РЕШЕНИЕ
№ 561
гр.Плевен, 01.12. 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Иванова
при
секретаря Д.Д. ,като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 307 по
описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на И.П.Ц.,*** със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Бъкстон” № 5, ет.
4, к. № 30 срещу принудителна административна мярка „репатриране на автомобил”,
наложена на 26.03.2014 година от полицай от група „ПТ”-сектор „ПП” при ОД на
МВР Плевен.
В жалбата се посочва, че липсва основание за налагане
на оспорената ПАМ, тъй като автомобилът не е бил паркирана в зона, в която не е
разрешено спирането, като намира, че актът е нищожен без изричен акт,
документирана с една фактура и фискален бон. Иска обявяване на нищожността на
принудителната административна мярка и заплащане на направените разноски –държавна
такса и адвокатски хонорар.
Ответникът полицай от група „ПТ”-сектор „ПП” при ОД на
МВР Плевен, не се явява, не се представлява. Представя писмен отговор, в който
са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че е
налице основание за налагане на тази ПАМ, тъй като оспорващият Ц. е паркирал
ползвания от него автомобил в района на кръстовище, с което е затруднил
движението и нарушил закона. Нареждането за преместване /репатриране/ на
автомобила е правилно и извършено въз основа на заповед №
РД-10-692/26.06.2013г. на кмета на Община Плевен, относно реда за принудително
преместване на неправилно паркирани ППС. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Административен съд-Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2014г. на И.Ц. e съставен АУАН по ЗДвП № 407909, тъй като водач на лек
автомобил Опел Астра –бежов
с рег. № ЕН XXXX ВК е паркирал в зоната на кръстовище на ул. “Св. св. Кирил и
Методий” и ул. “Полтава”. Актосъставителят мл. а-р П. Н. издал устно нареждане
за принудително преместване на коментирания автомобил на наказателен паркинг.
Издадена е докладна записка от мл.а-р Н. до началника на сектор „ПП” при ОД на
МВР Плевен, в която е описано, че е разпоредено на 26.03.2014 г. репатриране на
МПС рег. № ЕН XXXX ВК поради нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Представен е и
протокол за предаване на автомобила на наказателен паркинг „Гургулят”.
От Община Плевен е представена
административната преписка по преместване на л.а. с рег. № ЕН XXXX ВК, в която
са приложени приети „Ред и условия за принудително преместване на неправилно
паркирани пътни превозни средства”. По делото са представяни още Заповед №
854/11.03.2013г. на Директора на ОД на МВР Плевен определяща длъжностните лица
от ОД на МВР Плевен да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки /ЗППАМ/, както и писмо изх. № 20209/12.06.2014г. от което
е видно, че държавни служители от ОД на МВР Плевен не извършват действия по чл.
171, т. 5, б. “б” и “в” от ЗДвП.
По делото по искане на оспорващия са
разпитани като свидетели С. М. и П.П..
Показанията на свидетеля М. съдът кредитира относно обстоятелството, че същият на 26.03.2014
година е бил свидетел на „вдигането” на автомобила и то в момента, в който е
била във въздуха, като не може да свидетелства относно обстоятелството, къде е
паркиран автомобилът. Показанията на свидетеля П. съдът кредитира относно
обстоятелството, че колата на оспорващия е била паркирана до метален стълб при
заведение „Бораго”на 26.03.2014 година сутринта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Жалбата е насочена срещу принудителна
административна мярка, обективирана в докладна записка на л. 72 по делото “принудително
преместване на неправилно паркирано МПС” по отношение на лек автомобил Опел
Астра с рег. № ЕН XXXX ВК. Същият бил преместен с техническо средство тип
“паяк” на наказателен паркинг на Община Плевен, находящ се на ул. “Хемус” и ул.
“Гургулят”. Видно от докладна записка на л. 72 и протокол № 000904/26.03.2014г.
(л. 73) издателят на принудителната мярка е мл. а-р П. Й. Н., а основанието за
налагането и е чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а именно, че същият автомобил е бил
паркиран в района на кръстовището.
Съдът намира, че принудителната административна мярка
е наложена от некомпетентен орган. Съгласно
чл. 171, т. 5, б. “б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Компетентността на лицата, имащи право да издават нареждания за преместване на
МПС се определя в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП – това са определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП не изисква
съвместно участие на администрацията чрез посочено от нея лице, заедно с
длъжностно лице от службите за контрол, определено от министъра на вътрешните
работи. Цитираната норма разграничава възможността да се осъществи принудително
преместване на моторно превозно средство като компетенция, осъществявана както
от собственик/администрация, управляващи пътя, така и от служители на МВР, но
не заедно, а поотделно. т.е., присъствието на служител на МВР не представлява
законово необходима предпоставка за реализиране на процесното властническо
правомощие – преместване на паркиран в нарушение на правилата за движение
автомобил.
В тази връзка е т. 3 от Ред и условия за принудително
преместване на неправилно паркирани превозни средства, приложение към заповед№
РД-10-962/26.06.2013 година на кмета на Община Плевен, съгласно която
принудителното преместване на ППС се извършва единствено след подадено
нареждане на оправомощени служители от ОП „Център за градска мобилност”,
служители на звено „Инспекторат” при Община Плевен, определени от кмета, както
и от органите на ОД на МВР –гр. Плевен. В случая репатрирането на автомобила е
разпоредено от полицай от група „ПТ” сектор „ПП” , предвид отразеното в
докладна записка до началника на сектор „ПП”-ОД на МВР –Плевен, където е
посочено „ на 26.03.2014 година в 16.20 часа разпоредих репатрирането на МПС с
рег номер ЕН XXXX ВК.”
По делото е представена заповед №
РД-10-1165/31.07.2013 година на кмета на Община Плевен, в която са посочени
лицата, които могат да дават нараждания за принудително преместване на ППС на
територията на гр. Плевен, но в случая репатрирането е разпоредено от орган на
ОД на МВР –Плевен. Представена е заповед № 854/11.03.2013г.
на Директора на ОД на МВР Плевен, определяща длъжностните лица от ОД на МВР
Плевен да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по чл. 171, т.1,т. 2, т. 4 т. 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП, но настоящата ПАМ е по
чл. 171, т. 5, буква „б” от ЗДвП. Съдът е изискал представяне на заповед за
компетентност и с писмо от 18.06.2014
година внд директор на ОД на МВР –Плевен посочва, че държавните служители в ОД
на МВР –Плевен не извършват действия по чл.171, т. 5, буква „б” и буква „в” от
ЗДвП. Съдът намира, че е налице разпореждане за принудително преместване на
неправилно паркиран автомобил от некомпетентен орган, тъй като л.а. Опел Астра
с рег. № ЕН XXXX ВК е преместен именно поради неправилно паркиране, в района на
кръстовище, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, според
обстоятелствената част на АУАН № 407909/ 26.03.2014г. и докладна записка –ПАМ и
предприемането й е на основание чл. 171,
ал. 5, б.”б” от ЗДвП, а не по реда на
общинската наредба. Съгласно т. 8 на Приложение № 1 към, Заповед №
РД-10-962/26.06.2013г. на Кмета на Община Плевен за установеното нарушение и
извършените действия следва да се състави нарочен протокол. Такъв обаче по
делото не е представен. Представени са както следва АУАН № 407909/ 26.03.2014г.
и докладна записка от 26.03.2014г. на мл. а-р П. Й. Н. до началник сектор ПП
при ОД на МВР Плевен, с които актове по същество е изпълнена процедурата по
ЗДвП. На л. 73 по делото е представен протокол от ОП „Център за градска
мобилност” Община Плевен, неоспорен от страните, в който е отразено, че
заявката за преместване е подадена от П. Н., който е служител на ОД на МВР
–Плевен. Неоснователен е доводът на ответника в писмения отговор, че е налице
компетентност, тъй като ПАМ е извършено въз
основа на заповед № РД-10-962/26.06.2013г. на Кмета на Община Плевен, тъй като
с тази заповед са одобрени ред и условия за принудително преместване на
неправилно паркирани превозни средства, а както бе посочено липсва нарочна
заповед за оправомощаване на държавни служители от ОД на МВР Плевен за
прилагане на ПАМ „репатриране на МПС” на основание чл.171, т. 5, буква „б” от
ЗДвП.
Предвид горепосоченото принудителна
административна мярка „репатриране на автомобил”, наложена на 26.03.2014 година
от полицай от група „ПТ”-сектор „ПП” при ОД на МВР Плевен следва да бъде
прогласена за нищожна.
Предвид изхода на делото,
искането на пълномощника на оспорващия и на основание чл. 143 , ал. 1 от АПК ОД
на МВР –Плевен следва да заплати на оспорващия разноски в размер на 610 лева –
10 лева държавна такса и 600 лева договорено изплатено възнаграждение за един
адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 110 по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл.първо от АПК, Административен
съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Обявява за нищожна принудителна административна мярка
“преместване на автомобил” на мл. а-р П. Й. Н., в
качеството му на длъжностно лице - полицай от група “ПТ”, сектор “ПП”
при ОД на МВР Плевен, наложена на 26.03.2014г. в гр. Плевен по отношение на лек автомобил Опел Астра с рег. № ЕН XXXX ВК на основание
чл. 171, т. 5 б. “б” от ЗДвП
Осъжда ОД на МВР-Плевен да
заплати на И.П.Ц.,*** със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. „Бъкстон” № 5,
ет. 4, к. № 30 разноски в размер на 610 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: