РЕШЕНИЕ № 267

гр. Плевен, 28 Май 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:                    

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА ПЕЦОВА

     СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М. и с участието на Иван Шарков –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 301 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Р. И. И., против решение № 13/14.02.2014 г. на Районен съд на гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д № 261/2013 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1502556/05.04.2013 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на „Диди ЕМ” ЕООД – гр. Койнаре, обл. Плевен, представлявано от Д.П.Т. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за това, че е допуснал до работа, като сервитьор в обект – нощен бар „Инсомния”, намиращ се в гр. Койнаре, ул. „Хр. Ботев” № 4, стопанисван от„Диди ЕМ” ЕООД, лицето П. П. П. без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения между лицето и работодателя, представляващо нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/.  

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като неправилно постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Касаторът счита, че първоинстанционният съдът постановява своето решение без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи, че лицето П. П. П. е заварено от гл. инспектор Б. Н. да предоставя работна сила като сервитьор в обекта стопанисван от „Диди ЕМ” ЕООД при съвместна проверка с ОД на МВР и ТД на НАП по сигнал, че работят хора без договор, като лицето е предоставяло работна сила в работно време, с обособено работно място, обслужвало клиенти в нощното заведение. Твърди, че показанията на гл. инспектор Б. Н. пред първоинстанционния съд са категорични и непротиворечиви, в присъствието на всички страни и свидетели по делото, но съдът не е кредитирал тези показания. Сочи, че издаденото постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е подписано от работника и работодателя без възражение и не е оспорвано по съдебен път. Счита, че са незаконосъобразни изводите на Районен съд – Червен бряг, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от свидетели по установяване на нарушението и съставяне на акта, това са свидетелите Г. Д. и М. Б., които са потвърдили този факт и в съдебното заседание. Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде потвърдено НП.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Р. И.. Поддържа касационната жалба и изложените в нея мотиви. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – гр. Червен бряг или да бъде върнато делото за ново разглеждане на всички факти и обстоятелства от друг състав на същия съд.  

Ответникът – „Диди ЕМ” ЕООД – гр. Койнаре, представлявано от Д.П.Т., редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на касационния ответник, в който са наведени съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

         РС Червен бряг е установил, че на 09.03.2013г. около 0,15 часа служители на Дирекция “Инспекция по труда” извършили проверка в нощен бар”Инсомния”, находящ се в гр. Койнаре, на ул. Христо Ботев” № 4 и стопанисван от “Диди Ем” ЕООД. Инспекторите са установили, че лицето П. П. работила като сервитьор, без отношенията по предоставяне на работна сила да са били уредени като трудови между лицето и работодателя. По повод установеното нарушение на 12.03.2013г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 15-1502556/12.03.2013г. с който е било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. По така съставеният акт било издадено и оспореното наказателно постановление.

За да отмени последното РС Червен бряг приел, че не е доказано вмененото на “Диди Ем” ЕООД административно нарушение. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се установявало лицето, сочено като сервитьор да е присъствала на 09.03.2013г. в нощен бар”Инсомния”, както и същата да е извършвала дейности, характерни за този вид предоставяне на работна сила. Според районният съд в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, а именно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. не на последно място съдът посочил, че е бил нарушен и реда за съставяне на АУАН касателно липсата на свидетели по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Решението на РС Червен бряг е неправилно и следва да бъде отменено.

От доказателствата по делото се установява, че на 09.03.2013г. около 0,15 часа е била извършена проверка на нощен бар ”Инсомния” от служители на Дирекция “Инспекция по труда”. От показанията на актосъставителя се установява, че в заведението са били открити 4 лица, който работили без трудови договори – две сервитьорки и двама бармани. Същото кореспондира с приложената на л. 11 от делото собственоръчно попълнена декларация от П. П. П., съгласно която същата е извършвала дейност като сервитьор без трудов договор. Издадено е постановление от 09.03.2013г. за обявяване на съществуващо трудово правоотношение по чл. 405а от КТ, влязло в сила, като неоспорено. Последните са описани и приложени към АУАН №15-1502556/12.03.2013г., с който е поставено началото на административнонаказателното производство, като е повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Следва да бъде посочено, че според чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, което ще рече, че в тежест на жалбоподателя, настоящ касационен ответник е било да докаже, че не е извършил отразените в акта обстоятелства. Действително АУАН №15-1502556/12.03.2013г. е съставен 3 дена след извършване на проверката, но както бе посочено по-горе, към акта са приложени официални документи, съставен е в присъствието на представител на юридическото лице, сочено за нарушител и двама свидетели на съставяне на акта, което е допустимо по арг. от чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В същия ясно е описано нарушението  - “на 09.03.2013г. работодателят “Диди Ем” ЕООД е допуснал П. П. да работи като сервитьор, без отношенията да за уредени като трудови”. Следователно акта е съставен при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и се ползва с доказателствената сила по чл. 416, ал. 1 от КТ. РС Червен бряг обаче неправилно е приел, че визираното в АУАН нарушение не е било доказано по никакъв начин, както, че не е било установено, че лицето П. П. е присъствала в нощен бар ”Инсомния” по време на проверката. Такова твърдение никога не е имало от страна на нарушителя. Точно обратното, по делото е представен Граждански договор № 3/08.03.2013г., сключен между П. П. П. и “Диди Ем” ЕООД, според който П. е следвало да изпълнява длъжността “сервитьор” от 08.03.2013г. до 09.03.2013г., за което ще получи възнаграждение от 14 лева. Тезата на санкционирато лице е да се обоснове правоотношение, различно от трудовото, с което да се обясни дейността на П. П.. При определяне на едно правоотношение дали е гражданскоправно или трудовоправно съществен е характерът на извършваната работа. Предоставяне на работна сила съществува винаги, когато за изпълнението на даден вид работа, нейният извършител се подчинява на определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Следователно, така представеният "граждански договор" по мнение на касационният състав е опит за заобикаляне на трудовото законодателство. Същият, макар и именован “граждански”, съдържа реквизитите на трудов договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, поради което не може да се приеме, че има характер на договор по чл. 280 и сл. от ЗЗД, където целта е постигането на определен резултат.

Безспорно е установено трудово правоотношение между “Диди Ем” ЕООД и П. П., което е обявено за такова с постановление от 09.03.2013г. Същото е влязло в сила, като неоспорено и по него е имало изпълнение от страна на работодателя “Диди Ем” ЕООД, видно от т. 2 на Справка от НАП ТД В. Търново на л. 41 от делото. Следователно, правилно е ангажирана отговорността на дружеството като работодател за нарушение на трудовото законодателство. Наложената санкция е в размер на 1500 лева, което е минимално предвидения размер за този вид нарушение. Последното и предвид забраната по чл. 415в, ал. 2 от КТ налага извода за съответствие на наказателното постановление с материалния закон.

Достигайки до изводи, различни от гореизложените, РС Червен бряг е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а НП

Водим от горното, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 13/14.02.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 261 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2013 г., като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-1502556/05.04.2013 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на „Диди ЕМ” ЕООД – гр. Койнаре, обл. Плевен, представлявано от Д.П.Т. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за това, че е допуснал до работа, като сервитьор в обект – нощен бар „Инсомния”, намиращ се в гр. Койнаре, ул. „Хр. Ботев” № 4, стопанисван от„Диди ЕМ” ЕООД, лицето П. П. П. без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения между лицето и работодателя, представляващо нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.