Решение по Административно дело 277/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 215

град Плевен, 29 Април 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 277/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на РУП гр. Кнежа, срещу решение № 23 от 18.02.2014 г. на Районен съд – гр. Кнежа, постановено по НАХД № 159/2013 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е констатирал, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и неговата отмяна само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество. Твърди, че младши полицейски инспектор И. З. И. е бил компетентен орган да осъществява текущ контрол за спазване на изискванията на ЗЧОД за обектите на обслужване на РУП на МВР-територия, съгласно приложената заповед към удостоверение с рег. № 25049/15.07.2013 г. подписано от началника на „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Плевен. Посочва, че заповед рег. № 916/18.03.2010 г. за определяне на служители за извършване на контрол по ЗЧОД не е отменена и е действаща и към настоящия момент. Навежда доводи, за неоснователност на твърдението на Районен съд гр. Кнежа, че в следствие на изменение и допълнение на чл. 41 от ЗДОД е необходимо издаване на нови заповеди, определящи служители за територията на ОД на МВР-Плевен. Твърди, че задължението за издаване на такива заповеди се отнася само за добавените след измененията и допълненията на чл. 41 от ЗЧОД Главна дирекция „Криминална полиция“ и Главна дирекция „Национална полиция“. Оспорва твърдението на първоинстанционни съд, че констатираното разминаване между датите в разглеждания случай-посочения в АУАН период от време на извършване на нарушението и периодът от време, посочен в наказателното постановление, съществено опорочава административно-наказателната процедура, доколкото на практика е издадено наказателно постановление за нарушение, извършено след дата 03.09.2012 г., без да има съставен акт за установяване на такова нарушение. Посочва, че на практика, издаденото наказателно постановление е за нарушение, извършено от 11.06.2012 г., както и че след 03.09.2012 г. дата, посочена в АУАН, ППЗК „Прогрес“ не е извършила друго различно или повторно извършено нарушение, за да е налице необходимост от образуване на ново административно-наказателно производство с издаването на друг АУАН. Твърди, че това разминаване между посочения в АУАН и НП период може да се приеме за процесуално нарушение, но то не спада към категорията на съществените. Навежда доводи, че с допускането на тази техническа грешка от страна на административно-наказващия орган не е нарушено правото на защита на санкционирания, тъй като същата не води до промяна на характера и степента на извършеното от ППЗК „Прогрес“ нарушение, нито до промяна и на определения размер на наложеното наказание. Сочи, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се е установило, че с деянието си ППЗК „Прогрес“ е осъществила състава на административно нарушение, визирано в чл. 4, ал. 1, пр. 1 от ЗЧОД. Твърди, че за периода 11.06.2012 г. към датата на извършване на проверката от полицейските органи ППЗК „Прогрес“ не е разполагала с лиценз за извършване на охранителна дейност. Навежда доводи, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, както и че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Посочва, че наложеното наказание „имуществена санкция“ е в размер, определен в предвидения от закона минимум, съобразно характера и тежестта на извършеното нарушение. Моли да бъде отменено решението на Районен съд гр. Кнежа и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – Началник на РУП гр. Кнежа, не изпраща представител.

Ответникът – ППЗК „Прогрес“ гр. Кнежа чрез представляващ Г.Ц.Х., се представлява от адвокат Г. Г. от Адвокатска колегия – Плевен, която счита касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Твърди, че има разминаване в периода на нарушението, посочен в АУАН и в НП, както и че липсва посочване на място на извършване на нарушението и така разпоредбите на ЗАНН са нарушени. Излага доводи, че непосочване на дата и място на извършване на нарушението води винаги до нарушаване правото на защита, в случая на представляваната от нея кооперация, а нарушаване правото на защита е абсолютно процесуално нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление. Посочва, че в АУАН стилистиката на изписване сочи като извършител на нарушението, като нарушител, председателя на кооперацията, за разлика от текста на обстоятелствената част на АУАН, в която се говори за нарушение, извършено от самата кооперация. Твърди, че в наказателното постановление изрично е посочено, че административно наказателната разпоредба, която следва да се приложи, е тази по чл.42, ал. 1, т.3 от Закона за частната охранителна дейност, както и че такава разпоредба не съществува. Моли да бъде оставена касационната жалба без уважение и да се потвърди първоинстанционния акт.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 1/12.03.2013 г. издадено от началника на РУП гр. Кнежа, с което на ППЗК „Прогрес“ гр. Кнежа чрез представляващ Г.Ц.Х., за това че при извършена проверка на 13.02.2013 г. около 15.00 ч. в ППЗК „Прогрес“ гр. Кнежа, представлявана от Г.Ц.Х. е установено, че за времето от 11.06.2012 г. до датата на извършване на проверката на 31.01.2013 г. кооперацията е извършвала охранителна дейност/самоохрана на стопански двор на ППЗК, по смисъла на чл. 5, ал. 1, т.5 от ЗЧОД, без да притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност – нарушение на чл. 4, ал. 1, пр. 1 от Закона за частна охранителна дейност и на основание чл. 42, ал. 1, т.3 от ЗЧОД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000(десет хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението на РС-Кнежа е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът възприема изцяло установените процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП от първоинстанционния съд.

Неоснователен е доводът на касатора, че са представени доказателства относно материалната компетентност на актосъставителя. Действително по делото е налична заповед за определяне на държавните служители, които имат право да извършват контрол по ЗЧОД, но не са ангажирани такива дори и пред настоящата инстанция, че И. е държавен служител към момента на съставяне на АУАН.

Неоснователен е доводът, че констатираното разминаване в периода на извършване на нарушението – в АУАН –11.06.2012 г. – 03.09.2012г. , ав НП – 11.06.2012 г. – 31.01.2013 година не е съществено и не се отразява на законосъобразността на НП. Между АУАН и НП следва да е налице единство по отношение на изложените обстоятелства, при които е извършено нарушението и различието в периода прави невъзможно да се извърши преценка на относимите към нарушението доказателства, описани в АУАН, но неприложени към съдебното дело, и ограничава правото на защита на посоченото като нарушител лице.

Основателен е доводът на ответника по касация, че е налице наложено наказание по несъществуваща такава санкционна норма. В НП е посочено, че имуществената санкция се налага по чл.42, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, като такава не съществува в горепосочения нормативен акт и е налице нарушение по см. на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 23 от 18.02.2014 г., постановено по нахд № 159/2013 г. на Районен съд – гр. Кнежа.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.