Решение по Административно дело 281/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324

гр. Плевен, 20 Юни 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VI състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 281 по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. чл.233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Е.Г.Б. ***, против Заповед № Л-65/17.03.2014 г. на Началник ОС „ИН“ – гр. Плевен /Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Плевен/, с която на Е.Г.Б. - Инспектор ІІІ-та степен в Пробационна служба звено Никопол към сектор „Пробация” при ОС „ИН“ – Плевен І-ва категория е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца. Сочи се, че постановеният административен акт е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.

Посочва, че дисциплинарното наказание „Порицание“ със срок от шест месеца е наложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с извършено от нея деяние несъвместимо с чл. 52 от Етичния кодекс: „Служебна информация, с която разполага служителя, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения в закона ред“.

Изразява несъгласие с наложеното й административно наказание поради обстоятелството, че дисциплинарната проверка, проведена от служителите г-жа Д. Й. – н-к сектор „Пробация“ към „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ към ГДИН – София, г-жа С.М. *** и г-жа П.П. – юрисконсулт към ОС „ИН“ - Плевен не е проведена съгласно изискванията за провеждането й, съобразно дисциплинарната практика по ЗМВР и ППЗМВР. Същата се е провела без да й бъде представена за запознаване жалбата, като единствено й е съобщено от г-жа Д. Й., че има жалба срещу нея от лицето И. П. и й е било наредено да отговаря на няколко въпроса, което е грубо нарушение на правилата за водене на дисциплинарната проверка. При получаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е установила, че срещу нея има и втора жалба, за която въобще не е била уведомена. Същата е упомената в заповедта за наказание. Двете жалби са последователни номера и от различни жалбоподатели. Заявява, че незнаейки съдържанието на двете жалби срещу нея, няма как да изготви пълни, ясни и точни обяснения по тях, чрез които да се защити, опровергавайки евентуални твърдения на жалбоподателите, с които целят користни цели, набеждавайки я в деяния, които не е извършила. При изслушването й е изготвен протокол за изслушване, който е имала желание да оспори в определителната му част, относно защита й и състава на комисията за изслушване, която не е била в пълен състав, но това й е отказано. От самата заповед е разбрала, че основанието на наказанието е изнасянето на служебна информация пред трети лица, относно осъдения на пробация В. И. А. за времето, когато е била служител в гр. Левски – преди 2010 г. Не е била запозната с всички материали по проверката и не знае как и по какъв начин назначената комисия е установила твърдяното нарушение, тъй като според нея, по никакъв начин не е предоставяла служебна информация – както на въпросните лица П. Д. и И. П., които никога не е виждала, така и пред когото и да е било. Твърди, че чрез извършването на тази дисциплинарна проверка се цели единствено налагането на дисциплинарно наказание, за да бъде дискредитирана в очите на колегите и пред ръководителите на институцията, която представлява, което само по себе си не е етично и е неморално, като изразява учудване, че в един и същи ден, по едно и също време са заведени две жалби с поредни номера, срещу нея, което само по себе си говори за някаква преднамереност и тенденциозност. Счита, че извършената дисциплинарна проверка не е проведена обективно, безпристрастно и професионално, като по никакъв начин не е установено извършеното дисциплинарно нарушение – изнасянето на служебна информация.

Моли Заповед № Л-65/17.03.2014 г. на Началник ОС „ИН“ – Плевен да бъде отменена и да й бъдат възстановени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Оспорва законността на издадения акт , като твърди, че са допуснати процесуални нарушения от дисциплинарно разследващия орган в хода на проверката и основанието за издаване на заповедта, с която е наказана. Оспорва законността на акта, като посочва неизпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.243, ал.1, ал.3, ал.4 и на чл.251, ал.1 от ППЗМВР; чл.229, ал.1 и чл.225, ал.1 от ЗМВР. Претендира да бъде отменена заповедта като противозаконна, както и да и бъдат възстановени разходите по делото, включително билети за пътуване и разходи за преснимане на документи. Представя като доказателство по делото заповед, че не работи от 2010 г. в пробационна служба гр.Левски. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя, като допълнително твърди, че дори хипотетично да се приеме, че е предоставила на И. П. служебна информация в края на 2012 г., съгласно чл.225, ал.1 от ЗМВР срокът за налагане на дисциплинарно наказание към момента на издаване на заповедта е изтекъл.

За ответника по жалбата - Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Плевен се явява лично началникът С.М. и с юрисконсулт П.П. с пълномощно по делото. Упълномощеният юрисконсулт моли да се отхвърли изцяло жалбата на Е.Г.Б.. По отношение заповедта за назначаване в пробационна служба – Никопол моли да вземе предвид, че назначаването й в друг район е било през 2010 г. и е имала възможност да изнесе документа през 2009 г. Моли да бъде отхвърлена жалбата, да бъде потвърдена издадената заповед, като се приеме, че са спазени законовите разпоредби за провеждането на дисциплинарно производство. Представя писмена защита, наименована писмен отговор. Съгласно последната, твърденията на жалбоподателя, че по време на проверката са извършени груби нарушения на правилата за водене на дисциплинарна проверка са неистинни и недоказани. Позовава се на приложените по преписката доказателства и твърди, че всички законови и подзаконови разпоредби са спазени. Издадена е заповед съгласно чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, с която заповед е назначена проверка за изясняване на постъпили данни, че инспектор Е.Г.Б. е злоупотребила със служебното си положение, неправомерно е предоставяла служебна информация, както и (за извършени) деяния, представляващи нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби. Проверката е възложена на комисия с председател главен инспектор Д. Й. - н-к сектор „Пробация“ към отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ при ГДИН – София и членове главен инспектор С.М. – началник сектор „Изпълнение на наказанията“, той и началник на сектор „Пробация“ І-ва категория при ОС „ИН“ – Плевен І-ва категория и инспектор П.П. – юрисконсулт към ОС „ИН“- Плевен І-ва категория. Твърди се в писмения отговор, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията“ налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, между които наказания е и порицание, каквото наказание е наложено в настоящия случай. ЗМВР е приложим на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно заповед № Л-7757/10.10.2012 г., т. 12 главен инспектор С.М. изпълнява функционалните задължения на длъжността началник на сектор „Пробация“ І-ва категория при ОС „ИН“ – Плевен І-ва категория. Прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в писмена форма съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди, че по време на извършената проверка, на служителя Е.Г.Б. е представена възможност и последната е дала писмено обяснение, а в последствие след събирането на допълнителни доказателства е уведомена отново, за което е изготвен и подписан протокол, приложен по делото. Твърдението, че й е било наредено да отговори на няколко въпроса, не отговаря на действителността. На служителят не е оказан никакъв натиск, нито са предоставени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Протоколът за изслушване в хода на проверката е изготвен, за да може да се отразят максимално точно и ясно думите на служителя и участниците в разговора. Той не може да бъде предмет на обжалване. Сочи, че в случая се е наложило изрично протоколиране на думите на служителя, тъй като при провеждане на разговора, същият е давал противоречива информация, различна от дадената в предходен разговор при депозиране на писменото обяснение. Протоколът не съдържа разпореждане, което само по себе си води или би могло да доведе до промени в правната сфера на служителя. Той обективира проведения разговор на участниците в срещата.

По отношение на твърдението, че на определен разговор не са присъствали всички членове на комисията, ответникът уточнява, че всички събрани доказателства по проверката са сведени до знанието на всеки един член от комисията, но практически е невъзможно, а и не е задължително всяко едно доказателство по проверката да се събира и представя в присъствието на всички членове на комисията. От приложената заповед за назначаване на проверка служителите-членове и председател са служители на ГДИН от гр. София и гр. Плевен. Твърди, че не е релевантно обстоятелството, че не са присъствали всички членове на комисията по извършване на проверката, а дали всички събрани доказателства са приложени по изискуемия от закона ред за прилагане по преписката. Сочи, че всички документи по нея са входирани и в тези, за които законът посочва е отразено съответно дата, входящ номер, дата и подпис на лицето, което се е запознало.

Административен съд Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката Е.Г.Б. е Инспектор ІІІ-та степен в Пробационна служба звено Никопол към сектор „Пробация” при ОС „ИН“ – Плевен І-ва категория, назначена със заповед, приложена на л.159 от делото.

В ГДИН е постъпил сигнал вх.№49/20.01.2014 г. /л.л.43,44/ от И. П. П. от гр. Свищов, обл. В. Търново, като в същия се сочи правно основание за подаването му: чл. 107, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 108 и чл. 109 от АПК, вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 89, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл, във вр. с чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда - за лице в трудово правоотношение съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗПС, чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 26, ал. 1 и чл. 36 от ЗЗКИ. В сигнала се твърди, че сезира в качеството си на бивш пълномощник – юридически консултант на лице в родствена връзка със служителя от ОС „ИН“ – Плевен Е.Г.Б.. Твърди, че лицето В. К. Б. – син на споменатата служителка, е осъден по НОХД № 594/2009 год. на „лишаване от свобода“ за 3 години, с 5-годишен изпитателен срок. Във връзка с допуснати по наказателното производство процедурни нарушения, производството е възобновено по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. При тези именно обстоятелства е установил с Е.Б. първоначален контакт към края на месец декември 2012 г. досежно консултиране по хода на възобновеното производство и изготвяне от името на осъдения Б. – на особени искания за отводи, депозирани пред ОП и АП – Велико Търново и съответните съдилища. При първия разговор, свързан с поемане на правния консулт по казуса „В. Б.“ лицето Е.Б. му е предоставила пълен набор от документи, касаещи хода на делото от началната му фаза до произнасяне на ВКС като последна инстанция през май 2012 г. При подробен преглед на всички материали по НОХД № 594, получени от Е.Б. с изненада е открил сред тях има копие на документ, който по съдържащите се в него данни носи белезите на служебна тайна, а именно регистрационен картон под № 18 за ГДИН – ОС Плевен, звено гр. Левски, издаден на осъдено на пробация лице – В. Ш. А. от гр. Левски. Това обстоятелство го е смутило като юрист и гражданин, тъй като счел, че не е следва да разполага с подобен документ. На въпроса редно ли е същият да е в него, Б. му отговорила „не е много редно, но синът ми трябва да бъде оправдан, а този тук е участвал в катастрофата и не е разпитван изобщо“. Това обстоятелство го е притеснило и мотивирало да отправи сигнала, тъй като с описаните действия служителката Е.Б. нарушава разпоредбите на цитираните по-горе норми на ЗДСл, КТ, ЗЗЛД, ЗИНЗС и ЗЗКИ и създава основателно съмнение за злоупотреба със служебното положение – чл. 282, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 284, ал. 1 от НК, в т. ч. и за недобросъвестно използване на поверена информация с манипулативна цел. На основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от АПК, вр. с чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС и чл. 89, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗДСл е поискал да се разпореди проверка и да се наложи санкция на длъжностното лице с цел превенция на подобни нарушения в ресора. Моли за резултата от проверката да бъде уведомен надлежно съгласно чл. 114, ал. 1, вр. с чл. 112 и чл. 115 от АПК. Заявява и гарантира неприкосновеност на предоставения му от Б. служебен документ и съхранението му с грижата на добрия стопанин – до датата на подаване на сигнала. Приложено е заверено копие на регистрационен картон под № 18 – във вида на първоначалното му предоставяне, както и пълномощно от 27.01.2013 г.

В ГДИН е постъпил и сигнал вх.№50/20.01.2014 г. /л.34/ от адв. П. Д. – САК, адвокат на предаването „Законът и Темида“ на Българско Национално радио /БНР/, адресиран до Главния Директор на ГДИН. В същия се сочи, че служителката на ГДИН Е.Г.Б. *** е изнесла във вестник „ШОУ“, бр. 1/08.01.2014 г., стр. 46, неверни факти, клевети и обиди относно проведеното предаване “Законът и Темида“ на 11.10.2013 г. по БНР. Твърди в сигнала, че Г-жа А. Т. е дългогодишен и известен журналист в БНР, етичен, морален и социално ангажиран човек към проблемите на обществото. Авторското й предаване „Законът и Темида“ е едно от предаванията на БНР, с най-висок рейтинг и е помогнало на десетки хора в търсенето на справедливостта. Сочи, че българското национално радио е институция и е сред най-слушаните медии в общественото пространство, медия с традиции и добри професионалисти. Сочи, че служителката Е. Б. се е свързала и поддържа контакти с криминално проявени лица, при това и осъждани, с цел да заплашват не само хора от предаването, а и други лица, извършили й правни услуги. Отделно от това и да пишат против предаването и съдебната власт. Сочи, че това е лицето В. А. А. с прякор „Ч.“ от гр. Русе, който е заплашвал негов колега от Свищов – г-н И. П., който си е поискал хонорара от г-жа Б.. Счита, че с тези действия и контакти г-жа Е.Б. уронва престижа на ГДИН и следва да бъде предприета вътрешна проверка относно контактите, действията, изявленията пред медии и изнасяне на служебна документация от нея.

До Главният директор на ГДИН е изпратена докладна записка рег.№237/28.01.2014 г. /л.л.68,69/, с която се предлага извършването на проверка по подадените сигнали, както и проверки по други въпроси в сектор “Пробация” при ОСИН-Плевен. Със заповед №Л-837/29.01.2014 г. /л.л.31,32/ Главният директор на ГДИН е наредил да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че Е.Г.Б. е злоупотребявала със служебното си положение, неправомерно е предоставяла служебна информация, както и деяния, представляващи нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и териториалните и служби. Посочен е срок на проверката – 21.02.2014 г., като е назначена и комисия, която да я извърши. С последваща заповед №Л-1759/25.02.2014 г. /л.33/ срокът на проверката е продължен до 07.05.2014 г. Б. е запозната със заповедите, видно от положените върху тях подписи. Комисията е завършила работата си със справка /л.л.14-19/, също доведена до знанието на Б.. Съгласно справката, в изпълнение на Заповед с рег. № Л-837/29.01.2014 г. и Заповед № Л-1759/25.02.2014 г., е извършена проверка за изясняване на постъпили данни, че инспектор Е.Г.Б. – инспектор ІІІ-та степен в пробационна служба – звено Никопол, към сектор „Пробация“ І-ва категория при ОС „ИН“ – Плевен, е злоупотребила със служебното си положение, като неправомерно е предоставяла служебна информация, както и че е извършила действия, представляващи дисциплинарни нарушения извън служебните й задължения, изразяващи се в нарушение на чл. 13 от Етичния кодекс: „Служителят пази доброто име на институцията, която представлява.“, чл. 31 от Етичния кодекс: „При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата“ и чл. 52 от Етичния кодекс: „Служебната информация, с която разполага служителят, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред.“ – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 231, ал. 2 (чл. 237, ал. 2) ППЗМВР.

Във връзка с постъпили сигнали от адв. П. Д. – адвокат на предаването „Законът и Темида“ на БНР, заведен с рег. № Ж-50/20.01.2014 г. и от И. П. П. – юридически консултант, заведен с рег. № Ж-49/20.01.2014 г., е била проведена среща с г-н П.. Той е обяснил, че е бил нает от г-жа Б. да представлява сина и В. Б. пред Окръжен и Апелативен съд – гр. Велико Търново във връзка ОХД № 594/2009 г., но взаимоотношенията им са приключили, тъй като тя е отказала да му заплати хонорара. В края на 2012 г. Е.Б. е предоставила на И. П. копие от титулната страница на отчетна книжка № 18/2009 г. на осъдения на пробация В. И. А.. В него се съдържат лични данни на лицето - ЕГН, номер на лична карта и др. Инспектор Б. е предала този документ на И. П. и го е молила това лице да бъде извикано, за да си промени показанията като свидетел по делото на сина й, който е предизвикал ПТП, в което е починала приятелката му.

П. е споделил, че след като спрели да се виждат с г-жа Е.Б. са започнали заплахи спрямо него от В. А. (с прякор Ч.), който бил добър познат на Е.Б. в социалната мрежа Фейсбук. Представил е и писмено пояснение, в което подробно излага причината за познанството си с инспектор Е.Б. и това, че същата му е предоставила копие от отчетна книжка № 18/2009 г. на осъдения на пробация В. И. А..

На 03.02.2014 г. е проведена среща с двамата осъдени на пробация, които са били свидетели на ПТП със сина на инспектор Е.Б.. Те са изтърпявали наказание пробация през 2009 г. в пробационна служба – звено Левски, където е работила Е.Б. през периода, в който са се водили и делата срещу сина на Б.. Осъдените твърдят, че инспектор Б. се опитвала да окаже натиск върху тях и да ги накара да променят показанията си по делото със сина й. Снети са писмени обяснения, които са приложени /л.л.29,30 от делото/.

Събрани са и обяснения от Л. П. Ц. – мл. инспектор в ОС „ИН“ – Плевен, звено Левски с вх. № 436/05.03.2014 г. и В. С. В. - инспектор в ОС „ИН“ – Плевен, звено Левски с вх. № 437/05.03.2014 г. /л.л.27,28/. В същите обяснения последните твърдят, че нямат никаква представа по какъв начин е била копирана и изнесена отчетната книжка, нито имат връзка с копирането и изнасянето и.

Комисията се е срещнала с Б., като последната е предоставила писмено обяснение – сведение с вх. № 442/06.03.2014 г. /л.л.25,26/. По време на този разговор на 06.03.2014 г., служителят Е.Б. е споменала, че е чувала за В. Ш. от познати от гр. Левски, че е присъствал в колата по време на катастрофата. Самата тя първоначално твърди, че не го е познавала. В последствие в проведения разговор и видно от обяснението на инспектор В. В., както и от приложените копия на отчетна книжка № 18/2009 г. на осъдения на пробация В. И. А. /л.42,60/ и отчетна книжка № 35/29.06.2007 г. на Б. А. Б. /няма такава в преписката/, в справката се сочи, че се установява по безспорен начин, че Е.Б., не само е познавала осъдените, но и е извършвала редица регистрации по наложените им мерки и е имала възможности да разговаря с тях.

По същия грешно прочетен начин името на осъденото лице – В. Ш. /вместо И./ А. както служителката Е.Б., го упоменава в пояснението си и г-н И. П., докато в събраните от другите й колеги обяснения всеки го изписва и чете по правилния начин „И.“. След като й било разяснено по време на разговора, че това е грешно изчитане на презимето, Е.Б. е коригирала твърдението си и в писменото си обяснение го е изписала правилно.

В обяснението си Б. твърди, че не познава лицето В. А. и следователно няма как последният да е заплашвал някого от нейно име. Обяснява, че тя лично няма сключен договор с И. П., няма как да е искал хонорар, тъй като в пълномощното такъв уговорен няма. Инспектор Б. твърди, че не знае синът й какви документи е представил и под каква форма на И. П., че не познава лицето В. А. – Ч. и няма как да го е карала да заплашва г-н И. П.. Твърди, че в службата и извън службата не е разговаряла с В. И. А. и Б. А. Б..

Изложено е в справката с рег.№2669/07.03.2014 год., че комисията не може да приеме за действителни твърденията на служителката Е.Б., тъй като нито едно от тях не кореспондира с действителността. Направен е извод, че с горепосочените деяния, Е.Б. в качеството си на инспектор ІІІ-та степен в пробационна служба – звено Никопол, към сектор „Пробация“ І-ва категория при ОС „ИН“ Плевен преднамерено е използвала оказаното доверие за неправомерно извличане на облага от трети лица, с което се накърнява доверието на органа по назначаването, както и че Е.Г.Б. е използвала служебното си положение на инспектор пробация и в нарушение на вътрешните правила за ползване на служебна информация, с която разполага служителят, е разгласила (същата) пред други лица. Това поведение на Е.Б. е квалифицирано като злоупотреба с доверието на органа по назначаването, за което на служителя (следва да) се наложи дисциплинарно наказание. Посочено е в справката, че злоупотребата с доверие изисква служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение за извличане на определена облага от него или от другиго, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването.

Направен е извод, че в резултат на извършената проверка, събраните доказателства и обяснения, за инспектор Е.Г. е констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР, която определя като нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „Порицание“ – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“. Посочено е още, че с цялостното поведение на служителя е накърнен авторитета на ГДИН пред обществото, на което тя служи, (за) да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, (при) зачитане на основните права и свободи на гражданите и (при) утвърждаване на принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в ГДИН, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност (на институцията). Според информацията в справката, в случая неправомерните деяния /използването на служебна информация, с която разполага служителят за постигане на лични цели, включително и разгласяването й пред други лица/ извършени от служителя са станали достояние на други лица и са дали основание за намаляване доверието в институцията.

Предвид гореизложеното, въз основа на събраните в хода на дисциплинарната проверка доказателства, и с оглед цялостното поведение на инспектор Е.Г.Б., на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, комисията е предложила за допуснато дисциплинарно нарушение на чл. 52 от Етичния кодекс: „Служебната информация, с която разполага служителят, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения в закона ред.“ – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващи неизпълнение на служебните задължения по смисъла на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР – „Нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, да й бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. На основание чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, поради настъпили вредни последици – породената гласност на случая и негативния обществен отзвук върху системата на ГДИН, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, Комисията е предложила да бъде определен максималният срок на предвиденото наказание.

Въз основа на така направената справка, е издадена процесната заповед, съгласно която Е.Г.Б. е използвала служебното си положение на инспектор пробация и в нарушение на вътрешните правила за ползване на служебна информация по отношение на осъдения на пробация В. И. А., с която е разполагала служителката в периода, в който е изпълнявала служебните си задължения на територията на звено Левски, към ОС „ИН“ Плевен, е разгласила (същата) пред трети лица. Това поведение на Е.Б. е определено като злоупотреба с доверието на органа по назначаването му, за което на служителя се налага дисциплинарно наказание. Посочено е в оспорената заповед, че злоупотребата с доверие изисква служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение за извличане на определена облага от него или от другиго, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Направен е извод, че с цялостното поведение на служителя е накърнен авторитета (на ГДИН) пред обществото на което тя служи, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, (при) зачитане на основните права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Изложени са съображения, че неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в ГД“ИН“, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната (и) дейност. В случая неправомерните деяния /използване на служебна информация, с която разполага служителят за постигане на лични цели, включително и разгласяването й пред други лица и са дали основание за намаляване доверието на институцията/, извършени от служителя са останали достояние на други лица и са дали основание за намаляване на доверието в институцията. Предвид на горното, органът е приел, че инспектор Б. е нарушила разпоредбата на чл. 52 от Етичния кодекс: „Служебната информация, с която разполага служителят, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения в закона ред“, което по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е дисциплинарно нарушение.

В заповедта още се сочи, че предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, настъпилите последици и след приемане писмените обяснения на служителя, за извършеното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 225-299 ППЗМВР, при спазване на изискванията на чл. 225 и чл. 229 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР, служителят е предупреден, че при извършване на друго нарушение по чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на 18.03.2014 г., видно от отбелязването на л.13, а на 25.03.2014 г. жалбата срещу нея е подадена директно в съда, видно от вх.№ /л.1/.

Приобщена е и заповед /л.128-130/, от която е видно, че Гл. Директор на ГДИН упълномощава издалия заповедта да осъществява правомощия по чл.226, ал.1, т.1-3 от ЗМВР. /т.12 от заповедта/. Приобщен е и Етичния кодекс /л.л.131-138/, както и декларация за запознаване със същия /л.142/.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията" налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, между които наказания е и порицание, каквото наказание е наложено в настоящия случай. ЗМВР е приложим на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно приложената заповед на л.128 С. А. М. е ВРИД началник сектор “Изпълнение на наказанията”. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е писмена съгласно чл.246, ал.1 от ППЗМВР, но писмената форма не е спазена съгласно предвиденото в закона, с оглед липсата на мотиви.

Относно спазването на процесуалните правила, материалния закон и липсата на мотиви съдът съобрази следното:

В процесната заповед не е точно индивидуализирано нарушението, за което е наложено наказанието. Не са посочени дата и място на извършването му. По тази причина не става ясно за какво конкретно нарушение става въпрос. От приобщените доказателства може да се направи извод, че служителката е наказана за това, че на среща, проведена на 30 или 31 декември 2012 г. е предоставила на И. П. копие от отчетна книжка №18/2009 г. на лицето В. И. /неправилно посочено като Ш. в жалбата пред органа/ А., видно от обяснение на л.л.36,37. Копието е приобщено, името на лицето е В. И. А.. Няма обаче никакви доказателства по отношение на твърдението на П., че именно Б. му е предоставила това копие. От никое от събраните от органа многобройни доказателства не може да се направи извод, че именно Б. е притежавала и предоставила това копие. С оглед на това нарушението не е доказано. В случая лицето И. е представило служебен документ, и единственото сигурно по делото е, че И. е държал служебен документ, съдържащ лични данни, и го е представил пред органите на ГДИН. Той би могъл да твърди, че кое и да е лице му е представило този документ. Същественото в настоящото производство е , че приобщените доказателства не установяват именно жалбоподателката да е предоставила този документ.

Не са приложени отчетните книжки на осъдените на пробация лица, с изключение титулната страница на книжката на А., поради което твърдението, че Б. ги е познавала, тъй като в тези книжки са отразени нейни срещи с осъдените, надлежно подписани от нея, също е недоказано.

Освен това съдът съобразява, че дори през декември 2012 г. Б. да е представила такова копие от отчетна книжка на П., то към момента на налагане на наказанието /заповедта е от 17.03.2014 г./ предвиденият в чл.225, ал.1 от ЗМВР едногодишен срок от извършването на нарушението, в който срок може да се наложи наказание, е изтекъл. С предоставянето на отчетната книжка евентуалното нарушение е довършено. На органа е указана доказателствената тежест /Определение №403/11.04.2014 г. – л.122/. Представени са обаче доказателства само за отпуск по болест /болничен лист на л.62/ за периода 06.02-20.02.2014 г., като периодът е след изтичане на едногодишния срок от извършването, а освен това отпускът поради временна неработоспособност е твърде кратък и не може да обоснове спазване на едногодишния срок за налагане на наказание с оглед приложимост на чл.225, ал.3 от ЗМВР.

Съдът констатира, че дисциплинарно наказващият орган е бил част от комисията, назначена за разследване на нарушението. Доколкото обаче твърдяното нарушение не е тежко /не е дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2-10 от ЗМВР/, и назначаването на дисциплинарно-разследващ орган не е задължително, в случая липсва съществено процесуално нарушение поради частично съвпадане на дисциплинарно-разследващия и дисциплинарно наказващия орган.

По отношение останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Посочените от Б. разпоредби на чл.243, ал.1, ал.3 и ал.4 от ППЗМВР са неприложими в случая. Същите се отнасят само за случаи, при които става въпрос за тежки дисциплинарни нарушения, за които се налага наказание “уволнение”, а настоящият случай не е такъв.

Относно твърдяното неизпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.229, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, съдът съобразява следното: Видно от приложения на л.24 от делото протокол, наказващият орган е изслушал служителя. С оглед така извършеното изслушване не е приложима хипотезата на чл.251, ал.1 от ППЗМВР, съгласно която, когато преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание държавният служител не е изслушан или не са приети писмените му обяснения, непосредствено по-горестоящият орган отменя заповедта, без да разглежда случая по същество, която разпоредба се сочи от жалбоподателката.

При разследването на нарушението не е допуснато соченото от Б. процесуално нарушение, а именно че не е запозната с втората жалба /не тази от П., а тази на адв. Д., наименована “сигнал”/. По отношение на твърденията в този сигнал, от подалия го адв. Д. не са събирани сведения, нито същият е разпитван от комисията, поради което факта, че Б. не е запозната със сигнала, не е нарушение, тъй като не е наказвана във връзка със същия, макар че е посочен в справката и в заповедта за налагане на наказание.

Б. не се е запознала с наличието на втора жалба от заповедта, а от справката, която и е връчена, поради което твърденията в този смисъл са неоснователни.

С оглед изложеното, заповедта е издадена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, при липса на мотиви, поради което следва да бъде отменена.

По делото е направено искане за присъждане на разноски. Следва да се присъдят такива в размер на 10 лева – заплатена държавна такса /л.119/. Не могат да се присъдят обаче разноски за преснимане на материали от делото или по представените билети за пътуване, доколкото същите не представляват разноски по производството по смисъла на чл.143, ал.1 АПК.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-65/17.03.2014 г. на Началник Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Плевен, с която на Е.Г.Б. *** - Инспектор ІІІ-та степен в Пробационна служба звено Никопол към сектор „Пробация” при ОС „ИН“ – Плевен І-ва категория е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията” да заплати на Е.Г.Б. ***, ЕГН ********** сумата 10 /десет/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: