Р E Ш Е Н И Е
№ 237
гр.Плевен, 13 Май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 298 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 11 от 14.02.2014 г., постановено по НАХД № 501 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Левски е отменено
НП № 27-116 от 7.11.2013 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит”, с което на Р.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 116,
ал. 1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от д-р С. В. – Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр. София, чрез ст. юрк А. Я., който счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и ясно и недвусмислено описва извършеното административно нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени. Твърди, че правото на
защита на нарушителя не е накърнено, тъй като самото нарушение е описано
подробно в обстоятелствената част и ясно са изложени доводи относно
съставомерността му.
Касаторът счита, че с оглед всички събрани
доказателства извършеното нарушение е доказано безспорно и категорично. Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ, д-р Д. е бил задължен в
качеството си на началник на отделението да планира, организира, контролира и
отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи. Счита,
че посочената разпоредба действително е обща, но е достатъчно изчерпателна,
като включва няколко конкретни по своя характер и значение задължения – да бъде
планирана, да бъде организирана и да бъде контролирана медицинската дейност,
което означава, че е необходимо съответният ръководител да е осигурил
предварително конкретен план относно провеждането на медицинската дейност в
отделението при наличието на конкретни хипотези, свързани със здравословното състояние
на пациентите, да създаде необходимата организация за неговото изпълнение и да
извършва контрол на всички нива при осъществяването на дейността.
В жалбата се сочи още, че разпоредбата на
чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ предвижда състав на административнонаказателна
отговорност за всеки, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по
прилагането му и действително е бланкетна, но в случая
административнонаказващият орган, като е приел, че д-р Д., като началник на
неврологично отделение, не е изпълнил задълженията си по чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ,
го е обвинил в нарушение по чл. 116, ал. 1 от ЗлЗ и бездействието му е
квалифицирано като нарушение при извършване на дейност по болнична медицинска
помощ в нарушение на закона.
Касаторът счита, че принципно не
съществува материалноправно основание началникът на отделение в съответно
лечебно заведение да бъде изключен като субект на административнонаказателната
отговорност по чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ, тъй като неговите права и задължения по
чл. 71 от ЗЛЗ са част от регламентацията на управлението и контрола на
лечебните заведения за болнична медицинска помощ и лицата, на които се възлагат
и неизпълнението на което и да било от задълженията или неспазването на закона
при осъществяването им не може да се изключи от приложното поле на санкционната
разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ. Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд, като бъде постановено друго, с което издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се явява лично и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Левски е установил следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство било
започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
против жалбоподателя за това, че началникът на Неврологично отделение при МБАЛ
Левски ЕООД не е извършил всички необходими действия за оформянето на документите,
касаещи хоспитализацията на пациентката съгласно нормативната уредба, с което
бил нарушил чл. 71, т.2 от ЗЛЗ, като нарушението е извършено на 17.12.2012г.
За нарушенията, констатирани с АУАН - че д-р Д. не бил
извършил всички необходими действия за оформянето на документите, касаещи
хоспитализацията на пациентката съгласно нормативната уредба, на основание
чл.116, ал.1 от ЗЛP, във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ, Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит” наложил на жалбоподателя глоба в размер
на 1000 лв. Съдът приел констативен протокол за извършена проверка. От
показанията на разпитаните свидетели установил, че по повод жалба, свързана с
неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ на пациентка, лекувана в
болницата, била извършена проверка. Констатирано било, че пациентката е
настанена в лечебното заведение, без да са издадени медицински документи.
Установило се, че жалбоподателят, в качеството му на Началник Неврологично
отделение в лечебното заведение е допуснал нарушение по отношение изпълнение на
неговите преки дейности: не е изпълнил вменените му по закон и длъжностна
характеристика, и в устройствения план на лечебното заведение задължения, че
не е провел лечебно – диагностичния
процес съгласно изискванията при хоспитализиране на пациентите.
При тези факти, от правна страна съдът приел следното:
За да се реализира административнонаказателната отговорност, следвало
наказателното постановление да съдържа освен описание на нарушението, дата и
място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, така и законните разпоредби, които са
били нарушени. С посочването на конкретната нарушена законова норма се довеждало
до знанието на наказаното лице защо и на какво основание е санкциониран.
Значението на изискването за посочване на нарушените законови разпоредби според
ЗАНН било такова, че тяхното непосочване или неправилна правна квалификация на
фактическата обстановка към наказателното постановление съставлявало съществено
нарушение на закона и е основание за отмяната му.
Посочил, че на жалбоподателя е вменено нарушение на
чл. 71, т.2 от ЗЛЗ, в хипотезата на която норма фигурирали четири отделни
изпълнителни деяния, като не ставало ясно коя хипотеза е нарушил
жалбоподателят. Цитираната норма установявала единствено общото правомощие на Д.
да планира, контролира, организира и да отговаря за цялостната медицинска
дейност в структурата, която ръководи. Същата обаче била бланкетна и като
такава не вменява конкретно правило за поведение, с оглед което липсвала яснота
относно деянието, за което е наказано лицето.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила било съществено, тъй като
било нарушило правото на защита на наказаното лице.
При тези доводи, съдът отменил
оспореното пред него
наказателно постановление.
Настоящият състава на АС Плевен
споделя изводите на Районен съд Левски, с оглед което не следва да ги
преповтаря.
По наведените в касационната жалба
доводи, съдът съобрази:
Неоснователно е твърдението, че в
НП подробно и изчерпателно са описани обстоятелствата, които са квалифицирани
като нарушение, вменено на лицето. На първо място, както правилно е посочил
Районен съд Левски- самото нарушение предвижда като изпълнителни деяния няколко
алтернативни форми. Т.е., доколкото се касае за предписани правила за поведение,
които включват „ планиране, организиране и контролиране на медицинската
дейност”, за осъществяване на нарушение на тази норма следва да бъде описано
конкретно деяние, извършено от наказаното лице, което е нарушило някое от
горецитираните правила за поведение, като последното следва да е точно
определено.
От обстоятелствата, описани в АУАН и
възпроизведени в НП не става ясно кое точно деяние, осъществено именно от д-р Д.
следва да бъде санкционирано като нарушение. Нещо повече, дори и да имаше
описание на поведението, което е възприето за нарушение, последното не е
подведено под нито едно от изброените предложения на нормата за поведение.
Изложените обстоятелства касаят здравния статус на пациентката, по жалбата на
чиито близки е образувано производството, както и нейното настаняване в
болничното заведение, без за това да са оформени необходимите документи.
Въпреки, че е направена подробна проверка по случая, в АУАН и НП лаконично е
изведен извод, че последното представлява нарушение на д-р Д. на посочената
норма. Прието е, че д-р Д. не е извършил всички необходими действия за
оформянето на документите по хоспитализацията на пациентката, съгласно
нормативната уредба. Съдът приема за доказано на база на приложените по делото
доказателства, че действително пациентката е хоспитализирана, без за това да са
оформени нужните документи. Последното обаче не може да се вмени в нарушение на
д-р Д. по посочения текст. Установено е кой е бил ординаторът в отделението,
който е следвало да извърши оформянето на документите и който впрочем е взел
решението за настаняване на лицето без да се оформят документи, видно от
писмените му обяснения ( л. 96, 97 по делото на РС Левски – Обяснения на д-р Г.). Установено е, че наказаното
лице – Началник на отделението към датата на установяването му (17.12.2012г.) е
бил на разположение, но не е взел решението за хоспитализация. В изготвения КП
№27-116/23.04.2013г. е цитиран текста от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение,
който задължава воденето на документация при хоспитализация на пациенти, но
същият не е възпроизведен в АУАН и НП. Извън това, цитираната в КП норма визира
преценка за прием на пациентите в приемно-консултативните кабинети, което в
случая е извършено от з.р Г., а не от наказаното лице (ал.1 на чл. 34), и задължение за
медицинската сестра в отделението да вписва в лист „ИЗ” времето на приемане
(ал. 11 на чл. 34). От изложеното следва, че макар и безспорно да се
установяват пропуски по оформянето на документите при хоспиталицазията на
пациентката, то последното не може еднозначно да се вмени в нарушение на д-р Д.,
в качеството му на началник отделение.
Последното не осъществява състава
на визираната от органа норма, доколкото същата предвижда планиране,
организиране и контролиране на медицинската дейност, а вмененото като нарушение
деяние, доколкото има яснота за същото, представлява нередовно изготвяне на
документи. Липсват данни за проверка за наличието на организация в отделението,
както и за планиране и контрол от страна на
началника на отделението. Иначе казано, лицето е наказано за деяние,
което представлява неоформяне на документи, за което последният няма преки
задължения. Неговите задължения се изразяват в поведение, което следва да
представлява контрол на тези задължения. Как и дали е осъществен такъв и от
кого е извършено деянието не е правена проверка по делото. Последното съдът
излага за пълнота, доколкото така описаното води до извод и за несъответствие
между описаното деяние и визираната като нарушена норма. Последната повелява
контрол, което ще рече, че се касае за нарушение при условията на
допустителство, което – първо, не е предвидено в ЗЗ, и второ - не съответства на описаното деяние, доколкото
същото е възпроизведено като неизпълнение на задължения на лицето, които същото
няма, а има задължение да осъществи контрол за изпълнението им в рамките на
отделението.
По изложените допълващи
съображения, съдът приема, че НП правилно е отменено от РС Левски, поради което
решението му следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 14.02.2014
год., постановено по НАХД № 501 по
описа за 2013 г. на Районен съд
гр. Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.