Р E Ш Е Н И Е
№ 209
гр.Плевен, 29 Април 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 303 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 22 от 17.02.2014 г., постановено по НАХД № 471 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Червен бряг
е потвърдено НП № 899/2013 г. на Началника на РУП – Червен бряг при ОД на МВР –
Плевен, с което на П.М.М. ***, ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл. 183,
ал. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от П.М.М., който за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че наложеното
наказание е прекомерно тежко, а лекият автомобил му е необходим предвид
обстоятелството, че работата му е свързана с него. Моли да бъде изменено
решението на първоинстанционния съд, като бъде намален размера на наложеното
наказание „Лишаване от правоуправление”.
Постъпил е писмен отговор на касационната
жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата.
Представени са като доказателства справка за нарушител/водач за П.М.М. (л.
13-15 от делото).
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и подържа
жалбата. Излага още, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
наказателното постановление не отговаря на действителната.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Червен бряг е установил следната фактическа обстановка:
На 13.07.2013г. около 16,30 часа в гр.Червен бряг по ул.
“Г.С.Раковски” пред дом №37,
в посока ул. “Търговска”, служителите на РУП-Червен бряг извършили проверка на л.а. “БМВ 523И” с рег.№ЕН 1709ВС,
управляван от собственика му П.М.. Установено било, че същият управлява МПС-то
без поставен обезопасителен колан. При слизане от автомобила на водача на М.
лъхал на алкохол, при което служителите на РУП-Червен бряг се опитали да
изпробват същия за наличие на алкохол в
кръвта с техническо средство дрегер7510с фабр.№0263. Жалбоподателят, настоящ касатор
отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и да получи и талон за
медицинско изследване фабричен номер 0361493 за извършване на медицинско изследване.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№899/13.07.2013г. с който било повдигнато административно обвинение за нарушение
на чл. 174, ал.3, пр.1 и
чл.137А, ал.1 пр.1 от ЗДвП, който акт М. също отказал да подпише. Като
доказателство бил иззет било контролен талон към свидетелство за управление на
МПС с №4714733. по съставеният АУАН било издадено оспореното НП №899/26.07.2013г. с което на П.М. на
основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП била наложена “глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири /, както и на основание чл. 183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на
чл. 137А ал.1 пр.1 от ЗДвП. На
основание Наредба Iз-2539 на МВР на
жалбоподателят били отнети общо 18 контролни точки.
За да потвърди последното, РС
Червен бряг приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало,
че М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение чл. 174, ал.3, пр.1 и чл.137А, ал.1 пр.1 от ЗДвП. Според съда, от обективна страна на
13.07.2013г. нарушителят е управлявал лек автомобил без поставен предпазен колан, а при направената проверка от
служителите на РУП-Червен бряг отказал да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство. От субективна страна, деянията са извършени умишлено.
Направен е извод, че правилно и
законосъобразно е издадено наказателното постановление при което съдът
потвърдил същото.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо,
постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да
бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства. Решението на РС Червен бряг е постановено в
съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Районният съдия е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата, и не е допуснал процесуални нарушения. Мотивите на РС Червен
бряг, са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради
което не следва да се преповтарят.
Касационните
оплаквания следва да бъдат отклонени. Същите се свеждат до прекомерност на
наложеното наказание, като искането е същите да бъдат сведени до законовия
минимум. Последното обаче е невъзможно. За нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
е предвидено кумулативно наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 години. Т.е., предвидените наказания
са в абсолютни стойности, като е отнета възможността за индивидуализацията им
по см. на чл. 27 от ЗАНН. Същото е и по отношение на нарушението по чл. 137а ,
ал. 1 от ЗДвП, санкциониращата разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП
предвижда фиксирана глоба в размер на 50 лева. Законодателят е приел, че с
извършването на горепосочените нарушения съществено се засягат обществените
отношения, свързани с безопасността по пътищата, сигурността и здравето на
участниците в движението, поради което не предвидил завишени санкции.
По повод изявлението на касатора, направено в
о.с.з. на 15.04.2014г., касационната инстанция намира, че същото представлява
неубедителна защитна теза на М.. Следва да се посочи, че до този
момент касаторът нито в административнонаказателното производство,
нито в съдебното такова не е твърдял, че са допуснати съществени нарушения при
извършване на проверката на 13.07.2013г., обективирана в АУАН № 899 /13.07.2013г. Точно обратното, твърденията са били,
че полицаите са се държали грубо, поради което М. е отказал да даде проба за
алкохол. Последното се установява и от първоначалната
му жалба, в която се сочи, че пред РС Червен бряг ще се ангажират писмени и
гласни доказателства. Такива обаче не са представени, поради което правилно
районният съд е изградил изводите си въз основа на показанията на
административното обвинение. Следва да бъде посочено, че П.М. е наказан за
това, че не е дал проба за алкохол, а не за това, че е управлявал МПС след
употреба и под въздействие на алкохол. В този смисъл изявлението пред
Административен съд Плевен се явява своеобразно признание за извършеното
нарушение.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 17.02.2014
год., постановено по НАХД № 471 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.