О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 393

гр.Плевен, 10.04.2014 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:        

 

                                                                        Председател: Цветелина Кънева

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело № 278/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от Х.В.Н. ***, чрез адв.Г.Г. ***, срещу Решение №003/06.03.2014г на Кмета на Община Плевен, с което е отказано признаването на удостоверение за раждане  от ***г., издадено от Граждански регистър на Сеговия (Испания), с който се удостоверява раждането на С. С. И., от мъжки пол, на 09.10.2010г. в десет часа и тридесет минути, в гр.Сеговия (Испания) от майка Х.В.Н. –гражданин на Република България и С. П. И.-гражданин на Република България.

В жалбата се твърди, че Н. е депозирала заявление от 27.02.2014г. в Община Плевен, относно промяна в регистъра по гражданското състояние, към което заявление е приложила извадка от Гражданския регистър на Сеговия, Кралство Испания, за раждане на своето дете С. С. И., роден на *** г., където като баща на детето е отразен С. П. И.. Сочи се, че в решението си за отказ за признаване на удостоверението за раждане на детето, органът се е позовал на чл.61, ал.1 от Семейния кодекс /СК/, според който съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване, а в представения акт е вписано друго лице. Твърди се също, че в решението се цитира и чл.71 от СК, според който иск за търсене на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред началният произход, установен с акта за раждане, с предположение по чл.61 СК или с припознаване. Твърди се също, че в момента детето не може да бъде регистрирано в България. Сочи се, че ако администрацията счита, че съгласно чл.61 от СК като баща на детето следва да бъде вписан съпругът на майката, то е следвало да извърши такава регистрация. Счита се, че поради отказа не може да се проведе и оспорване по реда на чл.62, ал.4 от СК, относно бащинството на съпруга на майката. Сочи се още, че според решението, общинската администрация би извършила съответната регистрация само при наличието на съдебно решение, в което като баща на детето е отразен съпругът на майката. В заключение се моли за отмяна на решението на Кмета на Община Плевен.

По делото от административния орган е постъпило становище по жалбата, в което подробно се излагат мотиви, че чуждестранният акт противоречи на българския обществен ред.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От административния орган е представена преписката, образувана по издаване на оспореното решение. Видно е, от удостоверението за раждане на детето С. С. И. – преведено и легализирано, че детето е родено на *** г. в Сеговия, като за негов баща е посочен С. П. И., семейно положение на двамата родители – баща женен, майка омъжена, но за брак между родителите не се съобщава. Представена е и справка от НБД “Население” от която е видно, че Н. в периода 03.04.1988 г. – 14.12.2012 г. е била в брак. В справката няма данни за съпруга по този брак, като в решението се твърди, че съпругът е С. В. Н., като е налице позоваване на по-стара справка от НБД “Население”.

С оспореното решение е отказано признаване на удостоверението за раждане на детето С. С. И., издадено от Граждански регистър на Сеговия, Кралство Испания. Като мотиви за отказа е посочено, че презумпцията за бащинство не е оборена по съответния исков ред. Посочено е още, че съгласно чл.117, т.5 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ признаването или допускането на решенията  и актовете на чуждестранни съдилища и други органи се допуска, ако не противоречат на българския обществен ред. По тези причини на основание чл.118, ал.1 във вр. чл.117, т.1 и т.5 от КМЧП, чл.61, ал.1 и чл.71 от СК е отказано признаване на удостоверението за раждане и е отразено, че съгласно чл.118, ал.2 от КМЧП, може да се предяви установителен иск пред Софийски градски съд. Решението е получено от Н. на 07.03.2014 г. /л.9/, а на 19.03.2014 е подадена жалбата до съда чрез органа, видно от поставения печат с входящ номер /л.3/.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Така оспорваното решение не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното производство. Подлежат на обжалване административни актове, които засягат права и законни интереси. Въпреки, че е налице сезиране на органа, постановил оспорваното решение, с искане, което се основава на административно правоотношение, процесният отказ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административния процес. Актът, обективиращ преценката относно съществуването на предпоставките по чл. 117 от КМЧП за признаване на чуждестранно решение по чл. 118, ал. 1 от КМЧП не подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. По своята правна същност, признаването на акт на чуждестранен орган представлява декларативно по характер волеизявление на съответния орган за зачитане правните последици на този акт. Обжалваното решение, макар и в случая на административния орган, няма конститутивно действие, не представлява правопораждащ, правопроменящ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт по отношение конкретното правоотношение, което има гражданско-правен характер. По своето декларативно съдържание, обжалваният акт включва единствено изявление за незачитане на правните последици -  установителното действие на чуждестранния акт. Аргумент за недопустимостта на съдебния контрол по реда на АПК е и изричната разпоредба на чл. 118, ал. 2 от  КМЧП, цитирана в самото решение на Кмета на Община Плевен, съгласно която спорът относно наличието на условията по чл.117 от КМЧП, следва да се реши по специален исков ред - чрез предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд. В този смисъл е Определение № 88 от 17.10.2013 г. по адм. д. № 107/2013 г. на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Определение № 15679 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15483/2013 г.; Определение №764 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм.д. №15135/2008 г., III отделение, Определение № 12169 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2013г., I отделение.

По изложените съображения, жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Ето защо следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

За пълнота следва да се посочи, че отказът на органа по никакъв начин не препятства предявяването на иск по чл.62 от СК – в този смисъл са мотивите на решение №58 от 4.02.2014 г. на ОС-Плевен по гр.д. №1088/2013.

Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.В.Н. *** срещу Решение №003/06.03.2014г на Кмета на Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №278 по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.   

 

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: