разходи по битовите отпадъци на община Левски /л.л.123, 126, 130, 135, 138, 141/, от които е видно, че са отделни средства по перо проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци. След като от доказателствата по делото се установява наличие на депо, обстоятелството дали то отговаря на всички изисквания, е ирелевантно за плащане на услугата, като компонент от ТБО - в този смисъл е Решение № 7282 от 02.06.2010 г. по адм. д. № 528/2010 на Върховния административен съд. Поради това, дори някое от решенията на РИОСВ да е било отменено /както сочи жалбоподателят, без да представи доказателства/, това не се отразява на дължимостта на ТБО в частта и относно обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения.

По отношение обаче на ТБО в частта и относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът съобразява следното: Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата чистота на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Така употребеното от законодателя понятие населени места, с оглед разпоредбата на §3, т. 6 ЗУТ, не включва и землищата на населените места. Следователно факта, че общината предоставя услугата в населеното място, не води автоматично до извода, че услугата по подразбиране се предоставя и на територия извън населеното място. По принцип, смисълът на услугата чистота на териториите за обществено ползване е споделянето на разходите за поддържането на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са предназначени за общо ползване. В този смисъл е Решение № 229 от 08.01.2013 г. по адм. д. № 8468/2012 на Върховния административен съд. Видно от събраните доказателства – скици на имота, издадени от ОСЗ /л.л.347-358/, същият се намира извън населеното място, заобиколен е с ниви, залесени територии, полски пътища, пасища, стопански двор и т.под. Не е спорно между страните, че представлява бивш птицекомбинат /който се състои от отделни птицеферми, животновъдна ферма, рибарник, и водостоп. съоръжения/, и включва земя и сгради. До същия имот не достигат никои от елементите, посочени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. По тази причина настоящият съд счита, че за този имот не се дължи ТБО в частта и относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Следва да се посочи, че органът не е и ангажирал доказателства, че поддържа чистотата на полските пътища, достигащи до имота, и в неговата околност. От представените трудови договори за назначени лица в кметство с.Обнова и длъжностни характеристики на същите /л.л.191-199/ е видно, че тези лица наред с другите си функции отговарят за поддръжката на зелените площи, гробищните паркове и алеите на обществени места, а също за поддръжката на тротоари, площади и други, като през топлите сезони ги почистват от трева и листа, а през зимата – от сняг. В този смисъл са длъжностните характеристики на л.л.194, 199. Няма никакви твърдения, че в дейността на тези лица се включва почистване на полските пътища, в това число и тези, които водят до птицекомбината. По тази причина съдът счита, че дължимата ТБО в частта и относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде отменена. Следва обаче да се подчертае, че тази отмяна няма как да засегне ТБО за 2011 г., доколкото в АУЗД има само мотиви по отношение на същата, но липсва разпоредителна част /диспозитив/. По отношение ТБО за 2011 г. няма произнасяне, поради което няма как да бъде отменена в тази и част, каквато претенция има жалбоподателят. За ТБО за 2011 г. на дружеството нищо не е разпоредено да заплати, няма дори твърдение, че е заплатило дължимата сума, поради което няма какво да се отмени, измени или потвърди.

За всяка от годините е била в сила налице действаща Наредба на общината, и решения на ОС, в които са определени съответните промили, и в АУЗД същите са умножени с данъчната оценка /отчетна стойност в случая, освен по отношение земята, на която е поливният кладенец за 2013 г., където данъчната оценка на земята е по-висока/. Следва да се подчертае, че в настоящето производство не може да се извършва косвен контрол за законосъобразност на съответните разпоредби на Наредбата или на решенията на ОС, като това е могло да стане в отделно производство, което не е сторено от настоящия жалбоподател. В такова производство е могло да се обсъждат въпросите за необвързаност на ТБО с количеството отпадъци, за прекомерност на ставката, несъответствие с целта на закона и пр., каквито твърдения са наведени. Преценка на законосъобразността на определените ставки не може да стане в производство като настоящето – в този смисъл Решение № 237 от 09.01.2012 г. по адм. д. № 7467/2011 на Върховния административен съд.

Следва да се посочи, че към датата на постановяване на АУЗД не е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК, “Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.” В случая най – старата ТБО – тази за 2008 г., е платима през 2008 г. и давността по отношение на същата започва да тече от 01.01.2009 г. Към 30.12.2013 г. – датата на издаване на УАЗД, същата не е изтекла, при това без да се взема предвид евентуалното и спиране. Неоснователни и не подкрепени с доказателства са твърденията на дружеството, че АУЗД е антидатиран. Не са представени и доказателства в тази насока. По тази причина съдът счита, че АУЗД е издаден на 30.12.2013 г., както е посочено в него, и с издаването му давността е прекъсната. Няма никакви правни основания, почиващи на доказателства в тази насока, за дата на същия да се приеме датата на получаването му от дружеството – 06.01.2014 г.

С оглед на така изложените мотиви относно незаконосъобразност на ТБО в частта и относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване следва да се установи дали законосъобразно са определени размерите на ТБО в другата им част - относно депо за битови отпадъци. За всяка от годините в АУЗД е посочена данъчната оценка и промилът по отношение на ТБО за депа. По тези причини съдът счита, че същите са мотивирани и с оглед приложените актуални към съответния момент разпоредби на наредбата и решения на ОС за определяне на ставката са законосъобразни, както следва:

ТБО за 2008 г.:

ТБО за 2009 г.

ТБО за 2010 г.

за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 0,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 0,7 промила х 3561732,90 лева =2493,21 лева.

ТБО за 2012 г.

за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 2,2 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 2,2 промила х 4258995,60 лева =9369,79 лева.

По отношение на ТБО за 2013 г. съдът съобразява, че от 01.02.2013 г. е в сила нова Наредба №6, която урежда въпросите относно ТБО /приложена е на л.л.722-732/. В чл.16 от същата е предвидено освобождаване от ТБО и в частта и относно експлоатация на депа от лицата, които не ползват услугата, при условие, че имота не се ползва през съответната година и са подали заявление за освобождаване в определен срок. Не е спорно, че дружеството е подало такава декларация за 2013 г. и по тази причина за 2013 г. същото не дължи ТБО в частта и относно депа за периода февруари – декември 2013 г. Дължи се сумата за депо само за месец януари 2013 г., или 1/12 част от определената от органа за цялата година. За останалия период до края на 2013 г. дружеството не дължи ТБО и за трите и компонента.

ТБО за 2013 г.

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 1/12 х 2,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 1/12 х 2,7 промила х 4327082,10 лева = 973,59 лева.

- За имоти по декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№0416000275/30.07.2012 г. /земя и кладенец/ е дължима ТБО за земята:

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 1/12 х 2,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 1/12 х 2,7 промила х 1131,23 лева =0,25 лева.

За кладенеца:

- за обезвреждане в депа за битови отпадъци – 1/12 х 2,7 промила х данъчна оценка /отчетна стойност по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/ - 1/12 х 2,7 промила х 1582,20 лева =0,36 лева.

Обща сума ТБО в частта и за обезвреждане в депа за битови отпадъци за януари 2013 г. в размер на 974,20 лева.

За пълнота съдът отбелязва, че с решение №442/20.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г. /л.л.733,734/ разпоредбата на чл.16 от Наредба №6 е изменена, като от 2014 отново в случаи като настоящия не е възможно освобождаване от ТБО в частта и относно депа /новата редакция на наредба № 6 е приложена на л.л.735-745/.

Обща сума за 2008, 2009, 2010, 2012 и 2013 г. в размер на 39194,02 лева. Доколкото в АУЗД - в таблицата към него и диспозитива му се посочва, че сумите за 2010 и 2012 г. са платени по отношение на главницата, то АУЗД следва да се потвърди в разпоредителната му част по отношение главница ТБО в размер на 27331,02 лева.

Следва да се има предвид, че ТБО за 2010 и 2012 г. от една страна, и 2011 г. се различават по правното си положение в АУЗД. По отношение на таксите за 2010 и 2012 г. е налице произнасяне, че не се дължи плащане на главница поради заплащането и, а само частично плащане на лихва, поради което е налице произнасяне – дължи се главница 0,00 лева, което може да се оспори и да се отмени. По отношение на 2011 г. за ТБО има само мотиви, но не и диспозитив, поради което няма какво да се отмени. За ТБО за 2011 г. може да се издаде нов АУЗД за този период – служебно или по искане на дружеството.

АУЗД следва да се отмени по отношение на частта му за лихви върху главницата, тъй като лихвите са пресметнати глобално върху сумите, а не върху всяка отделна услуга от ТБО. С оглед на факта, че дължимата сума за ТБО за 2010 и 2012 г. в частта и за поддържане чистотата на обществени територии следва да се отмени, но тя е включена в диспозитива на АУЗД със стойност 0,00 лева /тъй като е платена/, то при връщането органът следва да се произнесе и по същата, като в съответствие с ДОПК извърши прихващане/възстановяване на сумата главница за тези две години в частта и относно чистотата на обществени територии. Следва да се извърши прихващане/възстановяване и по отношение на вече платените лихви върху главницата за тези две години въз основа на новото изчисляване на дължимите лихви. АУЗД следва да се потвърди в частта му за ТБО само по отношение на сумите за главница депо битови отпадъци за 2008, 2009, 2010, 2012 и частта за януари 2013 г., които суми са общо 36700,81 лева.

При новото разглеждане и произнасяне относно ТБО за 2010 и 2012 г. /за прихващане на частта относно чистотата на обществени територии/ и при пресмятане на лихвите върху сумите за депо битови отпадъци за 2008, 2009, 2010, 2012 и 2013 г. /за 2013 г. само по отношение 1/12 част от годината – за януари/, които суми са общо 27331,02 лева, органът следва да съобрази и направеното възражение за давност. Следва да посочи мотивирано дали същата е изтекла или не по отношение на лихвите, като се аргументира със съответните срокове в ДОПК, наличието на спиране или прекъсване на давността. В случай че установи, че е налице изтекла давност, следва да прецени възможността за прилагане на чл.170, ал.3 ДОПК – дали може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. В този връзка съдът отбелязва, че относно публичните задължения за лихви е приложима 5-годишната давност по ДОПК, а не 3-годишната по ЗЗД, както сочи жалбоподателят.

По отношение АУЗД в частта му относно ДНИ съдът съобразява следното: В тази му част АУЗД е напълно немотивиран. Не е посочена данъчната оценка /отчетната стойност/ на двата имота, нито промилът, който следва да се умножи със същата, нито решението на ОС за приемането на конкретен размер на ставката. Поради пълната липса на мотиви АУЗД съдът не може да извърши преценка по същество и АУЗД следва да се отмени в частта му относно ДНИ, като също се върне на органа за ново произнасяне. При това произнасяне органът следва да се посочи данъчната оценка /отчетната стойност/, ставката, решението на ОС, с което същата е приета по отношение на 2013 г. /доколкото ДНИ е само за 2013 г./. В случай, че ДНИ не е заплатен в срок, или е заплатен частично, както се сочи в процесния АУЗД, следва да се изчисли и дължимата лихва. Надлежно мотивираният акт ще даде възможност на дружеството да организира защитата си, а съдът да извърши преценка по законосъобразността му /ако този нов АУЗД бъде оспорен в тази му част пред съда/.

Следва да се определи срок за новото произнасяне на органа по тези въпроси, като на основание чл.174 АПК съдът определя едномесечен срок за новото произнасяне, считано от влизане на съдебното решение в сила.

По отношение на АУЗД в частта му за ДПС жалбата е неоснователна. Видно от АУЗД, подробно са описани и индивидуализирани притежаваните от дружеството МПС, посочена е мощността на двигателя на всяко едно от тях, коефициентът относно датата на производство на същите и другите данни, необходими за изчисляването на данъка. Извършено е изчисление по относимите характеристики. С оглед на посоченото, че размерът на ДПС е най-ниският предвиден в ЗМДТ, изчислението е правилно, а непосочването на конкретното решение за определяне на тази най-ниска ставка и неприлагането на копие от същото не се отразява на правата на дружеството. Следва да се посочи, че ДПС е само за 2013 г., която не е включена в предходния АУЗД, който е потвърден в частта му относно ДПС, поради което не е налице повторно произнасяне на органа и няма основание да се счита, че е налице нищожност по тази причина. Лихвата върху невнесения ДПС е изчислена, видно от потвърдителното решение на горестоящия административен орган съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и размерът и не е оспорен. По тези причини АУЗД следва да се потвърди изцяло в частта му относно ДПС – главница 63,93 лева и лихва 1,83 лева.

По отношение дължимостта на лихвите с оглед на твърденията, че дружеството не е получавало съобщения за дължимите суми, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, вземанията за ТБО и вземанията за лихви върху тях са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ТБО са регламентирани в закона, поради което при неплащане на ТБО в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Неуведомяването на задълженото лице по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването и изискуемостта на вземането за ТБО. Невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В този смисъл е Решение № 6881 от 22.05.2014 г. по адм. д. № 15201/2013 на Върховния административен съд, в същия смисъл са и Решение № 5446 от 22.04.2014 г. по адм. д. № 15836/2013 на Върховния административен съд Решение № 15916 от 29.11.2013 г. по адм. д. № 7287/2013 на Върховния административен съд. Аналогична е практиката на ВАС по отношение на лихвите върху данъците – решение №3932 от 19.03.2012 г. по адм.д. №14636/2011 г. на ВАС.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Не е спорно между страните, че имотът е извън регулация и че представлява бивш птицекомбинат, и който не работи от години. Фактът, че не работи, обаче може да доведе до освобождаване от ТБО само в частта и относно “сметосъбиране и сметоизвозване” /при подадени декларации за освобождаване, които са подавани редовно всяка година по отношение на процесния имот/, но не и в частта относно „обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци”, ако това не е предвидено в наредба на ОС. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. В този смисъл Решение № 2462 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 6826/2011 на Върховния административен съд. Различно в настоящия случай е положението само за периода февруари – декември 2013 г., когато с разпоредба от Наредба №6 на ОС е посочено, че такава такса – за депо, не се дължи в случаи, когато имотите са освободени от ТБО в частта и относно сметосъбиране и сметоизвозване.

Определянето на ТБО в частта и относно ползването на депо не зависи от количеството отпадъци в случая, когато задълженото лице е освободено от ТБО в частта и относно “сметосъбиране и сметоизвозване”. Няма и как да бъде другояче, след като не се събират и извозват отпадъци от имота на това лице.

Процесният акт не е незаконосъобразен и поради факта, че длъжностно лице, издало АУЗД е постановил и предходен акт, неблагоприятен за дружеството. Основанията за отвод /посочени в АПК – чл.10, ал.2, ДОПК – чл.76/ уреждат случаи, когато длъжностното лице е свързано с адресата на административния акт или са налице други отношения, които поставят под въпрос неговата незаинтересованост, като данни за наличие на такива в случая не се сочат и не се доказват.

Със съдебното решение по дело 481/2013 спорът по отношение на ТБО в периодите по предходния АУЗД не е окончателно решен, доколкото съдът не се е произнесъл по същество поради липса на мотиви в предходния АУЗД. След като липсва произнасяне по същество, спорът не е разрешен и не е налице сила на присъдено нещо по отношение на дължимите суми за ТБО за съответните периоди.

Размерите на ТБО в отделните и компоненти са определяни – за 2008 и 2009 г. с Наредба №6 в приложимата и редакция, която относно ТБО е приобщена на л.561 от делото. Същата наредба е изменена с решение №487/29.12.2009 г. /л.570/, като за всяка година размерите на ТБО в трите и компонента се определят с план-сметката за всяка дейност – чл.4 от Наредба №6. План – сметките са приемани с решения на ОС, като за 2010 г. е на л.128-131, за 2011 г. е на л.л.133-135, за 2012 г. е на л.л.138, 139, за 2013 г. е на л.141,142. От 01.02.2013 г. е в сила нова Наредба №6, която урежда ТБО в своите чл.11 - чл.21.

По отношение на твърденията, че не е доказан размерът на данъчната оценка /отчетната стойност/ на имота съдът съобразява, че същият размер е следвало да бъде оспорен пред горестоящия орган, което не е направено. Данъчна оценка може да се обжалва само по административен ред – в този смисъл Решение №3680 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12392/2008 г.

Дружеството е предоставило подаваните от него декларации за освобождаване от ТБО /л.л. 291-299/. Видно от последните, същите не са по образец на община Левски /налице е едно по образец на община Стралджа, едно по неизвестно на коя община образец и останалите са със свободен текст/. По тази причина жалбоподателят сам се е въвел в заблуждение, че не се дължи ТБО в частта относно депа. Такава не се дължи само за част от 2013 г., както бе посочено по-горе.

По делото е направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно чл.161, ал.1, изр. 1 ДОПК, “На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата.” Доколкото с АУЗД са установени задължения в общ размер на 106956,07 лева, а с настоящето съдебно решение се оставя в сила относно 27331,02 лева за ТБО и 65,76 лева ДПС /общо 27396,78 лева/, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената част от жалбата. Не е представен списък с разноските, а от приложените по делото документи е видно, че жалбоподателят е направил такива в размер на 50 лева държавна такса /л.44/, и депозит за вещо лице 50 лева /л.330/. В адвокатското пълномощно /л.289/ не е посочен размер на възнаграждение, нито има доказателства, че такова е платено. Следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 74 лева. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не може да му се присъдят.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.1 и ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларации №АУ001004/30.12.2013 г. на гл.инспектор – орган по приходи в Дирекция “Бюджет, финанси и счетоводство”, отдел “Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” Община Левски в частта му по т.2 – ТБО относно лихвата, като връща на органа за постановяване на нов акт относно лихвите, които да изчисли въз основа на определения от съда размер на главница (27331,02 лв.), както и за извършване на прихващане/възстановяване на надплатена главница за 2010 и 2012 г. и платените лихви за тези години, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, при съобразяване с неговите мотиви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата против Акт за установяване на задължение по декларации №АУ001004/30.12.2013 г. на гл.инспектор – орган по приходи в Дирекция “Бюджет, финанси и счетоводство”, отдел “Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” Община Левски в останалата и част.

ОСЪЖДА Община Левски, гр.Левски, бул.България №58, да заплати на „Обновление” АД гр.София, ЕИК 114032607, бул. „Ген. Тотлебен”, 85-87, сумата 74 лв. /седемдесет и четири/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: