Р Е Ш Е Н И Е

№ 284 / 3 Юни 2014 година

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 292 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С Решение № 152/27.02.2014г., постановено по НАХД №2916/2013г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 329/13.11.2013г. на Зам. кмет на Община Плевен, с което на „ВЕКТОР ИНВЕСТ” ЕООД гр. Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 15,ал. 7 и на осн. чл. 20, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 9 на Общински съвет-Плевен / пр. р.№293/05.09.2012г. на ОбС-Плевен/ за това, че на 10.05.2013г. около 9,30 ч. е извършил без правно основание разораване и е превърнал в нива 1,630 дка от имот с № по КВС 000276, с площ от 10,511 дка в м. „Начовец” землище с. Брестовец, който имот е с начин на трайно ползване пасище-мера.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „ВЕКТОР ИНВЕСТ” ЕООД-Плевен , представлявано от П.Й. и чрез адв. Д.Д. *** с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон.

Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства не е установена фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП по отношение на времето на извършване на нарушението- посочената в НП дата 10.05.2013 г. , като твърди, че на същата дата в посочения имот не са се намирали никакви служители, работници или представители на дружеството и не са извършвали никакви мелиоративни действия в него. В подробно изложени съображения навежда довод, че в хода на съдебното следствие се е доказало по несъмнен начин, че посочената в АУАН дата 10.05.2013 г. не е дата, на която е извършено описаното в него нарушение. На следващо място твърди, че не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 7 от Наредбата, който регламентира задълженията на ползвателите на мери и пасища, а по отношение на разораната нива той няма такова качество. На следващо място, анализирайки разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Наредбата и чл. 15, ал. 7 от същата, прави извод , че превръщането на пасищата и мерите в обработваема площ нива не е вменено като нарушение , тъй като не е формулирано като забрана в чл. 15, ал. 7. Счита, че по тези съображения НП е незаконосъобразно, а решението на РС- неправилно и моли да бъде отменено. По същество чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа жалбата на изложените в нея основания

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да постанови своето решение, Районният съд е приел за безспорно установени фактите, отразени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, кредитирал е показанията на свидетелите Д. О., А. Н. и частично тези на Л. Л. в тяхното съответствие с писмените доказателства и е направил извод за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на касатора.

Касационният съд не споделя този извод. Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на решаващия съд по отношение на изискуемия от чл. 42, т. 3 , респ. чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН реквизит от съдържанието на АУАН и НП „дата на извършване на нарушението”. Безспорно е, че изпълнителното деяние не е реализирано на 10.05.2013 г. На тази дата е установено извършеното нарушение- разораване на 1,630 дка от имот № 000276 в местността „Найчовец”, землище с. Брестовец. Не се споделя изводът на съда, че от внимателния прочит на изложеното в АУАН и НП следва извод, че административнонаказващият орган с посочването на тази дата е отразил момента на установяване на административното нарушение. Такъв извод не може да бъде направен поради ясното и недвусмислено посочване на датата 10.05.2013 г. като дата, на която е „ извършено” разораването и превръщането в нива на процесната част от имота, с което е осъществен съставът на административното нарушение. Категоричното й посочване и в двата акта като дата на извършване на нарушението, а не като дата на неговото установяване, опорочава наказателното постановление и е самостоятелно основание за отмяната му.

При служебната проверка на решението за съответствието му с материалния закон, настоящият съд констатира, че Районният съд неправилно е интерпретирал начина, по който 15, ал. 7 от Наредбата е посочен в АУАН и НП като нарушена правна норма. Съгласно разпоредбата на този текст, ползувателите на мери и пасища имат задължение да не разорават мерите и пасищата и да не променят предназначението им, а съгласно чл. 20, ал. 2, пр. 2/ посочен в НП като административнонаказателна разпоредба, на основание на която, но във връзка с чл. 15, ал. 7 се налага наказанието/, наказва се с глоба от 100 до 500 лв./ф.л./ и имуществена санкция от 500 до 2000 лв./ ю.л./ който унищожи общински мери и пасища и /или ги превърне в обработваема площ- нива. Чл. 15, ал. 7 не може да бъде отнесен към конкретния случай, тъй като нарушителят не притежава качеството ” ползувател” – елемент от неговия фактическия състав, в смисъла, който законодателят / в случая-Общински съвет-Плевен/ е вложил в това понятие- лице, на което е предоставено ползването на имота. Разглежданият случай е в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата, който, независимо, че е административно-наказателна разпоредба, съдържа и правилото за поведение с всички елементи от фактическия състав на нарушение, изразяващо се в: „ унищожаване на мери и пасища и/или превръщането им в обработваема площ-нива” със субект- всяко лице, без ограничение досежно неговото качество на ползувател, каквото е налице в чл. 15, ал. 7, а забраната ползувателите да извършват гореописаните действия , регламентирана в чл. 15, ал. 7 от Наредбата е разновидност на общата забрана по чл. 20, ал. 2 . Т.е., в разглеждания случай следва да се приеме, че нарушената правна норма е чл. 20, ал. 2 от Наредбата, и като е посочил като такава чл. 15, ал. 7, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, респ. Районният съд, потвърждавайки НП е постановил несъобразено с него съдебно решение, което следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 152/27.02.2014г., постановено по НАХД №2916/2013на Плевенския районен съд и вместо нето постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 329/13.11.2013г. на Зам. кмет на Община Плевен .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.