Р Е Ш Е Н И Е

№ 364

гр. Плевен, 3 Юли 2014 г.

Административен съд – Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: съдия Калина Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.д. № 276/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Производството по делото е образувано по жалба на С.Т. *** срещу отказ по искане по ЗДОИ от 25.01.2014 г., отправено до административния ръководител на Окръжна прокуратура /ОП/ - Плевен. Моли същия отказ да се отмени. Сочи, че липсата на отговор е поради наличието на егоцентрична бариера в съзнанието, която от своя страна е резултат от стреса, в който работи прокурорът, като развива подробни мотиви в тази насока. Сочи, че прилага заявлението, с което е поискана информацията. Моли да се отмени отказа.

По делото е приобщена административната преписка, образувана по заявление за достъп до обществена информация, подадено на 25.01.2014 г. от настоящия жалбоподател до административния ръководител на Окръжна прокуратура - Плевен. Видно от същата, на 21.02.2014 г. е постановено писмо №00455/2014 г. от окръжния прокурор /л.л.6,7/, с което за част от въпросите в заявлението е прието, че обществената информация е обнародвана, като е посочен ДВ, бр.64/07.08.2007 г., в който е публикуван Закона за съдебната власт /ЗСВ/, и така на заявителя е посочено изданието, в което същата е обнародвана. За друга група въпроси е посочено, че следва да отправи питането си към Висшия съдебен съвет /ВСС/, който събира и администрира информация по поставените въпроси; За трета група въпроси е отговорено, че отказва исканата информация, тъй като същата попада извън обхвата на понятието за обществена информация.

От ответника не е постъпил писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му възможност с Разпореждане №1055/02.04.2014 г. /л.14, гръб/.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Моли да се отмени изричния отказ във всичките му точки. Развива подробни мотиви относно стреса на прокурорите, начина на назначаването им, както и относно тяхната работа.

Ответникът се представлява от прокурор Антонова, която счита жалбата за неоснователна и моли същата да се отхвърли. Твърди, че част от въпросите не попадат в обхвата на понятието “обществена информация”, други са от компетентността на ВСС, а по отношение на дейността на прокурорите по определени дела, тези въпроси са във връзка със ЗСВ, а също с НК и НПК.

Съдът като прецени доказателствата по делото и съобрази становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на оспорване акт по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ – изричен отказ, и е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заявление от 25.01.2014г. /л.8/ Т. е сезирал административния ръководител на ОП-Плевен с искане за предоставяне на достъп до обществена информация относно:

1. Кога, с каква процедура, колко кандидата е имало, от кого са предлагани, и кои от изборната комисия са подкрепили назначаването на всеки един от магистратите държавни обвинители/защитници в РП /Районна прокуратура/ и ОП?

2. Какви са били изискваните качества и документи към момента на избора, спрямо всеки един от тях?

3. Декларирали ли са какво са работили преди и ако да, какво е било заниманието им?

4. В кой ВУЗ, всеки един е получил висшето си образование, какъв стаж с правна дейност е имал и къде?

5. Какъв е бил средният успех на дипломата му по време на следването и колко години е следвал?

6. Колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки от назначаването си досега?

7. Каква е средната нетна заплата на всеки за изминалата 2013 г.?

8. Колко дисциплинарни наказания и колко поощрения има всеки един за периода на работа в системата на прокуратурата /РП и ОП/?

9. Кои от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си?

10. При постъпване на работа на всеки, изисквало ли се е изрична психологична/психиатрична характеристика/експертиза за издържливост при работа в стресираща среда?

11. Провеждат ли се периодично такива тестове /по т.12/ за всеки и на какъв период?

12. Колко прокурори от РП и ОП са назначавани, колко са уволнявани /за нарушения/ чрез сваляне на имунитет, колко са напуснали по своя воля и колко са осъждани – по години от 10.11.1989 г. досега?

13. Колко обвинения срещу държавни служители са повдигани от РП и ОП и колко са приключили с осъдителни присъди – от 10.11.1989 г. досега?

14. Как се казва софтуерната система за случайно разпределение на делата /софтуерната програма/, откога е въведена и досега имало ли е дела, касаещи нейното използване?

15. Колко заявления по ЗДОИ към РП и ОП от граждани е имало досега, от влизането в сила на закона /2000 г./?

16. Кои прокурори от РП и ОП са били извън района на службата си и по какви причини на 14.01.2014 г. в 16.00 часа?

По това време заявителят е бил на портала на РП и ОП, като е поискал от портиера среща с поне 6 от тях, на което портиерът му е отговорил, че ги няма. Доколкото е разбрал от портиера /на входа на сградата няма работно време/, края на деловия ден е 17.00 часа.

17. Кои прокурори от РП и ОП са си тръгнали по-рано на 23.02.2014 г. в 16.30 часа?

Нарочно, в рамките на 15 - на минути заявителят е стоял във фоайето на първия етаж с полицаите и е видял няколко, вероятно заминаващи си?!

Информацията се иска на хартиен носител или на и-мейл.

На така подаденото заявление липсва саморъчен или електронен подпис.

Във връзка с това заявление е издадено писмо №00455/2014 г. от окръжен прокурор на ОП-Плевен, с поставена дата 21.02.2014 г., за което няма данни по преписката да е връчвано на заявителя, като същият с “уточнителна молба” /л.13/ до съда признава, че е получил копие на същото на 24.03.2014 г., изпратено му от съда, и едва след това е получил копие, изпратено му от Окръжна прокуратура. В това писмо №00455/2014 г. за част от въпросите в заявлението /въпроси по т.1, 2, 3, 7, 8, 9, 10 и 11/ е прието, че обществената информация е обнародвана, като е посочен ДВ, бр.64/07.08.2007 г., в който е публикуван ЗСВ, и така на заявителя е посочено изданието, в което същата е обнародвана. За друга група въпроси /по т.4, 5, 8, 12 и 14/ е посочено, че следва да отправи питането си към ВСС, който събира и администрира информация по поставените въпроси; За трета група въпроси /по т.6, 13, 15, 16, и 17/ е отговорено, че отказва исканата информация, тъй като същата попада извън обхвата на понятието за обществена информация. По отношение на тази трета група въпроси са изложени мотиви, че исканата информация относно присъствието на прокурори от РП и ОП на конкретно посочени дати и часове на работните им места, както и какви обвинения срещу държавни служители са повдигани от двете прокуратури, и колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки от назначените прокурори в тези две прокурорски инстанции, не съдържа сведения относно обществения живот в страната. Тя не е свързана с възможност да се състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Търсената информация е извън общоорганизационното и административното ръководство на прокуратурата, а е насочена пряко към работата на орган на съдебната власт. Информацията за работата на съдебната власт се осигурява по реда на ЗСВ и процесуалните закони, поради което правилото на чл.4, ал.1 от ЗДОИ е неприложимо.

Това писмо е предмет на оспорване по делото.

При тези фактически установявания, от правна страна съдът намира следното:

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Във втория случай, ако третото лице не даде съгласие или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Процесното писмо с характер на решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.136, ал.4 от ЗСВ, всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. По тази причина, а и с оглед на законовата разпоредба, че прокуратурата е единна и централизирана /чл.136, ал.3 от ЗСВ/, то Окръжният прокурор, който е административен ръководител на ОП, е компетентен да издава решения по ЗДОИ, включително и по въпроси, които в някои свои части касаят подчинена на съответния окръжен прокурор РП.

За да е налице задължение за предоставяне на исканата информация, е необходимо от една страна този, от когото се иска информация, да е задължен по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект; и от друга, исканата информация да е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗДОИ. Както се посочи, съдът приема, че ОП е задължен по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ субект. След като е задължен субект по Закона за достъп до обществената информация, нейният ръководител е длъжен да предоставя обществена информация. Обществена обаче е не всяка информация, която е създадена или съхранявана, респ. се намира у задължения субект, а само тази, която отговаря кумулативно на двете законови изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността именно на този задължен по закон субект.

Процесното решение /въпреки че не е наименовано като решение/ е писмено, в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 ЗДОИ, но не са спазени изискванията за форма по отношение на мотивите, като така са нарушени административнопроизводствените правила. Изложени са кратки мотиви, от които е видно, че по една група въпроси отговорите представляват официална информация, която се съдържа в нормативен акт – ЗСВ, и тъй като тази официална информация е обнародвана, се посочва изданието, в което е обнародвана; по отношение на друга група въпроси е посочено, че питането следва да се насочи към ВСС, който събира и администрира тази информация; по отношение на трета група въпроси е посочено, че отказва (предоставянето на) исканата информация, тъй като същата попада извън обхвата на понятието за обществена информация - исканата информация относно присъствието на прокурори от РП и ОП на конкретно посочени дати и часове на работните им места, както и какви обвинения срещу държавни служители са повдигани от двете прокуратури, и колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки от назначените прокурори в тези две прокурорски инстанции, не съдържа сведения относно обществения живот в страната. Тя не е свързана с възможност да се състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Търсената информация е извън общоорганизационното и административното ръководство на прокуратурата, а е насочена пряко към работата на орган на съдебната власт. Информацията за работата на съдебната власт се осигурява по реда на ЗСВ и процесуалните закони, поради което правилото на чл.4, ал.1 от ЗДОИ е неприложимо.

По отношение на мотивите, спазването на материалния закон и процесуалните правила съдът съобразява следното:

Налице е произнасяне по нередовно искане за достъп до обществена информация. Съгласно чл.30, ал.1 от АПК, “Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок, производството се прекратява.” Като се е произнесъл, без да поиска подписването на заявлението, окръжният прокурор е постановил незаконосъобразен акт. Освен това, от заявлението, подадено пред органа /л.8/ е видно, че съществуват неясноти – в въпрос №11 се цитира т.12, която е на различна тема, а във въпрос №17 се дава описание на случилото се на дата, която към момента на подаване на заявлението е била в бъдещето. Окръжният прокурор е следвало да даде срок за отстраняване и на тези недостатъци, на основание чл.30, ал.2 АПК. За пълнота съдът отбелязва, че въпроси №11 и 17 са коригирани в копието /л.л.3,4/, което е представено от жалбоподателя с жалбата пред съда – същото явно не е идентично с това, с което е сезиран органа.

С оглед произнасянето по нередовно заявление, писмото на ОП следва да бъде отменено, като делото се върне като преписка на ОП. Окръжният прокурор следва да предостави на Т. тридневен срок от получаване на съобщението за подписване на заявлението и отстраняване на другите недостатъци. Ако в този срок същото не бъде подписано, следва да прекрати производството по заявлението. Ако същото бъде подписано, но не бъдат отстранени недостатъците по въпроси №№11 и 17, следва да прекрати производството по тези въпроси, а да се произнесе по останалите. Ако някои въпроси не са ясни на сезираната институция, следва да бъде поискано уточняването им. Ако бъдат отстранени всички недостатъци, следва същият да се произнесе по цялото искане. При това произнасяне органът следва да съобрази следното:

Въпроси с №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 11 касаят назначаването на прокурори в РП и ОП, като се иска информация за процедурата по назначаване, изискуемите качества и документи, предходната работа на прокурорите /т.е. юридически стаж/, място на обучение по право, успех от дипломата, изучавани предмети, удостоверяване на психиатричното им здраве и пр. Тази информация, доколкото касае начина на назначаване на магистрати и изпълнението на предвидените в закона условия, е обществена. Същата дава възможност гражданите да си направят изводи относно спазването на закона и подготовката на назначените за прокурори. Исканата информация не е обнародвана с действащия ЗСВ, както се твърди в писмото, а е по изпълнението на същия закон, евентуално и на предходните устройствени закони по отношение на съдебната власт, по реда на които закони са назначавани прокурорите в РП и ОП. Поради това не може да се извършва препращане към ДВ, още повече, че такава възможност не е предвидена в ЗДОИ. ОП е длъжна да предостави цялата информация по тези въпроси, с която разполага. Ако не разполага с част или с цялата информация, следва да съобрази, че поне по-голяма част от същата е налична и се съхранява в органа, който съгласно Конституцията назначава магистратите, в това число и прокурорите. Съгласно чл. 129, ал.1 от Конституцията “Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.” По тази причина, ако в ОП тази информация не е налична, следва органът /а не заявителят/ на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ да препрати искането до органа, който притежава информацията, в случая ВСС. Разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДОИ гласи: “Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.” Следователно, ако не може да предостави информация по тези точки, следва да се направи препращане от ОП до ВСС на заявлението на Т.. По тази причина решението в тази му част следва да се отмени, като се върне за ново произнасяне. В този смисъл Решение №10752 от 20.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2008 г. Следва да се отбележи, че ако и ВСС, както и ОП, не разполага с част от информацията /например относно исканата информация за психологична/психиатрична характеристика и тестове/ следва в отговора по искането да се посочи, че няма такава информация, а не да се сочи, че същата е обнародвана, или да се отказва достъп до нея /което предполага, че съществува в посочените актове, което не кореспондира с действителното положение/. Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той е длъжен да уведоми за това заявителя – чл.33 от ЗДОИ. Следователно, когато органът не разполага с търсената информация, защото същата въобще не съществува, се постановява отказ на това основание.

Въпроси №№ 6, 7, 8, 12, 13, 14, и 15 касаят обществена информация, която ОП следва да предостави на заявителя. По отношение на въпроса за нетната заплата на всеки прокурор /въпрос №7/ ОП следва да съобрази, че съгласно чл.228, ал.1 от ЗСВ /последно изм., ДВ, бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г./, съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности /ЗПИЛЗВДДД/. По тази причина, размерът на получаваната от прокурорите нетна заплата не само е обществена информация, както се сочи в решението на ОП, но същата информация се намира в РП и ОП, доколкото същите изплащат заплатата на работещите в тях прокурори /а не е в обнародвана в ДВ, както се твърди в писмото/, поради което следва да бъде предоставена. Данни за лица, за които ЗСВ препраща към ЗПИЛЗВДДД, следва да се предоставят, с оглед на факта, че защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (вж. решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2012 г.) е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани /в този смисъл решение №13183 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм.д. №5315/2011 г./. По отношение на въпросите, свързани с уволнения, включително и осъждане на прокурори, както и по отношение на брой повдигнати обвинения срещу държавни служители и осъдителни присъди срещу тях, то следва да се има предвид, че в случая не се иска информация по конкретни дела, която съгласно чл.198 и чл.213, ал.1 НПК се предоставя само на определени лица и само в определени рамки. В случая се иска обобщена такава информация, която по никакъв начин не нарушава изискванията на НПК. Информацията, давана по реда на НПК от страна на прокуратурата, се дава само на определени лица по отношение на конкретни дела, докато поисканата касае цялостната дейност на двете прокуратури по определени въпроси.

Съгласно чл. 127, т.1-3 от Конституцията, прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, може да извършва разследване, привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Следователно, информацията за потвърдените, отменени, изменени и върнати за доразследване актове на всеки прокурор ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за обществения живот в страната, като направи изводи относно качеството на работа, натовареността и пр. на прокурорите в РП и ОП.

Отношение към обществения живот има и наименованието на софтуерната програма за разпределението на делата /явно се имат предвид преписките/ в РП и ОП, както и дали са водени дела, касаещи нейното използване. Не са налице мотиви защо информацията по този въпрос не е обществена.

По отношение на въпрос №8 – относно дисциплинарните наказания и поощрения на всеки прокурор, в писмото на ОП неправилно същият въпрос е посочен на две места: както в обнародвана информация със ЗСВ, така и в информацията, която се намира във ВСС. Такова съществено противоречие в мотивите съдът приравнява на пълна липса на такива. Със сигурност информация относно дисциплинарните наказания и поощрения на всеки прокурор не е обнародвана в ДВ. Фактът,че същата се намира във ВСС /както се сочи в писмото/, не освобождава органа от задължението му да я предостави, ако се намира и в него, като мотиви за липсата и в ОП не са изложени.

По отношение на въпроси №№16 и 17 същите касаят информация, която без съмнение е обществена. Дали прокурорите изпълняват своите задължения, като спазват определеното им работно време също е въпрос, отговорът на който позволява на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Няма никаква пречка да се посочи колко прокурори са били на работа в тези дни, колко са отсъствали поради редовен отпуск, болест, командировка, колко са били извън сградата, в която се помещават РП и ОП поради извършване на процесуално следствени действия или други служебни ангажименти. В случая не се иска конкретна информация относно отделен прокурор, а абстрактна такава, която лесно може да бъде дадена. Ако някои от посочените от заявителя часове са извън установеното работно време, следва и това обстоятелство да се посочи. В случай, че ОП няма информация, някои от прокурорите да не са били на работното си място в определеното им работно време, като така са нарушили задълженията си, следва и това да се посочи изрично, а не да се отказва исканата информация на основание, че същата не е обществена.

По отношение на изложените мотиви за отказа по въпроси №№6, 13 и 15, съдът съобразява и следното: Исканата информация относно колко /а не какви, както се твърди в писмото/ обвинения срещу държавни служители са повдигнати и колко дела са приключили с осъдителни присъди, колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки прокурор в двете прокуратури, съдържа сведения именно относно обществения живот в страната, и дава възможност на заявителя да си състави мнение относно работата на прокуратурите. Търсената информация не е извън общоорганизационното и административното ръководство на прокуратурата, и не е насочена пряко към работата на орган на съдебната власт. Същата информация не е искана по конкретни дела, а е относно обобщеното им приключване, именно от което обобщеното приключване може да се получи обективна представа за работата на РП и ОП в гр.Плевен. За работата на прокурорите се добива представа и с оглед на наложените на някои от тях дисциплинарни наказания, включително уволнение, осъждане на прокурори, напускане по собствено желание, по искането на информация за които не са изложени никакви мотиви в отказа. Отговорът на въпрос №15 – относно броя на заявленията по ЗДОИ, ще даде възможност на заявителя да установи доколко дейността на двете прокуратури е известна на обществото, доколко гражданите имат реален достъп да обществената информация, която е налична в тях, и доколко ЗДОИ реално се прилага.

С оглед на изложеното, процесното решение следва да се отмени като немотивирано и издадено в противоречие с материалния закон в посочените точки, както и при нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото делото не може да се реши по същество, следва да се върне като преписка на органа, за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на настоящето решение. При новото произнасяне органът следва да съобрази, че следва да се предостави 3-дневен срок за подписване на заявлението и отстраняване на останалите недостатъци в него. В случай, че недостатъците бъдат отстранени, следва да се постанови решение, което да предостави на заявителя исканата информация, а по въпросите, по които няма информация – да се препрати искането на органа, който разполага с нея – ВСС. Ако по определени въпроси няма информация и не е известен органът, в който същата се намира, това следва да бъде посочено изрично.

Съгласно чл.174 АПК следва да се определи срок за новото произнасяне от страна на органа, като съдът счита, че това следва да стане в 14-дневен срок от влизане на настоящето решение в сила, при съответно приложение на чл.28, ал.1 от ЗДОИ.

Въпреки този изход на делото, поради факта, че жалбоподателят е поискал присъждане на разноски едва след приключване на устните състезания /молба на л.38/, такива не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. ***.

ВРЪЩА делото като преписка на окръжния прокурор на ОП-Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Т.Т. за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС на РБ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: