РЕШЕНИЕ

217

град Плевен, 29 Април 2014  година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети април  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Ц.Д.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 300/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен чрез пълномощник юрк. Р. И., срещу решение № 15 от 14.02.2014 г. на Районен съд – гр. Червен бряг, постановено по НАХД № 263/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при   нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че е налице единство  в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е постановил своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Посочва, се че Х. И. И., която е предоставяла работна сила като „сервитьор“ в обект нощен бар „Инсомния“ в гр. Койнаре, стопанисван от „ДиДи ЕМ“ЕООД гр. Койнаре е попълнила и подписала собственоръчно декларация на 08.03.2013 г. в 0 ч., в която заявава че работи от 08.03.2013 г., няма сключен трудов договор и има работно време от 23 ч. до 6 ч., работи на длъжност „сервитьор“ и има почивни дни, т.е. налице са всички елементи на трудово правоотношение, като време, място и характер на работата (чл. 66 от КТ). Твърди се, че гл. инспектор Б. Н. е издал постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което обявява съществуването на трудово правоотношение, както и че постановлението е подписано от работника и работодателя, без възражение и не е оспорвано по съдебен път и така работодателят се е съгласил с констатациите на инспектор Н., че завареното да работи лице извършва трудова дейност като „сервитьор“. Навеждат се доводи, че са незаконосъобразни изводите на Районен съд гр. Червен бряг, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че АУАН е подписан от свидетели по установяване на нарушението и състава на акта. Твърди се, че извършеното нарушение е установено при документалната проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 12.03.2013 г., когато работодателят не представя сключен трудов договор със завареното да работи лице, тогава е съставен и АУАН. Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Червен бряг и да бъде потвърдено наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, се представлява от юрисконсулт Р. И., която моли  да бъде уважена  подадената касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда”, заедно с наведените в нея доводи и да се отмени  решението на първоинстанционния съд, като съдът потвърди издаденото от Дирекция „Инспекция по труда” наказателно постановление.

Ответникът – „ДиДи ЕМ“ЕООД гр. Койнаре, чрез представляващ Д.П.Т., се представлява от адвокат Т. Г. от Адвокатска колегия – Плевен, която счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Посочва, че първоинстанционният съд подробно е изложил доводи относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, които споделя изцяло. Счита, че правилно съдът е отменил наказателното постановление, т.к. съставеният АУАН на първо място е съставен в нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗАНН – свидетелите, подписали АУАН, не са присъствали нито при съставяне на акта, нито при извършване на нарушението. Посочва, че те са изяснили това обстоятелство при разпита им пред първа инстанция. Излага доводи, че Червенобрежкият районен съд правилно е изложил и мотиви относно нарушението на разпоредбата на чл.42 т.4, чл.57 т.5 от ЗАНН и чл.53 от ЗАНН. Счита решението за пълно, обстойно и законосъобразно и моли да се потвърди.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-1502557/05.04.2013 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, с което на „ДиДи ЕМ“ЕООД гр. Койнаре, представлявано от Д.П.Т. ***, за това че е допуснал до работа, като сервитьор в обект-нощен бар „Инсомния“ в гр. Койнаре, ул. „Христо Ботев“ № 4, стопанисван от  „ДиДи ЕМ“ЕООД гр. Койнаре, лицето Х. И. И. без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения между лицето и работодателя – нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500(хиляда и петстотин) лв.

Съдът е приел, че не е установено безпорно престирането на работна сила и оттам необходимостта от сключване на трудов договор. Прието е, че е налице и нарушение при съставяне на АУАН, тъй като като свидетели са посочени лица, които не са присъствали нито при извършване, нито при установяване на административното нарушение.

Настоящата инстанция намира, че решението на РС- Червен бряг е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Изцяло се споделя извода, че не е доказано извършване на установеното нарушение – престиране на работна сила без трудов договор, но не се приема, установено от РС-Червен бряг, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 , ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН в случая е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели. Настоящата инстанция намира обаче, че при съставяне на 12.03.2013 година на АУАН е допуснато друго процесуално нарушение.  В същия  е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ.Съгласно чл.1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следва да се приеме, включително съобразно систематичното й място в КТ, че нормата на чл.1, ал.2 КТ е обща норма/Глава първа „общи положения” /, поради което при наличие на специалните разпоредби на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ, не може да се приложи общата такава. Повелителната норма на чл. 1, ал. 2 от КТ съдържа основен принцип на трудовото право и не може да намери приложение, ако проверката е установила категорично липса на писмен трудов договор, липсата на който е отделно, изрично основание за налагане на имуществена санкция. Непосочването на правилната правна квалификация е абсолютно основание за незаконосъобразност на АУАН. Сочената норма не съдържа никакво задължение , за което  да е предвидено съответно наказание. В НП е посочена същата норма, но във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, като посочването на нормата на чл.62, ал. 1 от КТ едва в НП опорочава същото, тъй като не е налице единство между нарушените правни разпоредби, посочени в АУАН и НП и това е съществено нарушение, тъй като не е възможно организиране на защитата на наказания субект.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 15 от 14.02.2014 г., постановено по НАХД № 263/2013 г. на Районен съд – гр. Червен бряг.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

                                                                                                      2.