Р Е Ш Е Н И Е

№ 285 / 3 Юни 2014 година

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 302 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 12/14.02.2014г., постановено по НАХД № 260/ 2013г. Червенобрежкият районен съд е отменил Наказателно постановление № 15-1502554/05.04.2013г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ИТ/- Плевен, с което на „Диди ЕМ” ЕООД гр. Койнаре в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ / за извършено административно нарушение по чл.1,ал. 2 във вр. с чл. 62,ал. 1 от КТ за това, че на 08.03.2013г. в 23,58 ч. в обект нощен бар””Инсомния”, намиращ се в гр. Койнаре, ул. „Хр. Ботев” № 4, стопанисван от „Диди ЕМ” ЕООД 04.02.2013г. е допуснал до работа лицето Д. Л. П. да работи като барман без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения- обстоятелства, установени при извършена проверка на 08.03.2013 г. в обекта, и при извършена проверка по документи в Д”ИШ”-Плевен на 12.03.2013 г..

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Дирекция”Инспекция по труда”-Плевен, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И. с доводи за неговата неправилност , като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, и в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че нарушението е установено по безспорен начин, а първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства. Твърди, че лицето Д. П. е заварено от инсп. Николов на 08.03.2013г. да предоставя работна сила в работно време, с обособено работно място, обслужвало клиенти зад бара на нощното заведение като барман в стопанисвания от нарушителя бар. Подписал е декларация, в която е потвърдил горните факти. Прави се извод за наличие на всички елементи на трудово правоотношение. Издаденото по чл. 405а ал. 1 от КТ постановление е подписано от работника и от работодателя без възражение и не е оспорено по съдебен път, с което работодателят се е съгласил с констатациите в него. Оспорва извода на районния съд за неспазени изисквания по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът, в подадена молба и писмени бележки чрез процесуалния си представител адв. Т.Георгиева оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно. Твърди, че още при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение , тъй като нормата на чл.1 , ал. 2 от КТ е обща и при наличие на специална разпоредба- чл. 61,ал. 1 и чл. 62,ал. 1 от КТ не може да се приложи общата норма. Счита, че не е посочена правна квалификация на нарушението, което е основание за незаконосъобразност на НП. Едва в НП е посочен чл. 62, ал. 1 от КТ , при което се установява различие между двата акта по отношение на посочената като нарушена правна норма. Поддържа доводите на решаващия съд за допуснати нарушения на чл. 42,т. 4 и чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и тези за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Моли да бъде потвърдено решението на Районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че в наказателното постановление не се сочат релевантни факти и обстоятелства, а именно: какви точно действия е извършвал Д. П., за да приеме контролният орган, че е изпълнявал трудови задължения и е престирал работна сила

Касационният съд не споделя този извод. Длъжността „барман”, посочена в обстоятелстевана част на НП включва функции,които освен , че са общоизвестни, произтичат и от самото й наименование / обслужване на бара/, поради което липсата на изчерпателното им изброяване не обосновава незаконосъобразност на НП. Тези функции са били установени по безспорен начин от актосъставителя, и потвърдени от него при разпита в качеството му на свидетел пред съда, както и от лицето, изпълнявало съответната функция, в подадената от него декларация. Събраните в тази връзка доказателства обосновават извод за упражнявана от него дейност, съдържаща всички елементи на трудово правоотношение и обратният извод на решаващия съд се явява незаконосъобразен. Във връзка с това необоснован е и изводът му за нарушение на чл. 42,т. 4 и чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Необоснован е и изводът на съда, че не е било установено описаното в АУАН деяние да представлява нарушение и че жалбоподателят е негов автор. Обратният извод следва от съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства- свидетелските показания на актосъставителя, подадената от свидетеля Д. П. декларация и постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, в което се съдържа изрична констатация за осъществявани от П. трудови функции като „ барман”. Последното е подписано от работодателя и от работника, не е оспорено по предвидения ред, и следва да се преценява като доказателство за съдържащите се в него констатации.

Неправилен е и изводът на решаващия съд за извършено при съставянето на АУАН съществено процесуално нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН . По принцип законът допуска съставянето на АУАН да бъде извършено в присъствието на свидетели/двама/ , които не са присъствали при установяване на нарушението / чл. 40, ал. 3 от ЗАНН/. Видно от съставения на 12.03.2013 г. АУАН, на същата дата е извършена част от проверката/ документална/ в ДИТ , т.е. актът е съставен в резултат на две проверки, установяващи различни факти , поради което , и при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е допустимо съставянето му в присъствието на двама други свидетели.

При така установени факти и извод за наличие на трудовоправни отношения без същите да са оформени по предвидения в чл.62, ал. 1 от КТ начин като писмен трудов договор, както и при проведено в отсъствие на съществени процесуални нарушения административнонаказателно производство, първоинстанционният съд неоснователно е отменил наказателното постановление. Налага се извод за основателно ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй като така посочената административнонаказателна разпоредба съдържа в себе си хипотезата на нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Несъответствието между АУАН и НП в посочване на нарушената правна норма, наведено от ответника по касация като основание за незаконосъобразност на НП не се споделя от настоящия съд. От една страна в АУАН е посочена една от релевираните в НП нарушени правни норми- чл. 1,ал. 2 от КТ, а от друга- извършването на нарушението, както и самоличността на нарушителя са безспорно установени, което е основание за допустимо приложение на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Като е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно и го е отменил, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 12/14.02.2014г., постановено по НАХД № 260/ 2013г. на Червенобрежкия районен и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-1502554/ 05.04.2013г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ИТ/- Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.