Р E Ш Е Н И Е
№ 246
гр.Плевен, 19 Май 2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело № 283 по описа за 2014
год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 от ЗДСл.
Производството по делото е образувано по жалба от К.В.К.
***, чрез адв. Ю.С. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед
№РД-15-22/07.03.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-Плевен, с
която на основание чл.107 ал.2 и чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.15 и чл.16 от
НУРОИСДА е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „Главен експерт”
в Главна дирекция „Аграрно развитие” при ОД „Земеделие”-Плевен, считано от
12.03.2014г.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение
в заповедта е посочено, че служителят е получил най-ниска годишна оценка – “Неприемливо
изпълнение” за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. По същество се сочи, че са
нарушени разпоредбите на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението
на служителите от държавната администрация /НУРОИСДА/, а именно чл. 9, ал. 3 и
4, чл. 18 от същата. Сочи се още, че оценката за изпълнението на работата не е
изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е
заменена с изводи и квалификации за това, че служителят е демонстрирал
незадоволително равнище на знания и умения необходими за ефективно изпълнение
на длъжността. Твърди се, че е налице съществено разминаване между оценката на
оценяващия ръководител по отношение на първия период – до 22.07.2013г. и
коментарите за неприемливо изпълнение в заключителната среща. Счита се, че последните
не представляват конкретно установени факти, от които да се направи извод за
нивото на изпълнение на работата, което по същество представлявало липса на
мотиви при оценяването. Сочи се също, че контролиращият ръководител не е
обсъдил доводите, изложени във възражението на служителя срещу оценката, дадена
от оценяващия ръководител, а с допълнителни мотиви е посочил, че потвърждава
поставената оценка. В тази връзка се счита, че липсват конкретизиращи данни,
които да свържат неприемливото изпълнение с преките задължения на оценявания.
Сочи се още, че контролиращият ръководител се е произнесъл извън 7-мо дневния
срок по чл.24 ал.1 от НУРОИСДА. Предвид изложеното се прави извод, че е
нарушена нормативно установената процедура за атестация, което е повлияло на
обективната преценка за положения труд и представлява основание за отмяна на
процесния акт. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените
по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от Директора на ОД”Земеделие”-Плевен,
в който са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв. С., която поддържа жалбата на заявените основания, моли
за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Представя писмени бележки и
списък с разноските по делото.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт К. с надлежно пълномощно, който излага становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена
защита.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
К.В.К. е заемал длъжността „Главен експерт” в Главна
дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие”-Плевен, с
придобит ранг ІІ младши. На 01.08.2012г. му е връчен препис от длъжностна
характеристика, разработена от Директор на дирекция АПФСДЧР, утвърдена от
Директора на ОД”Земеделие”- Плевен. Проведено е оценяване на служителя за
индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г., при което на 05.02.2014г. от оценяващия ръководител е определена годишна
оценка "Неприемливо изпълнение”. От страна на К. като коментар е посочено,
че не е съгласен с поставената оценка и ще подаде писмено възражение до
контролиращия ръководител в срока по Наредбата. На 10.02.2014г. е подадено
писмено възражение срещу годишната оценка, в което се изразява несъгласие с
изводите на оценяващия ръководител. Във връзка с постъпилото възражение е
дадено становище от Главен директор на ГД „АР”, в качеството на оценяващ
ръководител, в което отново се изразява мнение за неприемливо изпълнение на
длъжността от оценявания служител. На 17.02.2014г. контролиращият
ръководител-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен е потвърдил поставената оценка
„Неприемливо изпълнение”, като е изложил допълнителни мотиви за поставянето на
най-ниската оценка в графата „Коментар”. Формулярът за корекция на годишна
оценка на изпълнението на длъжността е изпратено с писмо с обратна разписка до К.,
поради отсъствие на служителя от работа в периода 10.02.2014г.-11.03.2014г. На
22.02.2014г., видно от отбелязването в обратната разписка, формулярът е получен
Със Заповед № РД-15-22 от 07.03.2014г. на Директора на ОД „Земеделие”-Плевен,
на основание чл. 107, ал. 2 и 108 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение с К.К., поради това, че е получена най-ниска годишна оценка -
“Неприемливо изпълнение” при оценяване изпълнението на служителя за периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г. Със същата заповед е определено да се изплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 4
работни дни. Заповедта е връчена на К. на 12.03.2014г. и е оспорена пред Административен съд Плевен с
жалба вх.№985 от 26.03.2014г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Процесната Заповед № РД-15-22/07.03.2014г. е издадена
от компетентен орган-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен, който е органът по
назначаване, в изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 108
ал. 1 от ЗДСл съдържание, но при опорочена процедура по оценяването, което
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
е основание за отмяна със самостоятелно правно значение. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 2 от ЗДСл,
органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без
предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка
за изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната
оценка. Условията и редът за оценяване на служителите в държавната
администрация са уредени в Наредба за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата/. Според чл.
2 от Наредбата, оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната
администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително
определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и
на показаните компетентности. Оценяването на изпълнението на длъжността за
висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции се извършва от оценяващ
ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на
синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията и
включва три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в
периода от 01 януари до 31 януари; междинна среща между оценяващия ръководител
и оценявания в периода от 15 юни до 31 юли и заключителна среща и определяне на
годишна оценка за изпълнението на длъжността в периода от 01 януари до 31
януари на следващата година. Оценяването на изпълнението на служителите се
извършва по целесъобразност и е предоставено изцяло в правомощията на
административния орган. В обхвата на съдебния контрол попада само проверката за
законосъобразно осъществяване на процедурата по оценяване на изпълнението като
гаранция за обективното и безпристрастно оценяване на държавния служител.
В настоящия случай е безспорно установено, че оспорващият
е осъществявал функция по служебно правоотношение като главен експерт в ОД”Земеделие”-
Плевен, Главна дирекция „Аграрно развитие”, и индивидуалното изпълнение на
длъжността му подлежи на ежегодно оценяване. Оценяването е проведено за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., чиято продължителност, начален и краен момент
съвпадат с нормативните изисквания на Наредбата. От съдържанието на приобщения
към преписката формуляр приложение № 2 към чл. 19, ал.1, т.1 се установява, че
оценяването е извършено от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
Наредбата и в съответствие с условията на чл. 9, чл.10, чл. 12 и чл. 13 от
подзаконовия нормативен акт. Съставен е индивидуален работен план, в който са
описани целите и периода за постигането им, както и изискванията и критериите
за тяхното изпълнение. Индивидуалният работен план е съгласуван с оценяващия
служител на 08.01.2013г., което се удостоверява от положения под текста подпис.
Обстоятелството, че съдържанието на плана възпроизвежда част от текстовете в
длъжностната характеристика не е в противоречие с изискванията на чл. 9 от
Наредбата, тъй като степента на конкретизация и постижимост на целите в
конкретния случай покрива регламентираните критерии. Ето защо е неоснователно
възражението в този смисъл направено в жалбата. Междинната среща е проведена в
посочения в наредбата период (от 15 юни до 31 юли на съответната календарна
година) на 22.07.2013г., а резултатът от нея е отразен в съответната графа на
формуляра. Коментарът на оценяващия ръководител, който в случая е контролиращият ръководител-Директорът на ОДЗ-Плевен, поради факта,
че длъжността на главен директор на ГД”АР” не е била заета, е за качествено и в
срок изпълнение на поставените в работния план задачи, както и че изпълнява с
готовност допълнително поставени задачи и умее да работи под напрежение.
Заключителната среща също е проведена в срока по чл. 13, ал. 1 изр. второ от
Наредбата, а именно в 7-мо дневен срок след завръщане на оценявания служител,
който по данни от делото е бил до 04.02.2014г. в отпуск за обучение, поради
което е неоснователно възражението в този смисъл. Годишната оценка, поставена
от оценяващия ръководител е "Неприемливо изпълнение”. В мотивите на
оценяващия ръководител е записано, че служителят демонстрира незадоволително
равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността;
затруднява се когато трябва да работи по няколко задачи едновременно, често
пропуска важни срокове, не търси начини за повишаване на продуктивността и
качеството на работата си; не е склонен да споделя информация, знания и опит с
колеги, не използва и подценява опита на колегите си; не дава обратна връзка за
своят работа и слабо се интересува от работата на другите членове на екипа и не
умее да работи в екип; често предоставя услугите със закъснение или с
незадоволително качество; понякога се държи грубо и с неуважение към
служителите или проявява липса на съпричастност с трудностите и проблемите им;
в случай на необходимост рядко оказва подкрепа; не отчита дейността си пред
главен директор на ГД”АР”. В срокът (на 17.02.2014г.) и при условията на чл.
21, ал. 2 от Наредбата, контролиращият ръководител – Директорът на ОД”Земеделие”-Плевен
е потвърдил поставената оценка “Неприемливо изпълнение” с коментар, че
мотивите за обжалване на оценявания
напълно противоречат на действията му; служителят не работи добре в екип, не
спазва служебната йерархия, като системно нарушава Етичния кодекс за поведение
на служителите в ОДЗ-Плевен, с което уронва престижа на същата; не проявява
желание и инициатива за работа; счел е за неоснователен мотив написаното от оспорващия
във възражението, че написаните от него становища са без езикови и граматически
грешки; приел е че служителят няма потенциал за развитие. Поради представен
болничен лист от страна на К., на 21.02.2014г. изготвеният формуляр за корекция
на годишна оценка е изпратен на лицето за сведение и подпис, получен на
22.02.2014г.
В контекста на установеното от правна и
фактическа страна следва извод за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Според чл. 18, ал. 1 от Наредбата оценяващият
ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността
безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Същото важи и за контролиращия
ръководител, тъй като противното би било несъвместимо с идеята за оценяване на
изпълнението на длъжността и предпоставка за произволни действия от страна на
контролиращия. В тази връзка основателно се явява възражението в жалбата за
нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. От една страна оценяващият ръководител
е поставил оценката и е направил коментари за неприемливо изпълнение, без да са
конкретизирани обективно установените факти и обстоятелства, мотивирали го да
даде въпросната оценка и да квалифицира изпълнението на служебните задължения по
този начин. В административната преписка не се съдържат данни, от които да се
установи кои от целите, описани в индивидуалния план не са постигнати, респ.
кои основни задължения, дефинирани в длъжностната характеристика не са
изпълнени. От друга страна, между
оценките дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща
има съществени и необясними противоречия. Пълното противоречие на общата оценка
с дадената такава на междинната среща дава основание да се приеме, че общата
оценка не е извършена от оценяващия ръководител съобразно критериите на чл.18
ал.1 от Наредбата-безпристрастно, честно и компетентно. Общата оценка не се
базира на обективно установими факти, които да я обуславят и не е мотивирана с
оглед противоречието й с междинната оценка. Следва да се посочи още, че след
подаване на възражение от страна на К. по реда на чл.23 от Наредбата,
контролиращият ръководител не е изложил конкретни доводи защо не приема
представените възражения. Вместо да ги обсъди и мотивирано да посочи защо не ги
приема като основание за промяна на поставената годишна оценка, контролиращият
ръководител се е задоволил схематично и бланкетно да посочи, че мотивите във
възражението противоречат на действията на служителя К. и че същият не работи
добре в екип и не проявява инициативност за работа. Отново липсват
конкретизиращи данни, които да свържат неприемливото изпълнение с преките
задължения на оспорващия. Тези общи и неконкретни формулировки не са подкрепени
с конкретни обективно осъществени или неосъществени действия, които да наложат
извод за поставяне на оценка-неприемливо изпълнение. Липсата на мотиви винаги е
съществено процесуално нарушение, т.к. по същество липсва обект, който да може
да бъде проконтролиран от съда.
Във връзка с горното следва да се посочи също,
че оценяващият ръководител-Директорът на ГД”АР” е назначен на длъжността едва
на 12.09.2013г. (л.40), като преди тази дата е изпълнявал длъжността по
вътрешно съвместителство от 07.08.2013г., а е започнал работа в ОД
„Земеделие”-Плевен от 06.08.2013г.
(л.41-42), от което може да се направи извод, че последният не е имал
обективната възможност да знае и да следи за качеството на дейността на оценявания.
Същото се отнася и за контролиращия ръководител в лицето на Директора на ОД”Земеделие”-
Плевен, който е назначен на длъжността от 31.07.2013г., видно от представения
трудов договор № РД-15-730/31.07.2013г.(л.39).
Констатираните от съда допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила са изключително съществени, тъй като
опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от
Наредбата не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на
длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и
обстоятелства. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от оспорващия
К. годишна оценка при оценяването като съставена в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби не
обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа
по назначаването. Изискванията на цитирания законов текст за прекратяване на
служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на делото основателно се
явява искането за присъждане на направените разноски, поради което ОД
„Земеделие”-Плевен следва да бъде осъдена да заплати на К. направените и
доказани по делото разноски в размер на 450 лв.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-15-22/07.03.2014г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие”-Плевен, с която на основание чл.107 ал.2 и чл.108
от ЗДСл във вр. с чл.15 и чл.16 от НУРОИСДА е прекратено служебното
правоотношение на К.В.К. на длъжността „Главен експерт” в Главна дирекция
„Аграрно развитие” при ОД „Земеделие”-Плевен, считано от 12.03.2014г.
ОСЪЖДА Областна дирекция “Земеделие” гр. Плевен да
заплати в полза на К.В.К. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски
в размер на 450.00лв. (четиристотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: