Р E Ш Е Н И Е

№ 599

гр.Плевен, 19 Декември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 289 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, против Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год. на Началника на РДНСК-СЗР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж №115/05.04.2013 год. на Главния архитект на община Плевен.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на приложимите административно-производствени правила. Намира за незаконосъобразен, неправилен и необоснован на закона и данните по преписката решаващият извод на компетентния административен орган, че при издаване на оспореното разрешение за строеж не са нарушени приложимите административно-процесуални правила. Счита, че „Виктория филм” АД има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.1 и ал.2 от ЗУТ по отношение на оспореното разрешение за строеж, като навежда доводи в тази насока и счита, че като такова следва да бъдат уведомени за издаденото разрешение за строеж, което не е направено. На следващо място счита, че обжалваното разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на изискванията на ЗУТ, при липса на съгласие от заинтересованата страна за извършване на предвидения строеж, като твърди, че з.стр. не е давала такова съгласие. Посочва, че в мотивите на оспорената заповед неправилно се приема, че строежът, разрешен с обжалваното разрешение за строеж, представлява само вътрешно преустройство на съществуваща бинго зала в бар-клуб и зала за хазартни игри, като не се променя предназначението на обекта и че при това преустройство не се засягат конструктивни елементи на сградата и не се предвижда пристрояване и/или надстрояване, както и че предвидените СМР не засягат съседни сгради и конструктивни елементи. Твърди, че така направените констатации са изцяло неверни и не съответстват на действителното фактическо положение и реално извършеното строителство. Навежда доводи, че при този строеж се предвижда реконструкция чрез надстрояване върху съществуващата козирка и покривна плоча над първия етаж, която започва над входа на бившето кино „Москва” и е част от тяхната сграда, продължава над аптека „Марешки”, над ресторант „Старата изба” и над входа на клуб „Модерно” – всичките на първо ниво на сградата, като е общ конструктивен и архитектурен елемент за тези обекти. Посочва, че съгласно изготвения проект тази обща съществуваща козирка се надстроява с един метър метални панели, като се увеличава височината на същата чрез изграждане на нова конструкция и при това са премахнати съществуващите съоръжения за отводняване на сградите от дъждовна вода, което създава опасност от наводняване на входовете и помещенията на обектите. Счита, че по този начин досега съществуващата козирка се превръща в тераса към новоизграждания самостоятелен обект, като се променя нейното предназначение. Твърди, че в резултат на разрешеното и извършено в сградата на комплекс „Будапеща” строителство са били засегнати неправомерно архитектурни и конструктивни елементи на сградата на бившето кино „Москва”, а именно: бил е зазидан съществуващия още от строителството на киносалона прозорец на тази стена, водите от покрива се оттичат към стената на тяхната сграда, наводнявайки и увреждайки същата, както и че със зазиждането на празнината между двете сгради са затворени отдушници на санитарни помещения – тоалетни. На следващо място жалбоподателят сочи, че в обжалваната заповед е прието предвиденото строителство за такова от четвърта категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ, но в действителност е от трета категория. Сочи също, че осъщественото строителство не се ограничава само до вътрешно преустройство на съществуващи помещения в комплекс Будапеща, което може да бъде констатирано при проверка на място. Счита, че при издаването на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт – в производството по чл.216 от ЗУТ не е била извършена реална проверка по жалбата им и не е бил съставен констативен протокол от проверка на място в преустроявания обект на извършваното фактически строителство за съответствието му с одобрените инвестиционни проекти и с издаденото разрешение за строеж, за съответствието на строежа с изискванията и нормите за проектиране и строителство съгласно ЗУТ. Според жалбоподателя поради това възприетата от административния орган в оспорения административен акт фактическа обстановка не отговаря на действителните фактически обстоятелства и на реално извършеното строителство в обекта, а формулираните въз основа на неправилно възприетата фактическа обстановка изводи за неоснователност на жалбата на „Виктория филм” АД са изцяло неправилни, незаконосъобразни и необосновани. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед изцяло като незаконосъобразна и да уважи като основателна подадената от „Виктория филм” АД жалба срещу разрешение за строеж № 115 от 05.04.2013 г. на Главния архитект на Община Плевен, като отмени същото като незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Н.Д. с надлежно пълномощно на л.70 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Представя писмена защита, в която моли съда да отмени оспорената заповед. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите на решаващия орган, че оспореното РС е издадено в съответствие с изискванията на закона и не е необходимо съгласие от жалбоподателя за издаване на РС. Твърди, че РС е издадено в нарушение на чл.149 от ЗУТ, а жалбоподателят е заинтересовано лице, т.к. с влязло в сила определение по адм.дело №771/2013 год. на АС Плевен е установено, че има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ, че притежава вещни права в имот с идентификатор 56722.659.437.6, както и че е налице промяна на предназначението на съществуващата до момента козирка в сграда с идентификатор 56722.659.437.6, която се преустроява в тераса и се приобщава към изграждания обект „Бар-клуб”, който е свързан с масов достъп на външни лица. Позовава се на влязлото в сила определение по адм.дело №771/2013 год. и счита, че същото на основание чл.297 от ГПК е задължително за всички, в т.ч. настоящия съд. Твърди, че при издаване на РС пряко е нарушена разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗУТ, тъй като в качеството си на заинтересовано лице жалбоподателят не е уведомен за издаденото РС. Твърди, че жалбоподателят не е давал, а е следвало да даде съгласие като пряко заинтересована страна съгласно чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ вр. чл.39, ал.2 и т.3 вр. чл.185, ал.2 от ЗУТ за промяна предназначението на част от конструкцията на сграда с идентификатор 56722.659.437.6-козирка ( която счита за обща част на сградата) в тераса към новоизграждащия се обект, за промяна на фасадата (външни стени-обща част) на сградата, за промяна на архитектурното оформление на фасадата (обща част) на сградата откъм ул „Васил Левски”, за промяна на водоотвеждаща инсталация и водосточни тръби и улуци (обща част на сградата), за захващане и окачване (монтиране) на ламаринения въздуховод на преустроения обект за зида на бившето кино „Москва”-сграда с ид.56722.659.437.7, собственост на жалбоподателя, за затваряне на съществуващия прозорец на стената на сградата на жалбоподателя и на подхода и достъпа към покрива и сградата . На второ място счита, че в мотивите на оспорената заповед неправилно се приема, че строежът представлява само вътрешно преустройство на съществуваща бинго зала в бар-клуб и зала за хазартни игри, като не се променя предназначението на обекта, както и че при преустройството не се засягат конструктивни елементи на сградата и не се предвижда пристрояване и/или надстрояване, че не се засягат съседни сгради и конструктивни елементи. Твърди, че строителството не се ограничава само до вътрешно преустройство на съществуващи помещения на втория етаж в сградата с идентификатор 565722.659.437.6 на комплекс Будапеща, тъй като според назначената СТЕ е извършена реконструкция (чрез надстрояване) върху съществуващата козирка и покривна плоча над първия етаж, която козирка започва над входа на бившето кино „Москва”, продължава над аптека „Марешки”, над ресторант „Старата изба” и над входа на клуб „Модерно”, всичките на първо ниво на сградата с идентификатор 56722.659.437.6, като е общ конструктивен и архитектурен елемент на посочените самостоятелни обекти в двете сгради-тази с ид.56722.659.437.7 (сграда на бивше кино „Москва”) и с ид.56722.659.437.6 (сграда на бивш комплекс „Будапеща”). Твърди, че козирката като конструктивен и архитектурен елемент (покривна плоча за водоотвеждане) и по своето предназначение е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС за сградата с ид.56722.659.437.6, като в издаденото РС е предвидено тази обща част –козирка, да бъде реконструирана-надстроена с повече от един метър метална конструкция, като се увеличава височината на същата и се променя нейното досегашно предназначение. По този начин според жалбоподателя досега съществуващата козирка (обща част на сградата) се превръща в тераса към новоизграждания самостоятелен обект-заведение бар клуб, като се променя нейното предназначение. Прави извод, че козирката, която конструктивно е обща за сградата с ид.56722.659.437.6 (която е в преустроявания обект) и за сградата с ид.56722.659.437.7, собственост на жалбоподателя, се отнема в нарушение на закона и се придава към новоизградения самостоятелен обект-бар-клуб и зала за хазартни игри, отразен като обект с ид.56722.659.437.6.6. Твърди, че в нарушение на нормата на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗУТ не е искано съгласие на собствениците на обекти, засегнати от извършваното преустройство. Счита, че е налице хипотезата на чл.185, ал.3 от ЗУТ. Счита, че с издаденото РС се засягат съседни сгради и конструктивни елементи, в частност сградата с ид.56722.659.437.7 и помещения, собственост на жалбоподателя, тъй като входното преддверие на „Дневен и нощен бар” попада в обема на сграда с ид. 56722.659.437.6 (бивш комплекс „Будапеща”). Твърди още, че при проектираното строителство е предвидено пристрояване на съществуващ-заварен строеж по смисъла на чл.149, ал.1, т.1 от ЗУТ, затова не е искано съгласието на жалбоподателя като заинтересовано лице. В одобрените проекти за строежа на „Бар клуб и игрална зала за хазартни игри” (преустройство на зала за бинго игра) е предвидено свързано застрояване между двете сгради с идентификатори 56722.659.437.6 и 56722.659.437.7, като при това съществуващата до този момент празнина между двете сгради е застроена чрез пристрояване към заварения строеж – сграда 56722.659.437.6 и приобщена към преустроявания обект. Твърди, че това е установено от контролните органи към Община Плевен по повод жалба в друго производство, като е направен оглед на място и е установено, че на калканната стена на бившето кино „Москва” има прозорец, който е зазидан при извършеното строителство – сградата на РПК „Наркооп”. Посочено е също, че това зазиждане, както и пристрояването на сградата на РПК „Наркооп” от запад, са съгласно издаденото РС. На тези основания счита, че е налице хипотезата на чл.149 ал.1 т.1 от ЗУТ. На следващо място твърди, че с разрешеното строителство се засягат неправомерно архитектурни и конструктивни елементи на обекти и помещения на жалбоподателя – изпълнение на преграден зид, опиращ в съществуващия калканен зид на сградата на „Виктория филм” АД; зазидан е съществуващ по проект прозорец от фасадната стена на сграда с идентификатор 56722.659.437.7; извършено е захващане и окачване на ламаринен въздуховод на преустроения обект за зида на сградата на жалбоподателя; премахват се съществуващите водосточни тръби (улуци) по фасадата на сграда 56722.659.437.7; променя се фасадата на сграда 56722.659.437.6 поради облицовка с еталбонд, при което водите от покрива и преустроената тераса на сграда 56722.659.437.6 се оттичат към стената на сграда 56722.659.437.7 и на входното преддверие на обект „Дневен-нощен бар”; в сутеренния етаж на сградата на бившето кино „Москва” се намират тоалетни, чиито отдушници са разположени и изведени в празнината между двете сгради, като при зазиждането на празното пространство тези отдушници са затворени и няма вентилация. Прави извод, че с преустройството се засягат сгради, помещения и техни конструктивни елементи, собственост на жалбоподателя, на който не е искано съгласие. На следващо място счита, че незаконосъобразно е прието, че строителството е от ІV категория, а всъщност предвидения строеж е от ІІІ категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.3 б.”ж”, във връзка с буква „в” от ЗУТ, тъй като с проекта се обособяват две зали – голяма за бар-клуб за 150 посетители и малка за хазартни игри за 60 места, т.е. общо 210 посетители. На последно място твърди, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не е била извършена реална проверка от административния орган в обекта за съответствието му с одобрените строителни книжа. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Л. с надлежно пълномощно на лист 87 от делото, който оспорва жалбата като неоснователна. Представил е писмени бележки, в които сочи неоснователност на жалбата. Твърди, че сграда 6 се състои от седем самостоятелни обекта на повече от един собственик, поради което е в режим на етажна собственост, състояща се от самостоятелни обекти на различни собственици. Сочи, че липсата на собственост върху самостоятелен обект на жалбоподателя в сграда 6 води до липса на общи части от сградата и изключва възможността на дружеството да участва в органите на управление и да взема решение по въпроси досежно изменението на общи части по сградата. Такива права имат етажните собственици, притежаващи самостоятелни обекти, по аргумент от чл.5 ал.1 т.2 от ЗУЕС, във връзка с чл.11 т.10 буква „а” – „и” ЗУЕС. Твърди, че процесното преддверие не е самостоятелен обект, а принадлежи към главната вещ – сграда 7, която входът обслужва и която е предпоставка за неговото съществуване съгласно чл.98 от ЗС. Предназначението на входа е да осигури достъп в нощния бар в сграда 7, за да се избегне преминаването през помещения на сграда 6, т.е. двете сгради да имат самостоятелно и независимо съществуване. Този вход като акцесорен към главната сграда няма самостоятелно съществуване и не може да се дели, отчуждава, обременява с вещни права и не прави жалбоподателя собственик на самостоятелен обект в сграда 6. Сочи, че собствеността на преддверие, попадащо в очертанията на сграда 6, дава право на жалбоподателя на жалба срещу РС, но не означава, че следва да се иска съгласието на същия за промяна на общи части от сграда 6, тъй като жалбоподателя няма самостоятелен обект в сградата, следователно няма общи части и право на глас в ОС на сграда 6. Твърди, че няма режим на етажна собственост между сгради 6 и 7, защото същите нямат съвместни общи части, а преддверието обслужва единствено сграда 7. Именно затова не е необходимо съгласието на жалбоподателя за промяна на общи части в сграда 6, тъй като това право е на етажните собственици, притежаващи самостоятелни обекти и общи части и именно тях визират хипотезите на чл.185 ал.2 и 3 от ЗУТ. Твърди още, че двете сгради винаги са се управлявали отделно и самостоятелно една от друга. Твърди, че измененията по фасадата с еталбонд са в полза на жалбоподателя, тъй като представляват луксозно подобрение. Според ответника няма пречка да се използва като тераса неизползваната досега козирка ако това е конструктивно допустимо, а натоварванията на козирката са взети предвид в конструктивната част на проекта и позволяват да бъде тераса. Направата на парапет и подиум не представляват надстрояване или пристрояване, доколкото сграда 6 не се променя нито на височина, нито на ширина, нито е налице нов обект, за което да се изисква учредяване право на строеж. Това изменя единствено фасадата на сграда 6 и спомага да се улесни ползването на козирката. Като се позовава на дефиницията за тераса в § 5 т.59 от ДР на ЗУТ ответникът твърди, че една стоманобетонна плоскост може да изпълнява едновременно ролята и на козирка, покрив и тераса. Дали да се ползва определена площ като тераса зависи от волята на етажните собственици, но не губи функцията си на козирка и покрив. Счита, че конструктивните елементи, както и издатините на сградите по смисъла на чл.86-чл.93 от Наредба 7/2003 г. нямат предназначение по смисъла на § 5 т.41 от ДР на ЗУТ, защото са изграждащи елементи, съответно придатъци към сграда или самостоятелен обект и носят предназначението им (на главната вещ). Сочи, че в разпоредбата на § 5 т.41 от ДР на ЗУТ законодателят е изброил значимите за него предназначения в приложение към Наредба 3/2005 г. и там не фигурират понятията лятна и зимна градина, поради което под промяна предназначението на част от обект следва да се има предвид помещение от самостоятелен обект. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.39 ал.2 от ЗУТ, доколкото последния касае жилищни, курортни или вилни зони, а в случая строежът първо не променя предназначението си и второ парцелът, в който следва да бъде изграден, е с предназначение за административно, битово, финансово, културно и търговско обслужване и жилищно строителство, но към момента в него не съществува жилищна сграда. Счита още, че не се завишават нормите за шум, тъй като всички съседни обекти са търговски и предполагат масов достъп на хора. Счита за неправилен извода на вещото лице, че преустройството е от трета категория, тъй като се касае за два отделни обекта – бар-клуб с капацитет 150 места и зала за хазартни игри с капацитет 60 места. Не се касае за единен обект, а за два, като е въведено етапно изграждане на двата самостоятелни обекта по реда на чл.152 ал.2 от ЗУТ. Счита, че строежът е четвърта категория на основание чл.9 ал.1, във връзка с чл.8 ал.2 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Твърди, че зазиданият прозорец не е елемент от конструкцията на разрешения строеж и е зазидан със съгласие на жалбоподателя, с оглед предотвратяване на кражби, което е отразено в Заповед № ДК-10-СЗР-16 от 05.07.2013 г. Този прозорец е разположен на калканен зид на кино „Москва”, поради което е допустимо да бъде затворен при изграждане на нова сграда или нейно преустройство без да се иска съгласието на собствениците по аргумент от разпоредбата на чл.82 ал.6 предл.2 от Наредба 7/2003 г. Калканният зид според ответника не е фасада и има само преградни и носещи функции. В този смисъл всички долепвания до калканен зид, които не нарушават конструкцията му, не представляват засягане. Сочи, че в случая няма инсталации на обект на жалбоподателя, които да преминават между сгради 6 и 7, поради което такива не се засягат. На следващо място твърди, че разрешението съдържа необходимите проекти за реализирането на строежа, за което е извършена оценка за съответствие от лицензиран консултант, строежът е реализиран и е налице издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация. В заключение моли съда да отхвърли жалбата и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.

В допълнителни писмени бележки излага допълнителни аргументи за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна РПК „Наркооп” – Плевен в съдебно заседание се представлява от адвокат К. с пълномощно на лист 60 от делото, която излага становище за неоснователност на жалбата, както в съдебно заседание, така и в писмено становище на лист 49 – 50 от делото. Представила е и писмени бележки, в които претендира на първо място жалбата да бъде оставена без разглеждане, като подадена след установения срок и при липса на правен интерес. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и недоказана. На първо място твърди, че жалбата е просрочена, тъй като жалбоподателят не представя никакви доказателства кога, от къде и по какъв начин е узнал за издаденото разрешение за строеж от 05.04.2013 г. Сочи, че строителството е осъществено и първия етап от обекта „бар-клуб” е въведен в експлоатация и е издадено разрешение за ползване на обекта, поради което предназначението на РС е отпаднало, същото не представлява административен акт, а има само удостоверителен характер за законността на строежа, поради което няма годен обект на съдебна проверка и в тази част производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес от обжалването му. В останалата част, предмет на разрешението за строеж - „игрална зала за хазартни игри”, в жалбата не се съдържат оплаквания. Счита, че се касае за влязло в сила разрешение за строеж, което е изпълнено в едната си част, не е издавана заповед за спиране на строежа, първият етап е въведен в експлоатация и са изтекли всички преклузивни срокове, в това число за отмяна на удостоверението за въвеждане в експлоатация. В този случай е налице противоречие между разпоредбите на чл.156 от ЗУТ и чл.166 от АПК. Твърди, че издадените разрешения за строеж могат да се отменят само по законосъобразност по подадена жалба в срока по чл.149 ал.3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в седмодневен срок от уведомяването им. Тези срокове са изтекли, а жалбоподателят не е доказал, че по отношение на него разрешението за строеж не е влязло в сила. Твърди, че не е налице и правен интерес от обжалване, тъй като жалбоподателят не попада в кръга от лица, които следва да бъдат уведомени за издаденото РС. Счита, че няма пречка настоящият състав на съда да се произнесе по допустимостта на жалбата с оглед оплакванията за неспазен срок и липса на правен интерес, тъй като делото при предходно гледане е върнато на органа на друго основание и той не е изследвал допустимостта на жалбата относно спазването на срока и правния интерес. Ето защо счита, че производството по жалбата относно първия етап на строителството на бар-клуб с капацитет 150 места, следва да бъде прекратено поради издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, а в останалата част, досежно залата за хазартни игри с капацитет 60 места – да прекрати производството поради просрочие на жалбата, алтернативно да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като за втория етап в жалбата не се съдържат оплаквания за извършени нарушения. По същество намира жалбата за неоснователна. Твърди, че с изменението на ЗУТ, публикувано в ДВ бр.65/2003 г., се редуцира кръга на заинтересованите страни, като в случаите на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ съседите на имота, за който е издадено строителното разрешение, вече не са заинтересовани лица от неговата отмяна и нямат право да го обжалват. Твърди, че жалбоподателят е съсед на имота, тъй като притежава собственост върху сграда, до която на калкан е била построена 6-етажна сграда на РПК „Наркооп”, но извършеното преустройство не касае нов строеж, пристрояване или надстрояване, нито общи части на двете сгради, които са със самостоятелни идентификатори. Според заинтересованата страна преустройството не е от трета категория, тъй като разрешението предполага два отделни обекта – бар-клуб с капацитет 150 места и зала за хазартни игри с капацитет 60 места. След влизане в сила на заповедта за поетапно изграждане вече не се касае за единен обект, а за разделяне на предходния обект на два други. Поради временни затруднения и поради самостоятелността на бъдещите обекти е въведено поетапното им изграждане по реда на чл.152 ал.2 от ЗУТ, като към момента вече е изпълнен и въведен в експлоатация само бар-клуба с капацитет 150 места, който като самостоятелен обект има и въведен в кадастъра и посочен в удостоверението за въвеждане в експлоатация идентификатор. Поради това издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация като позитивен акт с констативен характер неограничаващо права и несъздаващо задължения за трети лица, е влязло в сила в деня на неговото издаване и не подлежи на оспорване. Същото е неотменяемо поради изтичане на едногодишния срок от неговото издаване. Твърди, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице, тъй като към момента на постановяване на определението по адм.дело 771/2013 г. не са съобразявани предпоставките на съществуващото вече удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърди, че нито козирката, нито кухината представляват самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, а като обща част козирката отново не променя предназначението си, тъй като и като тераса тя отново е обща част, но само за сградата на РПК „Наркооп” и като акцесорен придатък на тази сграда. Твърди, че с издаденото разрешение за строеж не се променя предназначението на обекта, то си остава нежилищно. С преустройството не се засягат конструктивни елементи на сграда 6, нито на сграда 7 и не се предвижда пристрояване и/или надстрояване. Предвидените СМР не засягат съседни сгради и техни конструктивни елементи. Твърди, че извършеното представлява реконструкция на съществуваща козирка, без това да променя натоварването й, тя не започва от входа на бившето кино „Москва”, а от началото на фасадната стена на имота на РПК „Наркооп”, която е разположена под прав ъгъл с фасадата на хотел „Фейс”, продължава над входната врата на „Анаконда” и аптека „Марешки”, над ресторант „Старата изба”, над входа на клуб „Модерно” (всичките на първо ниво на сграда 6) като тази козирка е общ конструктивен и архитектурен елемент само за посочените самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56722.659.437.6 – сградата на бивш комплекс „Будапеща”, тъй като врата и преддверие нямат характер на самостоятелен обект. Входното преддверие според заинтересованата страна е било създадено именно във връзка с изграждащият се на калкан комплекс „Будапеща” и не е предмет на сграда с идентификатор 56722.659.437.6 докато козирката като архитектурен елемент е изцяло в обема на разрешението за строеж на комплекс „Будапеща” и не е засегнато от преустройството на втория етаж на бинго залата. Счита, че входното преддверие не е в обема на сградата на РПК „Наркооп” и е спорно доколко попада в обема на бившето кино „Москва”. Твърди, че входната врата съществува само фактически, тъй като по съществото си е поставена незаконно, защото входът е бил предвиден като подход, впоследствие преустроен. Твърди, че преустройството на втория етаж не засяга нито входа, нито променя вида и предназначението на козирката в частта над него, нито засяга общи части, поради което жалбата се явява неоснователна.

Заинтересованата страна Главен архитект в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. с пълномощно на лист 71 от делото, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Счита, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ, поради което жалбата му е недопустима, алтернативно – неоснователна. Сочи, че козирката на имот 56722.659.437.6, чието укрепване е предвидено, е издадена над основната сграда по аргумент на чл.91 от Наредба 7/2003 г. Основната сграда, към която принадлежи козирката, е имот 56722.659.437.6.

Заинтересованата страна „ММ Дерби” в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

От нотариален акт №23, том I-к, рег. № 3142, дело № К-205/2000г. и писмо с изх. № 09-3023-15-10-1870/18.04.2013г. на АГКК (приложени на л.100-102 и л.105 от ад 771/2013 год.), се установява, че РПК “Наркооп” притежава имот с кад. ид. 56722.659.437.6, ведно с идеална част от поземлен имот с кад. ид. 56722.659.437.

Въз основа на виза за проектиране, издадена от главния архитект на община Плевен на 11.01.2013 год., съгласуван и одобрен от главния архитект на община Плевен на 04.04.2013 год. технически (работен) инвестиционен проект по части : Архитектурна, конструктивно становище, ОВ, ПБЗ, становище по част Електро, становище по част ВиК и пожарна безопасност, подадено заявление вх.№ТСУ и С-39-16-6/03.04.2013 год. е издадено Разрешение за строеж № 115/05.04.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, с което е разрешено на РПК “Наркооп” – Плевен да извърши строителство на обект “Бар-клуб и игрална зала за хазартни игри/ преустройство на зала за бинго” в УПИ III, кв. 117 по плана на гр. Плевен имот с кад. ид. 56722.659.437.6. Според описанието на строежа в Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год. строежът е от IV категория и представлява вътрешно преустройство, при което се обособяват две зали – голяма зала в бар-клуб със 150 места и малка зала за хазартни игри с 60 места. Не се променя предназначението на обекта, доколкото остава с търговско предназначение. Със Заповед №РД-12-428/17.06.2013 год. на ВрИД гл.архитект на община Плевен е допълнено издаденото РС в следния смисъл: строителните работи по одобрения инвестиционен проект от 04.04.2013 год. за строеж „Бар-клуб” да се изпълнят като първи етап и за строеж „Игрална зала за хазартни игри” да се изпълнят като втори етап. Според описанието в Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год., премахват се частично леки неносещи преградни стени и се изграждат нови леки преградни стени от гипсокартон, като се оформят новите помещения. Обектът, предмет на преустройството е разположен на втори етаж на двуетажна обществено-обслужваща сграда със сутерен, отразена с ид. 56722.659.437.6. и е обозначен като 56722.659.437.6.6 в кадастралната карта. Ползват се обслужващите помещения към съществуващата бингозала, попадащи в сграда с ид. 56722.659.437.3 и съставляващи обект 56722.659.437.3.4 от нея, като по отношение на тях се предвижда частично премахване на леки неносещи преградни стени и се изграждат нови леки преградни стени от гипсокартон и тухлен зид 12 см., като се преоформят новите помещения, запазва се предназначението им. ВиК и отоплителната инсталация са съществуващи. Предвижда се две идентични вентилационни инсталации за отделните зали, както и монтажни работи по ел. инсталацията на обекта за пригаждането и към нуждите на преустройството. Описано е, че предвидените строително-монтажни работи не засягат носещата конструкция на сградата, не се завземат общи части, не се предвижда пристрояване и/или надстрояване. Разрешение за строеж №115/05.04.2013г. на гл. архитект на Община Плевен е било оспорено с жалба вх. № РС-Пл-195-00-860/21.06.2013г. пред РО НСК – Плевен при РДНСК Северозападен район. Със Заповед № ДК-10-СЗР-16/05.07.2013г. началникът на РДНСК СЗР, съобразно правомощията си по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, оставил без разглеждане жалбата, като подадена от незаинтересувано по см. на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лице и е прекратил производството. За да достигне до този извод началникът на РДНСК СЗР приел, че строежът представлява вътрешно преустройство на съществуваща бинго зала в бар-клуб и зала за хазартни игри, като не се променя предназначението на обекта по смисъла на на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. Позовавайки се на извадки от кадастралната карта за района е приел, че строителството е разрешено в сграда с кад. ид. 56722.659.437.6, а жалбоподателят бил собственик на имот с кад. ид. 56722.659.437.7 и нямал собственост в сградата на възложителя РПК “Наркооп” – Плевен. Посочено е още, че доколкото преустройството било предвидено в нежилищна сграда в режим на етажна собственост, то право на жалба биха имали лицата по чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. С този аргумент прекратил образуваното пред него производство поради недопустимост на жалбата на „Виктория филм” АД гр.Плевен. В допълнение и по направени възражения е изложено, че според действащият ПУП в имота било предвидено свързано застрояване, което било изпълнено, а на жалбоподателя било гарантирано правото на достъп до покрива на собствената му сграда посредством капандура.

Против Заповед № ДК-10-СЗР-16/05.07.2013г. на началника на РДНСК СЗР била подадена жалба и образувано административно дело №771 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2013, по което съдът се е произнесъл с определение, с което отменил Заповед № ДК-10-СЗР-16/05.07.2013г. на Началник РДНСК Северозападен район, с която е оставена без разглеждане жалбата на “Виктория филм” АД – Плевен срещу Разрешение за строеж № 115/05.04.2013г. на гл. архитект на Община Плевен и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на “Виктория филм” АД – Плевен против Разрешение за строеж № 115/05.04.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, съгласно мотивите на определението. За да постанови този резултат, съдът приел, че “Виктория филм” АД – Плевен е заинтересувано лице по см. на чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, респ. има право на жалба срещу Разрешение за строеж № 115/05.04.2013г. За да достигне до този извод, съдът се позовал на изслушаните съдебно-технически експертизи, според които част от обект “Дневен и нощен бар” с кад. ид. 56722.659.437.7 (вход, преддверие или проход) е ситуирана в, и е част от сграда с кад. ид. 56722.659.437.6. Приел, че “Виктория филм” АД – Плевен притежава вещни права в имот с кад. ид. 56722.659.437.6, макар и сведени до собствеността на входа, който най-ясно се вижда от комбинирана скица на л. 201 от делото. Направил извод, че е налице предпоставката по чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, която легитимира “Виктория филм” АД – Плевен да обжалва Разрешение за строеж № 115/05.04.2013г., като е без значение дали се изисква негово съгласие за издаденото строително разрешение, доколкото липсва произнасяне по същество от страна на Началника на РДНСК СЗР. На второ място съдът приел, че в Разрешение за строеж № 115/05.04.2013г. е вписано, че се преустройва обект “зала за бинго игра” в обект “Бар-клуб и игрална зала за хазартни игри” и че е налице и промяна на предназначението на част от сграда с кад. ид. 56722.659.437.6, представляваща козирка, посочена като неизползваема покривна плоча в приложение 2 на единичната СТЕ. Позовал се на единичната експертиза, според която с разрешението за строеж се променя предназначението на покривна плоча за водоотвеждане на дъждовни води, която се превръща в лятна градина и преустройството на същата – надстройка с около 100 см върху метална конструкция, което променя натоварването и функцията – от неизползваем покрив става лятна градина. След преустройството закрита тераса на ресторант “Будапеща” се присъединява към залата на бар-клуба. Местоположението на тази зала е над входното помещение на “Виктория филм” АД – Плевен. Направеното преустройство превръща неизползваемата покривна плоча в използваема лятна градина с 12 маси за по 4 посетители. Върху плочата по конструктивен детайл е изпълнена метална конструкция, повдигаща нивото с около метър, което увеличава натоварванията и представлява значима промяна по см. на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. За да направи тези констатации, съдът се позовал и на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че с преустройството се променя начина на ползване на част от козирката към ул. “В. Левски” и става използваема тераса към обект “Бар-клуб и игрална зала за хазартни игри”, като с преустройството се променя архитектурното оформление на лицевата страна на фасадата от към ул. “В. Левски”, като това преустройство представлява такова по см. на чл. 185, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Позовавайки се на разпоредбата на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ , според която "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане съдът направил извод, че от козирка (част от сграда по см. на чл. 86 от Наредба №7 на МРРБ/ става част от обект със съответния кадастрален код. На това основание и предвид, че по отношение на поземлен имот с кад. ид. 56722.659.437 е налице съсобственост, съдът приел, че съгласно чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ заинтересовани лица "в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2”. Цитираната разпоредба урежда случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, като в нея не се съдържа конкретизиране за вида на строежа, поради което приел, че е относима за всички видове строежи, а не само за жилищни. С препращането към чл. 39, ал. 2 от ЗУТ и с оглед установената фактическата обстановка - промяна предназначението на козирка в тераса, която ще се приобщи към “бар–клуб”, ще се промени и идентификатора на преустроения обект. Обектът тераса с 12 маси за по четири посетители по своето предназначение е свързан с масов достъп на външни лица, поради което съдът направил извод, че правният интерес от оспорване на заповедта в случая е доказан, а дали се изисква съгласие за конкретното преустройството е въпрос по същество.

След отмяната от съда и връщането на преписката на административния орган, Началникът на РДНСК-ЗСР се е произнесъл с оспорената в настоящото производство Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год., с която е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Виктория филм” АД против Разрешение за строеж №115/05.04.2013 год. за строеж „Бар-клуб и игрална зала за хазартни игри (преустройство на зала за бинго игра)”, находящ се в кв.1171 УПИ III по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Васил Левски” №192. За да достигне до този извод, административният орган е приел, че съобразно отменителното определение на АС Плевен следва да се приеме, че е предвидено промяна на предназначението на покривна плоча и част от козирка в тераса, като е предвидено да се изпълни метална конструкция и парапет. „Тераса”, съобразно дефиницията в § 5 т.59 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, е открита използваема площ, като според случая може да е едновременно и покривна плоча и козирка. Като се има предвид вида на обекта, който ще обслужва терасата, съвсем логично и оправдано е същата да се ползва, като евентуалните натоварвания са взети предвид в част конструктивна на проекта. И след преустройството терасата ще продължи да бъде същевременно и козирка и покрив за помещенията под нея. На базата на заключенията на вещите лица и насоките в отменителното определение, административният орган е приел, че промяната на предназначението, касаещо терасата, може да се квалифицира в хипотезата на чл.185 ал.1 т.6 от ЗУТ. В оспорената заповед е посочено още, че проектът предвижда въздействие върху северна и южна фасада на сграда 6, именно изпълнение на лека окачена фасада, частично обрамчена с ETALBOND и изолация 10 см.и тези въздействия по фасадата поначало имат положителен ефект за сградата, както естетически, така и за топлоизолацията й. Дори да се приеме, че въздействията по фасадата и терасата на сграда 6 са съществени изменения на общи части и да се квалифицира преустройството по чл.185 ал.2 от ЗУТ, то жалбата пак е неоснователна. По-нататък в оспорената заповед органът е посочил, че за настоящото преустройство не е нужно „Виктория филм” АД да дава изрично съгласие в каквато и да е форма. Нормите на чл.185 ал.2 и 3 от ЗУТ, касаещи даване на изрични съгласия или сключване на договор в нотариална форма, имат за цел да защитят собствениците на самостоятелни обекти и съответните им общи части в сграда от неправомерна промяна на ползването, въздействие или приобщаване на общи части при извършващо се преустройство, като допускат това да става само при изрично тяхно волеизявление в съответната законова форма. Счел е за противно на законовата, правната и всяка логика лице, нямащо собственост върху самостоятелен обект, съответно общи части в сграда, да влияе с мнението си на ползването и въздействието върху общите части на сградата. Специфичното в случая е, че въпросното преддверие, което е собственост на „Виктория филм” АД, не е и няма характеристиките на самостоятелен обект /§ 5 т.39 от ЗУТ, § 1 т.1 от ЗУЕС/, поради което дружеството няма и съответни на обекта идеални части от общите части на сграда 6. Такива можеше да има само ако притежава самостоятелен обект от сграда 6, доколкото идеалните части от общите части на сграда са акцесорни, пропорционални и неделимо свързани със собственост върху такъв обект. Не може и да им се вмени собственост върху общи части по реда на чл.17 ал.4 и 5 от Закона за управление на етажната собственост, отново поради същата причина. Няма никакъв документ, който да свидетелства, че „Виктория филм” АД има собственост на % идеална част от общите части на сграда 6. Органът е направил извод, че съгласия за каквито и да било въздействия върху общи части на сграда 6 от страна на „Виктория филм” АД не се изискват. Макар да попада в проекцията на сграда 6, въпросното преддверие съществува с цел да даде самостоятелен достъп от ул. „Васил Левски” в сграда 7 и именно за да направи сгради 6 и 7 самостоятелни и независими една от друга. Преддверието обслужва единствено и само сграда 7, не е и не би могло да бъде самостоятелен обект, затова е отразено и се числи към обекта от второ ниво на сграда 7, който обслужва /главната вещ/ - съгл.Схема № 6874/24.06.2013 г. и Схема № 9701/20.09.2013 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен.

Органът е направил и извод, за неприложимост на разпоредбата на чл.39 ал.2 от ЗУТ. Неговата хипотеза касае преустройства и промяна на предназначението в сгради в чисто жилищни, курортни или вилни зони, каквато хипотеза не е налице в случая, доколкото УПИ-ІІІ кв.117 е с предназначение за административно, битово, финансово, културно и търговско обслужване и жилищно строителство, като към момента в него не съществува жилищна сграда. Посочил е, че от самото си създаване сграда 6 и съседните й винаги са били съставени от обекти, предполагащи масов достъп на хора. Такъв е бил и процесния обект още преди предвиденото преустройство. И понастоящем всички обекти, непосредствено съседни на преустройвания, са търговски или за обществено обслужване, масовият достъп на хора винаги е бил желан и търсен от собствениците им и в конкретния случай изобщо не следва да се третира като негативно явление.

Посочено е още в оспорената заповед, че свързаното застрояване между сгради 6 и 7 е предвидено с действащия ПУП – Заповед № РД-15-374/09.03.1995 г. Нямало е как да се изиска съгласието на „Виктория филм” АД при приемането му, тъй като към 1995 г. дружеството изобщо не съществува като юридическо лице. Той е влязъл в сила и е задължителна заварена обстановка както за възложителя, така и за жалбоподателя. След като е предвидено свързано застрояване, то е допустимо и дори задължително препокриването на калкана на заварената сграда от новостроящата се или чрез нейно преустройство. Това включва и закриване на прозорци, ако такива съществуват – чл.82 ал.6 предл.второ Наредба № 7 от 2003 г. от правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Границата на собственост за жалбоподателя е външната част на калканната стена на сграда 7. Посочено е, че жалбоподателят има нужният му достъп до покрива на собствената си сграда посредством капандура в тавана й. Отдушниците от санитарните възли от приземието на сграда 7 фактически имат изход в съществуваща и към момента кухина между сгради 6 и 7. Посочено е, че за строежа е изготвена проектна документация в нужния обхват и съдържание – по части архитектура, конструктивно становище, пожаробезопасност, ПБЗ, ОВИ, електро и ВиК. За същата е изготвена оценка за съответствие съгласно изискванията на чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ.

На всички тези основания с оспорената в настоящото производство заповед е отхвърлена жалбата на „Виктория филм” АД против Разрешение за строеж №115/05.04.2013 год. на главния архитект на община Плевен за строеж „Бар-клуб и игрална зала за хазартни игри (преустройство на зала за бинго игра)”, находящ се в кв.117, УПИ III по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Васил Левски” №192.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-началникът на регионална дирекция за национален строителен контрол, при проведен задължителен административен контрол на издаденото разрешение за строеж, по аргумент от разпоредбите на чл. 216, ал.1, т.2 вр. чл.216, ал.2 от ЗУТ. Заповедта е постановена в изпълнение на определение на Административен съд Плевен , постановено по административно дело №771 по описа на АС Плевен за 2013 год. В цитираното определение съдът е приел, че жалбоподателят е заинтересовано да обжалва издаденото РС лице, на две основания-1. На основание чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ - в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост, като се е обосновал, че жалбоподателят притежава вещни права в имот с кадастрален идентификатор 56722.659.437.6 (имотът е собственост на РПК „Наркооп”), макар и тези права да са сведени до собствеността на входа, който най-ясно се вижда на комбинираната скица на л.201 от делото; 2. На основание чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ - в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 , като се е обосновал, че с РС се променя предназначението на покривна плоча за водоотвеждане на дъждовни води, която се превръща в лятна градина и преустройството на същата-надстройка с около 100 см. върху метална конструкция, което променя натоварването и функцията-от неизползваем покрив става лятна градина, като след преустройството се присъединява към залата на бар-клуба; местоположението на тази зала е над входното помещение на „Виктория филм” АД Плевен, направеното преустройство превръща неизползваемата покривна плоча ви използваема лятна градина.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява следното:

От Скица на поземлен имот №15-394483/30.10.2014 год. на СГКК и извадка от кадастралния регистър към същата се установява, че поземлен имот с идентификатор 56722.659.437 (№ по предходен план 5076-5079, 50, квартал 117, парцел III) е съсобствен между Кооперативен съюз, Община Плевен, „Плевен филм 99” АД, РПК „Наркооп” и „Виктория филм” АД. Съобразно скицата и т.1 от заключението на ВЛ М. по изслушаната СТЕ, което съдът кредитира с доверие като обективно, безпристрастно и съответно на писмените доказателства, в поземления имот попадат сгради 56722.659.437.2, 56722.659.437.3, 56722.659.437.5, 56722.659.437.6, 56722.659.437.7, 56722.659.437.8, 56722.659.437.9, 56722.659.437.10 и 56722.659.437.11, собственост на отделни лица, посочени в извадката от кадастралния регистър на недвижимите имоти-приложение към скицата (л.751-759). От цитираните скица и регистър, както и от приложените към адм.дело №771/2013 год. схема № 7754/22.07.2013г., Удостоверение № 20130624143605/24.06.2013г., Заповед № РД-14-182/01.08.2006г., Схема № 6874/24.06.2013г. , писмо с изх. № 09-3023-15-10-1870/18.04.2013г. на АГКК се установява, че жалбоподателят “Виктория филм” АД – Плевен притежава имот с кад. ид. 56722.659.437.7.1, ведно с 554/960 идеални части от имот с кад. ид. 56722.659.437, съставляващ УПИ VII, стр. кв. 117 по плана на гр. Плевен. Обектът, предмет на преустройството, е разположен на втория етаж на двуетажна обществено-обслужваща сграда, отразена в КК с идентификатор 56722.659.437.6, като съсобственици на същата съобразно регистъра към КК са, както следва: на самостоятелни обекти в сградата 56722.659.437.6.1, 56722.659.437.6.2, 56722.659.437.6.3, 56722.659.437.6.5, 56722.659.437.6.6, 56722.659.437.6.9, 56722.659.437.6.10 - РПК „Наркооп” Плевен, а на 56722.659.437.6.7 и 56722.659.437.6.8-„ММ Дерби” ЕООД. Собствеността върху посочените имоти на РПК „Наркооп”Плевен е удостоверена посредством нотариален акт №23 от 2000 год. РПК „Наркооп” е съсобственик на поземления имот 56722.659.437 и собственик и на други самостоятелни обекти в поземления имот съобразно регистъра към КК-56722.659.437.2.1, 56722.659.437.2.2, 56722.659.437.2.3, 56722.659.437.2.4, 56722.659.437.2.18, 56722.659.437.2.19, 56722.659.437.2.21, 56722.659.437. 3.1, 56722.659.437.3.2, 56722.659.437.3.4, 56722.659.437.3.5, 56722.659.437. от 5.1 до 5.7, съсобственик в сгради 56722.659.437.8, 56722.659.437.9, 56722.659.437.10, 56722.659.437.11.

От заключението на изслушаната СТЕ, изготвена от ВЛ М., което съдът кредитира с доверие, се установява, че описаните по-горе сгради, разположени в УПИ ІІІ, кв.117, са строени през миналия век по различно време и всяка от тях има самостоятелна носеща конструкция, като са отделени една от друга чрез фуги. Сградите в УПИ ІІ, кв.117 са с различна етажност – от първи до шести етаж, както е показано в описанието на скица № 15-394483 от 30.10.2014 г. Във всички от тях има самостоятелни обекти, ситуирани на един или повече етажи. Сградите в УПИ ІІІ, кв.117 са със самостоятелни носещи конструкции и представляват отделни строежи. Същото се отнася и за сградите, собственост на жалбоподателя „Виктория филм” АД и РПК „Наркооп”, което е показано на приложените в делото чертежи от одобрен проект по част „Конструкции” за обект „Търговски комплекс Будапеща” на „Наркооп” гр.Плевен от 1975 г.(лист 610-612), а също от приложените към делото проекти по част „Архитектура” за преустройства в сгради 437.6. и 437.7. (лист 39 от АД 771/2013 г.) за обект „Дневен и нощен бар” – преустройство на съществуващо кино УПИ ІІІ, кв.117. Посочено е, че сградите, в които има повече от един собственик, имат общи части като е даден пример със сграда с идентификатор 56722.659.437.6, в който самостоятелните обекти в сграда под № 6.1, 6.2, 6.3, 6.5, 6.9 и 6.10 са показани като собствени на РПК „Наркооп”, а 6.8 като собствена на „ММ Дерби” ЕООД. Единствено по отношение на тези сгради, построени в УПИ ІІІ, е посочено, че имат общи части съобразно дефиницията на чл.38 от ЗС. Посочено е още в заключението, че сградите на „Виктория филм” АД и РПК „Наркооп” се намират в един урегулиран поземлен имот с идентификатор 56722.659.437, поради което според ВЛ по отношение на сградите 437.6 и 437.7 не е налице свързано застрояване, т.к. свързаното застрояване се отнася за сгради, разположени на странични имотни граници в съседни УПИ, а не в един имот, където са разположени процесните. Посочено е още, че между отделните сгради в УПИ ІІІ, кв.117, както и между сградите, собственост на „Виктория филм” АД и тази на РПК „Наркооп” има дилатационни фуги. На чертежите от приложените по делото проекти се установява, че сградите са със самостоятелни основи, стени, плочи и покриви (л.39 от АД 771/2013 г. и л.610-612 от настоящото дело). Фугата съществува и в участъка на входното преддверие на сграда 437.7, но е обработена по подходящ начин по естетически съображения. Посочено е още, че в сградата с идентификатор 437.6, предмет на преустройството, има самостоятелен вход, отделен от входа на другите сгради. При разпита си в съдебно заседание ВЛ е заявило, че между сграда 6 и сграда 7 има фуга, а не обща делителна стена, двете нямат общ вход, нито общ покрив, козирката не е общ елемент, а входът за сградата на жалбоподателя е разположен в сграда 6, но се ползва само от сграда 7, като за обектите, собственост на РПК „Наркооп”, не се влиза през този вход. За последните има отделен вход. При разпита си ВЛ е посочило още, че между двете сгради има стена, но тя не е обща, а само такава на сграда 6, като сграда 7 има друга стена. Всяка сграда има стена, нямат обща делителна стена.

При тези фактически установявания от ВЛ съдът намира, че сградите, собственост на „Виктория филм” АД и РПК „Наркооп”, съответно с идентификатори 56722.659.437.6 и 56722.659.437.7 (както впрочем и всички останали сгради в поземления имот), не се намират в режим на етажна собственост по следните съображения: Етажната собственост по правило е съвкупност от правила, които уреждат отношенията на етажните собственици и обитателите на една сграда. При етажна собственост се наблюдават множество права на собственост върху самостоятелни обекти, притежавани от различни лица и акцесорна на това съсобственост върху общите части на сградата. Етажната собственост възниква без да е необходим нарочен административен акт или волеизявление, насочено към този резултат, на лицата – собственици на повече от един архитектурно и функционално обособени самостоятелни обекти в една сграда, а веднага щом в сградата правото на собственост върху обектите се придобие от поне две различни лица, т.е. възникването е по силата на самия закон, който определя и дяловете в общите части на сградата. Законът определя основните и характерни белези на етажната собственост. Както вече беше посочено тя възниква тогава, когато най-малко две жилища от една сграда принадлежат на различни лица, а общите части принадлежат и се ползват от всички собственици на отделни етажи или части от етажи. Законът има предвид една сграда с общи части, които по естеството и предназначението си обслужват отделни жилища в нея – дворът, входовете, стълбищата, външните стени, плочите, покрива, трегерите и пр. В случая са налице, обаче, отделни независими в конструктивно и функционално отношение сгради, според отговора по т.4 от заключението на ВЛ М., поради което не може да се приеме, че само поради общността на мястото възниква етажна собственост. В тези случаи етажна собственост възниква за всяка от отделните сгради като отделни секции. В този смисъл са и разпоредбите на решение № 45 от 1 април 1960 г., ОСГК, според което в случаите, когато в един съсобствен парцел съществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, в тези случаи съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите – отделна собственост. При тези сгради липсват най-характерните белези на етажната собственост – общ вход, стълбища, общи плочи, трегери, основи, външни стени, носещи стени, общи входове, стълбища и коридори в таванските и избените помещения, общи съделителни стени, покрив и т.н. Ето защо не е налице хипотезата на чл.149 ал.2 т.3 пр.второ от ЗУТ и не е налице етажна собственост.

Налице е обаче хипотезата на първото предложение на цитирания текст, т.е. жалбоподателят се явява носител на вещни права в сградата-предмет на преустройство с оспореното РС, доколкото с определението по адм.дело 771/2013 г. е установено, че част от обект „Дневен и нощен бар” с кад.ид.56722.659.437.7 (вход, преддверие или проход) е ситуирана в и е част от сграда с кад.ид.56722.659.437.6 и е установено, че „Виктория филм” АД притежава вещни права в имот с кад.ид.56722.659.437.6, макар и сведени до собствеността на входа, показан на комбинирана скица на л.201 от а.д. 771/2013 г. В този смисъл е и заключението на ВЛ М. по настоящото дело по т.4 и 8, от които се установява, че входното преддверие на обект „Дневен и нощен бар” в сграда 437.7 е разположено в очертанията на сграда 437.6.

В този случай се изследват предпоставките на чл.185 от ЗУТ. С оглед изследване тези предпоставки по делото е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице К..

Според т.12 от заключението на ВЛ М. сградата, предмет на преустройството с разрешението за строеж, е била с предназначение за търговска дейност. Проектирана е през 1975 г. като обект: Търговски комплекс „Будапеща” на „Наркооп” гр.Плевен. През годините са извършвани преустройства, както следва: с разрешение за ползване № 136 от 09.03.2000 г. за строеж преустройство на част от фоайето на кино „Москва” в клуб – коктейл бар „Москва”, кв.117, имот 5070 гр.Плевен; с разрешение за ползване № 508 от 15.09.2000 г. за строеж: кафе-аперитив „Макс” /преустройство на бивше фоайе на кино „Москва”/ находящ се на ул. Васил Левски № 102, парцел ІІІ, кв.117. С оспореното разрешение за строеж е предвидено извършването на строителство на обект „Бар-клуб и игрална зала за хазартни игри” (преустройство на зала за бинго). Съобразно т.16 от заключението на ВЛ М. сградата с идентификатор …437.6, предмет на преустройство, е построена като търговски комплекс „Будапеща”, т.е. обществена сграда за търговска дейност. След издаване на оспореното РС в извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти е записано : обществена сграда. Според т.2 и т.7 от заключението на ВЛ К. не се променя предназначението на сградата след издаване на разрешението за строеж. При разпита си в съдебно заседание ВЛ К. обяснява, че козирката представлява конструктивен елемент и е имала за цел да предпазва от атмосферните влияния входовете на кино „Москва”, на ресторант „Будапеща”, налично кафене между тези два входа и дискотеката в сутерена, като същата е разположена над входното преддверие на кино „Москва” (дневен и нощен бар), аптека „Марешки”, входа за клуб „Модерно” и ресторант „Старата изба”. В оспореното РС има разработка за част от козирката, част от която да бъде използвана за открита тераса към този бар клуб за хазартни игри. ВЛ К. при разпита си съобщава още, че една козирка може да бъде и козирка, и тераса, като след преустройството според него тя променя предназначението си, защото не е само козирка.

При тези фактически данни съдът прави два извода: Първият извод е, че не е налице хипотезата на чл.185, ал.1, т.1 от ЗУТ, т.е. не е налице промяна на предназначението на преустрояваната сграда, доколкото преди предвиденото преустройство според заключението на ВЛ М., което съдът кредитира с доверие като компетентно и съответно на писмените доказателства, процесната сграда е била с предназначение обществена сграда за търговска дейност, и с предвиденото преустройство тя запазва това свое предназначение и начин на ползване- за търговски цели. Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове са определени в таблица 3 на приложение № 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В таблица 3- Класификатор за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях, по т.4 са посочени самостоятелните обекти в сгради и съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни. С оглед факта, че преустройваният обект и преди, и с предвиденото преустройство има начин на трайно ползване-за търговски цели, за съда се налага извод, че съответстващият за това код „550” по т.4 от таблица 3 не се променя с преустройството. Съобразно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ , "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. С оглед на тези изводи и предвид разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1 от ЗУТ , не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им. В останалите случаи, при промяна на предназначението на обектите, помещенията или на части от тях, съгласно ал. 2 на цитираната норма, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта; Вторият извод, който може да се направи е, че дори да има промяна на предназначението на собствената сграда или част от нея на РПК „Наркооп” по смисъла на т.1 с оглед усвояването на част от козирката за бар-клуб, приложението на чл.185, ал.1, т.1 от ЗУТ се дерогира от разпоредбата на чл.185, л.1, т.6 от ЗУТ. По делото няма спор, че сградата, в която е предвидено преустройството е нежилищна, нежилищни са и всички останали сгради, ситуирани в УПИ III. Този факт се установява от приобщените към делото доказателства. Съгласно легалната дефиниция на §5, т.29 от ДР на ЗУТ, сграда, предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, е жилищна. Видно от приложената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, процесната сграда представлява такава „за търговска дейност”, а останалите самостоятелни обекти в поземления имот са предназначени „за търговска дейност”, „за обществено хранене”, „за офис”, „за склад”, „инфраструктурен обект в сграда”, „за здравни и социални услуги”, „за развлекателна дейност”, „сграда за търговия”, „промишлена сграда”, „хангар, депо, гараж” , а според заключението на ВЛ М. по т.1 и т.2- обществена сграда, административна, делова сграда, сграда за търговия, промишлена сграда, хангар , депо, гараж. С оглед гореизложеното, доколкото става въпрос за промяна на предназначението на самостоятелен обект в нежилищна сграда, приложение следва да намери разпоредбата на чл.185, ал.1, т.6 от ЗУТ. Посочената разпоредба регламентира изключение от правилото, уредено в ал.2 на същия член, а именно, че в случаите на преустройство на собствен обект, помещение или част от тях следва да бъде изискано решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. По аргумент от чл.185, ал.1, т.6 от ЗУТ такова съгласие в случая не е необходимо. В процесния случай наличието на хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е прието и от съдебния състав, постановил определението по адм.дело №771/2013 год.

Според т.8 от заключението на ВЛ К. обекта, за който е издадено разрешението за строеж № 115/2013 г. попада според приетия и утвърден със заповед на кмета на град Плевен от 1995 г. ЧИЗРП в имот ІІІ с предназначение „За административно, битово, финансово, културно и търговско обслужване и жилищно строителство”. Процесният обект „Бар клуб и игрална зала за хазартни игри” (преустройство на зала за бинго) попада в категорията преустройство на помещения за обществено обслужване. Ето защо разпоредбите на чл.38 ал.5 и 6 от ЗУТ са неприложими, т.к. се отнасят до промяна на предназначението на помещения и обекти в заварени жилищни сгради, в каквато не се намира преустроявания обект. На това основание е неприложима хипотезата на чл.185, ал.1, т.7 от ЗУТ.

Според т.5 от заключението на ВЛ К. до делителната стена на двата имота 56722.659.437.6 и 56722.659.437.7 през съществуващата кухина преминава въздуховод и електрически кабели на преустройвания обект, собственост на РПК „Наркооп”. Според т.6 от заключението на ВЛ К. се прекарва нова вентилационна инсталация през съществуващата кухина на имот 56722.659.437.6 – преустройвания обект, собственост на РПК „Наркооп”. ВЛ К. съобщава в съдебно заседание, че въздуховодът е част от вентилационната система на преустройваните помещения. По проект той е показан от инженер, ОВИ специалист, че трябва да бъде окачен на носещите колони на РПК „Наркооп”, някои от които са на разстояние от фасадата на кино „Москва”. Така е по проект. При изпълнението обаче самият нов въздуховод е в близост до фасадата на кино „Москва” и е окачен на нея. На л.601 от делото са показани колоните, които не са долепени до калканната стена на кино „Москва” и по проект въздуховодът трябва да е окачен на тях. А в действителност въздуховодът е окачен на стената. Според ВЛ К. въздуховодите са закачени за имота на жалбоподателя, но това е като изпълнение, не и по проект. ВЛ М. съобщава при разпита си в съдебното заседание, че въздуховодът е кутия, той представлява инсталация и обслужва само обект на сграда 6, твърди, че не е посочено къде да се анкерира и излиза на покрива, но по проект е в сграда 6. Твърди още, че установеният изпълнен въздуховод не е от бар клуба, а излиза от друг обект, от мазата и обслужва този обект от мазата, а въздуховодът, който е от бар клуба, излиза към ул „Дойран”. От горните установявания и на двете изслушани по делото ВЛ може да се направят следните изводи: въздуховодът е инсталация; в действителност съществува изграден въздуховод, окачен на фасадата на жалбоподателя; съобразно изготвения и одобрен проект-част от строителната документация, е предвидено изграждането на въздуховод върху носещи колони, показани на л.601 от делото, собственост на РПК „Наркооп”, на които последният следва да бъде окачен. Предмет на изследване и в административното , и в съдебното производство обаче, са предвижданията за бъдещо строителство с издаденото РС, а не реализираното такова, т.е. предметът на спора обхваща единствено законосъобразността на разрешението за строеж, но не и последващото изграждане на разрешеното строителство и неговото съответствие с действащия правен режим. Като последното може да бъде предмет на други производства. След като безспорно е установено посредством заключенията и на двете изслушани вещи лица, че с предвидената инсталация (въздуховод) не се засягат обекти по смисъла на чл.185, ал.1, т.4 и т.5 от ЗУТ, то и в тази хипотеза не следва да се иска съгласието на жалбоподателя за извърщваното преустройство. Същите изводи са валидни и по отношение на другите елементи, които се твърди, че са изградени вече, не в съответствие с предвиденото строителство.

Не са приложими и хипотезите на чл.185, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ, т.к. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, нито се изменят съществено общи части на сградата, по следните съображения:

Както вече беше установено в настоящото производство, сградите, собственост на „Виктория филм” АД и РПК „Наркооп”, съответно с идентификатори 56722.659.437.6 и 56722.659.437.7 (и всички останали сгради в поземления имот), не се намират в режим на етажна собственост и на това основание –нямат общи части по смисъла на чл.38 от ЗС. От констативно-съобразителната част на СТЕ, изготвена от ВЛ М. е видно, че всяка от сградите в поземления имот има самостоятелна носеща конструкция и са отделена една от друга чрез фуги. За сградите, собственост на „Виктория филм” АД и РПК „Наркооп” това се вижда ясно в проекта по част конструкции за обект : Търговски комплекс „Будапеща” на Наркооп гр.Плевен от 1975 год., по който е изпълнена сградата-кофражни планове-л.610, 611, 612. Според данните от извадката от кадастралния регистър, които са относими на основание чл.115, ал.2 от ЗУТ, се касае са самостоятелни сгради със самостоятелни идентификатори. Съгласно действащия тогава Правилник за строителство в земетръсни райони, част 3, т.4.2-противоземетръсните фуги трябва да разделят съседните блокове на сградите по цялата им височина до горния ръб на фундамента. Ширината им се определя от конструктивни съображения и не може да бъде по-малка от 3 см.. Посочено е в заключението на ВЛ М., че в зоната на покрива на сграда 56722.659.437.6 към сграда 56722.659.437.7 тази фуга е затворена с изпълнена битумна хидроизолация и ламаринена пола по детайл, а фугата между стените на сграда 56722.659.437.6 и 56722.659.437.7 при входа към сграда 56722.659.437.7 също е обработена.

В режим на етажна собственост се намират единствено самостоятелните обекти, принадлежащи на повече от един собственик, находящи се в сграда 56722.659.437.6 и техните общи части са тези , съобразно дефиницията на чл.38 от ЗС.

Процесната козирка от своя страна, част от която е предвидено да се усвои за преустройството в бар клуб е конструктивен и архитектурен елемент само на сграда 56722.659.437.6, не и на сграда 56722.659.437.7, защото тя е предвидена в проектната документация за изграждане на сграда 56722.659.437.6 и е отделена, както беше посочено вече от сграда 56722.659.437.7 посредством фуга, като затварянето и изпълването на фугата не променя извода, че козирката е конструктивен елемент единствено на сграда 56722.659.437.6. Това се потвърждава и от констатациите на ВЛ М., която при разпита си в съдебно заседание пояснява, че сграда 6 и сграда 7 имат отделни стени, нямат обща делителна стена, козирката е собственост само на сграда 6, козирката не е общ елемент на сгради 6 и 7 , козирката между двете сгради минава над сграда 6 и се долепва до сграда 7. Между козирката и сграда 7 има фуга, която фуга е облечена с изолация и по този начин фугата се затваря, за да не тече дъждовна вода. ВЛ К. също посочва при разпита си, че за пръв път козирката е показана в проектите за построяване на сграда с идентификатор 56722.659.437.6, както и че козирката е собственост на РПК „Наркооп”. Ето защо това налага извод, че козирката се явява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС само за сграда 56722.659.437.6 и тя е обща част за всички самостоятелни обекти в тази сграда-56722.659.437.6.1, 56722.659.437.6.2, 56722.659.437.6.3, 56722.659.437.6.5, 56722.659.437.6.9, 56722.659.437.6.10 и т.н., собственост на РПК „Наркооп” и 56722.659.437.6.8 и др., собственост на ММ”Дерби” ЕООД. Независимо от факта, че жалбоподателят притежава вещни права в имот с кад.№ 56722.659.437.6, сведени до собствеността на входа, показан на комбинирана скица на л.201 от адм.дело №771/2013 год., той не притежава общи помещения и площи или части от тях и не участва като съсобственик в общите части на сграда 56722.659.437.6, по следните съображения:

Всяка сграда в режим на етажна собственост се състои от самостоятелни обекти на различни собственици. В глава IV от Закона за собствеността се съдържа правната регламентация и режим на етажната собственост. Съгласно чл.37 от ЗС, етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общини и други юридически или физически лица. В тези случаи и на основание чл.38 от ЗС ,

общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗС регламентира принадлежността на съответния дял от общите части спрямо притежаваните права върху обект в ЕС-

дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете. От своя страна разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост предвижда следната регламентация : според чл.3, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността; чл.5, ал.1, т.1 и т.2 - собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, наричани по-нататък "собственици", имат право да: използват общите части на сградата според тяхното предназначение и да участват в управлението на етажната собственост; чл.17, ал.4- когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти.

Следователно и Закона за собствеността, и Закона за управление на етажната собственост регламентират на отделните собственици в етажната собственост права на съсобственост върху общите части, само в случаите, когато последните притежават „отделни помещения”, „самостоятелен обект”. Дефиниция за самостоятелен обект е дадена в §1, т.1 от ДР на ЗУЕС- "Самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост" е обособена част от сграда в режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение, а в разпоредбата на §5, т.39 от Закона за устройство на територията е дадено определение за "обект"- самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Входът за сграда 56722.659.437.7, ситуиран физически в сграда 56722.659.437.6 следователно и по цитираните дефиниции, няма характеристиката на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, защото сам по себе си, без сградата, която обслужва и която не е в режим на ЕС със сграда 56722.659.437.6, няма самостоятелно функционално предназначение, той видно от документите, представени от СГКК Плевен, няма и самостоятелен идентификатор по ЗКИР. Извън съществуването на сградата , която обслужва, този вход не изпълнява самостоятелни функции , няма самостоятелно предназначение и съществуване. Той служи единствено, за да се осигури достъпът в имота на жалбоподателя-56722.659.437.7. В този смисъл той , макар и чисто физически разположен в обема на сграда 56722.659.437.6, съставлява принадлежност към главната вещ-сграда 56722.659.437.7, и няма отношение към сграда 56722.659.437.6. В качеството си на принадлежност без самостоятелно съществуване, входното преддверие не може да бъде предмет на делба или на прехвърлителна сделка, не може да бъде обременявано с вещни тежести, поради което изводът, който се налага е, че жалбоподателят „Виктория филм” АД гр.Плевен не притежава право на собственост, нито други вещни права върху самостоятелен обект в сграда 56722.659.437.6. В този смисъл са и изводите на ВЛ К., направени при разпита му в с.з., според който това входно преддверие не представлява самостоятелен обект, а служи за влизане на посетители в сграда с идентификатор 56722.659.437.7 като при преустройството входното преддверие не се е променило. В определението по адм.дело №771/2013 год. и съдът е възприел същия извод на ВЛ по назначената експертиза, че входът не е самостоятелен обект . Предвид липсата на писмени документи, удостоверяващи права на жалбоподателя върху идеални части от сграда 56722.659.437.6, на основание цитираната разпоредба на чл.17, ал.4 от ЗУТ идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. Липсата на права върху самостоятелен обект в сграда 56722.659.437.6 означава и липса на основание цитираната разпоредба на ЗУЕС на права на съсобственост върху общите части в обема на сграда 56722.659.437.6, което от своя страна лишава дружеството –жалбоподател от права по чл.5 от ЗУЕС- да използва общите части на сграда 6 според тяхното предназначение и да участва в управлението на етажната собственост. Ето защо липсата на права у жалбоподателя на съсобственост върху общите части в сграда 56722.659.437.6 означава, че не следва да се изисква неговото съгласие по същество за извършваното преустройство в сградата, тъй като правата му в тази сграда се свеждат до собственост на входно преддверие в обема на сграда 6, не и до права на собственост върху самостоятелен обект/и и съсобственост на това основание върху общи части. Собствеността върху този вход му дава право на жалба, но не възниква задължение за изискване на съгласие за преустройство на общи части в сграда, върху които общи части жалбоподателят няма права, поради което и не са приложими хипотезите на чл.185, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.

Решаващият състав, постановил съдебния акт по адм.дело №771/2013 год., е приел, че „Виктория филм” АД е заинтересовано лице и на основание чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно който текст в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж заинтересовани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2.

Разпоредбите на чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ са неприложими към настоящата хипотеза, тъй като не се касае нито за съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост, нито за съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда , поради което не следва да бъдат обсъждани.

Според разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗУТ, при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Доколкото съдът е обвързан от установеното в садебния акт по адм.дело №771/2013 год., то следва да се приеме, че цитираната разпоредба урежда случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, като в нея не се съдържа конкретизиране за вида на строежа, поради което е относима за всички видове строежи, а не само за жилищни. В случая и с т.11 от заключението на ВЛ М. е установено, че в заповед №РД 15-374/09.03.1995 год.на кмета на община Плевен, с която се одобрява частично изменение на ЗРП на стр. кв. 117 по плана на гр.Плевен е записано, че в новообразувания стр.кв. 117 се образува парцел III за административно, битово, финансово, културно и търговско обслужване и жилищно строителство. Налице е едната предпоставка на разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗУТ, а именно –преустройството е свързано с масов достъп на външни лица. Имайки предвид предназначението на преустроявания обект преди преустройството-зала за бинго, съдът намира, че този масов достъп на външни лица е бил налице и преди предвиденото преустройство, поради което не е налице промяна , свързана с възможността за пръв път да се допусне такъв масов достъп на хора. Съдът намира, че не може да се говори и за наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. На първо място, в самата проектна документация (обяснителна записка към раздел „Здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност”) по т.4 е посочено, че източник на шум и вибрации са вентилаторите и вентилационните боксове, които са проектирани в защитени кутии и в отделни помещения, като се очаква да не създават шумови нива, превишаващи нормативно допустимите нива на шум във всяко помещение. Предвидено е, че ако при въвеждането в експлоатация случайно се констатират завишени шумови нива, то е необходимо да се направят съответните практически замервания и да се проектира допълнителна шумоизолация. Тези констатации не са опровергани от заключенията на експертите по изслушаните съдебно технически експертизи. Нещо повече- в Таблица №1 от Приложение 2 към чл.5 от Наредба №6/26.06.2006 год. за показателите на шум в околната среда, са разписани граничните стойности на показателите за шум в околната среда. След като при предназначението на процесния обект преди преустройството-зала за бинго, същият е бил въведен в експлоатация и е бил функциониращ обект следва, че са били спазени нормативно определените гранични стойности на показателите за шум, то по аргумент от същото основание, с преустройството на същия обект в бар-клуб и игрална зала за хазарт не би могло да се допусне по-значително шумово замърсяване. Съдът взема предвид, че и двете предназначения на обекта, преди и след предвиденото преустройство, попадат все в т. 6 на Таблица №1 от Приложение 2 към чл.5, където граничните стойности на показателите за шум са 55 dB(А). Ето защо и на това основание не следва да се изисква съгласието на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти.

Относно възраженията на пълномощника на РПК „Наркооп” за недопустимост на жалбата поради просрочието й и поради наличието на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация, съдът съобразява следното: Твърденията на пълномощника на РПК „Наркооп” за просрочие на жалбата са недоказани, тъй като по делото не се съдържат доказателства относно датата на узнаване за процесното РС от страна „Виктория филм” АД, предвид че РС не е връчвано на същите.

Наличието на издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация №114/11.07.2013 год. (на л.140 от ад 771/2013) има значение в следната насока: Отпадане действието на разрешението за строеж настъпва с издаване и влизане в сила на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на основание чл. 177, ал. 2 и 3 ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България. Предвиденият със Заповед №РД-12-428/17.06.2013 год. на Гл.архитект на община Плевен първи етап-бар клуб от строеж е завършен и това е удостоверено по горния ред. Видно от заключението на ВЛ М. по т.13 и т.14 , съобразно издаденото удостоверение, строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, приложени по делото. За строежа е съставен КА обр.15/05.06.2013 год. за установяване годността за приемане на строежа. Предназначението на разрешението за строеж, визирано в закона е свързано с конкретните параметри на разрешеното строителство и правото на адресата на разрешението да реализира строежа. След реализацията на същия, това право се погасява, предназначението на разрешението за строеж и качеството на индивидуален административен акт отпада и то придобива удостоверителен характер за законосъобразността на осъществения строеж. Последното обаче не прави подадената жалба пред съда недопустима , а е още едно основание за нейната неоснователност.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, против Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год. на Началника на РДНСК-СЗР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж №115/05.04.2013 год. на Главния архитект на община Плевен.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: