ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115

гр. Плевен, 23.01.2015 г.

Административен съд - гр. Плевен, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 289 по описа на Административен съд – Плевен за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, против Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год. на Началника на РДНСК-СЗР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж №115/05.04.2013 год. на Главния архитект на община Плевен.

Производството по делото е приключило с влязло в сила Решение №599/19.12.2014 год., с което съдът е отхвърлил жалбата на Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, против Заповед №ДК-10-СЗР-7/04.03.2014 год. на Началника на РДНСК-СЗР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж №115/05.04.2013 год. на Главния архитект на община Плевен.

В постановеното от АС Плевен Решение №599/19.12.2014 год. съдът не се е произнесъл по въпроса за присъждане на разноските.

След постановяване на Решението по делото са постъпили молби за допълване на съдебното решение в частта за разноските, както следва: 1. молба с вх.№49/07.01.2015 год. от адв.М.К. в качеството й на пълномощник на заинтересованата страна РПК „Наркооп”Плевен, в която сочи, че в заседанието по съществото на спора и в представената писмена защита е направила искане за присъждане на разноските, но съдът не се е произнесъл по това искане. Сочи, че представляваната от нея страна има право на разноски в хипотезата на отхвърляне на оспорването , като претендира сума общо в размер на 935 лева; 2. Молба с вх.№81/09.01.2015 год. от юрисконсулт Л. като пълномощник на ответника, в която сочи, че съдът не се е произнесъл по направеното в съдебното заседание на 02.10.2014 год. и в представените писмени бележки искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, на основание чл.8, ал.2 от Наредба №1/2004 год.; 3. Молба с вх.№92/12.01.2015 год. от юрисконсулт В. като пълномощник на главния архитект на община Плевен, в която моли да бъде присъдено в полза на Община Плевен юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, преписи от молбите са изпратени на страните, за представяне на отговор в едноседмичен срок. В указания срок са постъпили становища по молбите за допълване на решението, както следва: с писмо вх.№154/16.01.2015 год.главният архитект чрез упълномощен юрисконсулт е заявил, че не възразява срещу подадените молби; с писмо вх.№157/16.01.2015 год. жалбоподателят чрез адв. Д. е възразил срещу подадените 3 молби за допълване на решението в частта за разноските. Посочил е, че по делото липсва валидно направено искане както от ответника, така и от заинтересованите страни за присъждане на разноски , както и липсва представен от тези страни списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което за ответника и за заинтересованите страни не е налице процесуална възможност да искат изменение на решението в частта за разноските. Освен това прави възражение за прекомерност на поисканото от РПК „Наркооп” Плевен възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева, като счита, че дължимото такова е в размер на 600 лева. В заключение моли съда да остави подадените молби за допълване на решението без уважение като неоснователни.

За да се произнесе по подадените молби, съдът съобрази следното:

Заинтересованата страна РПК „Наркооп” Плевен в производството по делото е била представлявана от упълномощен адвокат-М.К. с надлежно пълномощно на л.60 от делото. В писмено становище на л.49-50 , както и в съдебните заседания на 02.10.2014 год. и на 27.11.2014 год, адв.К. е поискала присъждането на разноски. Не е представила списък на разноските. В договора за правна помощ и съдействие на л.60 са посочени като : договорено възнаграждение -500 лева при подаване на писмен отговор и по сто лева за всяко съдебно заседание ; платена сума-в брой общо 800 лева. На л.763 и л.800 от делото са приложени платежни нареждания от з.стр. РПК „Наркооп” Плевен за платени депозити за експертиза в размер на 100 лева и 35 лева.

Заинтересованата страна Главен архитект на община Плевен в производството по делото е била представлявана от юрисконсулт В.В. с надлежно пълномощно на л.71 от делото. В проведените съдебни заседания на 02.10.2014 год. и на 27.11.2014 год, е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Не е представила списък на разноските.

Ответникът –Началник на РДНСК-СЗР в производството по делото е представляван от юрисконсулт Л. с надлежно пълномощно на л.87 от делото. В проведеното съдебно заседание на 02.10.2014 год. е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Не е представил списък на разноските. На л.761 от делото е приложено платежно нареждане от ответника за платен депозит за експертиза в размер на 40 лева.

При тези фактически данни, съдът намира за установено следното:

Молбите за присъждане на разноски са подадени в законоустановения едномесечен срок от постановяване на решението по чл.248 от ГПК, от надлежни страни, участвали в производството по делото.

Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като

изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за

осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Такъв извод е направен и в т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия- Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските . Ето защо непредставянето на списък на разноските от молителите, които своевременно са поискали същите, но съдът поради пропуск не се е произнесъл, не прави недопустимо искането за допълване на решението в частта за разноските.

Противно на заявеното в становището на жалбоподателя, исканията и на ответника, и на двете заинтересовани страни-молители в настоящото производство, са заявени до приключване на съдебното заседание, с което е приключило делото пред настоящата инстанция.

На всички посочени по-горе основания молбите за допълване на решението се явяват допустими и основателни.

На ответника –РДНСК-СЗР Враца следва да се присъдят разноски общо в размер на 640 лева, от които 40 лева разноски за изготвяне на експертиза (пл.нар. на л.761) и 600 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

На заинтересованата страна Главен архитект на община Плевен следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На заинтересованата страна РПК „Наркооп” Плевен следва да бъде присъдена цялата поискана и доказано платена сума в размер на 935 лева. От тях 135 лева представляват платени депозити за експертиза в размер на 100 лева и 35 лева (пл.нар. на л.763 и л.800 от делото). Останалите 800 лева представляват платено възнаграждение за един адвокат, представлявал заинтересованата страна в производството по делото пред съда. Съдът приема възражението на жалбоподателя за прекомерност на платеното възнаграждение за неоснователно. Минимално предвидения размер на адвокатско възнаграждение на основание чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. е 600 лева. Делото е такова с фактическата и правна сложност на спора, касае се за голям обем доказателствени факти и доказателства, които ги обективират. Дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси е с по-висока сложност от обичайната за този вид дела , поради което договореното и заплатено възнаграждение в размер на 800 лева от з.стр. „РПК Наркооп” Плевен не е прекомерно.

Разноските следва да бъдат заплатени от жалбоподателя, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №599/19.12.2014 год., постановено по административно дело №289 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2014 год., както следва:

ОСЪЖДА Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, да заплати на Община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

ОСЪЖДА Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, да заплати на РДНСК-Северозападен район разноски общо в размер на 640 (шестстотин и четиридесет лева) , от които 40 лева разноски за изготвяне на експертиза и 600 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Акционерно дружество „Виктория филм” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков” №33, представлявано от изпълнителния директор С.М.Т., с ЕИК 106586539, да заплати на РПК Наркооп Плевен, ул „Васил Левски” №192, ЕИК 114036744 разноски общо в размер на 935 лева (деветстотин тридесет и пет лева), от които 135 лева за изготвяне на експертиза и 800 лева възнаграждение за един адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, на основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я: