РEШЕНИЕ № 465

гр.Плевен, 01.10.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, осми състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

При секретаря В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков при Окръжна прокуратура - Плевен като разгледа докладваното от председателя административно дело № 290 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 71, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на “ЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД от гр. Габрово, чрез представляващия дружеството П.Н.Н., срещу Решение № РО-2/21.10.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен, с което е отнето разрешителното за водоползване № 101526/11.05.2006г., изменено с Решение № 69/08.08.2007г.

Излагат се съображения, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че извършената проверка на обекта, дала повод за издаване на оспореното решение, e била осъществена без да е присъствал представител на дружеството, поради което не e било ясно какви елементи от обекта са били изследвани. Твърди се, че на основание договор за съвместна дейност, сключен между “Енерджи груп” ООД и наследниците на МВЕЦ “Мелница Росица” е било издадено разрешение за водоползване. Твърди се, че дружеството е поело ангажимент да възстанови съществуващите турбини и саваци, и да изгради нова генераторна част на ВЕЦ. Последната обаче е могла да бъде пусната в експлоатация след сключване на договор с ЕРП “Е-ОН” за изкупуване на произведената електроенергия. За сключването на договора от страна на електро разпределителното дружество са били поставени редица условия – наличие на преотстъпено право на строеж, наличие на протокол за търпимост, наличие на собствен трафопост. С течение на времето условията са изпълнени и предстояло подписване на договора с ЕРП. От последно се прави извод, че до този момент не е имало основание за пускане на централата в действие. Счита, че издаденото разрешение за водоползване и поставения срок за въвеждане в експлоатация на ВЕЦ e било свързано с положително решение от други организации и реализацията на собствен продукт. По същество моли да бъде отменено Решение № РО-2/21.10.2013г. на Директора на БДУВДР-Плевен.

От страна на ответника е постъпило възражение, в което са изложени аргументи за неоснователност на подадената жалба. Ответникът твърди, че с разрешение за водоползване № 101526/11.05.2006г. с титуляр “Енерджи груп” ООД е било разрешено водоползването от р. Росица с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ “Мелница Росица”. Разрешението е било променено с решение № 69/08.08.2007г. в частта, касаеща сроковете за извършване на строителството и реализирането на водоползването, като срокът за извършване на строителството е бил удължен до 30.04.2008г., а реализирането на водоползването – м. юни 2008г. Сочи, че сроковете били изтекли още през 2008г., като към момента на издаване на оспореното решение за отнемане на разрешителното за водоползване не е било реализирано инвестиционното намерение и не е искано изменение на предвидените в решение № 69/08.08.2007г. срокове за това.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Е. К. ***, която поддържа жалбата на заявените основания. Сочи, че при издаване на разрешителното за водоползване разпоредбата на чл. 79 от Закона за водите /ЗВ/ не е съществувала, от което прави извод за противоречие с материалния закон. Претендира разноски по делото. Представя писмено становище, в което сочи допълнителни процесуални нарушения при издаване на оспореното решение. Счита, че административният акт е бил издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, т. к. административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая. Нарушен е според оспорващия и принципът, заложен в чл. 6 от АПК - административният акт да бъде издаден в съответствие с изискването за разум, добросъвестност и справедливост. Административното производство е проведено в нарушение на чл. 34 от АПК, т.к. дружеството не е било уведомено и не му е била дадена възможност да изрази становище и да прави доказателствени искания или възражения. Счита още, че административният акт е немотивиран, което винаги обуславяло отмяната му. Счита, че е налице разминаване между констатациите в констативен протокол № 4-МБ-44 и Удостоверение за търпимост № 16/04.09.2013г. от което прави извод за изпълнение на сроковете в частта за извършване на строителните дейности.

Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район – гр. Плевен, се представлява от юрк Ц.Х., която мотивира становище за неоснователност на жалбата и заявява претенция за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, осми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

На основание договор за съвместно производство на електроенергия № Е-01/07.06.2005г., сключен между “Енерджи груп” ООД, гр. Габрово и собствениците на “Мелница Росица” е издадено Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. В същото е посочен водния обект р. Росица, в землището на гр. Бяла черква, а като цел - производство на електроенергия посредством ВЕЦ “Мелница Росица”. В разрешителното са посочени срок за започване и завършване на строителните работи – м. май – м. декември 2006г. и срок на действие на разрешението – 11.05.2006г. – 11.05.2016г. В т. 1 на графа други условия на разрешителното е определено, че реализирането на водоползването ще се осъществи до м. юни 2007г., начина на изменение на разрешителното – по реда на чл. 72 от ЗВ, подновяване на разрешителното – по реда на чл. 78 от ЗВ и прекратяване на действието на разрешителното по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В т. 11 на графа други условия е указан реда и случаите на отнемане на разрешителното за водоползване, а именно съгласно чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗВ включително и за неизпълнение на т. 2 от условията за водоползване в разрешителното; неспазване срока за завършване на възстановителните дейности; неспазване срока за реализация на водоползването; неплащане на такса за водоползване в нормативно определения срок.

С Решение №69/08.08.2007г. е изменено Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. по отношение на раздел “Срок за започване и завършване на строителните работи”, като е определен нов срок – 30.08.2008г.; В раздел “Условия на водоползването” е определено същото да започне от м. юни 2008г.; В раздел “Такси за водоползване” е променено името и банковата сметка на БДУВДР – Плевен.

На 29.08.2013г. е извършена проверка от служители при БД Дунавски район гр. Плевен, в присъствието на Кмета на Община Бяла черква, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 4-МБ-4/29.08.2013г. Установено е, че по проекта за изграждане на МВЕЦ не се работи, не се извършват строителни или възстановителни работи на довеждащия канал или мелницата. Установено е още, че срокът за извършване на възстановителните дейности, регламентиран с Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. е изтекъл. На основание извършената проверка и КП № 4-МБ-4/29.08.2013г. е издадено оспореното Решение № РО-2/21.10.2013г. в което е отбелязано, че към 30.04.2008г., на която дата е изтекъл удължения срок за завършване на строителството на МВЕЦ “Мелница Росица”, същото не е извършено в частта изграждане на водохващане от р. Росица, както и останалите съоръжения, които са част от схемата и техническите параметри на съоръженията на МВЕЦ “Мелница Росица”. Посочено е още, че не е постъпвала молба/заявление за изменение на Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. в частта “Срок за извършване на строителството” и т. 1 Реализиране на водоползването от “Други условия”. Посочено е, че сроковете са изтекли през януари и февруари на 2010г., а неизграждането на МВЕЦ и нереализирането на водоползването в регламентираните срокове представлява нарушение на условията на разрешителното. На основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ е постановено отнемането на Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г., изменено с Решение № 69/08.08.2007г. Решението на Директора на БДУВДР-Плевен е оспорено по административен ред пред Министъра на околната среда и водите, който с Решение № 33/06.03.2014г. е отхвърлил жалбата на “Енерджи груп” ООД и е потвърдил Решение № РО-2/21.10.2013г.

Като доказателства по делото са представени писма от Областен управител на Област Велико Търново № 69-73/25.08.2011г. № 0807-27/10.08.2011г. № 6903/21.04.2011г. относно искане от страна на дружеството – жалбоподател за учредяване на право на строеж на територията на “Мелница Росица”, писмо от Община Павликени от 14.08.2011г. и писмо № 1825/12.04.2011г. от БДУВДР Плевен по отношение на идентично искане. Представено е и Удостоверение за търпимост № 16/04.09.2013г. на гл. архитект на Община Павликени за обект “Техническо съоръжение към Мелница Росица”, находящо се в ПИ № 07716.501.2 по КККР на гр. Бяла черква. Представена е и кореспонденция между дружеството и “Е-ОН България мрежи” АД по повод искане за проучване на условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна, обективна и безпристрастна. От същата се установява, че има неизвършени строителни и монтажни дейности, поради което не е възможно да се произведе електроенергия от МВЕЦ. По същество в заключението е посочено е, че не е монтирана турбинно-генераторната група, не е изработен монтиран нов савак на водовземното съоръжение за вододовеждащия канал “Арка” и не е изградено (обособено) генераторно помещение. Подробно са описани кои части от хидротехническата инфраструктура са изпълнени, като е посочено че само те не са достатъчни за да се произведе електрическа енергия.

Съгласно чл. 79а (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) от ЗВ - Органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия: 1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година; 2. осъществяване на водовземане и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното;3. нарушаване условията на разрешителното и други. Следва да се посочи, че органът по чл. 52. (Изм. - бр. 65 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 61 от 2010 г.) е според т. 1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице., т. 2. изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; т. 3. кмета на общината след решение на общинския съвет., т. 4. директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗВ Басейновите дирекции контролират изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон. Следователно актът, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен орган - Директора на БДУВДР-гр. Плевен.

Оспореното Решение № РО-2/21.10.2013г. на Директора на БДУВДР-гр. Плевен е мотивирано от фактическа и правна страна, като същото се основава на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за водите. Съгласно сочените правни норми органът по чл. 52, ал. 1, в случая - Директора на БДУВДР-гр. Плевен, може да постанови отнемане на разрешителното за ползване на водния обект при нарушаване условията на разрешителното и неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Решението е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактически констатации и правни квалификации за допуснати нарушения при извършване на контролираната дейност. Решението се позовава на проверка, обективирана в КП № 4-МБ-44/29.08.2013г. Действително, по време на извършване на проверката не е присъствал представител на дружеството жалбоподател, което обаче съдът намира, че не съществено процесуално нарушение. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било допуснато, то резултатът би бил различено от настоящия. В случая се установява, а и не се спори, че не е довършен проекта за изграждане на МВЕЦ “Мелница Росица”, както и реализирането на водоползването по отнетото разрешение не е започнало в указаните срокове. Нещо повече, искането в жалбата до Административен съд Плевен е да се удължи срока за въвеждане на МВЕЦ “Мелница Росица” в експлоатация. Във връзка с неприсъствието на представител на “Енерджи груп” ООД на извършената проверка са направени възражения, в смисъл, че не са били събрани всички относими факти за случая. Възраженията са неоснователни от една страна дружеството се е възползвало от възможността да оспорва Решение № РО-2/21.10.2013г. по административен ред, където е имало възможност да представя доказателства, че са изпълнени условията на Разрешително № 101526/11.05.2006г., изменено с Решение № 69/08.08.2007г. От друга страна, в настоящото съдебно производство дружеството-жалбоподател в най-пълна степен може да защити свои права и законни интереси, и да представя доказателства в своя подкрепа. Именно по искане на жалбоподателя беше допусната и приета съдебно техническа експертиза, но това доказателство не е в подкрепа на тезата на жалбоподателя, а напротив опровергава я.

Обжалваният административен акт е издаден на правно основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба отнемане на разрешително за ползване на воден обект може да се постанови при нарушаване на условията на разрешителното и неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Отнемането административният орган може да постанови при наличието на поне едно от изброените в текста на закона условия. В конкретния случай решението е издадено след извършена на място проверка на 29.08.2013г., при която е съставен констативен протокол № 4-МБ-44 от същата дата, приложен като доказателство по делото на л. 54. От същият се установява, че по проекта за изграждане на МВЕЦ не се работи, не се извършват строителни или възстановителни работи на довеждащияканал или мелницата. Установено е още, че срокът за извършване на възстановителните дейности, регламентиран с Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г., изменено с Решение № 69/08.08.2007г. е изтекъл без строителни или възстановителни работи да са извършени изцяло.

В самото Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. са посочени срок за започване и завършване на строителните работи – м. май – м. декември 2006г. и срок на действие на разрешението – 11.05.2006г. – 11.05.2016г. В т. 1 на графа други условия на разрешителното е определено, че реализирането на водоползването ще се осъществи до м. юни 2007г., начина на изменение на разрешителното – по реда на чл. 72 от ЗВ, подновяване на разрешителното – по реда на чл. 78 от ЗВ и прекратяване на действието на разрешителното по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В т. 11 на графа други условия е указан реда и случаите на отнемане на разрешителното за водоползване, а именно съгласно чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗВ включително и за неизпълнение на т. 2 от условията за водоползване в разрешителното; неспазване срока за завършване на възстановителните дейности; неспазване срока за реализация на водоползването; неплащане на такса за водоползване в нормативно определения срок. В разрешителното е посочено като цел на водоползването производство не електроенергия от МВЕЦ “Мелница Росица”. Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. е изменено с Решение № 69/08.08.2007г. в частта “Срок за започване и завършване на строителните работи”, като е определен нов срок – 30.08.2008г.; В раздел “Условия на водоползването” е определено същото да започне от м. юни 2008г. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че има неизвършени строителни и монтажни дейности, не е монтирана турбинно-генераторната група, не е изработен и монтиран нов савак на водовземното съоръжение за вододовеждащия канал “Арка” и не е изградено (обособено) генераторно помещение. Дадено е становище, че не е възможно да се произведе електроенергия от МВЕЦ “Мелница Росица”. Налага се извод, че жалбаподателят не спазил срока за завършване на строителството, както и срока за реализиране на водоползването, което е установено и от административния орган, като е посочено, че повече от 7 години придобитото право на водоползване не е реализирано. При продължилото във времето нарушаване на условията по разрешителното, административният орган законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Горните констатации не се оспорват и от жалбоподателя по същество, който не представя доказателства, които да ги оборват. Представеното по делото Удостоверение за търпимост № 16/04.09.2013г. на гл. архитект на Община Павликени за обект “Техническо съоръжение към Мелница Росица” и кореспонденцията между “Енерджи груп” ООД и Областен управител на Област В. Търново по никакъв начин не променят посочения извод. Нещо повече, представените доказателства касаят период, последващ крайните срокове, установени с Решение № 69/08.08.2007г. - м. юни 2008г. и по мнение на настоящия състав по никакъв начин не обосновават административни пречки за реализиране на предоставеното право на водоползване, в какъвто смисъл има направени възражения. Това е така, защото кореспонденцията касае търсене на възможност за учредяване на право на строеж на дружеството. От друга страна, самото Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г. е издадено въз основа на представен договор за съвместно производство на електроенергия № Е-01/07.06.2005г., сключен между “Енерджи груп” ООД и собствениците на “Мелница Росица” (л. 138-141), който договор по същество е модифициран договор за наем (т. 5.1 от договора), който не е основание за учредяване на суперфиция.

В случая на основание т. 8 от други условия на разрешителното за водовземане във вр. с чл. 72 от ЗВ е могло да бъде искано ново изменение на разрешителното, относно сроковете за завършване на обекта и за упражняване на предоставените права. Последното не е направено, поради което след като е отчел това обстоятелство, административният орган правилно е отнел разрешителното за водоползване на основание - нарушаване на условията на разрешителното и неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок.

Неоснователно е възражението за неприложимост на разпоредбите на чл. 79а, ал. 1 от ЗВ към конкретния случай. Действително, към момента на издаване на Разрешително за водоползване № 101526/11.05.2006г., както и към момента на неговото изменение с Решение № 69/08.08.2007г. сочената правна норма не е съществувала. Релевантната законова уредба обаче е предвиждала отнемане на разрешителното за водоползване при аналогични случаи. Чл. 79, ал. 3 от ЗВ (ред. ДВ,бр. 29 от 7.04.2006 г.) указва, че органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ може да постанови отнемане на разрешителното за водоползване или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия: 1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година; 2. осъществяване на водоползване и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното; 3. системно или съществено нарушаване на условията на разрешителното. Като предпоставка за отнемане на разрешителното отново фигурира нарушаване на условията при които е издадено, което е и едно от основанията за издаване на процесното решение. Отделно от това в т. 11 на самото разрешително е отбелязано като предпоставка за отнемане му - неспазването на срока за извършване на възстановителните работи и неспазване срока за реализация на водоползването. С други думи казано, с последващата промяна на законодателната уредба, по отношение на конкретното разрешително не са въведени допълнителни рестрикции.

Неоснователни са и възраженията за липса на изясняване на действителната фактическа обстановка, включително и новонастъпили такава, след постановяване на оспорения акт. Позовавайки се на Удостоверение за търпимост № 16/04.09.2013г. процесуалния представител на жалбоподателя счита, че не се налага изготвяне на строителна част и прави извод за различна фактическа обстановка от установената в Решение № РО-2/21.10.2013г. Коментираното удостоверение по § 16 от ПР на ЗУТ е за обект “Техническо съоръжение към Мелница Росица”, находящо се в ПИ № 07716.501.2 по КККР на гр. Бяла Черква и по никакъв начин не доказва монтирането на турбинно-генераторната група, изработването и монтаж на нов савак на водовземното съоръжение за вододовеждащия канал “Арка” и обособяването на генераторно помещение, или мероприятията, които според експертизата не са изпълнени. Отделно от това удостоверението за търпимост придава законност на съществуващи постройки и съоръжения, които в конкретния случай даже не са посочени, но по никакъв начин не установява тяхната годност за употреба по предназначение, доколкото едно от изискванията по договор за съвместно производство на електроенергия е именно възстановяване на съществуваща ВЕЦ. С други думи казано, Удостоверение за търпимост № 16/04.09.2013г. не е относимо към констатациите в КП № 4-МБ-44/29.08.2013г. и Решение № РО-2/21.10.2013г. Извън горното неясни остават съображенията за издаване на Удостоверение за търпимост № 16/04.09.2013г. на “Енерджи груп” ООД доколкото по данни от делото дружеството не е собственик, а и не твърди на има вещни права в Техническо съоръжение към Мелница Росица и техническите съоръжения към нея, находящи се в ПИ № 07716.501.2 по КККР на гр. Бяла Черква.

Неоснователни са възраженията на жалбаподателя за неспазване на определените в чл. 6 от АПК принципи на добросъвестност, справедливост и разумен начин при упражняване на правомощията от страна на административния орган. Последният е установил, че близо седем години и пет месеца след предоставената възможност за водоползване с Разрешително № 101526/11.05.2006г. същата не е реализирана, като по този начин необосновано се задържа воден ресурс, който е държавна собственост. Прилагането на принципа за съразмерност изисква изследване на въпроса, дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която административния акт е издаден. Издаденият административен акт не е засегнал права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която същият е издаден. В случая обаче, при положение, че са предоставени права, които изобщо не са били упражнявани, и след като административният орган е изчакал достатъчно дълъг период от време, то постановеното решение за отнемане на тези права не може да бъде несъразмерно. Все в тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 79а, ал. 1 от ЗВ е диспозитивна, законодателят е предоставил право на административния орган да избира най-правилното решение за всеки конкретен случай. Начинът, по който административният орган е упражнил правото на оперативна самостоятелност, не подлежи на съдебен контрол. Съдебният контрол е с обхват установяване на факта, че за конкретния случай административният орган разполага с такова право на оперативна самостоятелност и че то е упражнено в предоставените му от закона рамки. Освен това, дружеството винаги може да направи искане за издаване на ново разрешително за водовземане от същото място и да реализира намеренията си за изпълнение на МВЕЦ “Мелница Росица”.

Изложеното по-горе налага извода, че Решение № РО-2/21.10.2013г. е издадено от компетентен орган по чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на делото, претенцията от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските по делото се явява основателна и следва да бъде уважена в размер от 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Плевен,VIII ми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД от гр. Габрово, чрез представляващия дружеството П.Н.Н., срещу Решение № РО-2/21.10.2013г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен, с което е отнето разрешителното за водоползване № 101526/11.05.2006г., изменено с Решение № 69/08.08.2007г.

ОСЪЖДА “ЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД от гр. Габрово да заплати в полза на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен сумата от 300 (триста) лева, като разноски по административно дело № 290 по описа на Административен съд – Плевен за 2014г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд - Плевен пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /п/